Къщата на Ема Картър

- Така си и мислех.. - ухилих се и я придърпах към себе си.
- Изглежда този път аз съм непослушният! - засмях се и я повдигнах леко, поставяйки я да седне в скута ми. Започнах да целувам врата й и усещах как при всяко мое докосване тя настръхва..

- А после аз съм била перверзната.. - засмях се и целунах врата му - Виж себе си..нарушаваш собствените си правила - отново се засмях.След това сигурно щеше да ме убие, защото не съм го спряла, но сега не ми пукаше..
Махнах блузата му и започнах да целувам гърдите му..

- Разбира се, че си перверзна - ухилих се и я придърпах още по - близо към себе си.
- Знаеш ли.. гледах те в един филм със една страхотна униформа на медицинска сестра.. Става ли сега аз да съм пациентът? - погледнах я невинно и застанах на нея..

- Героинята ми изобщо не беше такава.. - засмях се - И това доказна, че си по-перверзен от мен.. - целунах го и след малко и дънките му ги нямаше..
- Чакай малко.. - отдръпнах се - В този филм имаше една сестра, която беше точно такава, за каквато ти намекваш - погледнах го преценяващо..

Упс.. май бях объркал ролите..
- Ъ- ъ не е вярно. Много добре знам каква беше ролята ти, просто както ти каза съм доста перверзен.. - засмях се и отново я погледнах извинително.
По - добре беше да съм перверзен отколкото да съм объркал ролята на момичето, което обичам..

Погледнах го подозрително.Не трябваше да го напивам толкова..
Поне си каза, че е перверзен.
Целунах устните му за кратко, след което спуснах моите надолу поо брадичката, врата, кърдите и корема му...

Получи се.. Определено щях да изгледам всичките филми, в които е участвала наново и този път щях да запомня коя роля играе..
Е, сега определено не ми беше до гледане на филми, за това се върнах към по - приятното и доста разсейващо занимание..
Сега тя беше отгоре, а аз поставих ръцете си на талията й и започнах да целувам корема й..

Бутнах го в легнало полужение и застанах, така че да няма голяма свобода на движение.
Целувките ми преминаха през устните, брадичката и шията му, а през това време ръцете ми набираха тениската му и след малко от нея нямаше и следа..

След като Ема се отърва от тениската ми реших, че е време аз да предприема нещо за това се завъртяхме и сега аз бях отгоре. Притиснах я между себе си и леглото, а след това поставих ръцете си от вътрешната страна на бедрата й и я издърпах надолу, за да се озове плътно под мен.
- Е, сестро, ще ме излекувате ли? - попитах с ангелска усмивка и приближих устните си само на няколко сантиметра от нейните..

Устните му бяха много близо до моите и ги превличака сякаш бяха магнити..Но вместо да направя каквото се очакваше от мен и да го целуна устните ми преминаха по врата и гърдите му, обръщайки се така че да е под мен.Набързо разкопчах дънките му и се оттървах от тях..

- Ще го приема за "да" - казах и свих рамене, оставяйки я да се отърве от дънките ми. След като искаше да е отгоре нямах против и бавно започнах да смъквам презрамките на прилепналият по нея потник, целувайки корема й.

Бутнах го, така че да застане напълно под мен..Щом аз бях отгоре, значи щяхме да играем по моите правила..
Ръцете ми преминаха по гърдите му, а устните ми ги последваха.
Когато стигнаха до неговите устни ги слях в страстна целувка, която стави и двама ни без дъх..

Независимо че беше отгоре това не означаваше, че аз щях да стоя и да гледам безучастно..
Обвих ръцете си около талията й и я дръпнах надолу към себе си. Бавно свалих потника й, изхлузвайки го през раменете й и го захвърлих на пода..
Започнах да целувам гърдите й, оставяйки леки влажни следи..

Този път не беше познал..
Отдръпнах се леко от него, доколкото да спра целувките му и да взема нещата в свои ръце..
Езика ми пое пътешествие по врата му, минавайки по брадичката и очертавайки контурите на устните му..

Е, не бях очаквал че ще се стигне до тук, че да се борим за това кой да е отгоре да го правим.. И, все пак, за всичко си има пръв път, нали?
До сега не си бях и помислял, че мога да изпитвам такива силни чувства към някого.. През целият си живот съм мислел, че най - важното е семейството ми да е добре, да имам хубава работа, да завърша училище и какво ли още не и не съм предполагал, че трябва да направя нещо много по - малко, за да бъда щастлив, а именно да позволя на самият себе си да обичам някой толкова силно, че да съм готов на всичко за него..
Сега, обаче, не беше момента да се разсейвам с глупави сантиментални мисли, за това върнах цялото си внимание на Ема, на страхотното й тяло, на прекрасното й излъчване и всичко останало, заради което я обожавах..
Прокарах ръцете си по талията й и започнах да я целувам, слизайки надолу по гърдите и се спрях на корема..

Реших, че щом така му харесва няма повече да се съпротивлявам и се оставих в ръцете му.
Просто ме побъркваше!С всяка изминала минута исках още и още повече от него, от целувките и ласките му..
Просто си нямаше и идея какво ми пречиняваше с всяко докосване, всяка целувка.

Явно в крайна сметка независимо от това, че мислех аз да съм предалият се, спечелих..
Доволна и блажена усмивка се прокрадна по лицето ми, но все пак се опитах да я прикрия.
- Аз все още си чакам медицинската сестра.. - измъкнах между целувките и захапах ухото й, придърпвайки я към себе си.

- Чакай си - засмях се - Не си спомням да съм казвала, че ще я получиш.. - отново се засмях.
Придърпах лицето му към моето и слях устни с негговите..Това, че се предадох преди малко съвсем не означаваше, че всичко ще е както той иска..

Изправих се леко. С учудване забелязах, че напоследък мислех повече за това, че най - после съм открил момиче, с което мога да бъда себе си, вместо да се съсредоточа в самият момент.
- Не ме ли обичаш? - сдържах усмивката си и вместо нея успях да изкарам сериозна физиономия. - Ами.. ами ако се разболея? Няма ли да бъдеш медицинска сестра за мен?
Не бях сигурен, че това ще проработи, но все пак нямах и нищо за губене..

Бутнах го отново до легнало полужение заставайки върху него, а двата ми крака бяха от двете страни на кръста му..
- Все още не си толкова болен..Мисля, че ще преживееш малко и без моята помощ - засмях се и го целунах.
Тогавава ми дойде друга идея..
Отдръпнах се от него , изправих се и си облякох блузата.
- Щом си толкова болен по-добре да си почиваш.. - сдържах смеха си при вида на физиономията му.

- Въпросът, обаче, е дали ти искаш да си починеш?
Решен да забравя всичко, за което си мислех преди малко и да се съсредоточа върху случващото се в момента, а именно прекрасното развитие на ситуацията, в която се намирахме с Ема, се изправих, приближавайки се към нея и я притиснах в стената, набирайки блузата й нагоре.
-..защото аз все още мога набързо да оздравея.. - прошепнах в ухото й и когато усетих как кожата й настръхва чувството на задоволство отново ме заля..

» Къщата на Стивън
» къщата на Lelaiza de l'Armentiere
» Къщата на Елена Гилбърт
» Къщата на Стефан Салваторе
» Къщата на бащата на Франки