Smoothie/дискотека

В интерес на истината успя да ме изненада.
Изненада, която лесно с епояви на лицето ми под формата на невярваща усмивка.
- Шегуваш се!
Вметнах аз доволно и едва ли не зпаочнах да подскачам от радост, ако не в действителност, то поне вътрешно.
-е явно ти знаеш моето име,но аз твоето не?! Е?
Засмях се и поех напред, не че имах идея за къде съм тръгнал, но да речем че ако сгрешах пътя тя щеше да ме спре и упъти.
- Ами...знам ли, ти как мислиш, кое име би ми подхождало?
Попитах аз с усмивка на лице и се спрях за да видя лицето й.
Не бях особено добър гадател, като онези които като те видят и вече ти четат мислите, а и лицето й бе някак странно безизразно, сякаш си таеше мислете прекалено дълбоко, за да бъдат разшифровани, дори от самата нея, и може би поради тази причина изобщо не разбирах какво предположение й се върти в главата.

Наново бях изпаднала в света на въображениео си но сега не бях в слънчева Испания ами на хижата ни в Мадейра -често ходихме там с татко особено когато бяха още заедно с мама ( вярно че едно 5 годишно не може дси спомня така ,но когато имаш толкова малко спомени като мен и най-старите ти се запаметяват в главата)
Слъне море и коне -аххх любимите ми животни
"Леле ако беше тук моят Вихър"
май много, много не го слушах едвауспях да доловя
"какво предполагаж, че е моето име ?"
Леле иидея си нямаш-нече много бчх заинтересувана -надали пак щчхме да се видим
Все пак Париж е многомилионен град , но трябваше от някъде да започнем поне някакъв разговор,а и мама ме е учила да съм любезна с хората-особено с красавците
-Казанова!
-Така като те гледам доста фенки имаш май,а идоста не си поплюваш.
Казах го не защото го мислех,а самоза да видя как ще реагира наотговора ми
С видим интерес го погленах и зачаках.............................

Известно време не каза нищо,изглежда премисляйки идеалния отговор на моя и без това доста глупав въпрос.
Дали пък не ме бе чула...възможно, все пак силния вятър само преди секунди отвяваше нейните слова далеч от мен, така че да не успея да чуя част от речта й.
Вече готов да повторя, звънкия й глас, нежен като хиляди коледни камбанки достигна до ушите ми.
Ахахах, Казанова, боже не знаех че изглеждам чак такъв сваляч.
Засмях се и зацъках с език.
- Аз ако съм Казанова, то ти тогава си...
Тука вече сам се прецаках, огромната ми обща култура не позволяваше на мъдрия ми ум да се сети чие име би било подходящо да използва в този момент, така че в един известен смисъл сам си бих шута.
-...Жана Дарк.
Тцтц щом използвах имена на жени далеч от позата на свалячки, значи наистина бях зле, но да речем че поне ако друго, то щях да я накарам да се засмее на "великия" ми ум.

Леле,не съм си мислела,че това ще го засегне е може би не дотолковаа,но все пак. като се замисля определено предположението ми не би се харесало на никого особено на момче със положение,но аз дори не го познавам
даже името му не знам
"да се върна на предположението ми "
Казанова бе определено първото,което ми хрумна но сега се сещам и за други-Сърдитко Петко, Празцветников и др
но като се замисли човек за блестящия му ум и върховото предполовжение за мое име човек би предположил че или нямаграм обща култура или се пражи на 2 и полвина
"ама как ми се иска само да престува ,а да епоне наполовина толкова умен колкото и секси "
-Жана Дарк ,а ?не знаех че съм револщционерка,но що ислиш така кой знае може някой ден да спася света
Усмихнах се почти на игра
"ами ако това му е била целтада меразсмее"
"супер"
"е успя"
-е Все пак ще ми кажеш ли името си?
Завъртях се в стил да видикосата ми,опрделено изглеждаше еротично на фонанападащия сняг
Дори аз си харесвах къдриците,спуснали се нежно върху раменете ми ,а през лятото как изглеждаха момчетата не можха да им устоят
"е но зима е Аз него познавам а и едва ли някой път ще се видим пак или просто карма ,аи вечеопределеное ми беше домомчета ,но все пак някой женски трик винаги помага (усмихнах се)

Отново се усмихнах, а краката ми съвсем безотказно продължаваха да вървят право напред, с надеждата да не бъркам, а тя да е прекалено захласната по "невероятната ми красота" и като нищо да прописнем къде трябва да отидем.
- Това със спасяването на света ми бе мечта като малък.
Казах аз и се усмихнах невинно...всеки си има мечти, сама където моята бе "малко"...невъзможна за реализиране.
Засмях се на последвалия въпрос и поклатих глава, изглежда бе доста любопитна.
Карамелениете ми очи потърсиха нейните, откривайки невероятната й коса, която изглежда досега не бе изпъквала така ярко пред очите ми.
Като говоря за ярко, не се шегувам, нямам идея дали този ефект бе от снега или наистина бе така, но изглждаше като памучна, но не в лощия смисъл на нещата, не като онзи леко досаден, но все пак сладък, захарен памук, а мекичък и приятен за докосване, приличащ сякаш на коприна.
Огромното желание което ме обзе, желание да я докосна, за да се уверя че е истинска, просто не ми позволяваше да дишам, затова направих крачка към нея и я хванах за талията.
- Един танц.
Попитах аз, леко сменяйки темата, а ръката ми докосна нежно къдриците й, безуспешно за да провали представите ми за невероятния й допир.

Как звучи само един танц по време на буря и сняг
"може би наистинакосата ми го запленила"(усмехнах се наум )
дори итозине мжа да и остой вече бях сигур на ,особено след като ме пипна
не знам каквоозначаваше това но определено ми хареса(пак се осмихнах наум) и все пак той пак не си каза името сега не смеквит ,а и аз не обичам данесме квит
чувствата ми напобдител бяха рязко разрушени иискаше да продулжи с 2 на 0 носамо ако му позволя да танцува с мен
това хващане заханша ми излезе малкорязко сега съм сигурна че определено се казва Казанова не мибеше нужн иметоно за всеки случей реших най-сетне да сипокажа колко саркастична мога да бъда
-Съжелявам не танцувам с непознати!
май бях малко груба нотова момче искаше да ме възземе и то безнаказано
"не не става така Красавецо,свалянетоне върви при мен ,особенослед като самоси ми върнал портомонето"
Бях сигърначе сега той ще реагира мигновенно
"може бие момче коетоиска бърз секс "
"е няма да го получи -поне не днес"
въпреки репликата ми не се опитах дорида се измъкна от него , странно не знаех защо
"дали би ме целънал или не му стиска"
усмихнах се но сегами личеше май студа отминавашеи злото момиче се събуждаше от съняс красивия принц -сваляч(нищо че много ми хареса)
-Е аз имам още 5 мин път и 15мин свободни?
(не че предисъм спазала правилата,но понеза първипът да зарадвам шибаната симайка)

Имеше две реакции които очаквах- да ме цапне с нещо и да офейка или да започне да се върти отново по онзи хипнотизиращ начин, но пък тя не не изпълни нито едното, нито другото ми предположение...хм виж ти.
Усмихнах се и сведох поглед към змеята,в очакване да чуя останалата част от думите които бе започнала да изрича.
О, значи имаме десет минути, еза един бърз...танц винаги имаше време, още повече като за безбожен романтик като мен, държащ на добрите обноски, така както ме бяха учили.
- Прости ми, просто съвсем забравих, наистина.
Казах аз с извинително изражение и се ухилих невинно.
- Неолис е името ми, а за кратко може да използвате просто Нео.
Усмухнах се й повдигнах рамене.
- Е ще танцуваме или не?- гласа ми леко се извиши във въпросителна интунация и повдигнах вежди в очакване да чуя отговора й.
Надявам се да не бе от момичетата които смятаха рядките индивиди като мен, за пълни идиоти, стар модел.

Е но определено вече бях на второто мнение ,а именно че има мозък и не е безбожно тъп и поне вече знаех името му-Неолис звучеше найстина странно но имного добре а пък Нео
"това не бешелииме на бог на мъжкото плодородие (колкото и интересно да звучи) а и дали знае какво му означава името .но все пак реших че няма да му разяснявам нещата като цяло
-Щом след като вече не си ми непознат може да изтанцуваме едно танго ,но само ако обещаеш да ме прибереш навреме ,за да не ми скара мама
"колко послушно дете изглеждах така чак да не повярваш"
май пак влязох в магията но не сега на красотата му а на танца
"май рацете му са доста надолу за танго-жалко че не се казва Казанова щеше да е забвно даже доста "
завъртяхме се няколко пъти след което той сви десния си крак
наведе ме като за финал и ме целуна по врата
_Леле та ти си бил джнтълмен
веднга му рекох
-да не повярва човек ,а и ето я имоята нова къща -за жалост вметнах - аз трябва да тръгвам .но тангото ми хареса опредлено
усмихнах се направих този така вече поснат му пирует с бонус размятане на коси и.............

Вероятно ще кажете че се усмихвах прекалено много, но да речем че това си бе нещо типично а моята слънчева личност, та въпреса бе че приемането й на предложението ми за танс, повика нова също така широка усмивка на лицето ми.
- Ахах, обещавам
Казах аз и се засмях, все ми е на акъла че ще бъде голям пробем ако закъснее малко, но не биваше да ставам нахален изразявайки това си мнение гласно.
Ръцете ми се спряха нежно на местата където се прдполагаше да бъдат, акраката ми започнаха да се движат в ритъм с появилата се в ума ми музика, на така познатото танго.
Признавам си беше добра таньорка, оределено, но въпреки всичко като цяло края за мен лично бе най-вълнуващ и то птостата причина че ми се отдаде възможност по стар навик, но въпреки това и с извесно желание да докосна нежно с устни онази извивка малконад ключицата й.
Мигновенното й "изпаряване" ме остави леко в шок.
Толкова бързо тръгна да бяга, сякаш се намирахме в онази позната дестка приказка.
- Хей, пепеляшке...почакай.
Казах аз, хващайки слабата й китка, а пръстите ми я извиха към мен, внимателно.
Нямам си идея какво очаквах или си въобразявах, предполагам бе от късния час, ала тялото ми се наклони леко към нея, а дясната ми длан придърпа ханша й към мен.
Е досега не бях отхвърлян от момиче. но май сега му бе момента.

Толкова ли късно станаилисамо на мен ми се стори така ,но телефона мипризжъня-добре че беше на вибрация и добре че защото ако момчето разбереше че я търси досадната й майка нямаше да му стане приятно ,а и тя неискаше да тръгва но чсе пак
Извъртя се бързо и тръгно само казжайки мутихо чао(едва ли беше я чул като се имана предвид колко силно духаше вятъра в ушите им) но както ида е
След 2 секнди с изненада установиче той я е хванал за ръката -явно бе й казал нещо ,но адния вятър просто не бе позволил да се разберат
Почувства се неловко ,зашото помисли,че й е казал нещо важно но след1 секунда когато се оказа в убяията му всичко и се изясни
"Леле значи очаквания финал на вечерта му се иска "
"може би сираслужава,а оже би е твърде рано"Ето иразколебанието доиде заедно с топлите муръце ,въпреки "жежкия " студ навън
Сед секънда решението бе взето-няма да пренебрегвам принципите сии да изневеря на Леон заради моментно увлечение
Погледна гов очите -тези така примамливи очи,надигна се напръсти и докато той се усети го целуна леко по врата
"леле колко сам се разнежила"
После тихо прошепна
-Чао Красавецо !!!.............

Странното бе че в момента не се чувствах много уверен в себе си, качество което и без това имаше навика да ме напуска, но вместо да ми помага, правейки нещата малко по-сложни за мен и съответно по-излагащи ме.
Вероятно нямах смелост или просто чаках да видя реакцията й, но не направих нищо повече, а просто зачаках, тръпнейки от напрежение...боже като някой хлапак в първи клас.
Изненадващите й движения успяха наистина да ме сплашат или по-точно шокират, но в същото време да успокоят опънатите ми нерви, извивайки ги по един малко по-различен начин...
Смесица междо задоволство и недоволство, конценрирано разочарование и леко примесено удоволствие че все пак не ми бе била шута.
Думите й достигнаха до мен и ме накараха да сбърча вежди.
Не ми се нравеше идеята че трябва да я оставя да си тръгне ей така, поради простата причина че надали ще я видя отново,а единствено което знам за нея е името й и къде живее горе-долу..всъщност бе близо до нас, приблизително на две пресечки.
Тази мисъл ме накара да се усмихна и да пусна ръката й все още с леко недоволство.
- Чао, пепеляшке.
Промърморих аз и й помахах, макар да ми се искаше да направя нещо друго, ала тя сама ми бе дала урок да си сдръжам желанията, следователно така и щях да сторя.