L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Домът на Синтия Конър

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Домът на Синтия Конър   Вто Яну 04, 2011 9:07 pm

Всъщност, къщата принадлежеше на леля й(Аналин Холмс), а родителите на Синтия я бяха изпратили, за да си починат от нея. Въпреки това, Аналин бе направила всичко възможно, Синтия да се почувства като у дома си.

Стаята на Синтия:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Нед Яну 23, 2011 12:36 am

След още 30 минути в колата на непознатия, ефектът от наркотика бе поотшумял, но не достатъчно. Синтия се опитваше да се задържи в седнало положение на задната седалка, докато колата описваше завоите с не особено разумна скорост. Отпред, Линет се бе концентрирала върху момчето, като основно му пречеше да кара.
Когато колата спря, Конър се сгромоляса на земята, може би за десети пореден път, но само се засмя. Добре де, само продължи да се смее. Еуфорията й някак се подтисна, когато видя къщата на леля си. Май наистина го познаваше, ама защо не можеше да си спомни... Не беше важно.
- Откъде знаеш, че къщата е на наше разположение? - засмя се тя, като се запрепъва към входната врата, изтърсвайки ключовете си, през две крачки.
Все така игнорирайки я, мъжът отключи вратата и им помогна да влязат вътре. След като влезе в къщата, Синтия запрати токчетата си нанякъде и като им махна, което трябваше да значи да я последват, отиде до трапезарията, където имаше солиден запас от алкохол. Другите не я последваха, но вече беше забравила за присъствието им, докато през смях изливаше водката около чашата си.
Накрая Конър се оттегчи и отпи направо от бутилката. В този момент, видя някакъв семеен портрет на стената. Хубавото момче също беше там, но доста по-младо...
Звук от нещо, което се счупи, насочи вниманието й към другата стая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Пон Яну 24, 2011 6:19 pm

Изненадващо младото момче ни качи в една кола,черно ферари ,ако трябва да бъдем точни,и то доста скъпа.Синтия седна на задната седалка,а аз на предната.Реакциите на наркотика бяха все оче в разгара си и аз със сетни сили се опитвах да попреча на младия шофиор. Изведъж колата спря пред една доста масивна къща в една от най-богатите улици на Париж. Никога не бях идвала тук ,но от табелата ми стана ясно,че не е обикновенно място.Сега и акъла ми бавно се завръщаше ,което бе добре. Синтия влезе първа и с бързи крачки се засили явно към кухнята .
"Щом знае накъде отива ,явно си е у тях,а момчето ,кой е той и откъде знае къде живее тя и защо не го разпозна"
Твърде много въпроси пред дрогираната ми глава,което бе предпоставка ,че нямам сили да си иотговоря или пък да п;итам,затова просто седнах или по-точно се оставих на момчето да ме постави да седна на големия диван в една доста широка стая.
-Кой си ти?
Погледнах към него ,а той си стоеше все така безмълвен ,че дори си помислих да не би да е ням. Стоеше срещу мен и мълчеше, а Синтия бе изчезнала някъде.
-Добреее сладър и аз няма да ти кажа нищо повече.
Застанах със скъстени ръце и с нацупена физиономия. Нова вълна смях ме обзе,което ме наведе на мисълта,че наркотика си бошува вътре в мен.
Момчето стана и се опита да ме вдигне в седнало положение,защото аз се бях сгромолясала.
докато ми пмагаше,едната му ръка се завъртя и бутна една от вазика, след момента на трясъка безследно изчезналата Синтия се появи ,но не с образ ,ами с звъци или по-точно думи
-Какво става бе?
Се чу от другата маса. Вместо отговор младежа се обърна и тръгна към кухнята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Вто Яну 25, 2011 3:10 pm

Синтия се придвижваше бавно и не особено успешно към другата стая, когато видя мълчаливото момче, сбърчило нос пред вратата, при вида и мириса на разлятия алкохол. Още преди да го осмисли, въпросният й роднина грабна бутилката от ръцете й и се зае да оправя цялата бъркотия, която Конър бе забъркала.
- Аналин ли те прати? - попита Синтия, като започна да се смее, без основателна причина. Непознатият й хвърли поглед, в който Синтия откри цяла палитра от гняв и осъдителност. Какъв му беше проблема?
Конър му направи физиономия, след която не успя да не се засмее и отиде да види какво става при Линет. Приятелката й се бе изправила на дивана, но не можеше да направи нищо друго, освен да се смее. Синтия реши да се присъедини, но първо трябваше да преодолее вълната от смях, която като че ли се блъсна в нея.
След около пет минути, Конър пусна телевизора и затърси някоя музикална програма, като натискаше по няколко копчета, а всевъзможни менюта се появяваха и изчезваха по плазмения екран.
- Ако ще ни прислужваш, донеси по едно от каквото и да е. - засмя се Синтия, когато непознатия започна да събира парчетата от вазата.
- Знаеш ли, оправяй се сама, но да знаеш, че леля си идва на обяд. - каза спокойно той, въпреки че зад погледа му личеше всичко друго, но не и спокойствие. След момент, взе остатъците от вазата със себе си и излезе. Чу се как мощният двигател на ферарито изръмжа отвън, докато не изчезна със звуци от гуми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Сря Яну 26, 2011 5:52 pm

Синтия дойде до мен и седна на дивана. Нощта нямаше да завърши добре ,имах чувството ,че освен надрусана съм и болна,защото не спираше да ми се повдига. Смеенето допълнително влошаваше ситуацията,защото ми притискаше корема ,но не можех да се спра,не бях в състояние да се упомня ,а явно и Синтия не беше.
Момчето изведнъж си тръгна ,а аз дори не разбрах кога, нито кой е и какво прави тук и най-вече защо ни измъкна от дискотеката,но явно приятелката ми го познаваше.Облегнах се назад на дивана ,защото ми дойде малко в повече повдигането и затворих очи за малко.Синтия ,тя изчезна някъде,но не разбрах къде."Супер,а утре имам представление,а съм като труп"
Мозъкът ми бавно си подреждаше функциите и наркотика намаляше своето действие.Сега не знаех какво става и защо съм се надрусала,пред мен стояха само мътни сенки на хора ,които нямаше как да са тук и лицето на Синтия ,която бе седнала на пода и се наливаше с алкохол.
-Синтии аз ще спя,така че тегли една майна на майка ми ,ако дойде от мое име.
Засмях се и тя също ,вероятността аз да припадна беше голяма,все пак бяхме смесили наркотиците ,а аз бях и на хапчета -успокойтелни от няколко дни ,които не трябваха да се смесват с алкохол,камо ли с наркотици, но вероятността майка ми да се появи бе толкова малка,въпреки че го знаех подсъзнателно реших да се застраховам.
Обърнах се към Синтия ,кимнах и и се проснах като мъртвец на дивана. Щеше да бъде дълга нощ ,но по-гадно щеше да е утре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Сря Яну 26, 2011 7:06 pm

Синтия въздъхна раздразнено, което прозвуча по-скоро като ръмжене. Мразеше момента, в който действието на наркотика бавно избледняваше, а всичката умора, мислите и онова подтискащо чувство я заливаха. Не искаше да чува мислите си, които сега бушуваха в главата й, подобно на торнадо. Би дала всичко да можеше да продължи да гледа на живота през бездушния, сюрреалистичен поглед на екстазито, например.
Осъзна, че е седнала на пода с бутилката, която бе разнасяла наоколо от около половин час. Сви рамене срещу собственото си отражение и отпи една глътка, която премина през гърлото й, оставяйки изгарящо усещане.
Изправи се бавно, като се подпираше на всичко, което можеше да изпълнява тази функция. Чувстваше главата си натежала и пулсираща от някаква непоносима болка, но тръгна напред с плахи крачки. Продължи по коридора, като се чудеше къде, по дяволите, леля й държеше завивките.
Слезе в подземието, където беше пералното помещение. Взе две от множеството, прилежно сгънати одеала, като се запоклаща с тях обратно към всекидневната, проклинайки леля си, задето нямаше иконом.
След около минута, завиваше Линет с едно от тях. Другото, уви около себе си и седна на един фотьойл, като след момент усети как бързо се унася, оставяйки тежестта в главата си надалеч.

***

Синтия повдигна бавно клепачите си, които сега бяха по-тежки и от сутринта. Срещу себе си, видя Аналин, която стоеше със съвършено спокойно изражение и прелистваше някакво лъскаво списание, което лежеше на масата пред нея.
- Добро утро. - каза тя, като впери острия си, сив поглед в Синтия за един единствен, но безкрайно дълъг момент.
Конър измърмори нещо в отговор и се изправи. Намираше се на същия фотьойл, на който бе заспала, бе завита в онова одеало, което бе измъкнала от най-долния рафт от снежнобялата полица. Дори шишето водка, което бе пила, все още стоеше захвърлено на пода.
- Къде е Линет? - почти извика Синтия, като се опитваше да се изправи успешно.
- В банята. - не закъсня отговорът, поднесен със съвършено равен тон. Единственото, което пробиваше емоция в красивото й лице бе веждата, която леко се повдигна, при тона на Синтия. - Ще обсъдим поведението ти по-късно. - наруши тишината Аналин с един необичаен, сладникав тон. - Приятен ден.
Синтия изруга тихичко и се запъти в обратната посока, търсейки Линет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Чет Яну 27, 2011 9:40 pm

Сутринта бе типичната тежка сутрин след запой или надрусване.Не можеш дори да мръднеш ,а на мен бонус с другите проблеми ,които си имах и ми се повдигаше ужасно много,а пък имах и участие днес,просто не бе честно. В първия момент,когато си отворих очите пред мен гледката бе доста размазана,не знаех нито колко е часът,нито къде съм и защо съм тук.Спомените ми бяха се изпарили ,както и вчерашната вечер и усещах само как клепачите ми падат надолу,когато пред лицето ми се извиси някакъв силует.Силуета бе строен ,дори много изтънчен,но непознат. След около 2 минути има няма успях да видя красивата дама в цял размер и то не размазана. Бе жена на около 42-45 години ,стройна с финна усанка ,и много добре облечена-с пола до коленете и то черна с риза шампанско с голяма яка и доста високи тъмно сиви обувки от новата колекция на Армани .По вънфния й вид можеше да се счита ,че е много заможна,но коя беше и какво правех при нея. Първите ми думи бяха някак не много разбираеми ,но тя успя да се страви с тех и дори да ми посочи пътя
-Колко....защо съм ..ужас...ще ......а часът
Всъщност просто не знаех какво да кажа за извинение, че съм като труп на явно нейния диван в определно ужасно състояние,а на всичкото отгоре щех всеки един момент и да повърна
-Леля съм на Синтия,първата врата в ляво.
-Синтия ,аа Синтия...
Но не можах да продължа ,само надигащата се храна,колкото и да бе малко ,заедно със стомашните ми сикове започваше да изпълва устата ми.Станах бързо ,с незнайно какви сили и се запътих към тоалетната.
След няколко минути вече бях добре и бях си напръскала лицето със студена вода ,когато зад мен на отражението на огледалото бе застанала Синтия,същата Синтия с която бях вчера-старата ми приятелка за купони.
Обърнах се към нея,не изглеждаше никак добре,всеедно сега ставаше от релсите на железопътна линия през която бе минал бързия влак.
-Надявам се да не ти се повдига.
Това бе казано с микс от леко ироничен и загрижен тон,комбинирано с усмивка.
Синтия не каза нищо,просто ме погледна едва едва,не че все още можеше да си фокусира зрението нормално и се обърна към тоалтното казанче.
-Май не познах
Обърнах се пак към огледалото ,което сега светеше с по-различна светлина,някак си напомняща ми за .."ооооо боже не може да е истина,днес е големия ден на преставлението ,майка ми сигурно е вдигнала на крак половината квартал за да ме издирва,не че я интересувах ,ама ако не се поява преди репетиция щеше за си смаже авторитета,или по-скоро щех да й смажа авторитета,а и Йо ме чака у нас ,сега найстина деня става все по-зле и по-зле и аз трябва да отпрашвам "
В този момент една леко струя започна да излиза от устата на Синтия.Явно не само за мен денят бе гаден .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Синтия Конър
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 33
Join date : 04.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   Чет Яну 27, 2011 11:33 pm

Водата бе измила тоалетната чиния и спря с въздишка. Синтия подпря чело на коленете си, все още седнала на студения под.
След момент, Линет отново се появи, както оповестиха стъпките и думите, които Конър чу от ъгълчето си. Приятелката й изрече много неща, които Синтия трудно асимилира, но основният им смисъл бе, че днес й предстоеше участие и понеже тя щеше да участва, трябваше да е там. Конър искаше да й отвърне, че ще се опита да го посети, но не беше в състояние нито да го изрече, нито да го направи. А и думите на Аналин още кънтяха в ушите й, подсилени с драматична музика, оповестяваща края на едно добро съжителство между леля и племенница.
След като Линет си тръгна, Синтия остана сама с мислите си, което беше... ново. Когато "изля" цялото съдържание на стомаха си и въпреки чувството, че ще припадне, се чувстваше в добро състояние, пусна водата във ваната, а роклята й се плъзна бавно на пода.
Тялото й, почувствало топлата вода и солите в нея, се бе отпуснало максимално. Ето това вече бе едно подобаващо начало на изцяло нов ден, с нова Синтия. "Наказаната" прозвуча гласът на Аналин в главата й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Синтия Конър   

Върнете се в началото Go down
 
Домът на Синтия Конър
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Rive droite & Rive gauche-
Идете на: