Люксембургския дворец и градините му

Къде по дяволите се забутах. Великия Париж без компания, без гадже, без нищо! Въобще не струваше. Ако бях в Лондон или в Ню Йорк можех да правя еидн милион неща дори и сама, а тук?! Изключвам факта, че знам едно единствено изречение на френски, което не би ми помогнало нито ако се загубя нито мога да си поръчам с него нещо в някое заведение. Просто нищо. Но аз, умната, реших, че искам ва Париж. И сега как да кажа на татко, че не искам тук, след като се охарчи доста за вилата, при положение че имаме нвсякъде другаде вили. Изхабих си и коледния подарък. И за какво?! Можех да отида в Испания или дори в Италия и италиански знаех повече, отколкото френски. А сега точно въобще ене ми се учеше каквото и да е било, особено език. Не мога да кажа на шофьора на таксито къде искам да отида. Поне можах на английски да си поръчам кола с личен шифьор, който млако или много знае анлийски. Та той каза, че тук било хубаво Да, наистина тези градини ми харесваха, но как можех да им се насладя докрай, след като съм бясна на самата себе си. Седнах на една от пейките и вдишах дълбоко студения въздух.

П.С. Аутфит

Линз се разхождаше почти поттиснатапо улиците и реши да мине към някой магазин за да добави малко дрехи след останалото и малко количество.
Тя се сети , че може да се отбия покрай Люксембурския дворец и спокойните му градини.
Там никой не ходеше вечер и беше тихо и спокойно а и близо имаше и магазини.
Влезе в един от тях и си купи Рокля , която беше красива и същевременно елегантна
Линз влезе през портите на двореца и се запъти към една от пейките.
Там видя онова барманче и и хрумна чудесна идея.
Тя отиде при него и ме каза :
-Здрасти

Верояно в ума на всеки който ме види тук, при това ден след като ме наръгаха, все още както се казваше "ближещ си раните", би изникнал очаквания въпрос, какво ли търся тук.
В интерес на истината самия аз не знаех, спомням си само че сестра ми щеше да ме убие че съм останал да спя у някой друг и ме изгони и тази вечер, разбира се по-късно преспокойно можех да се прибера ала вече няколко часа се налагаше да се скитам по улиците на Париж.
Може би нямаше да е зле ако й бях казал че съм ранен, но тогава съвсем щеше да се притесни за мен и макар да не ме изгони, то непременно щеше да се бади на нашите да ме върнах у дома.
По дявоите нямах търпение да навърша осемнадесет години, та този контрол да се спре.
Не че подобна чума има край, но поне законно щях да съм опълномощен да си правя каквото желая.
Вървях бавно понеже болката се засилваше, трябваше да седна някъде ако искам да мога да дишам следващите няколко минути.
Запътих се към Люсембуркия дворец, пред който така или иначе бях, с надеждата да има тихо местенца където да седна.
Тъкмо се бях настанил пъшкайки на една пейка, когато познатия глас на ди-джея от дискотеката на Кев, ме повика.
- Здравей.
Отвърнах аз унило и се усмихнах.

- Хмм какво ти е ? Имам една щура идея и не знам дали ще приемеш , но ми предложиха да доведа някой който става за ди-джей в чужбина , и си мислех , че може да искаш ти , защото ти се отдава. Естествено ако имаш приятелка и нея можеш да вземеш...аз ще поема разходите...Просто никой друг не става за тая работа- Линз се усмихна и въздъхна.
Седна на пейката и се замисли.
А и все пак може ако той има приятелка да я изведе в друга страна
Естествено той ще си реши , но според момичето това си беше добра и изгодна оферта

Поне вятъра бе спрял да развява тениската с която бях, макар да имах отгоре и връхна дреха.
Дръпнах се леко в страни, за да има място за момичето и се усмихнах приветливо.
Преди обаче да успея да отговоря на зададения й въпрос, думите които последваха ме спряха.
Честно казано след като ги чух не очаквах и да помня какво ми казва.
Един вид мечтата ми се сбъдваше, винаги съм искал да бъде ди-джей...ала в същото време не толкова.
Тук си имах в момента нова работа, която мисля че също не бе зле, никак при това, освен като иключим че децата понякога ставаха малко досадни, но освен това трябваше да уча, а и музиката не бе точното нещо с което исках да се занимавам професионално.
Въпреки всичко подобно пътуване в чужбина, при това с възмжности да спечеля нещо от него, наистина успяваше да ме изкуши.
- Звучи ми идеално.
Казах аз усмихнат, но миг след това лицето ми посърна.
- Работата е там че не мога да приема, въпреки това искрено се радвам че си се сетила за мен.
Продължих аз повдигайки неловко рамене.
Наистина ми бе неприятно да й откажа, но сега просто това бе единственото решеие на което съм способен.

- Не попринцип няма проблем , но ако е заради робота или нещо такова спокойно аз ще оговоря да запазят мястото ти а пък и от това се печелят пари...Ако пък е за ученето , мога да ти наема ведната учител който да е с нас ... но щом си решил....Помисли си все пак - усмихна се вече Линз.
В този момент задуха вятър и Момичето облече якето си набързо

Думите й все повече се опитваха да ме съблъзнят, ала бях решил да не им се давам.
Все пак наистина нямаше как да го вметна в графика си.
Скоро имахме представление, а аз все още не бях репетирал.
Да не говорим за това че верятно проферос Нолън щеше да ме убие, а Луси дори преди него.
Отдено на главата ми висеше и Ян с който са нямах идея какво ще правя.
Плановете ми за следващия месец вече бяха предначертани и главно се състояха в учене и репетиции, така че макар това да бъде ди-джей да ме влечеше и човек никога да не биваше да отказва такива лесни пари, наистина не можех да си го позвоя, за което наистина ме бе яд.
Вятъра задуха по-силно, а пронизващия ме студ, предизвика нова болка в тялото ми, а устните ми се свиха за миг.
Издадох звук подобен на охкане и разтрих с длани предмишниците си.
- Ще си помисля, но наистина няма как...
Казах аз унил и сведох поглед към земята.
Нов повей развя косата ми и съвсем измръзнах, не помнех през деня да бе толкова студено, но какво очаквах,

- Еми щом няма как.....- Лин се разочарова , но не намереше ли някой и тя нямаше да отиде.
В този момент Линз чу охкането на Неолис и го попита:
-Хейй добре ли си ? Мога ли да ти помогна с нещо?
Внезапно се беше уплашила за момчето пред нея
Нещо му имаше а тя го занимаваше с екскурзии
Винаги уцелваше неточния момент

Изглежда тихия стон който се бе откъснал от устните ми ненадейно бе станал причина за нейното притеснение.
Не че очаквах да се досети какво има, но мисля че щеше да е най-добре да си премълча, все пак не исках да се разпространява, въпреки че го бяха видели толкова много хора.
Ала това което те знаеха бе че аз съм нападнал Ян, а той дори не е успял да се защити.
Страхотна репутация щеше да ми се носи, убеден съм.
Въздъхнах и вдигнах очи към Линда.
- Добре съм, не се тревожи.
Казах аз усмихвайки се и повдигнах рамене.
Лекия вятър, който за миг бе затихнал, отново се засили, карайки ме да настръхна за пореден път.
- Просто ми е студено, нищо повече.
Сведох поглед към земята, загледан в хилядите камъчета забити в цимента..

-Оо одеало?- попита момичето и след като видя реакцията му се ухили.
-Купих 2 за новия си дом и нямам нищо против да споделя едното.- тя се усмихна и извади от голямата си торба шареното одеалце и го наметна
Тя го погледна развеселена.
Наистина му се беше случило нещо , но Линз реши да не се меси и просто го остави да се стопли

Вярно е че умирах от студ, или по-точно от болка, но да не бе нужно да си хаби новото одеало за мен и без това скоро трябваше да се прубурам, сега кат се замисля сестра ми вече сигурно измисляше как да ме върна у дома на момента, особено след като нямах нито телефон нито нищо.
Постоях в този си вид към пет-десет минути, през които и двамата мълчахме, а аз се наслаждавах на топлината.
- Лин, аз обаче трябва да тръгвам...благодаря ти още веднъж.
Казах аз изправяйки се, а ръцете ми сгънаха старателно красивото одеалце.
- Съжалявам че не мога да приема предлжението, но мисля че Кев ми има телефона, вземи го и се обади някой път ако искаш.
Продължих аз и се ухилих весело.
Преди да бе казала нещо или вече бе, аз се бърнах, като преди това й помахах мило и тръгнах към дома, към очаквания "бой" от сестра ми.