Smoothie/дискотека

Леко бях превъзбуден признавам.
Усещах как сърцето ми пулсира, така сякаш се намира в ушите ми, а може би бе така не само от притеснението че днес ми е първия работен ден, а за да сме по-точно, нощ, може би бе виновна умората от това че се наложи да пребягам няколко метра поради липсата ми на транспорт, след като сестра ми отказа да ме откара.
Какво е и да бе, успяваше да направи вечерта ми още по-глупава.
С леко трепереща от студа ръка, бутнах врата на все още не много пълната дискотека и влязох вътре, супер бе ми първи ден, а вече закъснявах.
- О Нео, ето те и теб!
Поздрави ме...ъм май бе управител, тоест гаджето на сестра ми, все още съм й длъжник че ме уреди с тази работа иначе трудно бих си закупил желаните от мен спортни обувки, при мисълта за които целия настръхвах.
Отново отнесъл се в моите мисли кимнах вяло и присвих рамене под голямата му ръка, разрошваща косата ми.
- Извинявай че закъснях Кев.
- Спокойно мой човек, все още няма много хора, ела ще те заведа до бара.
Кимнах в отговор и като послушно кученце тръгнах след него в очакване на видя "работното си място".
Слабата светлина леко затрудняваше виждането ми, а прожекторите движещи се насам натам едва не ме накараха да затворя очи и да избягам крещейки като малко дете...надявам се в скоро време да свикна с осветлението.
- Хей Линда, понеже Майкъл го няма, ето го неговия заместник, покажи му това онова, аз имам малко работа.
Каза Кевин, говорейки на млада, красива жена, която и идея си нямах каква длъжност заема.
- Здравей.
Поздравих я аз и се усмихнах криво, по онзи специфичен начин който Лаура, гаджето ми, обожаваше.

Лин се тресеше заедно с музиката и нахлупила слушалките си не чуваше абсолютно нищо.
Да бъде диджей за нея беше дар от бога , нали все пак е родена да се шляе по купони и барове. Щурия нощем купон беше за нея. Запознаваше се с много забавни хора и секси момчета. Много от тях я сваляха но тя не би тръгнала с момче което само се влачи по дискотеки и се напива. Грешката и беше , че се обличаше прекалено секси и модерно.Точно както тази вечер
Беше облечена с рокличка и обувки на прекалено висок ток
Точно тогава се появи управителя и доведе някакво новобранче. Тя му се усмихна кратко и му каза :
- Здрасти , ще започнеш като сменяш песните - нареди тя и добави- А аз ще събирам поръчки- каза Лин и го погледна.
Той беше красив , и млад , даже прекалено.
Явно беше , че досега е бил при мама и татко и сега "започва" живота му . Сега му започваше купона.
Точно това е най-доброто време от живота. Лин никога не бе разчитала на мама и тате и никога не е имала граници , което е жестоко.
Момичето слезе да взима поръчки , и чу подсвирквания и се подсмихна , като погледна към новобранеца

Кевин ми смигна усмихнат и се отправи кой знае къде.
Честно казано разбирах какво е видяла сестра ми у него, бе мил и добър, да не говорим че тялото му бе идеалното съчетание между мускули и ефирна слабост.
Гласа на жената ме стресна леко и се обърнах вяло към нея, гледайки като гръмнат заек, физиономия която бе предизвикана от думите й от които нищо не схващах.
- Ъм...да ама аз съм тук като барман.
Провикнах се аз след нея плахо и се почесах зад врата.
Не че бях разбрал какво има предвид да сменям песните, а тя да взима поръчки....боже че съм тъп!
С тези слушалки не приличаше на нищо друго освен на Dj...стига бе жена Dj, шегуваш се.
Истината бе че ако зависеше от мен, нямаше да заема по-различна от нейната професия в една дискотека, но Кевин с тъжен глас ми бе съобщил че нямат нужда от трети Dj, след като вече имало двама.
Сега какво се очакваше, не трябваше ли аз да вземам поръчките на бара...по дяволите всичко се обърка още в началото....
Какво друго очаквах от моя късмет.

Лин го видя , че крещи нещо и вяло се обърна натам. След като чу какво я пита и идеше да се развика от ярост и му каза :
-И какво от това. Ти да не си мислиш , че понякога няма да работиш и друго. Но щом не искаш ето ти 5 евро , за отделеното време и отивай да събираш поръчки- Тя му метна парите и той я погледна като обезумял и естествено ги изпусна.
-Какво се бавиш още?? Да не си на ревю. Имаме клиенти- каза Ли и се ядоса още повече
Защо ли и пращаха такива новобранци , точно на нея. Тя трябваше да ги вкара в ред и да стана като нормални .
Хората вече се изнервяха. Нали все пак искаха да се напият , а точно днес тя беше в цялото заведение сама , само с този новобранец и на високи токовее...
Беше и трудно но каза на един от ядосаните клиенти:
-Ако не се ядосвате и изчакате още малко , ще има целувка по бузата за вас- това поне винаги работеше. Мъжът млъкна и се ухили. А Лин погледна към Новобранеца да види дали си върши работата

Да не би да съм на какво!?
Нещо в мен крещеше да си хвана партакешите и да изчезна, ала държах да си запазя работата, още повече след като я имах благодарение на сестра ми.
Ръцете ми не трепнаха, оставяйки петте евро да паднат на земята, а очите ми се пресвихаподозвително.
Та тя за каква се имаше, нима си мислеше че след като Кевин ме остави при нея, тя ми е нещо като ментор...дано не е така, защото ако е, то тогава розовия балон в който се намираше съвсем скоро щеше да се спука.
- Ти да не си мислиш че в тази дискотека само музиката е важна.
Казах аз и се засмях, а тялото ми се обърна с груб към нейното, правейки крачка към мивката, където се преполагаше да съм.
Сланите ми се подпряха на плота и зачаках момичето което се бе запъчило към мен, заедно с предполагам приятеля си, да си поръча нещо.
Сериозно се бях изненадал от бойния нрав на момичето, сякаш не бяхме в дискота, а на война.
Изсумтях недоволно и погледнах назад към редиците с алкохол...и преди съм работел като барман, само че на плажа, което преполагам бе по-лесно поради липсата на всякакви словосъчетания използвани като сложни имена на видове напитки.

Ох това момченце не разбираше нищо нали??
-Добре хубаво , като толкова искаш сам да си научиш урока , аз оставям всичко на теб , освен песните- тросна се момичето
От тук нататък , картината беше ясна. Хората , започнаха да крещят. Искаха поръчките си , а тях ги нямаше . Беше невъзможно , сам човек да се оправи.
Лин се подсмихна доволно , защото както винаги излезе права.
-Помощ?- попита тя момчето което бързаше да обслужи абсолютно всички , а поръчките идваха все повече и повече.
Линз стана и пусна поредната яка песен за вечерта.
Чуха се одобрителни възгласи и като че ли малко се смекчи обстановката
След като даде добър урок на малкия Линзи реши да не се прави на г*з и отиде да му помогне. Усмихна му се и започна да събира поръчките.
Онзи човек , на когото беше обещала целувка и каза :
-Искаш ли да станем гаджета Лин.
-Стига Бърни , това , че те целунах по бузата , не означава , че си по-малко отвратителен. И отговора както всяка вечер е Н-Е
Оххх беше и писнало от пияници...

Завъртях очи и се обърнах към двойката която учтиво си поръчаха два коктейла...слаба на бога, поне в коктейлите бях бог, а и знаех онези движения от Нейл, бе успял да ме научи да замятам разни шишета, но смятах да оставя номера за малко по-късно.
Проблема бе че се събраха трима човека, при това вече пияни и почнаха да вдигат врява.
- Помощ?
- Ти нямаш ли си работа!?
Попитах аз спокойно и повдигнах рамене, сериозно започваше да ме изнервя, сякаш бе шеф на дискотеката.
Но въпреки това не ми пукаше особено, все пак наистина не бе възможно цяла вечер да сме само двамата.
Думите й бяха прекъснати за слуха ми от тези на Кев.
- Нео...ох човек извинявай, Леона дойде, каза че ще закъснее малко..
Каза той запъхтян и побутна едно момиче напред.
Доколкото знаех тя бе една от сервитьорките, следователно проблема на госпожа нервност бе решен.
- Ехей здравей..
- Как е?- попита слънчевото момиче и ми смигна весело, карайки ме да се изчервя леко.
- Бива, няма много хора все още...
Казах аз обръщайки се настоятелно към момичето отговарящо за музиката.
- Супер, тогава да се залавям...
- Може.- отвърнах и се засмях, докато тя свали горнището си енергично и с усмивка на лице застана пред бара, говорейки мили думи на клиентите.

В заведението влезе една от сервитьорките и Лин ведимо се успокои. Тя реши , че наистина се е държала абсурдно , но не искаше да загуби ценната си работа. Тя отиде до новото момче и каза :
-Виж съжалявам , че се държах като крава , но много обичам работата си. Знам , че това не ме извинява но ..- каза Линз и се оттегли да сменя песни.
Дори певицата днес я нямаше и както винаги Ли трябваше да я замести. Тя отиде на сцената и започна да пее някаква балада
След фалшивото си изпълнение се върна на бара и си поръча кола с лед и лимон. Плати на новото момче и се върна да почисти една маса и да смени песента. Вечерта за нея беше напрегната.
Беше се направила като надута принцеса и със сигурност е направила и лошо първо впечатление.
Загледа се в звездите и се замисли какво ли щяха да кажат родителите и ако бяха живи.
Оттърси се от тази мисъл и отиде на бара за още една кола с лед и лимон

Обстановката определено се успокои, а и плюс това признавам че Лаура беше голяма сладурана, ясно защо клиентите я харесваха.
Ръцете ми бяха заети да пълнят чаша с кола от машината, когато думите на момичето което до преди секунди едва ли не ми се развика като шеф, озвучиха и без това шумното пространство около мен и ме накара да вдигна глава изпълнен с въпросителен поглед.
Леле да не повярваш, изобщо не съм и очаквал да се извини, но пък беше умно от нейна страна да го стори…
Все пак самият аз не исках да си създавам проблеми, при това от първия работен ден.
Кимнах вяло и продължих да раздавам напитки давайки и на нея една.
Тълпата от хора намаля, явно повечето вече бяха решили че им е време не да пият, а да танцуват.
Облегнах се назад и забих поглед в искрящите лампички на тавана на дискотеката.
Определено беше страхотна, в моя град надали би се видяла такава, дори онази в която работех на плажа…
Мисълта за морето и вълните, за сърфа, отново ме накара да се усмихна и да затанаикам една позната мелодийка.
Отново, вече познатия й глас,ме накара да вдигнаглава към нея, с леко сериозно изражение.
-Какво, още кола?
Попитах аз и се усмихнах.

-Да , моля- ухили се Лин и седна на бара , докато се въртеше поредната песен.
Тя се ухили и започна лекичко да се поклаща в такт с песента.
-Нека да започнем от начало. Аз съм Линда Харисън - диджей ухили се Лин като си спомни колко накриво я изгледа за това. Никой не вярваше , че е възможно и жена да е диджей , но Лин беше самото доказателство за това.
Това за почти всеки беше работа мечта , само дето не може да се пие , но Лин ще го преглътне.
Тя се зае да оглежда чашата докато очакваше отговора на сладура.
Като се замислиш наистина беше сладък
Сигурно си има приятелка Лин , а и ти не го познаваш
Момичето тръсна глава за да се оттърси от тези налудничави мисли и се ухили

Внезапно сменилото се настроение на момичето, лееееко започна да ме плаши.
- Ъм..,добре.- казах аз в отговор на любезните й думи и налях чаша с кола в пластмасова чаша, понеже за момента не изгарях от желание да мия още хиляда такива, а и без това смятах тези за по-хигиенични понеже се ползваха еднократно и не зависеше от глупавия барман, в случая от мен, дали клиентите ще са доволни от качественото измиване.
Подадох и й повдигнах вежди гледайки леко глупаво.
- Ами...аз съм...Неолис, барман.
Казах аз и се засмях глупаво.
Наистина ама наистина ми беше малко глупава ситуацията, още повече че Лаура стоеше отстрани и ни се усмихваше...тцтц бива ли да се смее на чуждото нещастие,
Погледнах я за миг и й се изплезих весело, определено нямаше да е зле ако Линда, както се представи момичето пред мен, бе започнала отначало, в самото начало.

-Е понеже виждам , че я гледаш , и тя теб . Харесваш я нали ? - ухили се Лин - Но може естествено и да бъркам. Всеки човек греши- усмихна се Момичето
Той и наля в пластмасова чаша и Линз реши , че наистина не му се мият чаши , а и Момичето пиеше прекалено много кола.
Това е единствената напитка която Ли обожаваше. По всяко време на денонощието и се допиваше.
Дори вода не пиеше толкова често
И понеже отговора на Неолис не идваше Ли реши , че го е обидила и каза :
-Съжалявам ако казах нещо нередно - ухили се Чернокоската и отпи поредната голяма глътка от своята кола
Трябваше отново да смени музиката , но още преди да е станала , някой я смени. Тя погледна и видя другия диджей и му се провикна :
-Хей Майк , здрасти човече , как си ?
- Супер , красавице - отговори той
-Добре , аз ще си почина малко.
-Още кола ли бе момиче? - каза Майк и се ухили

Имаше много хора в шибаната дискотека ,ама нали бях казала на майка си, че ще ходя там-напоследък постоянно ме следеше.,та влязох с видимо отекчение и първото,което и изплува в главата беше къде се забутах къде са яките дискотеки от Испания -както и да е седнах на бара и поръчах едно малко на явно добре сложения барман,който ме обслужи в видимо същото на моето чувство-оттекчение.Щеше да бъде дълга и скучна нощ, докъто не дочух--леле имало и яки хора тук ,май не съм сбъркал заведеието...
Нечии глас,изглежда изпълнен с еуфория от попадането в тази според мен доста скучна и тъпа дискотека, ме провокира да се обърна с въпросително изражение.

Харесвам ли...иу, не съм чак толкова "бърз", ако мога така де се изразя...
Лека въздишка придружена с поклащане на главата, опрецително, последва като реакция на думите й.
Признавам момичето си бе красиво, но доста странно...е говорим за Линда, а ако става въпрос за Лаура...хм и тя бе сладка, точно моя тип момичета, весела с едно сладникаво изражение, лесно бих се влюбил, но държах да не си позволявам подоби волности на работа, още повече по време на сериозната ми връзка със сегашното ми гадже.
- Няма проблеми.
Отвърнах аз малко под носа си, усмихвайки се криво на диджейката...
Ох умирах от скука, нуждаех се от нещо по-....нещо ново и развеселяващо, а при положение че Лаура бе изчезнала някъде, а Линда се бе заговорила с...ъм нямам идея с кой, но предполагам някой от екипа, се налагаше сам да си намерязабавление.
Липсата на брилятни идеи, които обикновенно обикаляха из главата ми като рояк пчели, ме принуди отново да забия поглед в мивката.
Миг след това при мен дойде клиет...страхотно, изглежда когато исках да разнообразя не идваше никой, а когато исках да отпусна тялото си на спокойствие, бе възможно бара да се препълни.
- Заповядай.
Казах аз подавайки й малка чаша с тъмна и ароматна течност.
Макар че надали ме бе чула от звучния и силен глас на...честно казано идея си нямах кой, но ми изглеждаше пиян.
- Здравей...красавице, изражението ти ми изглежда прекалено студено, какво ще кажеш да те...стопля?
Извратената интунация в думите му, определено бе огромно доказателство за нахалството с което бе изпълнено съзнанието му, честно казано подобни отрепки ме отвръщаваха, още повече когато досаждаха на момичета, като в този случай.
- Извинете господине, но тук не е "червения фенер", така че няма да е зле да оставите клиентите ни да си почиват.
Смръщен казах аз, гледайки настоятелно възмутителния тип.

Поредния идиот само, че в Париж-честно казано имаше ги много и в Испания,но там беше и моят герой-какъв какво -веднага забрави за това -сопнах се на собстените си мисли,сега не ми се мислеше за бивши гаджета ,а и то какви-идиоти. Въпреки явното отицателно ми настроение и неприятните намеци на ''оня'' се намери човек,който да ме отмени -да го разкара вместо мен. Никога не ми е било приятно да ме защитават,особено пък непознати,но сега не се възпротивих много по простата причина, че не ми се занимаваше.
-Оооо благодаря! Въпреки че нямаше нужда -аз съм голямо момиче и мога сама да се справям с нахалните момчета! -сега се сетих и каква беше целта на майка ми,с която ме прати на дискотека -да намеря нови приятели или по скоро да видя ''някакъв'' си елит. Ее нямаше да е днес и няма да е той сипомислих си аз и се обърнах към дансинга!

Лин реши , че наистина е е изоставила Неолис затова се върна отново но празния засега бар.
В този момент и хрумна една щура идея и задърпа момчето:
-Няма да е лошо да се позабавляваш малко- викна Лин
-Ще потанцуваме малко - извика Момичето
-Ъъ...-успя само да промърмори Неолис

Линз го завъртя и започна да се движи в такт с музиката.
Хвана ръцете му и се опита да го поклати , за да затанцува , но нещо не се получаваше
-Хайде де , малко танци няма да ти дойдат зле- ухили си Лин
Тогава той...

Самодоволна усмивка зае лицето при изражението на момчето срещу мен, явно бе че нямаше сили да спори, което го принуди да се отдръпне от нас с възмутено изражение.
Приятния глас на момичете срещу мен ме повика, възвъщайки вниманието ми отново върху някак хипнотизиращите й очи...
Засмях се и поклатих глава, нямам идея какво караше тукашните момичета да се държат толковаотвратително с иначе изнежената ми и топла душа, но определено предизвикваха "лъва" в мен.
Въпреки всичко се чувствах все още скапан, да не говорим че от доста време минаваше един през ноща, което ясно изясняваше факта че ми се спеше толкова мног.
Стига бе, кога бяха минали почти два часа...а като се замисля че ми оставаха още толкова поне...всъщност бях забравил да попитам Кев в колко точно свършва смяната ми...по дяволите.
Въздъхнах и си налях чаша вода, изпивайки я жадно.
- Няма ли да танцуваш?
Попитах я аз усмихвайки се, изглеждаше ми подходящо момиче за купони, имаше някакво диво и зададъчно пламиче, искрящо в очите й...странно защо и Линда притежаваше подобно...
Господи къде ли се бях забъркал, в място с красиви, но нападателни момичета....ахаха голям късметлия съм, няма що.
Нямам идея какво бе отговорила, понеже през това време бях "завлече от цунами" без никакъв шанс за въпротивяване, не че не ми се танцуваше, но просто имах клиети.
- Почакай, има клиент.
Казах аз леко засмян и се обърнах към бара.
Преди минута се оплаквах че ми е скучно, а в момента се чувствах объркан от случилото се.

Да... май вече беше минало достатъчно време, за да кажа на майка си,че съм се забавлявала,но съм се уморила(е едвали щеше да ми повярва,но все пак). даа минаваше полунощ, а в дискотеката не се случваше нищо инересно и това допълнително ми даваше стимул да напусна заведението.
само дано да не видя досадното момче пак,че никакне ми се искаше отново да се разправям с него.-помислих си аз до болга отекчена. В следващия момент ми изплува :
"Дали някога ще намеря приятели тук?"
-ооо моляте не се разнежвай-беше пордната ми мисал
-айде едно последно и да се махам,че утре.... утре .няма да е хубав ден !
Поръчах пак едно малко(моето малко) - питието малко се забави,защото барманчето беше се залисал в танци с някакви мадами!
е както и да е изпих го на екс оставих бакшиш(както ме беше учила майка ми с нейния етикет) и една бележка,на която пишеше
"Благодаря за доброто обслужване -бай бай "
След което си взех чантата на Paollo Boticheli и напуснах бързо заведението.

Момичето ме повика, супер сега ми ставаше гадно че се налага аз дъм съм "лошия" зарязвайки Линда, затова се обънах към нея с усмивка на лице.
- Изчакай за момент, а и преди да забравя, знаеш ли кога ще дойде другия барман, понеже се чувствам заспал?
Попитах аз и се усмихнах невинно, въпреки че ми се искаше да остана още, доказвайки се като барман, но нямаше кого да залъгвам, беше си под въпрос дали ще остана на работа тук, за поспаланко като мен не беше добре да стои буден до това време, а и имах достатъчно за учене, все пак трябваше да се поддържам в зубърско състояние, както обичаше да се изразява сестра ми.
Преди Линда да бе имала възможност да отговори зад ъгъла се появи Кевин.
Леле този човек да не бе фантом, винаги когато ми трябваше изникваше изненадващо от някъде.
- Нео, още ли си тук!?
Попита той с сбърчи вежди.
- Ам май да.- отговорих аз засмян.
- Тцттц сестра ти ще бе убие че те държа до толкова късно, прибирайки се, Лаура ще поеме от тук.
Каза той поглеждайки за миг към бара, изглежда търсейки я с поглед.
Да се прибирам...оле оле олеее!
Бях готов да затанцувам от радост, не че нещо, но ми се спеше, а и беше утре беше Бъдни вечер.
- Мерси Кев, страшен си....о и извинявай ако не съм направил нещо както трябва.
- Спокойно, знаеш че си тук само като помощен персонал, не си давай зор.
Усмихнах се доволен и се обърнах към бара за да си взема нещата, а момичето там през това време се възползва от присъствието ми, поръчвайки си още едно.
Събрах оборота си, който и без това вече бо готов и с ясно изразена усмивка на лице го предавайки го на Кев, доволен от самия себе си.
Обърнах се за да кажа довиждане на момичетата, но видях единствено Линда и една бяла хартийка на мястото на другото момиче.
- Чао и радвам се че се запознахме, макар да бе малко...недобро начало.- засмян казах аз,вземайки в длани бележка.
ахаха, да не повярваш, не очаквах подобно нещо.
Запътих се към изхода, ала нещо голямо и бяло привлече погледа ми.
Портмоне!?
Запътих се към изхода, разглеждайки съдържанието ми, а дъгите ми пръсти попаднаха на лична карта...изглежда на...Линет, звучеше добре, обърнах я,поглеждайки към снимката, а познатите изпиващи очи, успяха да ме хипнотизират отново.
Забързах крачка, излизайки навън в големия студ, който изглежда заформяше снежна виелица, тъпо...

Лаул какъв студ бе навън далеч по-студено от Мадрид,ааа как ще свикна в този град и времето не беше хубаво,а и аз нямах никакво желание да свиквам тук.
"оооо утре е Бъдни вечер" се сетих - една традиционна Бъдни вечер!
Честно,ако трябва да си призная пред самата себе си никак, ама никак не харесвам този празник. от край време насам го празнувах с оттекчение-всъщност ,от когато бях на 6 и родителите ми се разведоха ,от тогава Коледа е празник на преструвките-Цялото семейство се преструва на сплотено- тъпото традиционно танго на майка ми и баща ми....... вече ми се доповръща като се сетя за него-та те дори не можеха да се понясат,а камо ли да танцуват.
"дали баща ми ще дойде от Мадрид за празника и леля Герфилд - тя винаги носи по някоя маркова дрешка или пари за "любимата" си племенница"
"оо дано не ,въпреки че ми липсва старото (къде е любимото голямо момиче на татко и как е съкровище)
В моменти като този аз найстина се чувствах потребна на някого .
аххх как само валеше сняг колко беше студеноооо
И в този миг дочух глос,който ме извика по име(май)
да-моето име или има друга Linnette тук!
да май това бях аз, но не виждах кой ме вика и кой подяволите знае името ми?
силуета се приближи и вече ясно рззграничих лика на барманчето но от къде ми знае името
-Да! и От къде ми знаеш името?.........................

По дяволите, бях забравил колко мразяа студа, не че при нас не валеше сняг или пък тук бяха някакви немислими вихрушки, но просто си обичах слънчевите дни, изпълнени с момичета побански и много големи вълни.
Увих дългия си шал около врата си и побегнах в тъмното, следейки стъпките по земята, а гласа ми завика момичето от бара, при това изглежда с упех, понеже чух че говори нещо.
Засилих още малко и стигнах до нея, дишайки учестено.
- От....от, ох личната ти карта.
Казах запъхтян и се усмихнах глупаво.
Изглеждаше ми някак по мила отколкото в дискотеката, факт който някак успя да разкрие изглежда запазената й досега красота.
- Намерих я паднала на земята, заедно с това.
Вдигнах ръкаподавайки й нещата, а силния вятър за малко да не ги отвее от ръцете ми.

Такъв пронизващ студ не бях чувствала скоро-до мозъка на клетките ми усещах вятъра,но въпреки това не можех да спра да мисля не за студа,а за това как някой ме е разкрил
В първия момент не бях сигурна дали това е барманчето или не е,но въпреки всичко тайно се надявах да е той може би защото не исках някой който никога не съм виждала да ме познава или заради неговите красиви очи-да бе какви ги говоря
Силуета ми подаде портомонето и аз едва го улових
дотогава не бях забелязвала ослепителните му очи
"какви очи -толкова ослепителни и ярки"-си помислих
малко ми приличат ,не не не трябва да се сещам за него
едва ли това бяха истинските ми мисли в този момент-въздуха -пронизващия вятър беше размътил мозъка не бях на себе си
-Благодаря!-казах потчи вежливо (нетипично за мен )
-съжеляам че трябваше да изтърпиш тази вихрушка заради мен-
"оо какви глупости говорех-нали пак, за да се прибере ще трябва да излезе навън-найстина вятъра бе размътил мозъка ми "
-Приятна вечер -аз трябва да тръгвам-найстина
"вседно ме е питал"
"май трябва да се прибирам преди да е станало фатално"
обурнах се да си вървя ,но чух тихото му "чакай"

Въпреки силния вятър широката усмивка не слизаше от лицето ми, все така ярдка и грейнала като слънцето през юни месец, каращо те да получоваш мек и приятен загар.
Единственото което успях да чуя от думите й бе едно благодаря, което ме накара съвсем да засияя.
Приближих се повече, за да мога да чувам, ала точно в този момент дългите й крака вече се движеха напред.
- Чакай.
Казах аз и се смръщих леко, нямам идея защо я спрях след като аз самия трябваше да се връщам у нас, но някак не ми се искаше да я пускам...
Господи кога съм станал такъв драмитик, е аз винаги съм си бил, но все пак тя бе непозната, а аз си имах гадже...следователо определено помислите ми не бяха много уместни.
Тя се спря и ме погледна с въпросително изражение, а моето бе тотално невинно и посърнало.
- Аз...знам че е глупаво, но ако искаш мога да те изпратя...
Предложих плахо аз и се усмихнах отново.
Вече най-вероятно си просех боя, но пък нищо нямаше ако пробвах, а на всичкото отгоре това бе просто...вървене.
Ох голям съм идиот, какво си въобразявах, живеем в двадесет и първи век, тоест подобно предположение най-вероятно бе адски тъпо и демоде.

Толкова ми бе студено все пак аз не бях свикнала на такива температури,в Мадрид беше доста по-топло през тези месеци от годината ,но някси вече бях привикнала всеедно съм живеела тук откакто съм се родила, а не от 3 дни
Студа се превърна в мека топлина(може би твърде топло,новсе пак май бях свикнала вече с температурата)
Всъщност не помня от кога не бях получавала покана някой да ме изпрати да вкъщи(май откакто Leon не беше ме свалил)
"как искам да се върна В Мадрид в онези дни жестоко отнети ми от майка ми "
Как искам да живея там при него,но кога всъщност май скоро няма да го видя "
за да бъда честна пред себе си (бях отдавна си обещала че ако пред другите хора не съм то прд себе си винаги да бъда честна-напоследък нещо в живота ми се беше превърнал в една голяма лъжа)определено ми беше страшно приятно отново да чуя думите които доста хора смятаха за демоде
"май си падам по демодето-определено)"
погледнах и видимо ми личеше че предложението му ми хареса
Погледът ми издаваше одобрение ,но за да бъда по-сигурна тихо казах:
-ОК! Ако не станеш наледена шушулка дотогава!
Усмихнах се и следващото, което ми доиде наум бе
-е явно ти знаеш моето име,но аз твоето не?! Е?