Улиците....

Както си стоях почти в безсъзнание някаква мъжка фигура се приближи към мен.Какво ли искаше пък той от мен..?
- Имаш ли нужда от помощ? - попита ме.Честно казано наистина ме беше страх.Обикновено не бях такава...Какво ми ставаше?Реших, че няма да се предам и ще избягам.Едва ли щях да успея, но нищо не ми струваше да опитам.Изправих се много трудно и още преди да направя една крачка залитнах, но момчето ме хвана..Какво ли целеше?
- Хей, добре ли си? - гласът му сякаш беше разтревожен.Може би не е с лоши намерения.Може би моята преценка е грешна..
- Аз...аз... - не знаех какво да му кажа.Дали трябваше да му се доверявам?Та аз още не го познавах! - Добре съм! - промърморих не съвсем убедително.Това, че едвам говорех и не можех да си стоя на краката намаляваше шансовете да ми повярва..

- Не ти вярвам.. - засмях се, макар че изобщо не ми беше до смях. Не я познавах и все пак се притесних за нея..
- Няма да ти направя нищо, не се притеснявай.. - убедих я и я повдигнах леко, за да я хвана по - удобно. - Ако искаш да те заведем на някое по - оживено място? Или предпочиташ вкъщи?
Нямаше как да я оставя сама в улица като тази, в това състояние.. Не ме интересува какво щеше да си помисли за мен, просто знаех че трябва да предприема нещо.
Помъкнах я надолу по улицата, а тя не се възпротиви изобщо. Клатушкаше се леко, за това я притиснах още по - плътно към себе си и я хванах през раменете..
- По - добре ли се чувстваш?

И както предположих той не ми повярва...Е, все пак опитах...Успокои ме, че няма да ми направи нищо, но аз вече не се тревожех за това.Ставаше ми все по-зле.Чудех се от какво ли е..
Повдигна ме леко, за да му е по-удобно.Попита ме къде искам да отида.В момента това изобщо не ме интересуваше.Всъщност сега нищо не ме интересуваше..Исках само да се оправя.
- Няма значение.. - промърморих тихо, надявайки се той да е разбрал.Клатих се по пътя и изобщо не бях стабилна.Когато усети това той ме притисна още по-плътно към себе си.
- По - добре ли се чувстваш? - само поклатих глава в знак на отрицание.Ставаше ми все по-лошо и вече почти не виждах..