Pasta Mano/ италиански ресторант

Изненадах се, когато Кай ми призна за цветята. Очаквах да ми се изсмее, но явно грешах. Чудя се какво им става на всичките французи? Или аз се натъквах на подобни мъж, или този свят започваше да се побърква и да става все по-шантав. А аз си мислех, че аз не бях в ред.
Точно пет минути, след като излязохме от зоната на парка, се озовахме пред едно от любимите ми италиански ресторантчета, които бях имала късмета да открия. Не бях много сигурна дали Кай обичаше италианска храна, но пък тук предлагаха и обикновено меню, така че едва ли щеше да има някакъв проблем.
Влязохме в ресторанта и се отправихме към едно от ъгловите сепарета, които бяха свободни. Хората бяха малко може би заради нощния час, но пък атмосферата бе топла и приятна, а тихата музика не се натрапваше в съзнанието ти, както в повечето ресторанти.
- Какво мислиш?
Обърнах се към Кай докато сядахме, а още преди да успее да ми отговори една млада сервитьорка дойде при нас с усмивка и ни подаде менютата.
-Заповядайте! - изкурулика тя с ентусиазъм, а аз й отвърнах в усмивка. - Сега ли ще поръчате или първо да ви оставя да прегледате менюто?
Хвърлих набързо поглед към Кай, които се подсмихваше на нещо. Може би на момичето и на начина, по който говори.
- Ще разгледаме менюто.
- Добре! - изчурулика отново тя, завъртя се на пета и изчезна на някъде.

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

По пътя не си казахме кой знае какво,повече мълчахме.Мълчанието не бе чак толкова неловко.Аз както винаги бях с ръцете в джобовете и крачката ми бе бавна и разсеяна.Вечерта бе хладно,но аз обичах прохладните дни.Бях с тънко яке и отдолу тениска с къс ръкав.Не след дълго стигнахме в заведението.През прозорците се виждаше,че е светло и изглеждаше доста уютно.Беше точно,като онези малки италиански заведения,в които се хранехме през годината,когато бяхме в Италия.Големи прозорци,а до тях имаше двойни или тройни маси.Обичах да стоя до прозорците,за да гледам навън.Отворих вратата и приятна топлинка ме погълна,приятен аромат се разнесе около нас.Усмихнах се и прекрачих прага.На вратата имаше малко звънче и при отварянето и',то иззвъня.С Алис седнахме на едно сепаре,малко по-навътре,защото масите до прозорците бяха заети.Аз съблякох якето си и го оставих да лежи до мен.Една доста красива и лъчезарна сервитьорка дойде да вземе поръчката ни.Аз и' се усмихнах,както и тя на мен.Не знам какъв беше този навик,едва ли не да флиртувам с всяко срещнато момиче,от барманката до момичето,което съборих в парка...
-Заповядайте!-усмихна се отново младата девойка и изчурулика с нежния си глас.Аз се усмихнах отново и я погледнах.Тя ни поднесе менютата и ние решихме първо да ги разгледаме.
- Какво мислиш?-попита ме Алис и аз се усмихнах:
-Ами...мисля,че е страхотно,обичам италианска храна,ако е добре приготвена,а от аромата долавям че ще е вкусно.Тук е доста уютно и приятно,хубаво местенце!Какво смяташ да си поръчаш?-попитах аз, разглеждайки менюто....

Честно казано не ми трябваше да гледам менюто понеже го знаех наизуст, за това просто си протегнах ръцете напред, отпускайки ги върху масата.
- Лазанята и Пицата "Пиперони" тук ги правят доста вкусни. Този път обаче смятам да експериментирам и ще си взема спагети по сицилиански.
Усмихнах му се като се дръпнах назад и свалих като него дългото си черно яке. Тук то не ми трябваше, но пък не можех да не забележа мускулите на ръцете му нещо, което ме накара леко да потреперя въпреки приятната топлина в ресторанта. Сигурно доста бе тренирал във фитнеса, за да се сдобие с тях.
Вдигнах погледа си, срещайки очите му, ярки и сини като следобедно небе. Усмихнах му се неволно, може би леко засрамено и се облегнах назад.
- С какво се занимаваш, Кай? - присвих съвсем леко, едва забележимо очи като се опитах да прехвърля наум няколко варианта и професии. - Не си някой наемник и шпионин, нали?
Божичко, ставах абсурдна и сигурно приличах на кръгла глупачка с това, което изтърсих в момента, но не ми и пукаше особено. Беше ми интересно с какво може да се занимава мъж като него понеже предусещах, че между външността и характера му имаше доста съществена разлика, но пък някой някога беше казал: "Не съди книгата по корицата", нали?

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

В менюто всяко ястие бе описано много добре,а към описанието му имаше снимки и илюстрации.Познавах добре италианската кухня,понеже докато живеех там опитах от почти всичко.Някои неща бяха уникално вкусни,а други...отвратителни,поне според моя вкус.Момичето съблече якето си и аз я погледнах.Разкриха се нежните и' рамене и извивките на тялото и'.Отново аромата на парфюма и' се разнесе около мен и аз се усмихнах леко. Сервитьорка дойде да вземе поръчката ни.Алис си взе спагети по сицилиански,а аз бях доста гладен и направих една доста голяма поръчка:
-Искам...една вегетарианска лазаня,канелони с кайма,но без говеждо ако може,хмм...искам и чабата,която ще разделя с Алис-усмихнах се аз,а момичето,което взе поръчката си записа и тръгна.Аз се сетих нещо и казах:
-Искам още и една бутилка Vino Nobile di Montepulciano-Алис ме погледна странно.Тя явно се чудеше,защо цяла бутилка.
-Не ги сервират по друг начин!-усмихнах се аз и отново се усмихнах.Обичах скъпите вина,рядко си позволявах да купувам такива ,главно защото не обичам да ги пия сам.
- С какво се занимаваш, Кай?-попита ме момичето и аз се зачудих дали да и отговоря с какво се занимавам наистина...е нямаше как..
-Ами...аз не се занимавам с нещо конкретно,но по принцип държа семейния бизнес,който наследих от баща си,но аз почти не се занимавам имам си хора за това.Аз не съм човек тип бизнесмен,хода от време на време,а през останалото време се разхождам,спортувам,мързелувам...-бях прекъснат от сервитьорката,която донесе виното,с две големи чаши.Наля кърваво червената течност бавно в чашите,не до горе,само няколко пръста...Аз взех чашата и с въртеливи движения я поднесох под носа си и усетих тръпчивия аромат на виното.Допрях чашата да устните си и отпих малка глътка...
-А ти с какво се занимаваш,Алис?-попитах аз и отново отпих от виното...

Останах доста изненадана от факта, че си поръча толкова храна. Нима смяташе да я изяде всичката? До колкото знаех лазанята беше малко тежка храна, поне за мен де, но пък идеята му да я прокара с вино може и да вършеше работа против това.
Признавам си обаче че това със семейния бизнес ме впечатли.. малко, но пък последвалото му откровение напълно го развали. На устните ми се появи бледа усмивка, която май противоречеше на онова, което трябваше да изразя като емоция, но просто не можах да се сдържа. Значи мързелуваше и нищо не правеше, а аз където помагах на баща си и си съдирах задника да уча бях на всичкото отгоре и заплашена да ме изпратят при майка ми или още по-лошо - в поправителен, нещо, което бе за предпочитане пред глупостите на жената, която ме бе родила, но за в момента бях решила да не позволявам това да се случва.
- Ами... Да речем, че аз съм гимназистка, която се занимава със семейния бизнес, но не смята да го поема. Аз съм по-скоро волна птица и предпочитам да се занимавам с доста по-интересни неща от това да живея спокоен и безинтересен живот. Може би...- усмихнах се леко хитро аз и поех с една ръка чашата, която бе оставена за мен.- Знам ли. Честно казано актьорството като професия ми се вижда добър вариант.
Свих рамене като разклатих леко виното преценявайки отблясъка на течността в кристала. Аромата му бе сладък, а кървавия цвят събуди въображението ми за истинска кръв. Отпих от чашата, а леко парещата и ненатрапчива течност се разля по гърлото ми. Вкусът ми бе добър, всъщност доста добър.
Срещнах погледа му докато отпивах, а очите му странно следяха моите, както и ръката, с която държах чашата. Чудя се какво ли си мислеше в момента. Сигурно се питаше дали одобрявам виното.
Отделих бавно чашата от устните си, като я оставих на масата, а езика ми неволно премина по устните ми. Стар навик, от който така и не бях успяла да отвикна когато пия вино. Явно течността прекалено много ми харесваше и исках да попия всяка една капка от нея или поне аз така си го обяснявах.
- Виното е много добро. Всъщност едно от най-добрите, които съм опитвала. Случайно ли го избра или просто семейният бизнес те е принудил да понаучиш имената на качествените вина.

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

- Ами... Да речем, че аз съм гимназистка, която се занимава със семейния бизнес, но не смята да го поема. Аз съм по-скоро волна птица и предпочитам да се занимавам с доста по-интересни неща от това да живея спокоен и безинтересен живот. Може би...Знам ли. Честно казано актьорството като професия ми се вижда добър вариант-обясни момичето и аз я изслушах внимателно,като одобрително поклащах глава.Отпих няколко глътки от виното,което бавно се разля по езика ми и нежно докосна небцето,после като водопад мина през гърлото ми и нежния му и опияняващ аромат ме погълна за момент.Обичах вино,една от любимите ми алкохолни напитки.Момичето също отпи от чашата си и аз я погледнах,в очакване да изкаже мнение за виното...
- Виното е много добро. Всъщност едно от най-добрите, които съм опитвала. Случайно ли го избра или просто семейният бизнес те е принудил да понаучиш имената на качествените вина.-аз се засмях леко,защото начина по който го каза ми прозвуча леко иронично,явно съм я разочаровал с това,че не съм роботизиран работохолик,е какво да се прави...
-Не...преди майка ми да почине бяхме в Италия,там работех в малка избичка,където опитвах различни сортове вина,разбира се работата ми не бе да пия вино,но...си позволявах от време на време.Когато ме хванеха ми се краха,защото бях малолетен тогава,а както знаеш алкохола не е много полезен за децата.Научих доста за виното...А и понякога работата ми наистина го изисква...срещите със скучни застаряващи бизнесмени е скучна,предпочитам да работя нещо по-простичко...-изнесох цяла лекция за това,от къде познавам вината,даже и малко се отклоних.Реших да опитам храната,докато е все още топла.Беше наистина много вкусно
-Мм...беше права,наистина готвят страхотно тук! Между другото,актьорството не е лоша професия...като бях малък исках да стана актьор...-засмях се леко и отпих от виното...
П.П Съжалявам за ОГРОМНОТО забавяне

Усмихнах му се стеснително, макар и аз самата да не знаех защо. Признавам, че кратката му лекцийка за това от къде е толкова запознат с виното, малко ме впечатли.
- Радвам се, че ти харесва -отправих му една щастлива усмивка, докато го гледах как опитва от лазанята. За момент си спомних първият път, в който бях попаднала на това заведение и първото нещо, което бях опитала бе именно лазанята, която бога ми, тук я правят наистина главозамайваща.
Отпих отново от виното, а коремът ми някак конвулсно ме присви. Чудно как само до преди малко се кълнях, че щях да изям цял един слон, а сега, когато погледнах към спагетите, целият този апетит някак си бе успял да се изпари.
- Да.. Предполагам, че това е мечтата на всяко дете. - подсмихнах се аз. - Баща ми не е много съгласен с това ми решение. Смята, че единствено умът има значение, но пък аз отдавна не го и слушам, така че вероятно няма проблем.
Отправих погледа си през големите стъкла, които гледаха към улицата. Тъмнината вече наистина бе успяла да се разпростре и сигурно минаваше десет часа. За миг като чели зареяла така поглед навън сякаш видях лицето му, което с ръце в джобовете стоеше пред мен с тъжно изражение. Сепнах се, а по тялото ми тяло сякаш премина електрическа вълна. Премигнах за миг, а той вече бе изчезнал. Какво по дяволите беше това? Може би вече от глад започваха да ми се привиждат разни неща.
Продължихме да говорим за най-различни неща, а когато приключихме с храната, повиках едно такси, което ни чакаше след миг отпред.
Приближих се към Кай несигурна какво точно да направя.
- Благодаря ти за приятната компания, Кай. Ще се радвам да се видим отново.
Усмихнах му се и го прегърнах като го целунах по бузата. Лека руменина изби по бузите ми, а дъхът ми се отдели от устните ми под формата на бяло облаче.
Обърнах се и бързо влязох в таксито, което тръгна към нас.

П.П. Извинявай, че така го претупах набързо за край, но наистина от много време не сме се засичали и няма смисъл да продължаваме. Когато имаме повече време ми кажи и веднага ще пишем пак ;)

» Le Favela Chic /бар и ресторант