L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Лувъра/Louvre

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Лувъра/Louvre   Сря Дек 22, 2010 4:28 pm


Лувъра е най-големият национален музей на Франция и е един от най-посещаваните и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи, съдържа хиляди предмети на изкуството, сред които и картината на Мона Лиза.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Чет Фев 03, 2011 11:39 pm

Отпих от поредната за деня чаша кафе, вперила поглед към входа на Лувъра. Добре, че поне мястото бе известно и търговците, жадни за повече пари, бяха отворили магазинчета и кафенета около него, за да могат хората да си починат за малко и да си купят някой и друг безполезен боклук. Е, аз не бях от повечето хора. Всъщност май никога не съм се числила към мнозинствата. В момента бях тук по работа, наблюдавайки внимателно входа към Лувъра, очаквайки всеки момент да видя Петрели. Изглежда той скоро щеше да има нещастието да се запознае с мен. Може би даже прекалено скоро.
Отпих от кафето си, увивайки по-плътно шала си около врата си. Странно, но откакто си тръгнах от онзи лекар, вече не се чувствах толкова странно, а още по-невероятното бе, че дори май се радвах. Все още обаче се чудя как по дяволите стана това!? На повечето хора им трябваха седмци, за да го постигнат, хиляди планове и опити, а аз... Не мога да повярвам как така глупостите, които бях наговорила на Зи и семейството си само преди месец, рефлектираха по такъв брутален и жесток начин върху мен. С право хората са казали „Внимавай какво си пожелаваш”, но кой говори тук за желание! Всъщност... Добре де, на няколко пъти си го бях помислила, но тогава бях ядосана! Не можех да мисля. Тогава просто всичко ми се бе струпало толкова на главата, че наистина ми се искаше да е истина, а сега когато това бе факт, вече не бях толкова сигурна. За Бога, та аз изобщо не ставах за родител, не и с тази професия, която бях избрала, не и с живота, който водех. Да не споменавам и за предполагаемите ми преследвачи, които най-вероятно ме искаха мъртва.
Толкова се бях увлякла в мисли, че ако не беше случйно отразената светлина от прозореца на току-що пристигнало такси, едва ли щях да забележа че Петрели беше пристигнал. Изругах набързо на ум, платих сметката и се насочих към него, проправяйки си път през тълпата, която както винаги тук бе голяма. Възнамерявах да го проследя и да го причакам в някой ъгъл, но както се и предполагаше нещата не винаги вървяха по план.
Бях на няколко метра зад Петрели, стараейки се да не го изпусна от поглед, когато познато лице в дясно в мен на около десетина метра привлече вниманието ми. Заковах се на място гледайки с невярващи очи към мъжа, който успя да преобърне живота ми само за няколко часа. Човекът, когото смятах, че никога повече няма да видя.
Забравих за всичко и всички, просто стоях и го гледах как върви сред останалите дълбоко замислен или поне така ми се стори на мен. Не можех да повярвам, че след всичко това отново го срещнах. Стоях като омагьосана, впила поглед в него, когато той вдигна главата си и срещна очите си с моите. Тези дълбоки и тъмни сини очи... За миг сякаш почувствах отново онзи... Не! По дяволите! Не!
Преди той да успее да реагира, се обърнах и се запътих колкото се може по-бързо през тълпата от хора към входа на Лувъра. Защо? Защо по дяволите? Защо? Защо?! Той не трябваше да се появява! Не и в подобен момент, когато бях на мисия! Защо трябваше да се спирам и да го гледам като пълна глупачка? Ако не го бях направила, той нямаше да ме види! Ох, мътните го взели! На всичкото отгоре успях и да изгубя Петрели!
Сложих големите златисто-черни слънчеви очила и вдиганх тънкия сребрист шал от врата си, като покрих с него главата си, скривайки косите си. Дано само не реше да ме последва. Ох, дано, Господи, дано... Дано успея и отново да открия Петрели защото иначе нещата щяха да отидат на зле.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Съб Фев 05, 2011 2:03 pm

Вече не помнех. Или по-скоро не бе от значение. Онази вечер бе минала и аз бях наясно с това, но спомена за нея, като всяка друга, оставаше запечате в ума ми. Като кадър от филм за миг мина образа й, червената коса и ясните очи. Секунда след това бе заменен от онзи на младата девойка от болницата. Нейните още по-ярки коси успяха да прогорят зрението ми и приствих клепачи, разтърквайки ги грубо с пръсти. Преди да бях успял да сложа край на запоналия въртеж на изминалите момичета с които бях спал в последния месец, в главата ми изникна още един образ. Лека, размита картина, малко по-далечна и в същото време искряща, се появи пред очите ми, а те се разтвориха рязко. Съня ми се отрязяваше зле, всъщност не той самият, а липсата му. Не помня кога за последно бях сънувал, вероятно преди години, но това сега нямаше никакво значение. Студения допир на вратата ме накара да вдигна глава от циментовия под и да се отдръпна, за да направя път на стара жена. Вече наближавах мястото към което вървях с продължение на час, вероятно заради тежестта в гърдите ми, мисля че дори бе повече. Съжалявах за това което само преди няколко часа сторих, но не можех да живея повече така, от много време се канех да го направя, сега вероятно трябваше да почувствам облекчение, но за жалост съвсем не бе така, напротив. Голям розов балон скри гледката ми и аз инстинктивно го стиснах, отдръпвайки го от полезрението си. Силния пукот, последван от детски плач ми подсказа, че за пореден път не съм съобразил силата си. Скръстих вежди ядосано и бръкнах в бялото си вече по-ттънко наметало и извадих коженото протмоне, бъркайки в раздела с еврото.
- Заповядайте, съжалявам много, случи се от невнимание.
Обясних аз на малкото дете, гледщо като порязано с кама и тикнах две банкноти в слабите му ръчички. Надявах се да се задоволи със сумата която му дадох, достатъчна да си закупи понепет такива балона. Продължих напред, преди майка му да се бе появила с мърмореща реч и досадно присъствие. Краката ми се движеха бързо, но в мига когато стигнахогромния двор, забавих крачка и започнах да се оглеждам. Бе спокойно, по-точно спокойно в моя изоиран свят, понеже за останалите надали бе така тихо и зававено всичко край тях. Спрях се на едно място, а очите ми се зареаха някъде в пространството....за миг можех да се закълна че зърбах отново лицето й...онова на мистериозната дама от бара. Бях наясно че е повече от невъзможно това да е тя, затова присъдих факта че я виждам, на измореното си подсъзнание. Въдъхнах, а липсата на бели митиатюрни капчици въздух покрай устата ми, доказа че времето вече не е чак толкова студено. Все пак разтърках ръце и се отправих към помеюенията вътре, като секунда преди да вляза се сблъсках с една жена, изглежда днес бях много разсеян. Този път обаче не бях нанесъл физически наранения, затова просто кимнах с глава извинително и продължих да вървя бързо, а къде отивах всъщност и аз смия не знаех отговора на този въпрос.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Нед Фев 06, 2011 10:46 am

Обърнах се назад, но не го видях. Или не беше ме познал, или се бе изгубил в тълпата. Поех си дъх и въздъханах облекчено. И в двата случая бе по-добре да не се намесва, а ако ме е забравил още по-добре.
Докоснах инстинктивно корема си като прокарах ръка по него. Все още не бе започнал да расте, но пък не бе съвсем честно към него. Аз..
Ох, за Бога, стегни се! Имаш работа за вършене. Бях се заклела, че след като приключа тозислучай щях да се оттегля.
Прокарах ръка през косите си, като включих устройството в ухото си.
- Джей, там ли си?
Попитах тихо като започнах да се оглеждам наоколо, за да видя Петрели, който очевидно бе успял да ми се изплъзне, сливайки се в тълпата.
- Да, Ейнджъл. Откри ли го?
Гласът на Джей бе ентусиазиран, макар и малко сънен.
- Пак ли си спал по дяволите?
- Ей, знаеш, че живота на геймъра не е лек. Все пак и аз се нуждая от сън.
В забележката му обаче успях да усетя треперенето на гласът му от лекия смях, който го бе измил.
- Сега не се нуждая от геймърските ти умения. Изгубих Петрели. Можеш ли да ми кажеш къде точно е в момента?
Някакво дете с балон мина покрай ме със слисана физиономия. Май в момента му изглеждах като някоя луда, която си говори сама. Страхотно!
Усмихнах му се, а то потръпна и се затича в другата посока, колкото се може по-далеч от мен. Идеално. Каква майка щях да бъда, ако плашех така децата.
Тиха виздишка се откъсна от гърдите ми, а досадния в този момент глас на Джей прекъсна мислите ми.
- Какво има?
- Нищо. Откри ли го?
Чух щракане по клавиатура и след малко гласът му отново се разнесе в слушалката в ухото ми.
- Съмняваш ли се? - долових гордостта в гласът му. - В момента е в дясното крило и разглежда колекцията от времето на Наполеон.
- Мерси, Джей! Страхотен си!
Усмихах се аз и се отправих натам. Добре че имаше някой на когото можех да разчитам, ако оплескам нещо.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Пон Фев 07, 2011 11:47 pm

Вероятно взимах всичко твърде сериозно и навъре. Все още преценявах всяко движение на хората покрай мен, макар вече реално това да не ми бе нужно. На всеки му е ясно, че нвика умира последен, така както ще умре и моя, ако изобщо някога се случи и ако съумея за запазя обещанието което бях дал на себе си. Досега винаги съм го правел, но никога не съм се чувствал така разколебан и разстроен от собствените си постъпки. Разсеяността ми бе голяма, но успях да доловя познат парфюм...не, не бе възможно, вероятно въображението ми за пореден път се подиграваше с мен. Тих стон, наподобяващ въздишка, но символизиращ досада, се откъсна от устните ми, а широките ми длани се опряха в мраморната стена. Бях слаб, не само психически, усещах тялото си прекалено отпуснато и неконтолиаруемо. Мисълта за почивка мина през ума ми за пореден път, но не можех, не и сега когато се чувствах толкова празен. Ако някой, който ме познава, нещо рядко срещано, разбереше какъв драматизъм тая у себе си и как лесно се травмирам, нямаше да повярва, дори със силата на вихрушка да му се крещи в ухото. Нима не е истина, че най-силните са най-слаби...под дебелокожото прикритие на жлъч и строгост, винаги се криеше един съвсем обикновен човек, различаващ се по-нищо от останали. Това обаче аз не го разбирах, поне не и с част от ума си. Аз трябваше да бъда на-добър, за да могат другите да ме следват, трябваше да имам най-доброто, за да съм задоволен и да дам на останалите. Вероятно това бе искрицата в живота ми, заради която живеех и досега я оправдавах, но от този ден наатък...надали щях така лесно да се захвана за сламка в силния поток на живота. Отблъснах се от стената и изкачих известен брой стъпала, за да стигна до дясното крило, бе ми любимо, или по-скоро най-лесно достижимо и удобно. Между ценните артефакти се намираше по една или друга красива, страринна пейка, напълно удобна за да се отпуснеш спокойно на нея. Погледа ми проследи една такава, а краката ми ритмично се задвижа към нея. Тялото ми намери нужния покой, обягаки гръб на твърдата облегака и изпъвайки краката си. Затворих очи,опитвайки се някак да се абстрахирам от всичко и всички. Исках за миг да съм сам, което не даваше особено логичн отговор на въпроса какво правя тук в такъв случай.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Вто Фев 08, 2011 3:33 pm

Вървях бързо и уверено към дясното крило, където се помещаваха всички артефакти и картини от времето на Наполеон. Въпреки че е бил изкукал според мен идиот, нямаше как да не му призная, че наистина е бил велик човек.
Докато Джей говореше в ухото ми, тялото ми леко потреперваше, но не можех да преценя дали от студ или от странно усещане, което не спираше да ме предупреждава за предстояща опасност. Оглеждах се навсякъде, търсейки източника на притеснението ми, но такъв не откривах, а и въпросната ми жертва също се бе изпарила някъде в тълпата.
- Петрели още ли е в дясното крило при Наполен? - попитах тихо като разглеждах с "интерес" една голяма и старинна картина. Всъщност съзнанието ми работеше на много по-бързо обороти преценявайки обстановката в Лувъра и прехвърляйки всякакви възможни начини за действие.
- Да, всъщност се намира на около десетина метра от теб, от дясната ти страна и разглежда "Коронацията на Наполеон". Копелето сигурно си представя, че това е той.
Подсмихнах се, а по тялото ми премина лека тръпка на радост, която премахна малко напрежението ми.
- Джей, колко пъти съм ти казвала да не говориш с такъв цветущ език.
- Ха, сякаш не казвам истината.
В този момент му бях наистина благодарна, за цялата помощ, която непрекъснато ми оказваше и за това, че бе винаги до мен.
- Джей,... благодаря ти.
От другата страна се дочу леко шумолене и почувствах напрегнатостта му.
- Ейндъжл, моля те... Не ми се размеквай сега. Имаш работа за вършене - въпреки че гласът му трябваше да е строг, всъщност долових лека нотка на радост или поне така ми се стори.
Обърнах се и тръгнах решително към картината от коронацията на Наполеон.
- Не, Джей, аз...
Заковах се на място като втрещена. Сърцето ми подскочи в гърлото ми, задушавайки ме и спирайки притока на кислород към белите ми дробове. Почувствах как главата ми натежа, а кожата ми се сгорещи и вледени едновременно, сякаш някой я бе попарил с вряла вода.
- Ейндж, Ейндж! Какво има?
Гласът на Джей долетя като някакво странно ехо от далечна канализационна тръба.
- Ейндж!
- Аз... Добре съм - смутолевих аз и се опитах да помръдна, но очите ми бяха впити в отпуснатото тяло на мъжа от онази нощ, който нехайно седеше на пейката със затворени очи. Стори ми се някак изтощен.
- Не ми ги пробутвай тия, Ейнджъл! Какво видя?
- Нищо.
Тялото ми сякаш се пробуди изведнъж, връщайки ми обратно ръководните функции над него.
- Да бе, а аз съм Магарето на Шрек.
Думите му предизвикаха усмивка на лицето ми.
- Стига мрънка като малко бебе си - подсмихнах се аз, но не помръднах от мястото си по средата на пътеката, вгледана в спокойното му лице, а тялото ми потръпна при внезапно появилия се спомен от онази нощ. Почувствах как кожата ми настръхна, а усещането от ръцете му, обвили тялото ми, изучавайки го с пръсти, изтръгна тих стон на наслада от мен.
- Ейндж, ти а не би да...
Гласът му бе притеснен и леко засрамен. Лека руменина изби по бузите ми като осъзнавах какво бе чул.
- Да не си гъкнал, Джей, защото иначе лошо ти се пише!
Отсреща чух леко изнервения му смях и той се прокашля.
- Добре, оставям те. Ще съм тук, ако имаш нужда от мен.
Той прекъсна връзката, оставяйки ме сама. Ако не друго, то поне винаги съм му се възхищавала на чувството му за самосъхранение и дискретност.
Побързах да се доближа отново до една картина, изучавайки я със същия интерес, с който изучавах и предната, т.е. никакъв, но този път в главата ми се въртяха други мисли, много по-далечни и реални от онези за Петрели.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Вто Фев 08, 2011 8:52 pm

Тайничкото ми желание за усамотение се бе превърнало в същинска утопия. Хилядите или по-точно дсетките хораминаващи край мен хора, жужаха гръмко, подобно пчели в гората, насред сезона за събиране на прашец. Жалките ми опити да отпусна тялото си спокойно, така не се реализираха и единственото което правех, бе да се изнервям още повече. Трябваше по някакъв начин да събера сили и да си тръгна от тук. Не биваше да идвам, но традицията, по-точно символиката,която съжетествуваше с разума ми в симбиоза, не ми позволяваше да го сторя. Трябваше поне за миг да зърна мястото и да се озова лице в лице с миналото. Сега след като вече го бях сторил, мжех преспокойно да си тръгна, преди да съм загубилсъзнание и да се озова в безсъзнание,лежащ на земята. Протегнах ръцете си, а силия звук на пукане ме накара да скръстя вежди. Очите ми се разствориха и моментно причерняване, предизвикано от рязкото изправяне, ме накара да се подпра отново на пейката. Вече сериозно започвах да се изнервам и преди не бях спал толкова дълго време, какво се вживявах като ревливо бебе. Отласнах се от мраморната пейка и разтрих слепоочието с длани. Вдишах дълбоко въздух и се отправих към стълбището, за дапотегля обратно към хотелската стая. Вървейки бавно и с равномерни крачки, погледа ми за миг бе привлечен от познат сулует, повикващ в ума ми ярки спомени. Широка самодоволна усмивка се откъсна от плътните ми устни, а тялото ми се доближи колебливо и много тихо зад нея. Преди да бе усетила по някакъв друг нчин присъствието ми, успях да се промъкна достатъчно близко, за да прошепна тихо в ухото й едно "здравей" и да докосна нежната й талия с длани, извъртайки лицето й към моето. Вероятно прекалено се вживявах в ролята на секси непозатия, но малко близост никога не е изключена. Поне знаех че и да ме отблъсне нямаше какво да губя, макар в интерес на истината досега никога да не и се бе случвало...какво да се прави, на това моето му се викаше чар. Усмивката ми стана още по-широка и самодоволна, след като отново бях успял да повикам гордото си съзнание, значи имаше два варианта, да се радвам че я виждам или умората у мен да отминава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Вто Фев 08, 2011 10:11 pm

Макар и да гледах картината, всъщност от нея не виждах почти нищо понеже цялото ми съзнание бе погълнато от него. Когато се изправи, сърцето ми за миг замря. В мен жестоко започнаха да се борят разума и нещо, което отдавана си мислех, че бе изчезнало. Едното непрекъснато ми повтаряше да отида до него, да го погледна, да го докосна. От тази мисъл, тялото ми потрепери от наслада, а по кожата ми сякаш се разля мед. По дяволите, не мога! Не бива! Тогава се връщаше разумът, казвайки ми че това е лудост, да го оставя и след като си отиде да се съсредоточа върху Петрели.
Докато водех вътрешната си борба, бях затворила очи, а тялото ми се бе напрегнало. Едно тихо "здравей" прошепнато в ухото ми, ме накара да отворя рязко очи, а преди да направя или да кажа каквото и да е, ръката му обхвана талията ми, обръщайки ме към него.
За миг се замаях и спрях да мисля. Цялата борба и всичкият ми разум и мисли се бяха изпарили само с едно "здравей" в допълнение с усещането на силното му тяло. Господи, от кога бях станала толкова мекушава и се огъвах пред мъже като него, най-вероятно изпечени женкари.
Очилата ми бяха вдигнати на главата, така че срещах дълбоките му сини очи, които ми върнаха толкова много спомени, карайки тялото ми да потрепва в сладостно желание.
- Ти... - прошепнах тихо и приглушено, все едно нямах сила за това. А и от къде да имам, след като той ми я бе отнел цялата!
Прочистих леко гърлото си и затворих очи, за да прекъсна погледа му, които единствено успяваше да замъглява съзнанието ми.
- Какво търсиш тук?
Попитах малко по-силно и поставих ръка на гърдите му, за да се отблъсна от него. Вместо това, докосването до стегнатите му гърди единствено успя да извика поредната сладостна тръпка в мен и да накара тялото ми да потрепери, а очите ми да се срещнат отново в неговите. Внезапно чувство на сигурност, опасност, сладострастно и греховно желание, ме обляха. Какво за Бога ми ставаше?

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Сря Фев 09, 2011 11:24 pm

Светлата й коса проблесна на едва проникналите лъчи светлина от големите дървени и мраморни прозорци, зад нас. Очите й за миг се впиха в моите, а гласа й, звучащ като ням, достигна до слуха ми със забавен темп. Сякаш времето бе спряло. Милионите прашинки около нас се движеха така, сякаш всеки момент щяха да достигнат абсолюната нула и да замръзнат. Стотна, дори хилядна от секундата преди този физичен феномен да бъде реалност, времето възвърна истинския си образ, прехвърчайки край мен дори по-бързо от нормалното. Лицето ми бе приело различни от обикновенните си извивки, различни дори от тези пред последните няколко дни. Маски изваяни като за драматург. Изражението ми за миг показа, че не само тя не е очаквала и предвиждала повторната ни среща. Пренебрегвайки привидно налегналия ме интимен вопъл, навяващ спомени от оназибурна нощ, очите ми съумяха да възвърнат самодоволния си блясък.
- Какво търсиш тук?
Думите й предизвикаха у мен отново самото ми "аз". Бях свободен човек и подобна реакция можеше само да подпаликладата повече от необходимото, избухвайки със силния звук на горящ водород.
- Тук съм роден, забрави ли?
Казах аз с лукава усмивка, а тялото ми се отдръпна леко, заставайки вече на две крачкиот нейното, разграничавайки дъха ни. Неприемливо и изненадващо б било ако толкова скоро ума и бе успял да изхвърли спомена за мен от себе си. Мисълта за което предполажение ме накара да скръстя вежди за миг. Никой не можеше и не смееше да ме забравя дори за месец-два, а ако подобен грях се извършеше, то тогава следваха жестоки наказания и в случая повторение на случката.
- По-скоро аз трябва да те питам това?
Повдигнах въпросително дясната си вежда, а погледа ми проследи деколтето й, разкриващо част от сякаш неестествено стегнатите й гърди. Липсата на вратовръзката която й бях оставил, ме накара да зацъкам неодобрително с език. Разочоравнието ми бе пълно, макар всъщност съвсем иронично. Поредното свиване на устните ми, ги изви в по-различна, въпросителна усмивка и зачаках отговора на въпроса си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Чет Фев 10, 2011 3:33 pm

Самодоволният му поглед някак си беше успял да ме отърси от онова странно състояние, в което бях изпаднала. Това, че се отдръпна от мен допълнително бе повод да му благодаря, защото сега вече можех да дишам и мисля нормално. Макар че все още си оставаше загадка защо реагирам така на подобни мъжки набези от негова страна.
Скръстих ръце пред гърдите си, повдигайки ги съвсем леко, защото бях успяла да проследя погледа му, който ги обходи. Боже! Имах чувството, че ако можеше щеше да ме разсъблече тук и сега без изобщо да му пука за останалите.
- И какво му е странното? - повдигнах въпросително вежди като несъзнателно заех леко отбранителна поза.
- Лувърът е място, което туристите често посещават. Пуснах си малко отпуска и реших да опозная Париж.
На лицето ми се появи лека самодоволна усмивка. Отправеният ми малко по-рано въпрос за миг ме накара да си помисля, че той май смяташе. че съм го забравила. Не знам дали тогава ми се бе сторило или не, но сякаш долових леко раздразнена нотка, а това определено ми изглежда подходящо за отбранителна позиция.
- А и да не би да очакваш, че помня всичко?
Погледнах го безизразно, едва сдържайки усмивката, която искаше да се покаже на устните ми.
- Знаеш ли повечето моменти от тогава ми се губят, но ясно си спомням началото. Мисля, че ти дължа благодарност за това, че ми помогна тогава.
Боже, имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне! Лъжех толкова умело и безскрупулно, че Анджелина Джоли пасти да яде. Май си бях сбъркала професията. Определено трябваше да се пробвам в актьорството, защото образ като неговия не се забравя, още по-малко нощ както никоя друга, оставила толкова изгарящо болезнен спомен в съзнанието и паметта ми. Да не споменавам и...
Ръката ми се плъзна несъзнателно към корема ми, който все още не бе започнал да расте, макар и да се наблюдаваше вече съвсем леко и незабележимо увеличение.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Вто Фев 15, 2011 10:27 am

Предсполагаемата реакция, която вида й би предизвикал у всеки мъж, вече бе видна в мен самия. Очте ми не с пираха с периферното си, изключително добре развито, зрение, да обхождат тялото й. Отбранителната поза която зае, кръстосвайки лакти пред гърдите си, повика две вероятно истинни помисли. Едната, че бе забеляза любознателния ми поглед, а другата, по-важна и от голямо значение, че се отдалечаваше от мен по този начин. В очите ми за миг пробягна капчица съмнение, но ума ми не позволяваше това да се реализира като по-голям и терзаещ въпрос. Не бе възможно, макар и да твърдеше привидно точно това, да е забравила онази пламенната нощ. Нима ако аз, точно аз, този който не желае да оставя спомен за нищо друго, освен наслада, бях способен, да запомня почти кристално ясно онази изпепеляваща нощ, това бе възможно за една жена!? Жана емоционална като всяка друга, примираща за ласки и любене по всевъзможни романтични и нежни начини. Имал съм досег, смея да кажа, със завиден брой представителки на този така тънкообиден пол, но досега не бях срещал подобна твърдост и небрежност насочена към мен самия. Действащите й като слаб ток, думи, отново се завъртяха покрай мен и ме накараха да присвия очи, гледайки я този път преценително. Нещо не бе наред с начина й на облекло, ума ми изглежда опиянен прекалено, за да попие подобна информация, едва сега успя да забележи, че се облича различно от повечето момичета, опитващи се да те привлекат с голотата си.
- За кое начало говориш мила, понеже изглежда алкохолните пари са повлияли твърде силно на паметта ми и момента наистина не мога да се сетя за какво става въпрос в твоето благородно слово.
Горната ми устна се изкриви в гримаса, показвала първична самодоволност и развеселен изражение. Макар разума ми да знаеше колко глупаво и детински да постъпвам, не исках да му се подчиня, щях да покажа на нея и на него, че когато съм в подобно настроение, а именно ужасно, никой не бива да се отнася към моята особа с пренебрежение.
ПП: извини ме че ги пиша толкова къси, но съм в час и ме разсейват постоянно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Вто Фев 15, 2011 3:43 pm

Усмивката му ме накара да въздъхна и да поклатя глава. Не знам дали нарочно го правеше или наистина не помнеше онова, което бе станало, макар че за мен все още си беше мистерия кои бяха онези мъже.
Съзнанието ми за миг бе прорязано от слаб лъч светлина, който ми напомни защо всъщност бях тук. "Петрели!" По дяволите. Съвсем го забравих.
Погледнах бегло към картината, до която го бях видяла, но той вече не бе там. Страхотно! Няма що! Сега трябваше отново да го издирвам.
Въздъхнах тихо и примирено, след което вдигнах погледа си и срещнах очите му. Ръцете ми се спуснаха надолу и се спряха на кръста ми.
- Както и да е. Явно всички мъже сте еднакви, когато се напиете. Жалко. А аз си бях въобразила, че си различен, след като ме спаси, но явно е било заради алкохола. Трябва да ти призная, че мислиш доста бързо на пияна глава.
Гласът ми звучеше малко саркастично и леко насмешливо. До колкото знаех повечето не обичаха подобни сравнения. Дали пък не целях да го предизвикам по някакъв начин? Абсурд. Защо да го правя?
Топлината, разляла се по тялото ми, отговори вместо съзнанието ми. Кожата ми настръхна от внезапно припомнения допир на дланите му по бедрата ми. Искаше ми се... Чудя се какво ли ще бъде, ако... По дяволите, не му беше сега времето нито пък мястото да се възбуждам така. Погледът, с който все още обаче долавях, че ме изучава, не ми даваше голям избор, освен да се опитам да го игнорирам, преди да се поддам на внезапния силен порив за грях вътре в мен.
- О, и надявам се онази вратовръзка да не ти е била много ценна. Предположих, че щом си я оставил, значи не ти трябва и я изхвърлих в кошчето.
Безразличния ми глас и едва доловимото повдигане на рамене се опитаха да придадат безгрижността ми, макар и ясно да съзнавах, че въпросната синьо-зелена вратовръзка бе на дъното на чантата ми в момента. Май трябваше да се отърва от нея, след като всичко това приключи.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Сря Фев 16, 2011 1:21 am

Тънък гласец в ума ми, а може би някъде далеч от него, изпратен като сигнал в слуховия ми апарат, прошепна поредната глупост която не бях очаквал да извърша в скоро време. А именно това, че си играех с късмета и здравето си. Ясно бе, като изписано на оризова хартия с плътен и наситен туш , че и двамата не сме напълно искрени в думите си. Поне аз не бях..до някъде, а друг гласец ми нашепваше, че не е възможно и тя да не прикрива голяма част от намеренията и помислите си. Въпреки това щях да си премълча, заплашвайки себе си, лишавайки се вероятно от още поне една наистина невероятно буйна нощ, аз щях да продължа и рискувам. Нещото което наистина обожавах да правя. Тръпката, преминаваща като електричен ток по тялото ти, докато очакваш да видиш резултата от труда си, в някои случаи не чак до там такъв, си заслужаваше. Бе станала мой най-добър приятел и редовен спътник в живота. Вероятно затова така се изкушавах отново да я усетя, особено сега, когато както се очертаваше за дълго време щеше да отсъства от живота ми.
- На първо място, простете госпожице, че не съм оправда очакванията ви, но истината е сурова и ние мъжете дефактно не сме нищо повече от безчувствени свалячи...нали така?
Изчезналата, заменена от лека изненада, усмивка, се появи отново, придружена с дяволит приблясък в очите.
- Относно реакциите ми...да предположим, че ги имам благодарение на някои мои по-специални умения, неподвластни на алкохола.
За пореден път се чувствах в напоследък доста честно срещаното си състояние, изкарващо на показ, моето наистина много говорещо и размишляващо "аз". Случките в които друг път това се бе явявало, никак не ми носеха приятни чувства и спомени, но никого не бе късно за първи път.
- Отново затормозяваш иначе бързия ми ум...за каква вратовръзка става въпрос, защото аз имам няколко, те са ми любимия аксесоар и в момента дори разполагам с повече от една.
Тук излъгах леко, но поне се благодарях на способността си да прикривам каквото и да е от останалия свят. Факта че наистина ценях и уважавах, все пак любимия си аксесоар, а именно вратовръзките, щеше да остане тайна за нея. Също както и това че бе успяла наистина да накърни мъжката ми гордост и его, което нямаше да и простя, не и толкова лесно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Сря Фев 16, 2011 1:54 pm

Устните ми образуваха лека усмивка на лицето ми. Очите ми леко го измериха преценяващо, но по външният му вид си личеше искреността в думите му. И все пак... Кой нормален идиот би носил в себе си повече от една вратовръзка? И да исках не можех да му хвана вяра за това. Не ми изглеждаше чак толкова ненормален, но пък кой знае. Понякога външността лъже. В моя случай даже много. И все пак...
Отърсих се от мислите си за вратовръзката като върнах съзнанието си обратно върху онова, което ми бе казал.
- По-специални умения? - повдигнах вежда, все още усмихвайки се. - Искате да кажете, че освен креватен акробат, имате и други качества. Поздравления. Забравих си медала в къщи. Изглежда наградата ви ще остане за следващия път.
Божичко! Изобщо не се замислях какви глупости приказвах! Ама изобщо! Следващ път? Да бе! И защо трябваше да има следващ път? Ами ако той беше на място, където няма толкова много хора и тялото ми... не се подчини на... разума. Пфф, повече от очевидно бе, че такова нещо като разум малко по малко започваше да изчезва в момента от съзнанието ми. Май трябваше да действам бързо, преди съвсем да съм го изгубила.
- Приятно ми е да си бъбрим, но имам работа, така че...
По дяволите! Каква работа, нали бях на почивка?
- Искам да кажа, че все още има доста места, които искам да посетя в Париж, а нямам много време за това...
Опитах се да се усмихна искрено и май се получи.
- Между другото, може ли да знам истинското ви име? Мисля, че така и не се бяхме запознали както трябва.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Пет Фев 18, 2011 11:38 pm

Вече започвах да се колебая. Вероятно някъде, в ъгъла на разговора ни, имаше малка и едва забележима възможност, да не се държим по този начин. Недоволството ми от това че предполагаемото развитие на всяка еднократна и приятна секс вечер, бе започнало да се сбъдва, изобщо не опитваше да се скрие, но лукавата и самодоволна усмивка, изписана ясно на лицето ми, не му позволяваше да се покаже в пълния си блясък и стил. Единствено очите ми издаваха част от бързите като светлината, мисли, въртящи се в ума ми. Малка, но значитена. Наситения с зеленикави и тъмно сини, вероятно акварелни бои, плат зад гърба ми, ясно отразяваше техния цвят. Бурята развихрена във въображението на твореца и изобразена на платното, заплашваше да обземе и моите зеници. Не, аз нямаше да позволя подобно нещо. Нямаше да дам път на емоциите и първичните желания, породили се така изненадващо в мен. Бях достатъчно зрял и следователно достатъчно глупав, за да прикрия истината, навик появяващ се в спомените ми още на дете. Коментара относно уменията ми в леглото, успяха допълнително да изпълнят с въздух и без това изпъчените ми гърди, заплашващи да се пръснат всеки момент. Въпреки това последвалите й оправдания, че вероятн в интерес на истината желае да се отърве от иначе според много хора, така приятната ми компания, успяха да изпуснат част от хелия,, изпълващ ме, навън с неприятен звук от развалена грамофонна плоча. Преди да имам възможността сам да срина предполагаемата ми репутация на дебелокож женкар, тя първа понечи да подкопае своята, което в момента ми подейства като спасителен пояс.
- Нека се разходя с вас и ако успеете да ме...предразположите, ще чуете едно от имената ми. Все пак не съм лъжец и по спомен думите ми от онази нощ, че имам много имена, са съвсем истинни.
Изкарвайки на показ ясните ми спомени за нещо толкова маловажно, заплашвах сериозно версията която бях изрекал пред нея, сам преди няколко секунди. Ход, който можеше да ми струва пешка, а дори и пряка заплаха към топа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Съб Фев 19, 2011 10:27 am

Думите му откровено ме изненадаха. Не бях очаквала да чуя подобно нещо и това за миг бе успяло да се отрази върху до сега привидно спокойното ми лице. Мисълта той да остане с мен още малко предизвика тръпка на желание, която пропълзя по гръбнака ми и влезе под кожата ми. По дяволите, какво толкова имаше в човек като него?! Не знам, но явно едва доловимата заплашителна аура, която излъчваше самото му присъствие, ме предизвикваше по начин, по който никой до сега не бе успявал.
Чудя се дали да приема поканата му... Имаше два варианта - да откажа и да се свържа отново с Джей, за да открия Петрели, който едва ли щеше да се е отдалечил много, или... да прекарам известно време с него, обикаляйки из Париж.
Тръпки на копнеж обвиха тялото ми само при мисълта за втория вариант. Съзнанието ми започна упорито да се бори с разума и внезапно появилите се емоции. Мисълта, че издаде малак подробност от онази нощ само подстрекаваше желанието ми да приема поканата му. И все пак...
- А ако не се лъжа аз се измъкнах със същия отговор.
Подсмихнах се аз, без да се усетя, че всъщност и аз като него издадох малка подробност, която се предполагаше, че съм забравила.
- Добре. - отвърнах след секунда мълчание и се усмихнах леко. - Но те предупреждавам, Лео, че ако ме ядосаш или се опиташ да ми развалиш дена, просто ще те ступам.
По дяволите аз и тъпата ми уста! Май щеше да е най-добре, ако си мълча, защото май с всеки следващ ход затъвах все повече и повече, а това никак, ама никак не ми се нравеше.
Минах с усмивка покрай него, поемайки тихо и едва доловимо от аромата, който излъчваше. Парфюмът му определено бе подбран с вкус и напомняше силата на лъва и ловкостта на пантерата. Не, някой определено трябваше да ме застреля, когато се прибера в къщи и отлично знам кой щеше да го направи с удоволствие.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Пон Фев 21, 2011 12:33 am

Виждах края на играта. По-скоро на първия гейм. Наближаваше с плавна скорост и забавен темп. Но хубавите неща ставаха бавно, принцип, по-точно факт, ясен дори и на хилаво дете от детската градина. Тук за миг, като отражение на жарко слънце в чисто огледално стъклпо, проблесна съобщение изпратено от изтощените ми мускули, към също така преуморения ми централен "контролен панел". Нуждаех се от меко легло...топла вода и лек приспивен аромат, оспускащ всяка клетка в тялото ми. В противен случай заплашвах света да го лиша от най-прекрасното нещо движещо се по него, да не забравяме и най-гордото. Малка, но важна подробност, също така и доста дразнеща. Затормозявах се да измисля дори ка реагирам. Очите ми се бяха захласнали по високата сянка на една статуя пред нас, изглеждаща така могъществена и в същото време отминала. Дали не приличах на нея...може би. Мислите ми се носеха съвсем друга посока, тдалечавайки ме от жената пред мен,която неясно дори за мен самия, някак бе успяла да ме накара пръв да се жертвам, пробвайки късмета и шанса си. Съвсем рядко явление, достойно за място в рекордите на Гинес. Усмихнах се самодоволно, значи и тя помнеше, а само се правеше на полярна лисица. Сладурана...такива определено ми допадат, особено с допълнително подсилените си точки, благодарение на последните и реплики.
- Харесва ми как мислиш.
Тръгнах напред по сълбите, без дори да я поглеждам, задържайки за още няколко секунди усмивката си. Краката ми се раздвижиха бързо, а малкия брой стъпала бе ликвидиран за по-малко от нормалното време. Обърнах се леко, за да погледна дали е зад мен и повдигнах въпросително вежди, когато за миг не се сблъскахме лице в лице.
- Зная, че е трудно човек да ми устои, но от теб специално...не го очаквах.
Гласа ми издаваше съвсем внимателно, но забележимо, силното желание да прихна в сдържан смях, но се опитах да запазя ехидното си изражение, гледайки я право в очите, макар от сериозната разлика във височината.
ПП: стана ужасен! но както предупредих, нямам муза, съжалявам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Пон Фев 21, 2011 10:18 am

Толкова се бях отнесла, че не обърнах внимание кога бе успял да ме изпревари. Мислех си за това колко тъпо му подсказвах, че онова, което мисля хич не е вярно. "Ами ако разбере за вратовръзката в чантата?" Самата мисъл за това накара кожата ми да настръхне облята от кофа студена вода, а на лицето ми за миг се появи изплашена физиономия, която бързо премахнах с поклащане на главата. Боже, добре че не можеше да ме види и бе с гръб към мен. Простотиите, които ми минаваха през главата бяха просто похвални!
Явно обаче за пореден път се бях отнесла, защото изобщо не забелязах рязкото му спиране и обръщане назад и като по чудо успях да се спра само на сантиметри от него, преди телата ни да се сблъскат. Дъхът му опари лицето ми, върху което се бе изписало за миг изражение на изненада и шок. Очите ми потрепериха, а устните му бяха тъй близо до моите... Само на милиметри...
Думите, които изрече обаче ме върнаха бързо на земята. Този непоправим долен... Сведох главата си надолу, стиснала ръцете си в юмруци. Тялото ми потрепери, а едната ми вежда започна да подскача в нервен тик, заради който повечето ми познати бързо бягаха и си намираха оправдание да изчезнат преди да съм избухнала. Естествено той нямаше от къде да знае за това, така че просто стоеше срещу мен с глуповата и самодоволна усмивка.
- Това, че съм се отнесла оглеждайки произведенията на изкуството наоколо не означава, че съм тръгнала да ти налитам - гласът ми потреперваше от силното раздразнение, което се опитвах да подтисна. Вдигнах очите си и срещнах неговите, които сякаш ми се присмиваха.
- А, и ти си този, който се спря изведнъж! Защо аз да съм виновна?
Мале, едва се сдържах да не се разкрещя. Няколко момичета се обърнаха към нас и започнаха да си шушукат нещо, но на мен не ми пукаше. Нямаше да позволя на този... маркуч да ми се присмива.
- И стига си се подсмихвал такъв! Това, че си по-висок не ти дава правото да ме гледаш с тези очи и тази дразнеща самодоволна усмивка!
Гласът ми се бе повишил с няколко октави, но не бе успял да стигне до викане. Боже! Как можеше някой да ме привлича неудържимо в единия момент, а в другия да ме изкарва извън нерви? До сега не се бе случвало. Определено имаше нещо в него, но не знаех какво.

П.П. Нищо, сега ти давам възможност ако искаш да ме изведеш от тук, за да не правим сцени или просто може да ми затвориш устата по някакъв начин. Както прецениш.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Съб Фев 26, 2011 2:06 pm

Лукавата ми усмивка, изглежда предизвикваше нервен срив в нея,
Вулкан от емиции и ярост заплашваше да ме попари със силната си струя лава, бълваща на вълни от устата й. Това само ме караше да се сусмихвам още по-широко, разкривайки белите си зъби. Вдигналия се шум, накара няколко члена на малката ни аудитория да зашептят. Звук като от кошер с пчели досигна до силно развития ми слухов апарат, доставяйки ми информация не по-различна от онази, която предполагаш че мога да доловя. Очите ми се плъзнаха по тях, а зениците ми се присвиха заплашително. Младите девойки шушукайщи си в ъгала с усмивка на лице, побързаха да извъртят лице и тръгнаха напред по коридора. Точно както се и очакваше. Очите ми отново се върнаха на лицето й и се усмихнаха, този път не толкова иронично.
- Сладка си когато се ядосваш, на твое място, не бих позволил да ти се любуват докато размахваш бясно октави.
Дясното ми око смигна леко, а ръката ми разроши косата й, възползвайки се от момента на раздразнение в който бе изпаднала.
- Хайде, госпожице, чакат ни много места за посещение!
Този път наистина тръгнах напред, без да е обръщам или спирам, а краката ми се раздвижиха бързо, изминавайки за кратко време и без това малкото разтояние до изхода. Тялото ми се поколеба известно време, преди да задържи тежката врата отворена, правейки й път, за да мине, а вниманието ми през това време бе насочено към позната й фигура.
- След вас, мадам!
Прозвуча гласа ми на френски, когато мина покрай мен и се наведох правейки реверанс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   Съб Мар 05, 2011 11:01 pm

Той.. Той... Не можеше да...
Ръката му разроши косата ми и въпреки че му бях ядосана този детски жест накара сърцето ми да препусне още по-бързо и лудо, а на лицето ми изби лека руменина сякаш се бях върнала в гимназиалните си години.
- Хайде, госпожице, чакат ни много места за посещение!
Отдръпна ръката си и ми обърна гръб като лявата му ръка беше сложена безгрижно в джоба му, а другата, с която ме бе погалил, се поклащаше леко във въздуха до главата му сякаш ми казваше довиждане.
Ръцете ми докоснаха главата ми сякаш, за да я предпазят или може би искаш да задържат усещането на топлите му ръце още миг преди отново да срещна изморената му, досадна и флиртаджийска физиономия. Имах чувството, че за миг бях видяла някой друг, някой, който много ми напомни точно на онзи непознат мъж, в когото... в когото аз...
Очите ми потрепериха, а по бузите ми се появи още руменина. Не биваше да изказвам тези си мисли гласно. Те трябваше да си останат дълбоко заровени някъде в сърцето ми. В професия като моята чувствата бяха забранени.
"Както и децата." Тази мисъл, която проряза съзнанието ми ме върна отново в реалността. Това беше друго. Това... Беше.. Беше различно...
Думите, които произнесе на френски сякаш едновременно ме раздразниха и развеселиха. Вдигнах погледа си към него, срещайки очите му. Добре че руменината се бе поизпарила, макар и не напълно.
- Omae wa, mendokusai!*
Отвърнах троснато аз и минах гордо през вратата, а свежия въздух навън обля лицето ми. В комбинация със слънцето на лицето ми се появи усмивка на щастие, а очите ми се взряха с трепет в синьото небе. Не знаех, че деня е бил толкова красив. Някак си в момента бях готова с удоволствие да го прекарам в неговата компания. Петрели можеше да ме почака още ден.
- Ти водиш!
Обърнах се към него с усмивка и ръце зад гърба.
- Тъй като аз не съм от тук ще ти позволя да влезеш в ролята на екскурзовод и да ме разведеш.
Отново му говорех на френски, зарязвайки тъпия английски. Все пак бяхме във Франция, а в града на любовта не му отиваше да се говори на език, различен от този на страстта.

*Досаден си!

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Лувъра/Louvre   

Върнете се в началото Go down
 
Лувъра/Louvre
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж-
Идете на: