L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Le baron-дискотека

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Нед Яну 16, 2011 11:41 pm

Второто ми питие се плъзна, пред мен, връщайки погледа ми към бара. Придружаваше го купон за безплатни шотове. Прибрах го в миниатюрното си подобие на чанта и запалих нервно цигара.Тъкмо се бях загледала към двама от онези перфектни мъже, когато разбрах, че те са заедно и не като приятели... Огледах се около себе си, все още с разочаровано и леко отегчено изражение. Трябваше ли да си купиш компания, за да си прекараш добре? Опита ми, поне този, който си спомнях, клонеше към "да". Познат глас, някъде зад фона на музиката привлече вниманието ми. Изглежда, вечерта щеше да се развие по съвсем различен начин.
- Знаеш ли, светът наистина е малък. - казах със тон, едновременно спокоен, но и силен, за да се чуе, въпреки музиката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пон Яну 17, 2011 5:07 pm

Музиката бе силна ,но нер до толкова ,за да попречи на разговорите. Тук можеше да намериш хора от всякакъв тип- много ,ама найстина много разкрепостени,стиснати и свенливи,баровци и проститутки,непълнолетни наркомани и дори гейчета и лезбийки.Духа на дискотеката бе някак задушаващ,особено ,ако нямаш компания. Сега ми се бе върнало оново гадно чувство-защо точно сега Йо трябваше да е болен. Седмицата като цяло бе много тягостна и пълна с неловки ситуации ,а и днес никак деня не отстъпваше от миналите-все скука.
Поръчах си още 2 малки и си ги изпих сама и на екс,а дж-ят пускаше най-мръснишките песни."Бахти атмосферата -няма що,поне ще се напия"
Познат глас прекъсна поредната ми псувня наум,която изричах по адрес на вечерта. Много приличаше на гласа на едно момиче,с което от доста дълго не бях се виждала-бе изчазнала някъде преди година и нещо и от тогава ни вопъл ни стон,но все още помнех яките ни купони-пълни с алкохол,наркотици и ,разбира се, момчета.
Обърнах се на около 180 градуса и видях едно лице,ама то това си бе тя. Синтия Конър-страхотната купонджийка от времето на щурите купони на плажа. Сега бе се превърнала в истинска красива жена,с огромни очи и дълга кистинява коса. Леката й усмивка ми вървърна някак настроението
"Е поне няма да пия сама"
-Синтия?!Ти тук... найстина светът е малък..кой бе помислил,че пътищата ни ще се пресекат тук и сега. Как си кукло?
Усмихнах се приятелски.Кой би се сетил,че тук във Франция има толкова познати хора. Явно първоначалното ми мнение за задръстена държава-нямаше да се оправдае.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пон Яну 17, 2011 8:40 pm

Конър стоеше срещу Линет, а спомени от незабравими вечери се преплитаха в съзнанието й, създавайки жажда за още. Това бе човекът, който зачеркваше всяка мисъл, че подкупеното приятелство може да създаде истински емоции. Човекът, който винаги можеше да ти подаде ръка и да превърне всеки скучен ден в кулминация от разбиващи моменти. Освен това, беше незаменима компания за пиене.
- Откакто пътищата ни се разделиха, много неща се промениха. – започна Синтия, загледана в цигарата, която бавно гаснеше в пепелника. – Оттогава, почти не съм присъствала на истински купони, от онези от нашето време. Май имам много да наваксвам. – продължи, като се засмя. Дали Линет не беше знак от някоя висша сила, че е време Синтия да спре да се преструва и да се върне към ежедневието си. Или трябваше да го нарече еженощие? Конър огледа чашата си внимателно, търсейки оправдание за странните си мисли. След като си поръча още едно, "за прочистване на ума", се върна към събеседничката си. - Какво ново при теб? - попита, като повдигна дяволито вежда. Линет, а и всеки, който поне малко я познаваше, знаеше защо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пон Яну 17, 2011 9:43 pm

Синтия не бе се променила ,или поне така изглеждаше при първите думи разменени от нея. Все още си беше дъшата ,винаги готова за нещо щуро и откачено,човека на когото може да се разчита,когато всички са без пари или настроение за купони, ето затова толкова много си я харесвах. Сега като се замисля, много ми липсваше нейното присъствие ,изминалата малко повече от година без нея бе също и лишение от най-сродната ми душа по пиански истории.
По лицето й осъзнах,че и на нея явно и е много тъпо и си търси компания,затова бързичко седнах на стола срещу нея. Поръчах си едно малко,от моето малко и се заслушах в отговора й.
След речта ми в съзнанието ми излезе идеята да се почерпим ,но все още бе твърде рано,за да и го предлагам ,първо трябва малко да си поразкажем това онова.Та погледнах я с типичния за мен поглед-стил момиче от началото на 20 век,работещо в каваре и и отговорих
-Та около мен нищо особено-секс наркотици и рок ен рол ,само че в днешно време ар ен би. размях се.
-Шегувам се ,от доста време не съм вземала наркотици-около месец и половина де,но вече ми се налага да живея тук и ето ме. а ти как си ,вървят ли гаджетата,такава красавица като теб,на опашка да ти се лепят.
Размях се ракачливо и й смигнах с дясното око.
-Може ли цигара?
Не че бях пушачка ,но да речем ,че днес ми се пушеше .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пон Яну 17, 2011 11:11 pm

Тънката, издължена кутия се плъзна плавно по масата, като се спря в ръцете на Линет. След миг се чу щракването на запалка, последвано от пламък, който озари лицето на Линет. Димът премина покрай Конър, оцветен в различните разцветки на прожекторите. По някаква странна причина, пушенето й напомняше на изкуство, зад грубия вид на нездравословния, жизненоважен(добре де, само за нея) процес.
- Мъже? - засмя се Синтия със снизходителна нотка, а погледът й още следеше дима, издигащ се все по-високо. - Винаги има, поне подобия на такива. За нощ или две. Никога не са достатъчно... интересни. - отсече накрая Конър. Това бе тема, с която и двете бяха напълно наясно, затова нямаше нужда от повече думи.
- Помниш ли една от нашите любими алкохолни традиции? - попита Синтия, като се подсмихна и извади от чантата си купона за безплатните шотове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Вто Яну 18, 2011 3:36 pm

Кутията с цигари се плъзна по полота ,засилена от нежаната й ръка , и се спря пред дългите ми пръсти. вдигнах я леко и я отворих. Цигарите бяха маркови,все пак Синтия ги пушеше,а тя не обичаше ментета,но и доста тежки. Запалих една и в следващия момент едно убаятелно чувство ме обзе,сягаш магия с тежък аромат. Тези определения не баха много подходящи ,имайки в предвис ,че все пак говорех за цигарения дим.
Отговора й ми бе познат,найстина никой не можеше да ме задърци и поредното доказателство за това бе бившият ми приятел .Както ние с Синтия обичахме да казваме-никой не ни заслужава и да се наливаме с алкохол .След мъчителната ми раздяла с "любовта на живота" си бях спала с доста и на все различни места,но найстряскащото бе ,че не познавах и един и с никои не се бях запознавала и слсд това.
-Разбира се ,че помня! На екс както винагии дои пълна загуба на съзнание.
Усмихнах се ,вземайки и моят купон от малката дамска чантичка.
Подадохме ги на бармана,а той от своя страна ни подаде по шот със закачлива усмивка.Все пак бяхме красиви дами сами и то да пият-каква ирония на съдбата.
-ЕЕ Синтия, да се напием,а ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Вто Яну 18, 2011 8:59 pm

- Наздраве! - отвърна Синтия, със закачлив поглед, който премина през ясносините очи на Линет. Движението, което последва, а именно едновременното повдигане на чашите, само по себе си говореше колко добре е отрепетирано. Когато ги върнаха на бара, бяха празни и не след дълго, заменени с нови, от светкавичното движение на бармана, който изглеждаше още по-добре след всяка чаша. След още няколко подобни серии(макар купоните да бяха само за една), почти всички разсъждения, задръжки, съмнения и подобни тягостни мисли бяха далеч от главата на Синтия. Затова и действията й бяха не особено обмислени, което рядко водеше до... разумна развръзка.
- Искаш ли да се пораздвижим? - попита Линет, като заоглежда тълпите за подобаващи компания.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Вто Яну 18, 2011 9:10 pm

Многото хора бяха струпани на около 4 главни компании,като едната явно празнуваше рожден ден,защото крясъците им "за рожденника" надминаваха дори музиката,която определено не бе слаба в заведението. Както и да е,хванах Синтия за топлата й ръка и я поведох към данцинга. На хората ,които ни познаваха знаеха,че данцига винаги бе завземан от нас,особено пилоните, така че ние изобщо не си играехме ,а се качихме на единия по-висок падиум с пилон при няколко момчета и започнахме да танцуваме.
-Ами ако пуснат еротични танци на тях ли ще танцуваме или една на друга?
Засмях се леко ,докато и го казвах на ухо.Момчетата явно забелязаха компанията ни и ни се усмихнаха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Вто Яну 18, 2011 10:18 pm

- Една на друга. - прошепна на свой ред Синтия, като се засмя. Двете продължаваха да танцуват, докато някои от по-нахаканите момчета се приближаваха бавно към тях, демонстрирайки тела и съмнителни движения, наподобяващи танцувални стъпки. Е, не можеше да се отрече, че изглеждаха прекалено добре. Въпреки смелостта им, Конър бе хвърлила поглед на друг обект, който стоеше встрани, някак незаинтересован от всичко наоколо.
Откри, че е спряла да се движи и по-странното, че е изгубила Линет от поглед, което бе почти невъзможно, когато тя застанеше на дансинга. Опита се да преброи момчетата, но нямаше голяма полза, след като незнаеше първоначалната им бройка. Стоя като хипнотизирана още един неопределен период от време, след което седна на масата и запали цигара.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Сря Яну 19, 2011 2:34 pm

Бях се заиграла на дансинга и определено бях нещо като опиянена ,но не от алкохола,все пак не ме хващаше бързо и камо ли от шотове,ами от денс музиката и красавците наоколо.Две момчета видимо се надпреварваха кой да ме притисне към стената и да ме натиска,но на мен не ми се искаше това,не и в момента,пък и бях загубила Синтия някъде,не че щях да се учудя да е някой готин пич,но пък не бях видяла някой да я зарибява ,поне и докато не ми бе изчезнала от полизрението.
Момчетата ме почерпиха още няколко шота дори единия бе започнал да ме пипа,мо аз не му позволих да продулжи и "избягах" към бара, атам с цигара в уста бе застанала безследно изчезналата
-Тук ли си била?Помислих ,че уфейка с някой пич и ме заряза
Казах весело и дръпнах кутията с цигари към мен. Извадих една и запалих.
-Е какво ще правим?
Още не бях казала и последната дума ,когато някакъв мачо дойде да си изпроси огънче или просто да зарибява,което му личеше само от външния вид.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Сря Яну 19, 2011 10:11 pm

Синтия проследи с поглед запалката, приканвайки го да я вземе. Загледа се в изпипаните му жестове, с които се демонстрираше пред тях. Беше забравила в каква мишена се превръщаха с Линет, когато се засичаха на "по чашка" в някое препълнено заведение, след полунощ. След взетото огънче, мъжът изглежда нямаше намерение да си тръгва, затова Синтия автоматично го игнорира, за да продължи разговора. В главата й въпросът на Линет се повтаряше, последван от всевъзможни отговори. Та от какво не бяха опитвали? Размислите й моментално бяха прекъснати, когато сред тях прозвуча една много стара песен. Песента, на която Синтия винаги изпитваше една стара тръпка отново и отново.
- Обичам да мисля в движение. - каза тя, като захвърли цигарата си и се изправи. С чаровна усмивка подмина събралите се около бара хора, за да се качи върху него, благодарение на няколко силни мъжки ръце. Барманът бързо събра чашите, предоставяйки й сцена, към която след малко и Линет бе принудена да се присъедини.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Яну 20, 2011 9:48 pm

Барманът едва успя да махне чашите,пълни със силен алкохол,и малкото фъстъчки от бара,защото щурата ми приятелка бе се развихрила на макс и не позволяваше на нищо и никой да и пречи да куфее. Аз ,разбира се, също бах голяма фенка на танците по баровете и привличането на внимание ,следователно не пропуснах и след около 1 минута се качих на "дансинга" да и правя компания. Момчето ,което бе дошло да ни иска огънче малко се стресна или по-скоро ушашави ,при какви е попаднал ,но същевременно с това се изкефи,сякаш танцувахме само за него,което не бе вярно ,но явно тай така си мислеше и ние не му разваляхме впечатленията .
Докато течеше поредната песен от топ листата на МТВ някой ме хвана за крака и ме дръпна. Бе рязко дръпване,което ме накара да загубя за няколко секунди равновесие. "Кой подяволите се опитваше да ме смъкне и защо"
Обърнах се,но сега гравитацията надделя и загубих равновесие.Трябваше да приклекна ,ако не исках да стана за смях ,падайки на земята,като пияна уличница,а дори не бях и пияна.
Двама видимо набити мъже стояха пред мен и ме гледаха странно
Направих някак си отвратено физиономия ,която никак не им хареса
-Какво подяволите си мислите ,че правите?
На лицата им изгря усмивка.
-Като ви гледам вас двечките си мисля ,че бихте ни станали клиенти.
Последната дума на я чух ,заради силната музика,но когато от ръката му се показаха хапчета ми стана ясно ,това бяха дилари и си предлагаха май екстазито,на пръв поглед ,което успях да видя. Много отдавна не бях вземала наркотици,но не отичам ,че доста се изкуших да си купя затова дръпнах Синтия и тя слезе земята. След това и показах ръката му и я погледнах с въпросителен поглед.
-Е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Яну 20, 2011 11:26 pm

В крайна сметка, двете останаха на импровизирания дансинг, дори след като песента завърши, събирайки малка, но доста отдадена публика. Тъкмо, когато течеше една от най-нашумелите песни напоследък, двама маже хванаха Линет и я свалиха долу, без каквото й да е усилие. Синтия не успя да види подробности, но след момент Линет я дръпна за ръката и тя слезе възможно най-бързо, като едва не се метна в ръцете на едно момче. След благополучното приземяване, последване от неумоверни усилия, проправяне на път през тълпата, стигна до приятелката си и "похитителите" й, които се бяха усамотили в единия ъгъл на дискотеката. Погледът й премина през хапчетата, които се виждаха в огромната длан на мъжа, а после и през въпросителното изражение на Линет.
Знаеше, че не е редно, но това беше най-голямата и изкушаваща причина, поради която държеше да извърши следващите си действия. Погледът й, изпълнен с решителност и спокойствие, премина през тъмните очи на мъжете. "Колко?"... "Намали"..."Още"... Чуваше думите си, сякаш идваха отстрани, като безизразни стонове на едно безлично същество.
Мъжете се обърнаха и тръгнаха нанякъде, може би търсейки други купувачи. Може би щяха да изхарчат парите, които им бе дала, за хапчетата, които лежаха в ръката й, протегната към Линет.
Бяха минали няколко секунди, а може и минути. Синтия стоеше в тоалетната, облегната пред огледалото, което отразяваше бледото й лице и чакаше наркотикът да подейства...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пет Яну 21, 2011 10:12 pm

Дискотеката бе препълнена и никой така и не можа да види наркодиларите,чиито клиенти явно бяха доста, имайки предвид колко бързаха да се махнат и да отидат "на лов" за наркомани .Е ние не бяхме такива,просто със Синтия играехме роля на непокорни дъщери,които харесват забранените неща,имаенно затова и си купихме дрогата. Хапчетата бяха 6 или по 3 на всяка и бяха екстази. И шреди съм ги вземала и знех какви са последствията от тях-повишение на енергииността, силно възбуждащи средства ин еуфорични чувста.
Двете отидохме в тоалоентлите. Там нямаше много хора даже имаше около шепа хора и то надръсани или пияни,което си бе цял феномен за една от най-известните дискотеки ,която винаги е препълнена.
Влязохме в една от къбинките и глътнахме хапчетата. Действието им щеше да се появи след около 2 минути,но въпреки това от първия момент на поглъщането им се чувствахме странно. След около 3 минути започна и смеенето .Беше ми толкова смешно идеше ми да крещя. лицето ми -то бе като на мъртвец,не че нейното имаше друг цвят,но някакси се чувствах мъртво бяла.
-Не ...не съм взимала .......от няколко месеца.
Не спирах да се смея ,а тя ми пригласяше.
Вратата се отвори с леко скърцане ,сега усъзнах,че бяхме единствените в тоалетната,другите или се бяха изповръщали или прекалено надрусали и бяха излезе . В умът ми неясно се чуваше музиката и погледът ми се замъгли. Не могах да различа силуета растанал на вратата,но сигурно бе някой пияница или наркоман,въпреки че горе-долу ясно виждах ,че стой прав.Хванах Синтия за китката,за да запазя равновесие ,но това не помогна даже стана по-зле тя падна на земята ,а с нея и яз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Пет Яну 21, 2011 11:18 pm

Хапчетата явно бяха качествени, защото действието не се бави дълго. Синтия не помнеше откога не беше приемала наркотици, но едва ли някога щеше да забрави ефектът им. Особено този, предизвикан от таблетките екстази. Тя изпадаше в изблици на истеричен смях отново и отново, докато зяпаше плочките по стената. Линет каза нещо, докато си поемаше дъх от смеха, но Синтия дори не чу какво. В отговор произнесе нещо, което сама не си разбра и падна, като повлече Линет със себе си.
След поредица от неуспешни опити да се изправи, Синтия усети как някой и подава ръка и. Когато стъпи на краката си, се подпря на стената, за да не падне и се опита да целуне спасителя си, но той вече помагаше на Линет. Зачуди се как стои изправен и млъкна, за да не изплаши мисълта си...
Чу Линет и непознатия да си разменят някакви реплики, но мозъкът й упорито отказваше да си спомни значението на френските думи.
Изруга на родния си английски, когато изтърва цигарите си на пода, който й се струваше толкова далеч и чу как Линет се засмя отстрани. Това я зарази и започна да се смее, докато мъжът, се опитваше да й обясни на развален английски, че трябва да отиде на чист въздух.
- Никъде не... ходя с... непознати! - отвърна Синтия, през смях като се фокусира в очите му, които й се сториха някак познати.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Съб Яну 22, 2011 10:37 pm

Въздействието на наркотиците бе в своя пик и ние не спирахме да се смеем за глупости и даже за нищо. Силуета,който се приближи до нас,подаде ръка на Синтия да стане,но все още не можех да го видя. Дали го познавах или никога не съм го виждала,даже ми мина през ума ,че е полиция. само чувах кикота на Синтия и много слабо думите му,които ми се забиваха в мозъка като с пирони. След нея следвах и аз и най-сетне се оказах стъпила здраво на крака,е колко здраво може да си стъпил надрусан,но все пак бях права ,което си бе цял рекорд.
Сега зрението ми се изясни ,и то доста рязко,което предизвика у мен многократно примигване в мигли,сякаш нещо не спираше да ме дразни.Младежа бе найстина красив,но и неизвестен. Видимо му личеше ,че не пиян или надрусан,дори изглеждаше всеедно сега стъава от сън -много бодър за късните часове на нощта.
-Къде ще ходиммм.....и с теб! става ,аз тръгвам пък каквото ще да става.
Отговорих разсеяно на думите и на двамата.
Момчето ни хвана под ръка и ни задърпа към изхода. преди да стигнем до него измина доста време ,имайки в предвид колко народ имаше в дискотеката и колко пъти ние падахме като зрели круши на земята,а той трябваше да се оправя и с двете ни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Ламбърт
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 97
Join date : 12.02.2011
Age : 21
Местожителство : Neverland

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Фев 24, 2011 8:26 pm

"Ти се опитваш да постигнеш невъзможното, Елизабет. Не можеш едновременно да бъдеш две коренно различни личности. Или поне ти точно не можеш. И факта, че толко много искаш да задържиш и двете говори, че..."
Слизаше бавно по стълбите на голямата стара сграда, докато пръстите и танцуваха по копчетата на телефона, без да отлепя очи от екрана. Щом намери това, което и трябваше, натисна зеления бутон и допря телефона до ухото си, чакай досадния сигнал "свободно" да спре и той най-накрая да и вдигне.
Озова се на оживения тротоар, където всякакви хора минаваха покрай нея и я блъскаха. Но тя се опитваше де се противопостави на вълната и седеше неподвижна насред движението.
- Кажи, мила - най-накрая онзи от другата страна на линията отговори.
- Татко, моля те. Не мога да ходя при този шарлатанин. Нищо не разбира. А и на мен нищо ми няма на мозъка. Просто съм преуморена от изпитите и ученето, нали разбираш? Събра ми се нанагорно. А онзи все ми повтаря заучени теории, които мога да прочета в първата евтина книга за "психология".
- Но мила, той е най-добрият психолог в Париж. Не можеш да говориш така за него.
- Не знам, татко, наистина. Сам вижда, че нищо ми няма и затова се опитва да измъкне още пари с фройдските си теории, които и на просяк от улицата не би могъл да пробута. Казвам ти, не страдам от никакво психично заболяване. Просто преумора...
- Но пристъпите...
- Папа, това не бяха точно пристъпи. Беше ми се събрало много. Виж, сега съм си починала и съм по-добре.
- Но...
- Папа, трябва да ми повярваш...
- Добре мила, права си. Не е нужно да ходиш повече при доктора. Но ако още веднъж се случи нещо подобно като... Ще трябва наистина да потърсим добра помощ.
- Няма да се случи, татко. Казах ти вече - нищо ми няма.
- Да, мила, разбрах. Няма да те карам да ходиш повече при психолог. Хайде, приятна вечер...
- Мерси, папа!
Усмихна се доволно и затвори телефона.
- Браво! Изглежда, че умееш да лъжеш баща си дори по-добре, отколкото самата себе си...
Елизабет се обърна назад и видя как от балкона на втория етаж се беше надвесил стар мъж с налудничав вид, който я гледаше с онзи надменен поглед, свил устните си подигравателно, все едно знаеше всичко и най-вече нещата, които тя не искаше той да разбира. Коралайн въздъхна и завъртя очи. След това, преструвайки се, че не го е видяла, продължи по улицата, следвайки залязващото слънце.
Хладният вечерен въздух изпълни дробовете и и я зареди с нова енергия. В мига, в който слънцето се скриеше зад хоризонта, всичките и проблеми щяха да изчезнат. Изключи с огромно удоволствие мобилната играчка и я пусна на дъното на черната си чанта.
- Сега съм свободна, нямам задължения, аз съм никой...
Колко глупава беше да си мисли, че натискяйки един бутон, всички щяха да я забравят, а тя да забрави всички. Колко глупава беше да си мисли, че докато е скрита в сенките на нощта, проблемите нямаше да я намерят...

- Милейди, - едрият охранител пред дискотеката се отдръпна галантно с приятелска усмивка, разпознал русото момиче зад слънчевите очила.
- Мерси, миличък - усмихна му се в отговор тя, оставяйки няколко банкноти в разтворената му в очакване длан.
- Приятна вечер - поздарви той гърба и, докато тя вече влизаше в шумната дискотека.
Познатата обстановка я успокои. Беше още рано и дискотеката беше почти празна, което беше удивителна гледка. Беше странно тихо. Не... не в този смисъл. Силната музика все така тресеше широкото помещение. Но ги нямаше гласовете, нямаше ги десетките хара, всеки от които се опитваше да надвика оглушителния бийт. Цветните ветлини се гонеха сами по дансинга без да падат върху ничие разгорещено тяло, върху нито едно младо лице. Докато не дойдеха и останалите, нямаше какво да прави. Или не точно...
- Обичайното? - попита я момчето зад бара и тя му се усмихна предизвикателно, сядайки елегантно на един от столовете.
- Изненадай ме...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ема Картър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 142
Join date : 22.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Фев 24, 2011 9:17 pm

Хмм...Нов град, нови хора, нови забавления...Най-вече забавления..Реших да посетя някоя дискотека.Владеех отлично френски, така че щях да се справя.
Облякох новата си рокля.Реших, че трябва да изглеждам добре като за първа вечер по парижките улици...и дискотеки.
Повиках си такси, което противно на очакванията ми дойде доста бързо.Качих се в колата.
- Накъде? - попита ме шофьорът.
- Към най-хубавата дискотека. - усмихнах му се в отговор.
- Най-хубавата според мен, или според медиите? - попита отново той, засмивайки се.
- Ще се доверя на преценката Ви. - отново се усмихнах и той потегли.
Когато пристигна му платих и излязох.Беше ми интересно къде ме е завел.Мястото изглеждаше хубаво отвън..А сега трябваше да проверя и вътре как е..Силна музика, заглушени светлини...точно в мой стил!Тук нямаше много хора, а бях решила тази вечер да направя поне едно запознанство..Едно момиче привлече вниманието ми.Приближих се към нея.
- Свободно ли е? - попитах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Ламбърт
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 97
Join date : 12.02.2011
Age : 21
Местожителство : Neverland

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Фев 24, 2011 10:41 pm

Not gonna get us, they're not gonna get us...
Елизабет хвърли един преценяващ поглед на момичето, озовало се до нея и накрая кимна одобритално.
- Разбира се - с годините френският и беше станал перфектен, но чисто английският и акцент никога нямаше да спре да се откроява ясно. Тя направи простичкият жест, с който показваше, че и прави място до себе си, въпрки че реално погледнато беше абсолютно безсмисно, защото поне на пет места от нея нкой не седеше.
Барманът се върна с висока чаша, пълна до ръба с блестяща цветна течност. На красивото му младо лице цъфтше ослепитлна усмивка, която някак го караше да изглежда различно. Подаде и коктейла и тя се опита да отвърне на усмивката му, макар и не с много желание, при което се получи някаква странна гримаса. Момчето я изледа странно и се обърна към новодошлата.
- За теб?
Докато момичето поръчваше, Елизабет разглеждаше течността с комично подозрение. От време на време подушваше съдържанието на чашата.
- Можеш да го изпиеш, Елизабет. Не съм слагал нищо отровно в него - чу се подиграватлният глас на бармана, който се отдалчаваше вероятно за да изпълни поръчката на момичето. Коралайн го проследи с блестящ поглед. Накрая си пое дълбоко дъх и смело изпи половината коктейл.
- Страхотно - каза кисело. Всъщност и хареса, но не влизаше в играта да си го признава.
Тъмнокоската до нея се разсмя.
- За първи път ли си тук? - попита я Елизабет. Непознатата кимна.
- Късмет, че си успяла да влезеш - подсмихна се. - Принципно има повче хора, но сега е рано. Спокойно, скоро ще дойде и забавната компания. Между другото, - още един обстоен поглед за да се увери. - Ти не си от Париж, нали? Англия?
Беше убедена, че е права. Една дума от устата на момичето и беше достатъчна за да го разбере, толкова познат акцент беше невъзможно да се сбърка.
Странно... Сигурна беше, че телефонът, който сега лежеше самотен на дъното на чантата и, беше изключен, с което беше убедена, че всякаква връзка с нейния друг свят беше прекъсната. Слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, което означаваше, че тъмнината беше скрила дневния и свят. Защо тогава...?
Да, онези думи. Мразеше, когато някакви "спциалисти", успели да се разчетат едва повърхността, си мислеха, че са стигнали до дъното. Които не разбираха нищо, но си мислеха, че знаят всичко. Те си вадеха повърхностни изводи за нея, но всъщност не разбираха нищо. Но онзи... Най-добрият в Париж... Той беше успял да стигне едно микрониво под повърхността. И това я побъркваше.
"Ти се опитваш да постигнеш невъзможното, Елизабет. Не можеш едновременно да бъдеш две коренно различни личности. Или поне ти точно не можеш. И факта, че толко много искаш да задържиш и двете говори, че..."
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ема Картър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 142
Join date : 22.02.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   Чет Фев 24, 2011 11:01 pm

С бавното напредване на вечерта музиката и цялата дъндания, създаваща се от присъстващите, се усилваха.Аромат на цигари започна да се носи из въздуха.
Изведнъж главата ми се замая, а след това започна да ми се гадни и да виждам размазано. Затворих очи и ги разтърках леко, но все пак внимавах да не размажа грима си. Никакъв ефект, даже главозамайването се усилваше. Чувствах се ужасно и не мисля, че чаша с алкохол или нещо такова ще ме оправи..
: - Аз.. мисля да тръгвам - едва ли не прошепнах. - Не се чувствам добре.. Насилих се за да се усмихна, но болката не стихваше. а точно обратното - усливаше се..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Le baron-дискотека   

Върнете се в началото Go down
 
Le baron-дискотека
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Нощен живот-
Идете на: