Домът на семейство Блейд

Видях я как се изчерви, а леката усмивка, разцъфнала на устните й за миг ме зашемети. Искаше ми се... Искаше ми се да отида до нея и отново да я целуна, но знаех, че ако го направя нямаше да мога да си тръгна, колкото и силно да го исках.
- Добре тогава. Ще се видим утре - усмихнах се аз като някой пълен идиот, опитвайки се да подтисна ужасното желание да се приближа до нея.
Погледнах за миг към нежните й сияни очи и се обърнах като тръгнах с едра крачка към колата си. Качих се вътре като почти буквално се бях хвърлил на предната седалка. Прокарах ръце през косите си, вдишвайки дълбоко въздух. Май полудявах, но пък не можех да се оплача, че полудяването не беше сладко. Облизах устните си, все още чувствайки вкусът й върху тях.
Запалих двигателя и погледнах за последен път към вратата, на която все още стоеше облегната. Усмихнах се леко и подкарах колата надолу по улицата, насочвайки се към участъка. До тук с прекрасния ден.

Чух как колата му профуча, което ме натъжи. Обърнах се и отворих вратата. Вътре ме чакаше Катя с изплашено изражение. Започна да ме разпитва, къде съм била, защо не съм й се обадила, чия кола била онази, дето току що излезе.. Честно казано щеше да отнеме доста дълго време да й обясня, за това казах просто, че не ми се говори.
Когато изкачвах внимателно стълбите с помощта на Катя се запитах дали винаги ще е така? Дали завинаги ще съм момичето, което почти не излиза от вкъщи?
Отърсих се от тези мрачни мисли. Та аз щях да се видя с него отново и то утре! Усмивка изникна на лицето ми. Влязох в банята и напипах кранчетата и пуснах водата. Сякаш още усещах устните му върху моите, което ме караше да се изчервявам.
Горката икономка.. Кой знае какво си е помислила! Това ме накара да се разсмея звучно. Отпуснах се под горещата струя, затваряйки очи.
След около половин час излязох и легнах на леглото, сложих телефона до мен, за да мога да го чуя, ако иззвъни и си пуснах някакъв филм. Заспах.

Слънцето се извисяваше в средата на небето, а кракът ми инстинктивно бе написнал педала дза газта малко по-силно, от колкото всъщност трябваше. Тъмните ми очила скриваха очите ми, а ръцете ми стискаха ядно волана.
По дяволите! Тези кретени не можаха да не ме ядосат, нали? Пф, не ми пука! Да се спасяват. Писна ми вече от тях. А уж ФБР бил елит. Само Аманда и още няколко, където ставаха на работа. Всички останали бяха просто ненужни лепки и книжни плъхове.
Това не е на добре. Трябваше да се успокоя преди да отида да я видя. Не, че щеше да ми каже нещо за намръщената физиономия и тъмната аура, която струеше в момента от мен, но все пак не можех да си позволя подобен изблик на емоция от нейна страна. Бях й звъннал преди няколко часа, още в десет сутринта, когато се бях събудил от неприятния глас на Аманда, която не пропусна да ми се разкрещи.
Натиснах рязко спираките, а гумите изсвириха от търкането си в асфалта. Мътните да го вземат, за малко да пропусна къщата й. Паркирах внимателно пред тях и излязох от колата като бавно затворих вратата. Бях облякъл дебел панталон в цвят каки и черно поло, което сякаш в момента ме задушаваше. Дългото ми черно яке бе закопчано. Ако някой ме видеше от страни определено би ме сметнал за някой уличен гангстер. Май трябваше да отделя малко повече време на това, какво да облека, но онази, тъпа...
Спрях се пред вратата и бавно смъкнах очилата си, когато някой отвори вратата в момента, в който се канех да позвъня.

Чаках с нетърпение Него.. От както ми беше звъннал, поне 10 пъти питах Катя какво да облека, дори я помолих да ме гримира съвсем леко. При всяко едно минаване на кола изтръпвах в очакване.. Можеше да е той? А можеше и да не е ..
-Анна! -Развика се Катя след дълго чакане. -Една кола излезе и един хубав младеж идва към вратата. Бързо но внимателно слязох по стълбите, държейки се за перапета.
Отворих вратата несигурно, като моментално усетих тялото му точно пред мен.
-Ам.. здрасти.. -Казах съвсем несигурно, като по пътя на логиката предположих къде трябва да е лицето му и вдигнах поглед натам.
Усмихнах се може би леко нелофко, като усетих как Катя изкачвае стълбите, оставяйки ни сами, вероятно после щеше да излезе.. Но това, това в момента не ме касаеше..
-Радвам се, че.. че се обади.. -Добавих, продължавайки да стоя, като не знаех какво да направя, лицето ми бе пламнало от червенина по бузите отново. Чувствах как само при присъствието му сърцето ми слизаше в петите.

Аромата на парфюмът й ме обля и за миг изтри всички мрачни мисли и разкара недоспиването ми. Усмивката и искрящите й светли очи ме стъписаха, отнемайки цялата ми граматика. Очите ми потрепериха от внезапната й поява и така ненадейно появилата се топлина, разляла се за миг по тялото ми.
Думите й ме изкараха от вцепенението ми, възвръщайки ми дар словото и прокарвайки лека усмивка по лицето ми. Първата за днес.
Прокарах ръка по русите й като злато коси, докосвайки съвсем леко лицето й. Наведох се инстинктивно към нея, поддавайки се на вътрешния си импулс да я целуна.
Устните ми докоснаха бавно нейните, докато медените й като коприна коси се бяха вплели в пръстите ми.
Отдръпнах се съвсем малко назад подсмихвайки се доволно, а ръката ми бавно и нежно пусна кичурът й златиста коса пред рамото й. Лицето й в този момент ме радваше и топлеше по-силно от когато и да е било. Боже, бях забравил какво бе това чувство.
- Извинявай, че те накарах да чакаш, ангел мой. Надявам се, че си готова.
Думите ми звучаха странно нежно и тихо като шепот, но бях напълно сигурен, че ме е чула. Лицето й го издаваше, карайки сърцето ми да бие силно в гърдите ми.

Тази близост.. Караше ме да настръхвам..
-Готова съм. -Казах твърдо, след което вдигнах колебливо ръка и погалих дясната му буза, въпреки, че друг би го намерил за крайно неуместно.
Изпитвах удоволствие само при допира на кожата ми до неговата; само да изпитвах тази близост всеки ден бях готова на ансолютно всичко.
-Къде ще ходим? -Зададох въпрос, за да разсея мълчанието, което се бе вмъкнало в цялата тази ситуация. Приближих се крачка напред, колкото да мога да го прегърна, но всъщност само леко облегнах тялото си, показвайки, че решението ми, че не го намирам за опасен, продължаваше да е достоверно.
Поставих ръце на врата му, като усещах, че моето тяло се наелектризирваше силно..

Близостта й беше опасна. Не ми позволяваше да мисля рационално, а това не беше хубаво. Е, естествено за мен. На нея сигурно й харесваше.
Отдръпнах се леко от нея, разделяйки телата ни и целунах нежно вътрешната част на дланта й.
- Тайна.
Подсмихнах се лукаво и хванах внимателно ръката й като я поведох към колата. В този момент хиляди долни и порочни мисли ми се въртяха в главата. Обикновените й, но подбрани дрехи ме накараха да се усмихна. Дори мисля, че забелязах лек грим върху лицето й. Факта, че се бе постарала така можеше единствено да ме зарадва, потвърждавайки онова, което съзнанието ми цяла вечер обмисляше. Не можех да я заведа на някое от онези обикновени места. Исках да я заведа някъде, където щеше да прекара хубаво. Точно и заради това почти не бях мигнал снощи, но не ми и пукаше особено сега. Усмивката й ми беше достатъчна награда, за да прекарам стотици нощи като предната.
Отворих вратата и й помогнах да се настани в черното ми волво, което си беше чист джип, но хайде сега подробности.
Седнах зад волана като закопчах колана и се приготвих да тръгвам. За миг погледнах към нея и се усмихнах на внезапно появилата се топлина вътре в мен. Подсмихнах се самоиронично и въздъхнах тихо.
- Надявам се да си си освободила графика си за днес, понеже смятам срещата ни да продължи до вечерта.

Думите му ме накараха да се усмихна. Не, че ако нямах някаква среща, щях да имам ангажименти, но все пак..
-Спокойно, на твое разположение съм. -Отвърнах, завъртайки главата си в посока към неговата. Боже, усещах как цялата се разтапях.. Знаех, че ме гледа и това ми действаше толкова странно и едновременно с това хубаво.
Никога преди не бях стигала до такава близост с момче, ка моли до нещо друго. Странно беше, че мислеше, че може да ме нарани, защото аз не виждах нещата така. Аз се чувствах в безопасност, нещо, което в моя свят рядко се случваше.
-Всъщност по всяко време съм свободна.. -Казах, подсказвайки му, че ако ми звъни в никакъв случай няма да ме безпокои..
Даже точно обратното: щеше да ме накара да се радвам, както никога до сега. Бях ли, като малките лигави тийнове, които приемат всичко навътре?
Знам само и едно единствено нещо: не искам тази среща да свършва никога.

Лека и видимо доволна усмивка премина по лицето ми, задържайки се на него. Не знам кое ме зарадва повече, това, че ми каза, че винаги ще бъде свободна за мен или онази нейна детска невинност, която ме караше единствено да се наслаждавам на гласа и думите й. Естествено нямаше как да минем без някоя и друга порочна мисъл, но все пак това си бях аз - без подобни мисли накъде? Чудя се дали щеше да ме удари, ако узнаеше какво ми се въртеше в момента в главата?
Обърнах се за миг към нея, докато палех стартера на колата, която измърка като кр отък и покорен звяр. Очите ми проследиха очертанията на лицето й, тънката й и изящна шиния, раменете й, блузата и леко отвореното деколте. В този миг почувствах как панталонът между краката ми стана някак тесен. По дяволите! Трябваше да се контролирам. Подобни мисли определено не бяха за предпочитане в момента. В нея обаче имаше и още нещо, което ме пивличаше неудържимо и което все още не мжех да си обясня.
- Внимавай на кого споделяш тази информация - подсмихнах се аз, докато превключвах на скорост. - Не всички са настроени толкова доброжелателно като мен.
Колата ми потегли надолу по улицата, докато някаква тиха песен звучеше от радиостанцията. Чудя се дали ще й хареса онова, което бях намислил?

» Домът на Самър Стоун
» Домът на Селена Дюшан
» Домът на Линда Харисън
» Домът на Деанна Русо
» Домът на Синтия Конър