Le baron-дискотека

тя е една от най-трудно достъпните клубове в Париж,но ако имаш късмета да те пусне охраната вътре става щур купон с много силна музика и яко караоке.
.

Денят бе изпълнен с странни емоции. Сътринта ми бе много приятно да се разходя в парка,като изключим факта,че видях човека,който никога повече не исках да виждам,но най-учудващия момент бе ,когато взех "скъпоценната" си майка от болницата. Тя се държеше толкова мила,че определено около 5 часа се съмнявах с какво са я другирани, та дори не направи проблем ,когато излязох с Хенри(бях му обещала)
Вечерта щеше да мине много добре или поне така се надявах. С Хенри винаги съм можела да се лигавя на воля.Ние много си преличахме и двамата бяхме щури глави и можехме да си прекарваме нощите заедно-само пеейки или пък разказвайки си страшни истории като малките деца.
"Тайфата" му не бе по различна от тази ,с която се водеше в Мадрид. Хора -откачалки със странни амбиции и виждания за живота-по-скоро купонджийски виждания.
Взеха ме в 10 от унас с едно БМВ и много голяма гръпа момчета и се отправихме към най-якия според тях клуб,който празнуваше тази вечер. Със запазена маса ,разбира се-та кога Ханри не бе запазвал маса.
Седнахме и се регистрирахме за томболата за пеене.
"ама как аз не исках да се регистрирам ,ама нали да угодя на момчето -бях му голяма длъжница и със 300 зора се съгласих"
Най-яките песни-и най-яките певци,като изключим тези от Мадрид,които междувпрочем щяха да пристигнат след 2 дни за представление,в коетои аз щях да участвам.
"Как ми се иска да ги видя -толкова ми липсваха"
-Какво ще пием
Каза Хенри -както винаги бе готов за запой и то як.
–Текила-нашето питие Хенри.
Засмях се -дано да си изкараме яко.
Следваше малко денсссссссс.

Вървях бързо и ядосано, оставяйки гаджето си и най-добрия ми приятел зад мен. Не е истина колко им бях набрал, по-точно на Луси, а Ян само си го отнесе, затова че искаше да излезем точно тази вечер.
Въпроса бе защо...сякаш не знаеше че сме в лоши отношения в момента, но да речем че това му бе простено, ала да ме принуди да отида там точно сега когато щеше да е най-голямата гъчканица си бе цял тормоз и то не заради друго, ама защото искал да отпразнуваме заедно новата година.
Определено предпочитах пищните купони които организирахме у тях, но да речем че нямах право на глас, след като точно на нова година бях вкъщи.
Застанахме пред входната врата и звънкия гласец на Луси прокънтя в ушите ми, не спираше да мърмори през целия път колко унил съм бил и как само съм създавал проблеми за едно нищо...само където аз на това нейното не му виках нищо.
Въздъхнах и погледнах към двама униформени мъже и изрекох името си, заедно с това на приятелите си.
- Заповядайте.
Казаха в отговор те и се отдръпнаха, за да минем.
Няма да споменавам колко досадно бе цялото това дърдорене и викане от страна на останалите посетители.
Не че аз не бях дори по-голяма лудория от тях,но днес точно предпочитах да си легна в топлото легло, обмисляйки някои неща от живота.

С Хнериет винаги сме били на една вълна и това се опитваше да събуди у мен и сега -дивашкото. Танцувах с него и пях с него -нещо,което от отдавна не ми се бе случвало. Ако трябваше да си призная наистина си прекарвах добре и ми бе забавно-пък и се запознах с новото му гадже,което скоро така или инъче щеше да бъде заменено от друго -доколкото познавам Хенри и с куп други приятни и забавни хорица около него. Никой обаче не ми привлече окото,въпреки че определено бях мишена за няколко. С Хенри танцувахме всичко-От кючек до танго и то страстно, а навалицата за нея не ми се говореше-определено бе пълно с хора ,но си и имаше място за денсване.
-Хенри-ако изтеглят мен няма да пея оная песен,сериозно!
-Споко мила, те ти пускат песен ти само ще покажеш гласовите си възможности.
-Ще видим тая рабта.
Усмихнах се под "мустак"
Скоро само след 20 минути щяха всички да разберат кои двама ще пеят.

Не съм сто процента убеден какво, но нещо в поведението на Ян не ми харесваше.
Тайнственото му припокриване за няколко минути леко ме подразни по простата причина че остави мен и Луси сами, нещо което в този момент можеше да завърши фатално.
Всъщност защо й бях толкова ядосан, обичах я достатъчно, за да й простя че нарани гордоста ми, въпреки че заедно с това вероятно бе нарушила и някои други "правила", но основавайки се на нашето взаимно доверие, просто щях да си затворя очите.
- Искаш ли да танцуваме?
Устните и се допряха леко до ухото ми, действие при което винаги настръхвах, а аз повдигнах небрежно рамене.
- Добре.
Усмихнах се леко пресилено и хванах нежнатай талия, а главичката й, стигаща до гърдите ми се опря на тях и вдиша дълбоко аромата ми.
Не танцувахме определено добре в такт с музиката, но за двама влюбени това бе позволено.
Наистина не можех да й се сърдя, не само след всичко което стори за мен, а и защото имаше най-миловидното изражение в целия свят и просто...просто като я види човек и някак не би могъл да устои на магнетичния й поглед, повикващ у теб най-милото и съкровено.
- Все още е началото на купона, но е време да определим първата двойка която ще ни "попее" тази вечер.
Вдигнах глава при познатия глас на диджея и завъртях очи,не е истина колко тъпо щеше да бъде ако се паднеха някои по-големи дори и от мен музикални инавалиди, макар уж да пеех добре.

Еуфорията бе на макс, знаех си ,че и преди съм се чувствала така и то без онези гадни работи ,с които често се забавлявахме с Л....н,но Въпреки всичко бях на 100 сигурна ,че някои хора от компанията на Хенри се бяха надрусали още преди да дойдат. Е Хенр не бе от тях ,той каза че не вземал наркотици и имайки предвид как се държи без да е вземал - а именно много лигаво ,просташки и както ние в Мадрид обичаме да казваме като Касе Де Пата-това бе най-големия купонджия изобщо в Мадрид не пропускаше купон и такива лигни сме правили с него ,че хората мислеха ,че сме смесили 10 вида наркотици.
-Хенри помниш ли като Касе запали колата на ректора или когато скочихме от Мокел-(найвисокият мост в квартала ) през ноща с едни фоерверки в ръцете и ги мятахме
–Как да не помня -засмя се силно-ами когато влязохме със злом и Марго и я заключихме във хладилното-изядохме цялата храна и написахме заплашително писмо-милото момиче изкара си не само ангелите,но и дяволите.
Музиката притихна ,за да кажат кои ще пеят първи. Хенри направо си умираше от кеф ,чак мислех ,че нещо е направил.Много ме съмняваше това момче.
-На бас ,че ще пееш и ще ти хареса.
–Какво?! Хенри ,ако си направил нещо не знам кой ще пее,но знам кой ще умре тук и сега
–Аз ли ? АЗ милото кротко англече.Познаваш ме никога не правя нещо!
Така го каза ,чак не можеше да произнесе думите от снях
След думите му бях сигурна
"Тука има пръст тая пача Хенриет-но няма да мине безнаказано"
ДЖ-ят се обади и каза момчешкото име
-И момчето е Неолис Армантиере
-Супер няма да те убия на сцената -късметлия
Казах на ухото на Хенри,а дори не знаех кой е този човек
-А момичето е ..
Хенри падна на земята от смях
-Ще ти навра тоя микрофон там ,където слънце не изгравя ако съм аз!

Внезапната поява на Ян бе ясна, особено след като очаквах да го направи малко преди да обявят избраните, защо ли се съмнявах че отново бе пуснал името ми някъде където аз просто не искам да бъда. Сякаш не знаеше колко съм кисел пред публика, още повече сега.
Погледнах го преценително, а самодоволната му усмивка направо предизвика ураган у мен, наистина бях готов да го разкъсам още тук и сега.
Името ми прозвуча някъде от сцената, но в момента едва го чувах, понеже ума ми бе зает да изобразява смъртни картини на най-добрия ми приятел.
- Спри се бе Нео, сякаш не можеш да пееш, сериозно зашочваш да ме дразниш.
- Прав е!
Понякога ме дразнеха много, особено когато се съберяха двамата срещу мен, направо ми идеше да разкъсам не само Ян, а и Луси.
Поклатих глава и добрях заплашително ръце една в друга.
- Ще си платите вие измамници такива.
Засмян казах аз и се отправих към мен, а възгласите които чух вероятно бяха породени от произнасянето на името на партъорката ми, искрено се надявах да е поне малко добра в пеенето, понеже иначе всичко щеше да остане в мои ръце, а дори уж да бях Ъшър номер две, според мен не ставах и за Джъстин Бийбър или там както им бяха имената.

Всичко излеждаше добре и доста забавно преди да чуя името си да се произнася сега от този така отвратителен за мен ДЖей в момента.Не можах да повярвам ,това бе само работа на оная "бъчва" Хенриет,който щеше да си плати с цената на много индиански изтезания.
-Хенриет! ти и аз ще се разправяме и няма това да ти хареса.
Така се смееше ,че в мен изкликна желание вместо да се кача на сцената да го фрасна с все сила по грозната мутра и така да му затворя устата.
–Казах ли ти ,че ще пееш! Хайде по спокойно ще пееш със страхотен човек.
Това ме наведе на мислълта ,че проклетия Хенриет познаваше човека,с който ми предстоеше да пея или даже ,че той е нагласил с кого да пея,което щеше да му донесе ужасни ,ама ужасни мъки.
-Щеше се върна за теб
Това бяха последните ми думи преди да тръгна към сцената и да взема микрофона. Една от сервитиорките ми пъхна в ръката микрофон и тихо прошепна някакви думи в ухото,но аз не чух нищо. Погледът ми се спря върху Нео
"Не може да е истина"
Той беше обърнат с гръб ,но пак успях да го позная.

Да речем че трябваше да съм спокоен, не излизах за първи път да пея пред хора, но определео не това бе причината ръцете ми да треперят, по-скоро ме сърбяха да натупам някой, но в момента Ян бе човека който се нареждаше последен в списъка, за жалост преди него имаше и други идиоти, които наистина бяха идиоти, с главно "И".
Въздъхнах, а ръката ми превъртя нервно микрофна, използвайки онези "умения" които имах от работата като барман през последното лято.
Бях вече на сцената и всеки момент очаквах появата на момичето с което се предполагаше да пея и ако не се лъжа не само една песен, зависи от това колко добре се представяхме...но като се замисля в комплект с мен нямаше шанс дори Кристина Агилера.
Усетих нечие присъствие, но не се обърнах, просто зачаках да видя текста отпред на големия екран, а първите букви които заеха мястото бяха "Tina Arena & Marc Anthony - I want to spend my lifetime lovin you"....мамка му не можеше ли нещо по-трудно!?
Въпреки че песента бе една от любимите ми...как започваше..."Луната е толкова ярка.../светла/, нощта така приятна..." ех де да беше така.
Въздъхнах и си поех отново дълбоко въздух притваряйки очи, а онова приятно чувство когато си пред хора, независимо дали за да пееш или играеш, зае ума и стомаха ми, карайки ме да се усмихна самодоволно.

Излязох на сцената. За мен не бе нещо ново. толкова пъти бях излизала на сцената да пея ,че даже мисля ,че бяха повече ,отколкото да играя. Песента ,която трябваше да пея ми бе до болка позната. Бях я пяла около 10 пъти най-малко с различни мъже дори и с жени и определено знаех как да си покажа гласа и да я изпея така ,че да мога да направя впечатление,само се надявах и Нео да знае как се пее тази песен.
"Уж беше казал ,че може да пее,та дано да не ме е излъгал"
Той все още не бе се обърнал и дори не знаеше ,че ще му се наложи да пее с мен.
Застанах на сцената. Дори корема ми не се сви.Обърнах се с лице към гърба на Казанова и казах тихо
-Добре Нео,значи ще трябва да пеем.
Най-сетне се обърна и лицето му бе доста изумено. Имаше няколко секунди да реагира преди да започне песента.

Невероятната, позната тръпка се разля по мен, като елексир, успокояващ етивата ми, действащ ми по-силно и от опият.
Очите ми се зареяха някъде в публиката,опитвайки се да открия Ян и Луси, но неуспешно.
Сега си припомних хилядите пъти в които си бях обещавал, бях заплашвал лудия ми най-добър приятел че ще го убия, след всичките онези подобни случаи като този, сега се сетих отново защо никога до сега не бях изпълнявал предупрежденията си.
Причината бе проста и някак пулсираше в съзнанието ми. Хората надарени с тази наистина божествена дарба, да имат афинитет към музиката, бяха наистина щастливи, а аз бях повече от щастлив, най-вече благодарен на Бога за това което ми бе дал.
Познатия глас ме накара да се извъртя с леко въпросително изражение, музиката вече бе започнала, затова единственото което можех да дам като реакция при вида на Linnette бе една усмивка и едва доловимо имане.
Чух последните няколко ноти преди моите думи и хванах микрофона малко по-стабилно, доближавайки го до п;ътните си устни.
Очите ми се затвориха, бе пределно ясно че нямам нужда от текста след като всеки го знаеше, виждах го в ума си дори по-ясен.
Моят "звезден" миг настъпи и леко дрезгавия ми, но в същото време нежен глас се извиси, макар запазвайки ниската тоналност.
Моята чат от текста течеше някак бавно, а думите се лееха от мен като мед.
Не се вслушвах в тях, може би просто влагах всичко в чувството на звука.
Привърших с първата част и се обърнах към Linnette отваряйки очи, предполагам бе доста вероятно да пее добре.
ПП: ще си убия мозилата, много я мразя, искам само опера да ползвам...бях написал всичко и мамка му шибана-изтри са.
хайде аз ставам че наказателния кодекс се качи да ми чете конско
лекинка мила^^

Песента започна,а с нея и втренчените погледи на цялото заведение. Това ,че щях да пея с Нео не намаляваше вината на Хенриет и той пак щеше да си отнесе боя и по-точно индианските мъчения.
Първите думи от песента се изрекоха. Той дори не гледаше текста,не че повечето хора или даже всички хора знаеха прословутият текст от филма Зоро. Признавам ,че найстина пееше добре. Гласът му бе нежен,като на славей .Много се стараеше да не се притеснява и да си изпълни часта перфектно ,но по лицето му макар и със затворени очи се виждаше ,че направо си умира от притеснение. Нормална тръпка -помислих си
Дойде и мая ред. Знаех песента перфектно. За последен път я пях с Леон и беше доста вълнуващо.Като се замисля,че дори си наруших традицията.Бях пяла тази песен с всичките си гаджета,а сега ще я пея с непознат.
Race the moon, catch the wind
Ride the night to the end
Seize the day, stand up for the light
Знаех ,че мога да пея много добре. Лично ми го бе казала Тина Търнър,но исках да видя реакцията му след като води как пея,затова не си затвирих очите ,а и вече бях претръпнала да гледам хората,докато пея.
Когато започна моя дял ,той бавно си отвори натежелите клепачи.

PS: само да кажа че не се притеснява, смисъл не пиши че се е гърчил там като настъпан червей ;ддд
__________
Музиката продължи, а заедно с нея и нейната част от песента.
Имаше наистина приятен глас, който ми напомняше малко на приятелката на Ян, но някак по-тънък и висок, за разлика от нейния по-скоро плътен и подходящ за ниски тоналности.
Предполагам щеше да се изяви най-добре в частта със силните "викове" ако мога да се изразя.
Бях музикално "изучен", макар повече да се славех в свиренето, но определено разбирах когато някой пее добре, а тя се справяше страхотно.
Усмихнах се самодоволно и приближих отново микрофона до устните си, запявайки с нисък и тежък тон.
Определено беше приятно да пее човек, още повече когато го правеше с някой, който също бе добър в това.
Въпреки че вероятно за стотен път ще го кажа, че не се смятах за самия певец, важното бе че пеех от сърце и сякаш летях, чувство леко докосващо се до онова при "прегръдката" на двама души.

Песента продължаваше и всички ни гледаха втренчено.
"Явно на хората им харесва как пеем"
Усмихнах се леко.
Дума след дума дойде и времето за най-ярката част,според мен в песента-а именно високите тонове. Как да пея проклетите високи тонове в тази инъче страхотана песен бе ме научил проклетника Леон. Сега бе времето да му докажа ,макар че го няма,че се справям превърходно и без него.
"Никога не ми е бил нужен"
Лъжех се убедително,а по-убедително си вярвах.
Though we know we will never come again
When there is love, life begins
Over and over again
Save the night, save the day
Save your love, come what may
Love is worth everything we pay
Пеех в Си тоналност и видомо се наслаждавах на песента ,която течеше със страшна бързина. Вече беше към своя край, а аз н айстина се убедих ,че и той може да пее, а за мен дори да изглежда не скромно-аз си го знаех. Хората ни ръкопляскаха и дори станаха на крака,а песента "изрече" своета финална дума.

Гласовете ни продължаваха да се преплитат и състезават един друг, а безспорната истина бе че от доста време не се бях чувствал по този начин...свободен от оковите на ежедневието, лишен дори за няколко минути от забързания ритъм на света и пленен от бавния и отпускащ темп на песента.
Устните ми се раздвижиха, произнасяйки финалните думи от песента, а миг след тях последваха овациите на повечето хора в залата.
Очите ми видяха някъде там и Луси, която освен че ръкопляскаше доволно, бе готова да избоде очите на Linnette или просто такъв й бе погледа, а аз досега не го бях забелязвал, което ме съмняваше жестоко.
Обърнах се с лице към "другаря" си и се ухилих самодоволно.
- Браво, добре пееш.
Казах аз и подадох ръката си, за да я поздравя.
Принципно не си падах по комплиментите, или пък просто не ми идваше на ума какво да кажа, затова в повечето случаи като сега гледах да се въздържам от тях, независимо дали са заслужени или не.

Песента свърши и дойде време на овациите. Те определено не бяха малко. Забелязах очите на приятелката на Нео-бяха злобни ,ама найстина злобни и ме гледаха втренчено.В такива моменти много обичах да подклаждам огъня и да дразня момичетата още повече-в кръвта ми бе,всеедно им казавах "Виждате ли една непозната привлича вниманието на приятеля ви повече ,отколкото вие"-в общиа случей,но сега реших да си трая,по-точно бях заета да измисля двойно по-гадно нешо,което да ми служи за отмъщение на Хенриет Голстенроуз.Ах как го мразех ,че ме накара да пея в момент ,в който гледах да не привличам вниманието.
Думите на Неолис ме накараха да се обърна към него и леко самодоволно да се усмихна.
–Знам,благодаря!
Никак не бях скромна и от злоба ,за която вече всички разбраха към кого и все пак от погледа на приятелката му реших да си спестя комплиментите и набързо да предам микрофона,когато онзи падпадък -Хенриет го взе и без капка ,ама капка срам каза
-Тъй като в нашата компание имаме рожденники,та тпй иска една песен,която не знам дали всички знаете ,но е много известна да бъде изпята от скъпата ми приятелка Линет ,а именно-Aleksandra Burke-Silence.
"Ще ти кажа аз на тебе една приятелка"
Бях толкова ядосана и докато се усетя той ми пъхна микрофона в ръката и музиката започна.Тогава ми хрумна
-Хенриет не знаеш какви индиански мъчения ще ти причиня заради днес.
Казах високо на микрофона и започнах да пея.

Завъртях очи и поклатих глава.
Не за първи път, макар да не я познавах добре, се убеждавах че не е никак ама никак скромна, качество което всъщност не ми допадаше много, затова се усмихнах криво и просто слязох от сцената, а част от посетителите на дискотеката се опитаха да ме заговорят, а под част имам предвид женската.
Група момичета се доближиха с весели възгласи, привидно пияни или по-зле, напушени поне.
Поклатих глава и повдигнах невинно рамене в мига в който Луси скочи нападателно на мен, карайки момичетата да се отдръпнат с недоволни изражения.
- Беше страхотен. обичам те!
Гласа й отново бе онзи мек и съблазнителен звук, каращ ме да се усмихвам от радост че мога да го слуша всеки ден.
- Благодаря ти, и аз теб...- ръцете ми обвиха нежното й кръстче, а устните й докоснаха моите, целувайки ме, по-скоро демонстративно, отколкото изпълнено с чувства, ала въпреки това отвърнах на целувката.
До ушите ми достигна вече познатия глас на Linnette и макар песента да бе наистина трудна успя да я изпее добре.

Песнта дойде пак да най-харесванив от мен момент този и буквалното викане,което бе доста продължително и определено можеше да покаже какво мога.Започнах да пея на много висока толналност,а в мен имаше някак странни чувства.Бях толкова,ама толкова бясна на оня лишей Хенриет и на гадните му номера,толкова ми бе пислано от проклетия рожденник,който цяла вечер се опитваше да се добере до мен ,а аз все бягах и за капак на всичко Неолис или както аз му викам Казанова се държа малко,абе не знам как ,ама ме подразни допълнително и цялата тайфа кифли ,барабар с Русокоска направиха опит да ме съботират нахвърляйки му се.Идеше ми да ги убия с тон колоната.
песента свърши и ръкоплясканията угласиха дискотеката. Погледнах към Казанова и той стоеше като гръмнат прегърнал приятелката си.
"Е Казанова не само ти можеш да пееш"
Подадох микрофона и се върнах на масата в бойна готовност.
"Сега ще мидиш какво ще ти причиня Олигофрен такъв"
Бяха думите ,които първо изникнаха в главата ми.
ПП:Тя не пее добре ,ами уникално-все пак това е учила.
виж песента да видиш как се вика на нея

ПП: знам, а и песента също
______
Усмихнах се и също се включих в овациите на останалата част от хората.
Ян се доближи до нас и ми се усмихна повдигайки рамене. Знаеше какво го очаква, по-скоро очакваше неочакваното, но както вече сам бях решил за пореден път щеше да му се размине.
Върнах усмивката му, с по-широка такава и протегнах ръката си, свита в юмрук.
- Страшен си, някой ден няма да бъда толкова милостив, запомни го.
- Ахаха все така казваш.
Засмях се и поклатих глава, а Луси се отлепи от прегръдката ми.
- И двамата пеехте добре, но не ми хареса как те гледа онова момиче.
- Кхъм.
Успях единствено да изрека, преди да си наставя да замълча.
Бе достатъчно наясно с факта че няма абсолютно нищо такова, още повече че дори и да имаше, не аз трябваше да бъде поставян под съмнения.

Ох каква кучка събуди у мен хенриет и то нарочно.Стигнах до масата ни ,а той побърза да се скрие -кучи син пак не спираше да се смее.Рожденника също беше въудошевен от поздрава ми,мкар да бе насила и ми препречи пътя и си протегна ръцете да ме улови в тях.
Аз с доста сили успях да го отблъсна ,макар вече да се опитваше да ме стисне "мечешката"
-Чупка! имам работа за вършене.
леле доста гадно го казах ,ама и той си бе един малоумник.
Приближих се до Хенриет и така го цапардосах ,че падна.
"Знаех как да се защитавам. Курсове курсове "
като падна се наведох и му прошепнах в ухото
-Ако ти е мил живота излизай навън да си поговорим на 4 очи.
Ауу знаех какво ще засегне Хенри -да го унижат публично,ни кефа тепурва предстоеше.
той тръгна пред мен,а аз и други няколко псета след него. Минахме покрай масата на Казанова и приятелката му най-демонстративно го целуна ,за да не ме погледне.
"Леле колко е предвидима милата"
Засмях се.

Запътихме се към нашата маса и седнахме, а Луси както обикновено - се настани у мен, а аз я прегърнах през кръста.
- Ян, къде е Жан, мислех че никога не би пропуснала подобно представление и честно казано очаквах ако пея с някой, то това да бъде тя, както винаги.
Вярно че бях малко любопитен, особено след като принципно не го разпитвах така, но си заслужаваше.
- Болна е, иначе щеше вече да е превзела сцената.- каза той смеейки се, а бледите му пръсти отведоха чаша с водка към плътните му устни.
- Дано се оправи скоро.
Промърмори Лусу и ме целуна внезапно, без особена причина.
Реших че се и тя се опитва да изкупи греха си, но червената коса на Linnette, минаваща покрай нас ми подсказа какъв бе мотива й.
За пореден път се убедих че е голямо ревнивче, прекалено голямо за иначе малките си размери.
- Ох...кога ще тръгваме?
Попитах аз отегчен и се облегнах назад, затваряйки очи.
- Знам ли, минало е само половината от купона...
- Мамка му.
Въздъхнах и с ръка разтрих слепоочието си.

Излязохме навън. Хенри бе направил генерална грешка да не си вземе якето и това бе моят шанс да му отмъстя.Блуснах го в най-голямата пряста със сняг и се възкачих върху него.така му измих лицето и като цяло цялото тяло,но същевременно с това бях го хванала в опасна хватка,от която мърдане няма.Бях я научила от Леон. Хенри крещеше ,а аз се смеех и му виках
-Аиде де копеле,само това ли можеш.
Около 10 минути на студа му стигаха и аз станах и си тръгнахме да се прибираме.
по пъти пак минахме покрай масата на Нео,но този път Ръсокоска не успя да го целуне.
Приятелят му спря Хенри, аз продължих
-Какво ти е бе Хенри
-Винаги съм казвал не се бъзикай с жени ,ама сега казвам особено с Линет.
Не ме гледай така никак ме бе приятнои синина ще си имам. Кой проклетник я научи на самозащита.

- Ако искаш ще се приберем и без това вече взе да става тъпо.
Гласа му бе леко вкиснат, като го знаех каква шматка е като нищо да планираше да вдигне купон у тях, макар да ме съмняваше, по простата причина че толкова късно нямаше да съберем повече от петнадесет човека.
- Може.
Луси измърмори нещо под носа си, но не успях да я чуя от силната музика, а само кимнах разсеяно и се усмихнах.
Червенокоската се върна, а Hennriett като никога ми изглеждаше намусен, странно защо ли.
Не че ме интересуваше, още повече че нямах намерение да се бъркам в чужди проблеми.
- Нео, научи ли текста?
- Не, ти?
- И аз...
Въздъхнах и сърцето ми се сви при мисълта че имах толкова много думи на наизустя...не че не ме радваше мисълта отново да играя главна роля, макар до сега никога да не е била толкова силна, но просто с многото слава идваше и много, ама много текст.
ПП: наказанието пристига, затова чао от мен =/

Синтия подмина опашката, преобладаваща част от която представляваше пияни деца, чакащи, за да влязат в дискотеката. Защо изобщо смятаха, че имат някакъв шанс да прекрачат прага?! Застана пред огромният охранител и като завъртя раздразнено очи му подаде личната си карта, завита в стодоларова банкнота. Малкото дискотеки в Лондон я познаваха добре и сега й се струваше абсурдно, че трябва отново да представя онази фалшива лична карта. След миг, вратата пред нея се отвори и тя влезе в заведението, като следеше силната музика, която гърмеше в помещението, зад тъмният коридор.
Да, щеше да намали цигарите, алкохола и всичко останало. Може би, от понеделник. Но леля й бе заминала за цяла седмица, нали наистина не очакваше Синтия да си стои у дома при цялото разнообразие от заведения, което Париж и предоставяше?
Триумфална усмивка се появи на лицето й, когато видя препълнения дансинг в целия му блясък. Но за всичко си имаше ред. Тя премина покрай танцуващите и седна в центъра на бара.

Изминалият ден бе тежък и както си му е реда трябваше да се превърши с нещо доста разпускащо и весело,а какво би било по-весело и яко от един здрав купон,така че си хванах парцалките и се запътих към една от многото яки дискотеки в Париж,или поне така бях чувала за нея .
На входната врата бе застанал някакъв страшен бабаид и то с пистолет .Претърси ме хубаво,кото дори се усъмних дали ме претърсва за уръжие или просто си ме убарва ,след което с тежката си груба ръка,като на някакъв боксъор тежка категория ,ама найстина тежка,ми даде знак да влизам,дори без да ми поиска лична карта.
"Това са то мъжете-слаби ангели са те -или се продават или пък те свалят"
Засмях се леко и влязох в пепълнената дискотека. Много хора бяха явно дошли да купонясват тази вечер,което гарантираше едно изключително прекарване.
Та така де застанах на дара и си поръчах едно малко ,от моето малко на видимо сладкия барман.