"Sexe et l'amour"

V.I.P. Брой мнения : 41 Join date : 27.12.2010

Този човек определено знаеше,как да разваля хубавите моменти..
След като отново ми каза "хлапе",а присвих очи,но после реших,че не искам да му доставям удоволствието да ме гледа ядосан..
-Иска ти се да се откажа..-засмях се и също се отправих към изхода..Като излязохме отпред ни чакаше колата му..Качихме се и докато той шофираше в колата цареше пълна тишина..
Незнам какво си мислеше той,но аз исках отмъщение..Трябваше ми нещо с което да мну го върна..Виждам,че е мускулест..Значи..или тоест предполагам,че е добре обучен на хватки и бой..Но надали е навътре в бизнеса колкото мен..Съмняваме ме,че знае всичко за боя..Което ми дава голям плюс..
Толкова бях потънал в плановете си...че не разбрах кога сме стигнали,чак когато той ме побутна се осъзнах и станах..
Влязохме вътре и уха..беше доста хубав апартамент..Значи е голяма клечка..
-Хубаво местенце си имаш...-казах докато той си оставяше сакото и ключовете малко по встрани от мен..
Ето това беше моята възможност...От другата ми страна имаше едно ъгълче..Скрих се зад него..
Огледах набързо апартамента за да придобия представа как изглежда и в коя стая мога да намеря това което искам...
И преди да забележи,че липсвам се отправих към една тъмна част..Навсякъде беше осветено освен там..Е разбира се това прибвлече вниманието ми...
Влязох в стаята която беше там и затворих врата..Когато светнах лампата,ченето ми замалко да увисне..(съвсем буквално)..
Имаше толкова много полицейски глупости..Значи е полицай...
Нямах много време,защото чух гласът му из апаратамента...
-Ох...какво търся...какво търся...?..-мърморех си..Видях едни белезници..който можеха да ми свършат работа..Крих ги в страничния джоб на дънките ми..Той беше голям и изобщо не се забелязваше...
И в този момент вратата се отвори...

Заглавие: Re: "Sexe et l'amour" Пет Дек 31, 2010 1:24 pm

Докато карах не отронвах и дума. Исках да се насладя на внезапно появилата се тишина между нас, наблюдавайки с периферията на окото си тялото и движенията му. Не знам дали това да го поканя беше много разумно, но на кой му пукаше в момента за това?
Качихме се в апартамента ми, а той като чели си глътна всичката граматика, оглеждайки наоколо. Не бях щадял средства по този апартамент, не и след като се предполагаше, че аз ще живея в него. Признавам, малко се бях поолял, но пък за сметка на това можех да се радвам на подобни реакции от страна на приятелите ми.
Свалих сакото си и оставих ключовете на колата, а хлапето се насочи на някъде. Докато се обърна, вече беше изчезнал.
- На криеница ли искаш да си играем? - засмях се аз, а гласът ми се разнесе из апартамента.
Вниманието ми бе привлечено от малката стая, която бе ни трябвало в момента да свети. Поклатих гава и прокарах пръсти по челото си, а на лицето му се появи самодоволна усмивка. Отворих вратата на стаята, а красивите му очи срещнаха моите.
- Не знам дали си най-големия късметлия на света или просто си прекалено умел в тези неща, или...
Облегнах се на касата на вратата, загледан в тялото му и усмивката, която се бе появила на лицето му.
- Или може би предпочиташ да използвам тези играчки?
Повдигнах въпросително веждата си със самодоволната усмивка, която се разля по устните ми.
- Кажи, хлапе или по-скоро трябва да ти казвам перверзно хлапе? - отблъснах се от касата и затворих вратата приближавайки се бавно към него, неоткъсвайки поглед от магнетичните му очи. Спрях се на сантиметри от него като ръката ми бавно докосна брадичката му придърпвайки лицето му към своето. Миг по-късно вкусих за пореден път от специфичният аромат на устните му, но този път властно и настойчиво. Езика ми притисна неговия, а ръката ми стисна малко по-силно брадичката му, непозволявайки му да се отдръпне от мен. Не знам колко време го целувах така, но усетих нуждата на кислород от него и бавно разделих устните ни.
- Разочарован ли си от открието си, момче?
Подсмихнах се аз, загледан в искрящия пламък на очите му.

V.I.P. Брой мнения : 41 Join date : 27.12.2010

Боже...всичките ми идеи изхвърчаха от главата мив момента в който ме целуна..Абе от кога ме въжбуждаха толкова много мъжете..Или просто съм толкова пиян,че и аз незнам какви ги върша..
Нека да се окова на второто твърдение,за да мога да задържа някакъв размув в невероятна ми главица..
Е сега..щом ми се натискаше така,нямаше как да не му отвърна..Моя език също се включи играта като настойчиво се увърташе около неговия..
Но скоро усетих как не ми достига въздух..но добре,че важния господин се усети,че човешките същества се нуждаят от въздух...
-Ни най-малко...но не очаквах това от теб..От себе си..но от теб не..-поклатих глава..
-Все пак полицаите трябва да са примерни..-засмях се..Като една мисъл се завъртя в главата ми.. "Но в момента ти не си най-големия пример.."
-Ти спечели..-повдигнах вежда...-Е какво ще правиш с мен?..-попитах с изненадан глас..Все едно незнаех какво следва..Но какво ми пречеше да си поиграя малко..Нали това правят хлапетата...
Отдръпнах се от него..и отидох в другия край на стята като погледа ми се заи в нещо..което не мога да обясня..
Какви ги вършех...ооо сетих се...има нещо на неговото тяло което искам да видя....
Със светкавична бързина...отново отидох до него....Бутнах го до стената и разкопчах ризата му..след което я премахнах напълно...за да не ми се пречка....
Незнам какво очакваше той...но определено не беше това което направих.....
А моите очи сякаш залепнаха за татусите...и не можех да ги отлепя..
Да..имам голяма слабост към татуси..

Заглавие: Re: "Sexe et l'amour" Сря Яну 05, 2011 10:47 pm

Изучавах реакциите и държанието му с поглед, преценяващ що за хлапе бе той. Сега като се замислех дори не знаех и името му, но пък след като се досещах, че всичко щеше да е за една вечер, тогава май не ме и интересуваше чак толкова.
Точно щях да тръгна към него, загледан в сладкото му дупе. За миг ми бе заприличал на наказано непослушно хлапе, което трябва да стои в ъгъла, но още преди да съм предприел наказанието му, той се обърна и ме притисна набързо в стената, премахвайки ризата ми от раз! Смаяният му поглед предизвика самодоволна усмивка на лицето ми, а ръцете ми бавно хванаха неговите, стискайки ги едновременно силно и внимателно. Все пак не исках да му причинявам болка... Само малка, но тя щеше да бъде последвана от удоволствие.
- Май нещо много се разбърза - подсмихнах се аз, а очите му срещнаха моите.
Миг по-късно извъртях бързо едната му ръка зад гърба му, а другата я вдигнах високо нагоре, притискайки го към стената. Тялото ми притисна неговото, а дъхът ми докосна лицето му.
- Нека ти кажа няколко правила за живота, хлапе. Правило номер едно: Никога не подценявай врага, защото може да се окаже доста по-лош от теб.
Повдигнах леко ръката лявата му ръка, която бях извил, за да затегна малко хватката си, а устните ми целунаха врата му, минаха нагоре към лицето му и вкусих за пореден път от вкуса на неговите собствени устни. Знам, че да се натискаш в тази позиция не беше много удобна, но все пак мен ме радваше, защото позволяваше на нападателя да прави каквото си иска.
Прокарах левия си крак напред между краката му, свивайки го леко и докосвайки члена му като държах здраво ръцете му, халпейки и целувайки го нежно по врата и рамото.
Почувствах как пръстите на дясната му ръка потрепериха и разтворих моите като бързо ги преплетох с неговите.
- Отпусни се, момче - подсмихнах се за пореден път, шепнейки тихо и нежно в ухото му. - Обещавам ти, че наказанието за загубата ти ще бъде сурово, но и много сладко.
Облизах ухото му, след което захапах леко врата му, засмуквайки кожата му. Обичах да маркирам тези, с които спях, а той нямаше да прави изключение. Всъщност, даже щях да гу оставя колкото се може повече такива следи, малки страстни знаци, показващи че е бил мой, а и нямаше да се спра само с очевидните места. Исках всеки един малък участък от тялото му и най-вероятно щях да го получа.

V.I.P. Брой мнения : 41 Join date : 27.12.2010

-Хм..май си в грешка..-побързах да отвърна на самодоволната му усмивка..
-Това,че не се разтапям пред милото ти пияно личице...не означава,че не мога да се кефя на татусите ти..-повдигнах вежди важно,а вътрешно си умирах от кеф..
Но понеже се бях улисал в мисли,не разбрах какво точно прави...а мозъка ми работеше с няколко секунди закъснение..И по късно загря,че ми прави "полицейската хватка"..ццц...сега искаше да ми докаже,че е силен или какво..?..Че и почна да ми бъбори за някакви правила..Ох..този човек ми вадеше нервите...а той видимо се забавляваше..
Започна да ме целува...а кракът му се опитваше да ме възбуди..е донякъде успя...ама сега,няма да му се дам толкова бързо..
По едно време ръката ми потрепери и прекъсна целувката,защото вече не можех да дишам от него..незнам от какво точно..но той веднага ме пусна..
А шепота му...ау..идваше му да му цапна нещо в пияната глава..а не,че аз бях по-различен...но той ме вбесяваше..
-О..не се и съмнявам..не ми трябват обещания..действай и ще те видим колко можеш..-казах с мазно самодоволен тон..Но май не се чувах какви глупости ръсех..
След няколко секунди започна да ми прави смучка..а не тази нямаше да я бъде...Ако мисли,да ме бележи навсякъде няма да бъде неговата..
докато ми засмукваше врата..с периферното си зрение потърсих нещо..с което да го ударя по главата..и да изпадне в бесъзнание..
За мой най-голям късмет...една палка..(полицейска) изглеждаше се гумена..но силно се съмнявах да е направена от гума..
Протегнах лявата си ръка и я взех след което..Секунди преди да ме усети..тоест секунда преди да ме усети...го цапнах..за съжаление прекалено силно..но важното е че "заспа" и нямаше кръв...
Много съжалявам,но той ме принуди..Той може да обича да маркира..но това не означава,че другите обичат да бъдат маркирани..
Ох...стига съм се моткал..защото скоро може да се събуди...Извадих белезниците от джоба си и се огледах за нещо на което можех да го започея...а в тази стая определено имаше много работи...
Имаше една тръба..образно казано...която част от стаята и явно служеше за нещо,но сега беше чиста или по-точно празна..
Сложих белезниците там...и се върнах до него..Хванах го за ръцете и със средни усилия го доближих до тръбата..Или аз си бях загубил силата или той наистина беше много тежък..предпочитам втория вариант...за да си запася самочувствието..
и така..закопчах му едната ръка...а другата част на белезниците беше закопчана за така наречената "тръба"...Бързо махнах всичко от джобовете му..
След това реших направо да му манха панталоните..обувките и чорапите..
В крайна сметка остана с полу-съблечена риза..
Отдалечих всички предмети от него..така,че да няма никакъв шанс да ги стигне..В тези работи бях най-добър..
След което седнах срещу него и го изчаках да се събуди..А когато отвори очи..усмивката ми беше много над самодоволна..и повторих собствените му думи..
-Нека ти кажа няколко правила за живота,господинчо. Правило номер едно: Никога не подценявай врага, защото може да се окаже доста по-лош от теб.

Заглавие: Re: "Sexe et l'amour" Чет Фев 03, 2011 4:19 pm

Подсмихнах се самодоволно и поклатих глава. Добре де, бях го подценил, но това не означава, че бях в ръцете му.
Самодовлната усмивка, която беше изписана на лицето ми очевидно не бе очакваната от него реакция.
- И сега какво смяташ да правиш? - присвих очи, а гласът ми сякаш беше ироничен. - обичах подобни простотии, май даже си падах малко и мазохист, но това бе друга моя страна, която малко хора познаваха.
Той тъкмо понечи да ми каже нещо, когато на вратата се позвъни. Постояхме малко така, без да отроним и дума, а позвъняването се повтори и потрети. Чудех се кой ли ненормалник звънеше така. Който и да бе, горчиво щеше да съжалява, че ме прекъсва в подобен момент.
- Остави - промърморих аз вече леко раздразнен. - Ако не им обръщаш внимание на тези досадници, те сами ще си отидат.
Насочих отново вниманието си към Нейт и тъкмо щях да се наведа да към него най-вероятно в опит да го целуна, когато вратата на стаята се отвори с гръм и трясък, а Амелия стоеше разярена и едва поемаща си дъх. Кръвожадният й поглед се впи в моя, а аз просто въздъхнах. "Не отново..."
Тя се запъти към мен, очевидно подминавайки Нейт все едно той не бе там, хвана ме за якаат и ме разтърси. При положение, че се бях и понапил, може да си представите какво почувствах... А най-вероятно не можете. Чувството бе все едно си в центрофуга, която е се движи със скоростта на светлината и всеки момент главата ти се кани да отхвръхне на някъде, откъсвайки се от главата ти.
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
И да исках не можех да отговоря. До съзнанието ми сякаш достигна подхилкването на Нейт, който бас ловях, че в момента се превиваше от смях.
Тя разкопча белезниците ми и ми хвърли някакви дрехи.
- Обличай се! Отиваме в участъка!
- Смяната ми свърши преди няколко часа - промърморих раздразнено аз, а тя поклати глава.
- Имаме нов случай и шефа те иска на място. Веднага!
- Нали знаеш, че си има телефон за тая работа? - повдигнах въпросително вежда, докато се обувах.
- Да, но ти нямаше да го вдигнеш, нали? - изгледа ме отново с кръвожадния си поглед и когато се облякох се обърна към Нейт.
- Съжалявам, сладурче, но друг път ще имаш възмоност да си поиграеш с него. В момента на мен ми трябва повече.
Намигна му и излезе, а аз въздъхнах и тръгнах след нея. На излизане пъхнах едно листче в ръката на Нейт и му намигнах, след което изхвърчах надолу след Аманда.

Заглавие: Re: "Sexe et l'amour" Пет Фев 04, 2011 8:26 pm

Прибрах се в къщи и хвърлих изморено ключовете от колата на масата. да вървят по дяволите и Аманда и случая, изцедиха ми силичките като на пресен лимон, е, не че аз не си бях вкиснат и преди, но все пак...
Спомена за нахлуването в сградата на ФБР и тъмната аура, която се носеше около мен в онзи момент и беше накарала повечето служители да ми хвърлят по един изплашен поглед и да се скатаят някъде, предизвика усмивка на устните ми.
Всъщност май този път наистина попрекалих, но пък да ме прекъснат в онзи момент си бе чисто самоубийство за тях. Щом дори и Аманда ме попита дали съм добре, значи определено бяха успели да ме ядосат. Най-тъпото от всичко бе, че ме бяха извикали за глупости и шибана документация, от която в момента ме болеше врата.
Отправих се към бара и си налях един дълъг скоч като пуснах в чашата няколко ледени късчета. Върнах се в хола и се изтегнах на дивана, посягайки към дистанционното. Погледа ми попадна на домашния телефон и спомена за Ан предизвика лека усмивка на лицето ми.
Боже, какво си мислех в онзи момент? Сигурно наистина бях започнал да се побърквам, но пък начина, по който ми въздействаше, бе просто поразителен. Никога не бях мислил, че някоя друга освен Мариса ще бъде способна да направи това с тялото ми, но мътните го взели дори и при нея можех да си налагам що-годе някакъв контрол, а при Ан осъзнах, че го губех напълно! Което хич, ама хич, не беше добре.
Отпуснах тялото си назад, притворил очи. Дори и не благоволих да пусна телевизора, каквото бе първоначалното ми мнение. Просто се бях заслушал в тишината, а образът й изникна в съзнанието ми, предизвиквайки сладостно потръпване. Предтсвих си плътните й устни, приканващи ме да опитам вкусът им, малкото и крехко тяло, което се бе сгушило в прегръдката ми, сините й като океан очи... Ох, мътните го взели! Дори само образът й бе достатъчен, за да ми въздейства по този начин.
Отворих очи и го насочих към слабините си, а панталонът ми бе успял да се опъне. Страхотно! Браво на теб, идиот такъв!
Оставих алкохола и влязох да си ударя един студен душ, молейки се да успее да ме успокои. След около половин час излязох, увил само една бяла кърпа около кръста си и разроших косата си. Мисълта, че утре щях да се видя с нея предизвика трепетна вълна в мен. Къде обаче можех да я заведа? Не се сещах за нищо подходящо, по дяволите! Момичетата за една вечер ги забърсвах в баровете, както и някое и друго момче, но пък не ми се бе налагало да мисля до сега къде мога да заведа момиче като Ан.
Предчувствах, че тази нощ май нямаше да може да се спи. Отидох до малката стая на първия етаж, където бяха дрехите и лаптопа ми. Облякох си набързо една тениска, която прилепна плътно към тялото ми, и нахлузих боксерките си номер ХХL, след което обух някакъв анцуг, падащ свободно.
Изхвърлих скоча в мивката и си взех една чаша топло и горещо кафе. Затворих се в малката стая и започнах да разглеждам новите списания и да се ровя в интернет търсейки нещо подходящо, планирайки следващия си ден, за който смятах изцяло да се освободя.
Не помня колко време бях затворен вътре, но последното, което си спомням бе, че слънчевите лъчи бяха на път да се покажат, когато заспях, тотално изтощен.