Къщата на Ема Картър

Обяснението ми за пътя към дома ми беше малко объркващо, но той все пак се справи с трудната задача да го открие...
- Дали съм пила ли..Хм..само една или две глътки.Не повече!Няма как да е от алкохола! - казах убедително, защото това си беше самата истина.Отворих чантата си и започнах да ровя из нея за ключовете.След петминутно търсене просто я подадох на момчето, което ме крепеше в момента.Дадох чантата си на непознат човек без изобщо да се замислям какви можеха да са последствията.Но какво пък, той ме беше спасил..Защо да не му се доверя?Какво губех?Е, губех доста, но точно в този момент не го осъзнавах...Исках само да се прибера..

Момичето започна да рови в чантата си, вероятно за ключовете, но така и не го намери. Подаде ми я и ми кимна в знак аз да ги потърся. Озадачено и бавно отворих чантичката и след няколко секунди ключът беше вече в ръцете ми.
С едната си ръка, все още държах спътничката си, за това сложих чантата й под другата си, докато отключвах вратата.
Когато влязохме вътре без да се оглеждам направо се запътихме е в тъмното, като в рог помещение.
- Къде е дивана? - попитах, като внимавах къде стъпва.
След около пет минути успях да се ориентирам и я поставих да си легне
Намерих ключа на лампата и го щракнах.
- Сега как се чувстваш?

Той бързо намери ключовете и ни въведе вътре.Очевидно се затрудни докато намери дивана в тъмното, но в крайна сметка успя и ме остави да легна.Цъкна лампата.
- Сега как се чувстваш? - попита ме все още загрижено той..
- Честно казано не знам... - отвърнах аз - Замаяна съм и ми се вие свят.. - довърших.Хванах се леко за главата и затворих очи, надявайки се да се почувствам по-добре, но за съжаление не стана така...

Бях го оставила да прави каквото иска в кухнята ми..След няколко дълги минути той се върна и ми подаде, това което беше сътворил.Поех го и само при вида и мириса на гадната течност ми ставаше още по-зле.Какво пък...Надигнах чашата и го изпих на веднъж.Леле, наистина беше отвратително...
- Господи, какво имаше в това? - попитах държейки се за устата, за да не повърна.Отново легнах на дивана като зачаках да ми стане по-добре.
След около 15 минути вече се чувствах значително по-добре.Седнах на дивана.Не ми се виеше свят и гаденето го нямаше..
- Ъм...благодаря за това...Не ме разбирай погрешно, но защо го направи?Ти дори не ме познаваш. - казах и чак тогава се усетих, че не съм се представила.
- Между другото аз съм Ема.Приятно ми е. - подадох му рака.

- А, защо да не го е правя? - усмихнах й се в отговор и взех чашата, отнасяйки я в кухнята. Измих я набързо и я оставих на стилажа.
- Ти дори не ме познаваш, но би ли ме зарязала в онази ужасна уличка, ако ме беше видяла в това състояние? - повдигнах вежда и я погледнах право в очите.
Сега, докато седяхме един срещу друг, а не в тъмнината забелязах колко е красива.
Очите й бяха невероятно красиви, дълбоки и проницателни, косата - блестяща и ослепителна като усмивката й, а самата тя беше невероятно или поне по извода който успях да си направя за толкова кратко време.

- Вероятно бях го направила... - казах, но определено щях да го направя.Който и да беше нямаше да го оставя...За това го разбирах.Вече виждах ясно и можех да го огледам.Имаше правилни черти на лицето, много красиви очи и ослепителна, чаровна усмивка, а косата му беше къса, гъста и черна.Тялото му беше стройно и мускулесто.С една дума - той беше наистина красив.Такава красота беше рядко срещана..
- А твоето име..? - попитах усмихвайки се.

- О, да, забравих да ти се представя.. - усмихнах й се извинително. - Аз съм Джейсън, много ми е приятно.. - здрависахме се и аз седнах до нея на дивана, макар и леко предпазливо, нищо чудно все още да си мислеше, че мога да й направя нещо.
- Ако се притесняваш ще си тръгна, но колкото и нахално да звучи бих искал да остана, докато не се уверя че си добре..

- Нямам против да останеш...А и постоянно съм сама, така че няма да откажа компания. - усмихнах се.Когато седна до мен, не знам защо, но някак си се зарадвах.Близостта ми харесваше, което беше странно, като се има предвид характера ми..
- От тук ли си?Имам предвид тук ли си роден? - усмихнах се отново.Исках да завържа някакъв разговор, а и щеше да е хубаво да опозная спасителя си по-добре...

- От тук ли си?Имам предвид тук ли си роден? - попита тя, а аз се приближих още малко до нея. Наистина я харесах още от момента, в който я видях, но мисля че щеше да е малко прекалено, ако направя нещо, за това просто стоях мирно и се опитвах да завържа разговор.
- Не.. от Калифорния съм, северна Калифорния и наскоро се преместих тук, заради всичко, което се случи.. - сведох глава надолу, припомняйки си всичко. - Ами ти?

- От Англия съм..По-точно Лондон - отговорих на въпроса му, но вече съжалявах, че повдигнах темата - Съжалявам, че попитах...Не исках да те разстройвам - казах искрено.Мразех да натъжавам хората, особено, ако са ми помогнали...или ги харесвам..точно като него.А при него бяха и двете, което ме накара да се почувствам още по-гадно.
- Как мога да ти се отблагодаря, че ми помогна? - попитах поглеждайки го в очите...Толкова красиви очи...

- Не, не се притеснявай.. - усмихнах й се и извърнах лице за секунда, колкото да прикрия тъгата, която ме налага..
Когато се обърнах към нея тя ме изненада с приятен въпрос, който успя значително да подобри настроението ми..
- Как мога да ти се отблагодаря, че ми помогна? - погледнах я в очите и лека усмивка заигра по лицето ми..
- Ами ако не мислиш, че съм някой сериен убиец или извънземно можеш да ми се отблагодариш с една вечеря и някоя разходка.. да речем по плажа..? - повдигнах вежда очаквателно.

- Ами ако не мислиш, че съм някой сериен убиец или извънземно можеш да ми се отблагодариш с една вечеря и някоя разходка.. да речем по плажа..? - каза той, а аз се засмях на за извънземното.
- Напълно ме устройва...с удоволствие.. - казах и се усмихнах отново.Просто не можех да сваля усмивката от лицето си като го гледах..Беше изключително сладък, а аз изглеждах ужасно.Каква ирония..

- Е, много се радвам.. - засмях се и се приближих още повече до нея, като я огледах от главата до петите. Стори ми се още по - хубава сега. Тялото й беше перфектно изваяно, самата тя беше изящна, и просто нямаше смисъл да мисля за това, защото много се разсейвах.
- Сега ще тръгвам, защото не искам да те притеснявам, пък и е късно.. - усмихнах й се отново и тя стана, за да ме изпрати до вратата.
- До скоро.. - казах и съвсем несъзнателно се приближих към нея, целунах я по челото и все още опиянен от прекрасният миг напуснах къщата...

Тя предложи да отидем у тях, а аз разбира се съгласих.
Не исках да избързваме, но щом тя го искаше нямах абсолютно никакъв проблем. Единственото, което желаех бе тя да е щастлива и да е доволна, да има всичко, което пожелае и най - важното, макар и най - егоистично, исках да бъде с мен.
Когато стигнехме пред вратата, аз отново не издържах и започнах да я обсипвам с целувки. Устните ми обхождаха всяка част от лицето й, докато накрая не се спряха на ключицата й.
- Намери ли ключовете? - попитах, отлепяйки устните си само за секунда от кожата й и се усмихнах когато установих, че съм я разконцентрирал до такава степен, че дори не е помръднала, за да ги потърси .. -

- Ъм да..ключовете...да - казах аз все още замаяна от целувките му.Как си представяше той да мисля за ключове докато ме целува?!Това си беше невъзможно!Той ми се засмя, а аз се разрових из чантата ми.Скоро го намерих и отключих вратата.Отворих я и влязохме>светнах лампата и съблякох якето си.След това се притиснах към Джейсън и го целунах отново като се опитах колкото се може повече да поемам от вкусът му.

Тя най - после намери ключовете, макар и с немалко закъснение, благодарения на разсейването от моя страна.
Докато влизахме изобщо не се отлепихме един от друг и мисля, че едва успях да затворя врата с крак, а може и да сме я оставили отворена.
Тя едва успя да свали якето си и започна да сваля моето. Хвърли го върху една нощна лампа и двамата набързо се озовахме на дивана..
- Искаш ли нещо за пиене? - усмихнах се. Отново в мен се върна онази леко дразнеща част, която искаше да я накара да изчака само и само за да е сигурна, че го иска, а не защото в момента не мисли "трезво"..

Отдръпнах се бързо от него и го погледнах объркано в очите.
- Не го ли искаш?Аз останах с друго впечатление... - казах поклащайки леко глава.Какво си мислех?Че някой би ме харесал?Той правеше това от съжаление, разбира се...Обърнах се преди да е видял една сълза и си взех якето.Поколебах се за секунда, но след това тръгнах уверено към вратата.Не знаех къде ще отида, но не можех да остана тук...

Боже.. изобщо не исках да ги приеме по този начин! Какво направих?! Идиот, Идиот, Идиот!! повторих си няколко пъти на ум и веднага се изправих, крещейки зад нея:
- Какво стана? Защо се държиш така? - и изведнъж ми присветна.. Идиот! повторих си отново и веднага я хванах за ръката, опирайки я във вратата..
- Виж.. изобщо не е това.. нямаш си представа колко те искам.. не можеш да си представиш, но нали знаеш, че няма връщане назад? Че, ако сега го направим няма да можем да върнем времето назад и , че макар и сега да мислиш, че го искаш утре ще решиш, че е грешка? За това се отдръпнах, Ема! Харесвам те прекалено много, за това не искам утре да си помислиш, че единственото, което съм искал е секс..
Отново впих устните си в нейните, но този път целувката беше по - хубава отвсякога, по - страстна, изпълнена с любов, по - желана и от двама ни и в същото време по - груба и агресивна..

Вече едвам дишах.Целувката му ми показа ясно, че казва истината.Хвърлих се на врата му, но после се отдръпнах леко.
-Виж... - не знаех от къде да започна.Мислите ми бяха толкова объркани.. - Правила съм много грешки и съм сигурна, че това нямаше да е една от тях!Това не е просто моментна прищявка, която ще отмине до утре..Когато правя нещо го желая наистина!И в този случай е същото...Но, ако ти искаш да изчакаме няма проблем... - забих поглед в земята.Просто не смеех да го погледна...

- Ти мислиш ли, че исках да чакам? - погледнах я изпитателно и повдигнах вежда.
Тя леко се засмя и аз се изпълних с щастие, виждайки отново прекрасната й и ослепителна усмивка.
Леко я бутнах във вратата и тя мигновено захвърли якето. Устните ми бавно започнаха да обхождат врата й.
Поставих ръцете си на задната част на бедрата й и я повдигнах, носейки я към дивната или спалнята беше ми все едно - само да е по - близко.
Когато стигнахме я поставих внимателно и набързо махнах тениската си, Ема прокара ръце през гърдите ми и усетих, че трепери..

Най-накрая това се случваше!Леко започнах да треперя от вълнение..За първи път се чувствах така.Господи, колко го желаех!Спуснах целувките си надолу по врата и гърдите му.Сякаш не можех да спра да го целувам и докосвам.Отдръпнах се за момент, за да сваля блузата си и я захвърли нанякъде.Не знаех къде отиде, но не ми и пукаше.Единственото, което ме интересуваше в момента беше той.Отново се притиснах към него и го целунах..

Започнах да целувам корема й, като обвих ръката си около дясното й бедро, а с другата леко започнах да откопчавам ципа на страхотните й, прилепнали по нея чрни панталони,които подчертаваха страхотните й крака.
Когато устните ми стигнаха до пъпа й тя изстена от удоволствие, карайки възбудата в мен да се надигне още повече и да се разпали до край.
Исках я, с всяка частица от тялото си, с всеки нерв. Даже имах чувството, че ако не бъде моя вените ми ще си пробият път през кожата и ще излязат навън..

Всяка част от тялото ми го искаше ужасно много!Отново го придърпах към себе си, а той дойде без задръжки.Обвих крака около кръста му и го целунах като леко захапах долната му устна.Набързо разкопчах колана му, но с копчетата и ципа на панталона му действах по-бавно без да губя контакт с кожата му.Той ми помогна да го махна, но не спирахме с целувките.Обърнах го така, че аз да съм върху него и спуснах бавно устните си надолу.Преминаха през шията му, гърдите корема.Целувах го много бавно и усещах как от време на време изтръпва.Бях почти убедена, че му харесва, но и не знаех колко ще издържи без да прави нищо..