L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Имението/гигант/ "Lumineuse"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Чет Дек 30, 2010 3:11 am

Огромното, във всеки смисъл на тази дума, имение се намираше в края на града, в най-скъпия и спокоен квартал.
А завидните му площи бяха впечатляващи за всеки имал късмета да ги посети.
Наследство от вече близо век и половина, реставрирано и модернизирано, въпреки всичко то все още е запазило величествената си осанка, наподобяващо по-скоро малък замък с огромна градина, изпълнена с всякакви видове растения и малко блато.
Дясното крило е в стар, средновековен стил, а лявото е напълно оборудвано с "последния писък" на модата и технологиите.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Чет Дек 30, 2010 11:00 pm

Колата наистина бе жестока! Даже прекалено! Високите скорости, които вдигна на магистралата ме накараха да вдигна ръце и да извикам от радост, а брат ми да се засмее на реакцията ми измърморвайки нещо от рода на "А после аз съм бил дете".
- Зи! - засмях се ентусиазирано аз, а сърцето ми преливаше от щастие. - Да знаеш, скоро време може да се наложи да се разделиш с тази красавица. Смятам да я открадна.
Усмихнах се широко аз и погалих с длан кожената жабка отпред. Чувството бе неописуемо, великолепно, спиращо дъха ми. А в моя случай дори ме накара да забравя за миг на къде всъщност се бяхме запътили.
- Как се сдоби с този звяр? Да не би да си обрал банка? Или по-скоро би трябвало да кажа някой автосалон?
Погледнах отново с широка усмивка към брат си, който гледаше съсредоточено пътя пред нас, макар че широката му усмивка идеално да показваше, че също с такъв интерес слуша и моите изблици на щастие и еуфория.
- Не, честно - поклатих глава аз, насочвайки вниманието си отново към пътя. - Ако скоро не си се разделял с тази красавица, ще ти се наложи. Ще я поискам за подарък на племенника ти.
Подсмихнах се аз, искайки ми се за момент това наистина да е вярно. Макар че ако се замислех отлично щях да знам, че подобна лудост е изключена, но днес все пак бе Коледа, а по Коледа стават чудеса, е в моя случай чудо за един ден, но на кого му пука. Щях да си изкарам страхотно, въпреки всичко и всички, най-вече въпреки родителите ми и предстоящия скандал, който щяхме да завихрим.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Чет Дек 30, 2010 11:35 pm

Под мъркащите звуци на невероятно, бързата ми кола, излязохме на магистралата, вдигайки близо двеста километра в час...макар да гледах да карам по-бавно, защото ако сестра ми бе наистина сериозна в последните си думи, то в такъв случай ако не дай си боже се случеше нещо, щях да убия дете, а подобно нещо никога не бих си простил, дори и в ада да горя.
Вдигнах въпросително вежди и поклатих глава, смеейки се на глупостите които ръсеше.
Нямаше да дам колата си за нищо, ама за нищо на света, особено когато се опитваше да ме подбие така жестоко използвайки все още нероденото дете.
- Не се и опитвай, няма да я получиш.
Казах аз и за миг се обърнах към нея и й се изплезих весело.
Колите покрай нас се срещаха все по-малко и по-малко и все по-луксозни и по-луксозни, доказателство че достигахме богаташкия квартал на нашите.
Нямах голяма идея за това как точно се чувства сестра ми, но аз лично вече усещах напрежението минаващо по тялото ми като електроцентрален ток.
Въздъхнах, а ръката ми изви волана леко вляво, спирайки пред голяма, стоманена порта.
Пръстите ми извадиха ключовете от жабката между мен и Сю, а показалеца ми натисна голямото кръгло копче на един от тях и вратата пред нас се отвори.
- Е сестра ми, надявам се си смел човек.
Казах аз, макар да знаех че, мислех че за тази цел и трябваше една малко по-различна смелост от това да се изправиш пред мутри, смелост за да признаеш истината на хора които се предполага че мразиш.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 12:04 am

Не бях сигурна дали трябва да се смея или да плача, но едно бе сигурно. Еуфорията, от возенето в колата със Зи, бе отминала, отстъпвайки път на напрежението, прокрадващо се по тялото ми. Вече не бях особенно сигурна в решението си да ги излъжа, макар и само да видя лицата им и да преценя реакцията им, ако недай си боже, в близкото бъдеще наистина се случеше да забременея. Всъщност, ако това се случеше, въпреки опасностите на професията, която си бях избрала, най-вероятно щях да задържа детето.
Повечето хора могат дас го сметнат за лудост, но никога не бих навредила на някое малко и невинно създание. Възпитанието ми бе такова, че нито аз, нито брат ми, щяхме да посегнем на живота на малко дете. Може би и заради това бях толкова внимателна и придирчива с мисиите, които поемах.
Всъщност, врярно е, че убивах, но не убивах кой да е. Всичките ми жертви и поръчкови убийства, които изпълнявах, бяха срещу нарко барни, мафиоти, престъпници или изпечени мошеници и стиснати дърти лихвари. Мъже или жени, за мен нямаше значение. Макар че вършейки подобни неща ставах равна на тях. Разликата бе в това, че аз все още имах някакви признаци на ценности и себеуважение.
Влязохме със спортната кола на брат ми в малката алея, а напрежението в колата вече осезаемо се усещаше. Обстановката ставаше все по-наелектризирана и нечовешка. Бас ловях, че наште щяха да се зарадват на брат ми, въпреки това, че бе закъснял. Но видеха ли мен, лицата им непременно щяха да посърнат. И все пак нямаше да го оставя да си разиграват коня и да пълнят главата на малкото ми братче с глупостите си. Може и да ми вгорчаваха живота, но точно днес нещата щяха да са взаимни.
Спряхме пред вратата, а жигулото за колите веднага излезе от вътре и дотърча при нас. Слязох от колата вече напълно отегчена, но все още настръхнала и готова за атака и отбрана едновременно.
- Зи, влез първи. Нека им доставим малко удоволствие, преди напълно да им съсипя деня с присъствието си.
Подсмихнах се съркастично аз, поглеждайки към брат си.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 12:33 am

Усещах че нещата става неудобни и то не само за мен, при това вероятно от цялата сцена която се очакваше да се разиграе, аз вероятно щях да съм този с най-малко ядове и притеснения, но ако моите чувства и сетива бяха толкова объркани, то тогава какво ли щеше да се случи със сестра ми и родителите ни.
Искрено се надявах предположенията ми да са грешни и мнението ми което твърдо отстоявах, че родителите ни, обичат сестра ми не по-малко от мен, се окаже вярно...в противен случай нямаше да е красива гледка.
Кимнах при думите на сестра си и бутнах внимателно вратата на колата, оставяйки я в ръцете на Антън.
- Спокойно, убеден съм че всичко ще мине идеално.
Казвайки тези дум,при това с усмивка на лице, някак успях да си върна увереността и сам повярвах в това че наистина ще бъде така, в интерес на истината нашите никога не са я мразели, самата дума звучеше наистина абсурдно.
Важното бе как щеше тя да им го представи, но май нямаше да е зле да спра да го мисля.
Грейнал като слънце се запътих към голямата стъклена врата на вътрешния гараж, а пръстите ми стиснаха уверено дръжката, бутайки я леко надолу.
Изправих раменете си, а дясната ми длан се опита да приглади поне малко косата ми.
Миг преди да отворя врата се чу женски глас.
- Господарю, Lumineuse, добре дошли!
Каза приятната японка която все още ми бе леко непозната и не знаех името й, но въпреки това ми се струваше най-слънчева от целия екип.
- Благодаря ти, весели празници!- казах аз мило предизвиквайки лека руменина по бузите й.
- И на вас, господарю. Родителите ви, помолиха да предам веднага щом пристигнете, че ви очакват в голяма зала.
- Ох...благодаря ти за информацията Исами.
Казах аз сещайки се в този момент за невероятното и звучно име което имаше.
Обърнах се към сестра си и й направих жест да ме последва.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 1:20 am

Поех си дълбоко въздух и влязох в къщата, а прислужницата ме погледна с недоумение.
- Нова ли е?
Обърнах се към брат си, който ми кимна с глава.
- Здравей, Исами - усмихнах се приветливо на прислужницата и й поддадох ръка да се здрависаме. - Аз съм Сюзън, сестрата на Зи.
Прислужницата, която до този момент изглеждаше объркана се изчерви и побърза да ми пусне ръката като наведе главата си за поклон.
- Съжалявам, госпожице Lumineuse. Не знаех, че господина има сестра. Добре дошли в имението "Lumineuse"!
Лека усмивка премина по устните ми и докоснах момичето по раменете в знак да се изправи.
- Няма нужда от това. Уверявам те. Не се отбивам често насам, така че не се и очудвам, че не знаеш за мен. Спокойно, това може да е и последното ми идване тук.
Усмихнах се съркастично аз, а в следващия миг от съседната стая се чу вик на щастие, последван от звучното целуване по бузата, предполагам от майка ми. Господи, как ми се искаше да не бях тук! Извъртях очите си в отговор на бурната реакция на родителте ми, а Исами ме погледна очудено.
- Да речем, че не се разбираме особенно.
Отговорих й набързо на незададения й въпрос и се отправих към голямата зала, от която до преди миг можех да се закълна, че чувах щастливия и леко ядосан глас на майка си.
Облегнах се на вратата загледана в разиграващата се ситуация пред очите ми, чакайки "милата" ни майчица да се полюбува на ненагледния си син. Боже, колко изтъркано и тъпо ми звучеше всичко...
Баща ми вдигна погледа си от вестника, който четеше, и срещна погледа ми онемял. Определено не бе очаквал да се появя тук. Принципно се обаждах да им честитя празника и то до толкова, че да се скараме, но тази година явно щеше да им се наложи да ме изтърпят един следобед.
- Здрасти, татко.
Усмихнах се престорено аз, а чула гласът ми, майка ми веднага като чели опарена с нагорещено желязо, вдигна погледа си към мен. Реакцията й беше същата като тази на баща ми. По държанието им и това, че не отронваха и дума, предположих, че най-вероятно премисляха на ум как да реагират на внезапната ми поява, при това без да оставят лощи впечатления у синчето си. Понякога наистина имах чувството, че не съм им дете.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 2:04 am

Обърнах се когато сестра ми тръгна към вратата и се усмихнах на Исами.
- Имаш страхотна коса.
Казах аз минавайки покрай нея, а дългите ми пръсти за миг докоснаха наистина меката й като коприна коса, предизвиквайки още по-голямо изчервяване по бузите й.
Засмях се и поклатих глава, в интерес на истината точно такива момичета харесвах,но за жалост факта че бе от персонала обслужващ дома ни, надали имах дори възможност да си фантазирам за нещо повече от просто разменяне на думи с нея...
Глупаво, но е факт.
Отворих огромната блъскаща се врата и влязох в странно обзаведената голяма зала, сякаш намираща се в деветнадесети век.
- Зиельон, скъпи мой!
Извика майка ми доволна че най-накрая съм се появил.
Признавам че емоциите й понякога доста я издаваха като в този случай, ала татко винаги е бил изкусен майстор в прикритието.
Лицето му не помръдна много, а само леко се изкриви в една политическа усмивка.
- Добре дошъл, синко.
Гласа му тежък и плътен някак озвучи цялата зала, но ефекта бе развален от последвалия въпрос на майка ми.
- Защо се забви?
Вече бе отново сериозна и преди секунди показалата си Клаудия,прегръщаща силно сина си, се бе превърнала отново в бизнес дама.
- Ами случиха се някои неща които затрудниха пристигането ми навреме у дома, извинете ме.
Казах аз със смирен тон и погледнах към баща си, който кимна.
Олекна ми, но точно в този миг се появи сестра ми.
Господи кълна се че майка ми щеше да припадне, а баща ми отново успя да прикрие някак емоциите си, по дяволите трябваше и мен да научи!
- Причината за която...споменах е пристигането на сестра ми.
Казах аз в опит да разчупя малко леда, но надали щеше да се получи толкова лесно.
- Зиел, има ли основателна причина поради която не си споменавал че сестра ти възнамерява да отседне в града.
- Да, татко, самия аз...
- Скъпи не тормози Зиельон, той не е виновен за нищо.
Майак ми винаги бе готова да защити човек, особено от лапите на баща ми, който често докопваше хора, но всъщност бе способен да обича повече от нея и лично ми го бе доказвал.
- Сю, ела тук, не е нужно да оставаш на прага.
Казах аз и се усмихнах.
- Зиел е прав, влез ако желаеш.
Каза майка ми, наистина изненадващо.
Вече тотално се бях объркал, а тялото ми се бе превърнало в точка на всякакви електропреминавания.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 1:51 pm

Баща ми говореша така, все едно не бях там. Какво? Да не би да бе решил, че ще се прави, че ме няма, че не съществувам?
Гласът на Зи, който ме покани вътре ме накара да се обърна към него, а на лицето ми да се появи съвсем бледа усмивка, плод на някакви неимоверни мои вътрешни усилия да се усмихна поне малко.
Игнорирах поканата на майка ми, в която долових едва забележима нотка на неприязъм. Все пак нямаше да й доставя удоволствието просто да се обърна и да си тръгна. Щях да остана и да им вгорча деня, както и възнамерявах да направя по-рано. Трябваше поне три пъти да си повторя на ум причината, поради която се подлагах на всичко това, убеждавайки се, че си заслужава.
- Брат ми не знаеше, че ще идвам. Не се тревожете. Сигурна съм, че щеше да ви уведоми, ако знаеше.
Гласът ми бе очудващо сдържан и спокоен. Напомни ми на деловия тон на баща ми, който винаги бе използвал. Е, това поне доказва, че съм със сигурност негова дъщеря. Ако не друго, то поне бях успяла да наследя сдържаността му и имението да прикрива чувствата и емоциите си, които в този момент се блъскаха в мен. От една страна ми се искаше да се обърна и повече да не се връщам, все пак ги видях за около... две минути. Да, дори и това им бе пре много, но не можех да оставя брат си, след като знаех, че е в опасност.
Приближих се към майка си като я прегърнах сдържано, а студената й прегръдка бе по-скоро официална, отколкото майчинска. Все пак трябваше да се държи подобаващо с мен пред Зи, нали? Страхотно! Явно предстоеше един голям театър на сдържани емоции и чувства. Отлично!
Обърнах се към брат си, разрошвайки за пореден път косата му.
- Стига с това изражение братле. Нищо не е станало, че да гледаш така.
Обърнах гръб на майка си, настанявайки се най-спокойно до баща си, който не отделяше поглед от мен.
- Как върви бизнеса, тате? Надявам се, изненадата ми да ви е харесала, защото имам и друга, която смятам да запазя за по-късно.
Усмихнах се аз и се облегнах на стола загледана в лицето на баща ми, опитвайки се да прозра реакциите му под маската, която си бе наложил, а майка ми присви очи подозрително. Въпреки че се опитваше да го прикрие, отлично можех да прозра нежеланието й да бъда тук в този момент и да разваля "идеалната" й представа за Коледен следобед със "скъпоценното" й семейство.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Пет Дек 31, 2010 6:21 pm

Действията на сестра ми някак ме изненадаха, но не особено приятно.
Видимо ме че и на родителите ни не им бе лесно, все пак тя не им даде особено голямо време за реакция, за да се изразя по-точно - никакво.
Въздъхнах и поклатих глава, а дългите ми пръсти разтриха закритото ми от коса, чело.
Сестра ми никога не се бе държала така както подобава, не че аз самият бях пример за поддържание, но все спазвах някакъв етикет, а тя се държеше напълно спокойно
Ох какъв бизнес бе човек, нали ни бе забранено да говорим за това у дома...понякога се чудех дали сестра ми бе присъствала на една от никак малкото лекции изнасяни ни за правилно държание.
Майка ми събра ръце притеснено и с изправен гръб и равномерни крачки стигна до голямото кресло пред камината, срещу онова на баща ми, а карамелените й очи се впиха в смутно в Сюзън, без да продумва нищо.
Баща ми присви очи и заговори отново с неговия равен и дълбок глас.
- Нека първо заповядаме на масата, никому не е приятно да говори на празен стомах.
Камък ми падна от сърцето че не се бе заинатил да разбере още сега какво точно крие сестра ми, макар че сега като се замисля идеята да се хранят когато разберат за детето...май беше доста по-лоша, затова трябваше да направя нещо.
- Татко, прости че се намесвам, но мисля че това което сестра ми желае да сподели със семейството е достатъчно важно, за да го направи още сега.
- По-важно от символичен обяд на цялото семейство.
По дяволите мразех когато ме гледаше по този начин и се възползваше от слабостта ми да говоря толкова убедително, особено пред него.
- Да.
Отговорих аз сериозно без да трепна, макар че ако не получех подкрепа от сестра си до няколко секунди, най-вероятно щях да се свлека на земята тръшкайки се като малко дете пред настойчивия му поглед.
Майка ми от своя страна усещах как трепери в момента, бях забравил колко чувствителна всъщност е и как колкото и да се старае понякога трудно прикриваше емоциите си.
Като цяло всичко адски шибано и тъпо, иска ми се да не бяха карали никога и сестра ми поне да се бе оженила първо, нещо на което нашите държаха наистина много, а едно извънбрачно дете щеше да им дойде като гръм от и без това вече буренясалото небе.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Съб Яну 01, 2011 7:08 pm

Погледнах към Зи, който очевидно бе решил, че не трябва да съобщявам на наште за предполагаемото ми дете по време на обяд, за това и се бе един вид опълчил на баща ни, който кълна се в този момент изглеждаше така, сякаш бе буреносен облак пълен с гръмотевици.
Изправих се и отидох при брат си усмихната като го прегърнах с едната си ръка през рамо. Винаги се бе тревожил за отношенията ни и винаги се бе опитвал да направи всичко по силите си, за да ни сдобри, както и някои други неща, които на мен лично ми се струваха прекалено... детински или може би просто бе в резултат на това, че един вид все още си е дете, не моя грешка, едно голямо разглезено дете.
- Отпусни се малко, Зи - обърнах се усмихнато към него като поразхабих леко вратовръзката му. - Стегнал си се като пожарникарски маркуч.
Погледа, който ми хвърли при тези ми думи, само успя да ме развесели още повече. Поклатих глава и се обърнах към родителите ни, които все още си нямаха и на представа за какво говорим, макар че много скоро щяха да научат.
Съсредоточих погледа си към баща ми, понеже с него се разбирах малко по-добре отколкото с майка ни, а и в момента той изглеждаше много по-раздразнен и невелно ми заприлича на готов за атака бик пред хилав тореадор. Е, в нашия случай тореадорът изобщо не беше толкова хилав, но бика все пак предизвикваше респект у него.
- Не се тревожи, тате - усмихнах се аз като притиснах брат си към себе си. - Зи, има странното чувство понякога да преувеличава с някои факти. Новината изобщо не е толкова важна и спокойно мога да ви я съобщя след като се нахраним, нали братче?
Обърнах се отново към Зи, който май не бе очаквал точно такава реакция от мен. Какво? Нима си бе мислил, че ще играя направо? Че ще играя честно и открито? Никога! Навремето го правех и за това доста често губех, а измислената ми от мен бременност бе идеален коз, който не смятах да изиграя още на първия ни рунд.
Като чели думите ми успяха да поуспокоят иначе опънатите нерви на баща ми и той просто затвори за миг очи махайки с ръка.
- Добре тогава. Да сядаме на масата преди яденето съвсем да е изстинало.
Усмивката от лицето ми избледня макар че все пак остана някаква част отнея върху устните ми, придавайки ми радостен вид, нещо, което бе от части доста измамно. Майка ни се изправи като мина покрай нас двамата с брат ми и също като баща ми се отправихме към трапезарията, където следваше да се поднесе коледния обяд.
Хвърхих бърз поглед към брат си като махнах ръката си от рамото му и му намигнах.
- Хайде, Зиельончо - изимитирах сладникавия глас на майка ни, когато го прегърна преди малко. - Не искаме да караме големия лош татко и наципената ни мамичка да ни чакат, нали?
Засмях се тихо аз все още гледайки към брат си, който май всеки момент щеше да ми се нахвърли отгоре заради думите ми.
- И не се прави на лошо коте. Не ти отива.
Допълних с развеселения си лигав глас и му намигнах, след което побързах да последвам родителите ни, преди наистина Зи да се опита да ме "набие". Самата мисъл за това като чели подклаждаше вече развеселеното ми настроение.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Съб Яну 01, 2011 9:49 pm

Нямах идея...нямах идея какво ще стане ако сестра ми не вземе да се вразуми малко поне.
Изобщо не знам дали се виждаше отстрани, това момиче май се шегуваше с мен...ами ако ми бе казала че е бременна просто така, за да ми затвори устата, и поради тази причина сега отлагаше да го съобщи на нашите...
Не ми се вярваше, но както и да е.
Въздъхнах при последните и думи и поклатих глава.
- Прекаляваш вече, казвам ти не знам за тях, но мен успя да ме изнервиш.
Казах аз сериозен, но в същото време смеейки се.
Всъщност не знам какво толкова се впрягах, имах доверие на голямата си сестричка и ако тя държеше първо да приключим с обяда или по време на него да го каже, то в такъв случай значи си имаше причина, за да го стори.
Повдигнах рамене и се забавих малко изчаквайки всички да излязат от стаята, а през това време, извадих от сакото си стилния айфон и го изключих, понеже не изгарях от желание да ме мъмрят за това.
Обърнах се и затворих врата след себе си.
- О, Исами!
Възкликнах аз весело при вида на чернооката японка.
В интерес на истината до сега не съм бил с такава....господи перверзното ми подсъзнание се задейства, което не бе никак добре присъствието на майка ми и баща ми, които нямаше да се учудя ако скоро поискаха от мен да се оженя, макар да ме познаваха уж добре и да бях все още дете според тях,, факт който не оспорвах изобщо.
- Да, господарю?
- Нищо, нашите са в голямата трапезария или в малката?- попитах аз опитвайки се да разсея мръсните си фантазии в стил "кама сутра".
- В малката са, господарю.
- Благодаря...
Казах аз леко заеквайки и се обърнах, тръгвайки нагоре по стълбите.
Искаше ми се да й кажа да се спре с това "господарю", но първо родителите ми нямаше да са особено доволни, макар надали да имаха сериозни проблеми с това, но второ,което бе по-важно...че лицето и някак изглеждаше мило и подчинено, на което не знаех дали да се радвам или не.
В крайна сметка изкачвайки замислен големите извити стълби, успях да стигна до отворената бяла врата, украсена с красиви орнаменти.
Влязох и седнах на мястото си, до изчакващото ме семейство.
Майка ми се усмихна топло и погледна към баща ми,разменяйки се поглед с него, поглед който колкото и да исках не можех да разгадая, а може би защото и не исках да го правя.
- Сюзън, надявам се не си забравила молитвата която баща ти казваше преди.
Гласа на майка ми беше нещо средно между любопитство и надежда и в интерес на истината нямаше онова досадно злорадство което очаквах.
Усмихнах се и погледнах към сестра си с надеждата да помни молитвата, не за друго, а понеже в противен случай щяха да накарат мен да я казвам, а моя глас далеч не звучеше толкова внушително и подходящо да казва молитви, още повече на Коледа.
Леко прокашляне от страна на баща ми даде знак че е безсмислено подобно начинание и очите му се обърнаха отново към моите, изпълнени с възмущение.
Въздъхнах и се подготвих да започна, ала въпреки това хвърлих последен поглед към сестра си, умоляващ.
Въпреки това баща ми преди тя да бе имала каквато и да е възможност за реакция удари в масата леко и с усмивка на лице заговори.
- Зиел, убеден съм че сестра ти знае молитвата, но въпреки това държа ти да я кажеш.
Вдигнах въпросително вежди, а погледа ми се стрелна безпомощно към също учудената ми майка.
- Скъпи, редно е тази Коледа поне Сюзън да я каже.
Не смеех да продумам каквото и да е, с надеждата да не ме изядат като гладни тигрови акули.
- Добре тогава, Сюзън?
Каза баща ми и се обърна с въпросително изражение към сестра ми.
Не бях сигурен да се радвам ли от това че няма да казвам аз молитвата, което в крайна сметка не бе чак толкова лошо, след като досега винаги съм го правел, или да се притеснявам сега че сестра ми или не я помни или няма да иска да я каже, което ме съмняваше, все пак си бе моята Сюзън, нямаше начин да ме разочарова.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 1:28 am

Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная какво ставаше тук. Внезапната молба на майка ми да кажа Коледната молитва преди ядене ме изненада напълно. Брат ми обаче ми хвърляше такива умолителни погледи, че чак ми стана жал за него. Отлично знаех, че ако не я кажа аз, то тогава щеше да се наложи да го направи той.
Точно възнамерявах да кажа нещо, когато силният и твърд глас на баща ми ме прекъсна. Не можех да повярвам на това колко бързо си сменяха ролите с майка ми. Те май взаимно си се редуваха на много лошия и на по-малко лошия родител. В случая честта се падаше на баща ми. След краткия им спор кой да каже молитвата аз или брат ми, изглежда този път майка ми надделя и баща ми за миг като чели се примири обръщайки се към мен.
- Добре тогава, Сюзън?
- Разбира се - отвърнах спокойно аз неотвръщайки очи от неговите.
Не знам дали го правеше нарочно или не, но понякога бе наистина отвратителен. Майка ми се прокашля, а на брат ми май само привидно му олекна, понеже все още не бях започнала молитвата и не бях отделила поглед от този на баща ми. Битката на погледи в момента явно продължаваше по-дълго, отколкото ми се струваше, но нямаше да отделя погледа си преди него.
- Кхъм, скъпи. Дали не е по-добре ти да я кажеш?
Обърна се майка ми към Зи явно видяла, че май няма скоро да има победител от малката ни битка с баща ни.
- Не! Аз ще я кажа.
Изместих погледа си, а на лицето на баща ми като че за миг се появи усмивка, което допълнително ме раздразни. Събрах ръцете пред себе си както винаги правехме преди молитва и изчаках да се уверя, че всички са свели поглед и са затворили очи, за да мога да продължа. Всъщност, в тази поза бяха като жертвени агнета пред заколение. Изключително лесни за убиване било то с нощ, пушка или нещо по-голямо.. По дяволите какви си ги мислех? Знам че ги ненавиждах, но това не бе повод да си мисля за убийство преди да кажа молитвата!
Опитах се да прочистя съзнанието си и да си спомня поне малко от стиховете, които като малка чувах постоянно.
- Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.
Спрях за миг да си поема дъх, а една ярка и бърза мисъл премина през съзнанието ми.
- Благослови моите родители и брат ми, защото на този свят Доброто по кръстове върви. Боже, бъди в живота на хората, които толкова обичам, поставени в Твоята ръка повече за тях да не се страхувам. Боже, моля те, Бъди при всички плачещи души! До тъмното, където светлото повече светлù. Моля те, Господи, отнеми, горчивите чаши в живота ми! Аз моля... Вярата, Надеждата и Любовта! „... нека бъде Твоята воля!”
Баща ми надигна глава и понечи да каже нещо, но аз продължих, твърдо решена да кажа всичко, което исках.
- Господи, благодаря ти за това, че съм тук и че ми позволи отново да се видя с цялото си семейство за пореден път преди те да се отрекат завинаги от мен. Благодаря ти за всеки един миг от този живот, който си ми дал. Умолявам те закриляй малкото ми братче, защото с този негов разхайтен живот нищо чудно скоро да се случи да стъпи накриво.
Усетих как брат ми вдигна погледа си към мен, но аз продължих да говоря с наведена глава и затворени очи.
- Благодаря ти, Господи, и за това, че си винаги с нас, че ни закриляш, нас, твоите чеда. Умолявам те закриляй най-много децата, защото те са светлината в нашето бъдеще, те са нашата надежда за един нов и по-добър живот. Моля те да благословиш и да закриляш и моето дете, което нося и се надявам да не съдиш прекалено строго родителите ми за последвалата им реакция, защото те не са виновни за това, Господи. Моля те последно само за това да не наказваш и прекалено много брат ми за това, че знаеше предварително за това и се надявам да не ме съдиш прекалено много за това, че все още не съм се омъжила. Надявам се да ме разбереш, Господи, и ти благодаря от цялото си сърце за тези последни мои минути на щастие, преди да ме връхлети полседвалия ураган. Амин.
Отлично знаех каква ще е последвалата реакция, но честно казано не знам защо го направих. Може би защото една малка частица от мен не знам колко точно голяма, вярваше в някаква висша сила, която наистина направляваше живота ни и ако бе така, то тогава определено се надявах да чуе молитвата ми, защото бога ми кълна се, че от сега нататък ада ще ми се струва като курортно местенце.
Вдигнах спокойния си поглед, очаквайки последвалата реакция на родителите ми, а брат ми... Е, надявах се да не го отнесе чак толкова. Постарах се да смекча вината му... До колкото можах.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 1:58 am

Още трепнех в очакване, а гласа на майка ми отново ме изпъна като струна, но въпреки това си приготвих ума за молитвата.
Ала благодарение на сестра ми, която учудващо държеше тя да е тази която да я каже, изглежда щях да се размина.
Въздъхнах вече наистина облекчен и сведох глава събирайки двете си длани, обикновено се хващахме за ръце, но да речем че и така ставаше.
Гласа й изненадващо успя да започне с правилните думи на традиционната молитва, а тялото на майка ми някак се отпусна от очакването Сюзън да сгреши.
Усмихнах се наум доволен от голямата си кака и се замолих заедно с нейните думи.
Благодарях искрено на Бога за това което имах, за това с което ме бе дарил така топло и сърдечно.
Обичайните слова се свършиха и аз жаден за почивка вдигнах поглед към сестра си, ала тя продължи да говори.
Какво, по дяволите, правеше!?
Очите ми се разшириха и за малко да припадна така както направи и майка ни при частта с децата.
"Мамка му, сестра ми, ще те убия"
Искаше ми се да може да чете мисли, но за жалост не бе така.
Зениците ми вече разширени дотолкова че повече от това нямаше накъде, вече започнаха да образува ясно фигури в ума ми как ставам и запушвам устата на сестра си с вкусната пуйка лежаща мъртва на масата.
Изправих се рязко когато свърши и я погледнах с отворени уста, а майка ми в интерес на истината успя да припадне.
Доближих се до нея и започнах да й вея с ръка, опитвайки се да я свестя.
Баща ми от своя страна стоеше седнал и гледаше мека казано "злобно" към Сюзън.
Погледа ми се срещна с нейния и поклатих отчаяно глава, идеята да го съобщи по този начин бе гениална, но самия факт сам по себе си че трябваше да го стори бе повече от ужасен.
- Истината ли говориш, а ако е така искам да видя халка на ръката ти.
Както очаквах баща ми започна с неговото.
Не вярвах детето да бе проблем, напротив, щяха да се зарадват, ала факта че бащата бе под въпрос си бе достоен за смъртна присъда.
Искрено си се надявах Сю да е скрила някой коз и сега да го извади, преди да бе избухнала третата световна война, достатъчно силна, за да повали цял китайски народ.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 2:26 am

Не очаквах майка ми да го приеме по този начин, а брат ми да ме гледа с толкова широко зяпнала уста и очи, пълни с изумление и обвинения. Баща ми обаче явно бе решил да се държи както винаги хладнокръвно, макар че погледа и гласът му успяваха да издадат реакцията му. Щом въпреки всичко до сега нито веднъж не бях успяла да видя маската на безразличие и студенина пропукана, то можех отлично да съдя как му се е отразила новината за предполагаемото ми дете. Да си призная, по време на молитвата някак ми се искаше това наистина да е вярно.
Вдигнах лявата си ръка с дланта напред бавно и с привидно спокойствие, а липсващия пръстен веднага успя да привлече вниманието на баща ми.
- И другата!
Заповедническият му тон за миг успя да прокара студена вълна по тялото ми, когато вдигнах и другата си ръка, неволно осъзнавайки че съм се подчинила на силата на гласа му. За негово нещастие или за мое, на другата ми ръка също нямаше годежен пръстен, какво оставаше за сватбена халка.
Лицето на баща ми почервеня от възмущение и ярост, а брат ми продължаваше с безуспешните си опити да свести майка ми. Признавам си в този момент успях да я съжаля поне за миг, нещо, което се случваше наистина рядко.
- Какво означава това, Сюзън? Как смееш да посрамваш така семейството ни!
Ако до този момент си мислех, че маската му се бе пропукала, вече със сигурност знаех, че не само се бе пропукала, ами направо се бе изпарила по-бързо от Бербатов, гонен от фенки.
Изправих се, а лекото раздразнение, което ме бе обзело от последните му думи изостри тона ми.
- Да ви посрамя? Че от кога изобщо се числя към това "безупрено" и "порядъчно" смейство, татко? - натъртих на последната дума, а имах чувството, че ако майка ми можеше щеше да припадне още веднъж.
- Кажи ми, кога за последно се сетихте за мен? Дори не ми звъннахте на рождения ден!
- И как като не ни оставяш номера си?
- Имате номера ми! Имате телефона ми, на който винаги можете да ме намерите!
- И който почти винаги е изключен или просто не вдигаш!
Бързата размяна на обвинения за миг като чели можеше да обърка страничния слушател чия всъщност беше вината за всичко това.
- Не вдигам? А кога за последн път сте ми звънели? Та вие не помните дори роженната ми дата. Дори на нея не благоволихте да ми се обадите! За какво семейство ми говориш тогава?
Тонът на разговора отдавна бе излязъл извън сдържаната размяна на остри думи и в момента двамата успешно си крещяхме един на друг.
- Разбира се, че знаем кога си родена! Все пак сме ти родители!
- Родители ли? Родителите не се държат така с децата си! Родителите не дават цялата си любов само на едно от децата си! Те не те гонят от дома си, когато имаш нужда от тях! Те не те изоставят в тежко моменти и не ти обръщат гръб постоянно игнорирайки желанията и молбите ти за най-дребното нещо!
- Сюзън...
Не разбрах кой точно ме бе повикал, но това в момента нямаше значение. Изглежда сега шях да си кажа всичко и никой намаше да ме спре да си излея всичките сдържани през годините чувства.
- Направихме го за твое добро. Все някой от двама ви трябваше да бъде по-силния, да има някой, на когото да разчитаме.
- Така ли? И за това решихте, че трябва да ме оставите сама, когато имах нужда от вас? За това никога не ми четяхте приказки и не ми купувахте онова, което наистина желае, а за брат ми му бе достатъчно само да си отвори малко устата и получаваше всичко, което поискаше! Знаеш ли колко пъти се молех на Бог да дойдете при мен и да ме погледнете поне с малка частица от любовта, с която гледахте брат ми? Знаеш ли колко много копнеех за една само за една мила дума от вас?
Не бях усетила кога в очите ми се бе появила влага. По дяволите не исках да плача! Не исках!
- Сама ще отгледам това дете! Не ми пука дали одобрявате или не! Може да не съм женена, но съм напълно сигурна, че ще бъда сто пъти по-добър родител от вас! Не искам нито името ви, нито вниманието или обичта ви. За тях вече е прекалено късно...
Тялото ми потрепери от яростта, която се бе зародила в мен. Мътните го взели вече бях напълно сигурна, че искам дете само и само да им покажа, че мога да бъда много по-добра от тях!

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 3:19 pm

Вида на баща ми определено не бе никак добър, виждаше се как всеки момент, самият той ще загуби контрол, а действията на сестра ми напълно ме объркаха.
Мисля че най-вероятно се очакваше да се намеся, да ги спра, ала в момент като този който и да бе на мое място не би опитал да допари до два разярени бика.
Въздъхнах и поклатих глава, а ръцете ми продължиха да бутат все още изпадалата в безсъзнание ми майка.
В интерес на истината се усетих че някъде след втората минута безуспешни опити, се бях спрял и заслушал в думите ми.
Сюзън не бе права, майка ми лично бе говорила с мен за рожденния й ден,питаше ме дали си у нас, умолявайки ме ако е да я заведа у дома ни.
Ала как можех да го сторя когато самият аз не я бях виждал...как можех да помогна на разбитото си семесйтво след като всички ме мислеха за пълен хлапак и идиот.
Сестра ми си мислеше че цялата им любов бе само за мен, но никога не е било така, всичко което съм искал съм го получавал, но бяха съвсем дребни неща които един родител, колкото и да е жесток не може да забрани на детето си.
Последните й реплики леко ме подразниха и понечих да я спра, ала тя не ми обърна никакво внимание, продължавайки да говори бясно на баща ми, който кълна се никога до сега не е бил разгневен до такава степен.
Обърнах главата си отново към припадналата си майка с желанието да бях на нейното място, да не слушах как тези двама побъркани си разменят бясни думи, достойни лореати за "най-жестоките обиди между роднини"
В крайна сметка огромната вече реч на сестра ми свърши, а аз ги погледнах и двамата с отвращение.
- Глупаци такива, срам за семесйтвото! Ти баща ми как може да й позволиш да си мисли подобни глупости, как не си бил достатъчно взискаелен за да отчуждиш ранимите й мисли далеч от подобни грешни изводи и изобщо не ми излизай с това че си искал да избереш единия и прочие, ако е било така то определено нямаше да съм аз, след като за всички ви съм все още дете!
- Но Зиел...
- Не ми "но-кай", по дяволите толкова сте еднакви и глупави, нямам си идея с какво ви е наранила като малка или сгрешила правия път който сте избрали за нас, но разберете че не можем да бъдем идеалните деца!
Вече усещах как вените ми пулсират, а кръвта в тялото ми кипи.
Леко раздвижване зад мен ми даде знак че майка ми се пробудила, което ме нахъса още повече, но сега смятах да кажа нещо и на скъпата си сестричка.
- Ами ти! Изобщо не ме гледай така, не си по-невинна от тях, не ти ли тежи поне малко на съвестта че остави семейството си, че ни заряза и замина. Независимо от всичко, родителите ни никога не са предизвикавали подобни реакции, нима си мислиш че не са ми викали на мен, че баща ми не е наказвал и моето тяло за волностите които си позволявам с момичетата, нима си мислиш че и на мен не ми се е искало да избягам някъде далеч от всичкия този фалшив фестивал в който се представям за идеалния син, достоен да наследи "трона".
Предполагам изненадвах не само самия себе си, винаги до сега съм бил в сянката на сестра си, макар тя да твърдеше обратното. Никога не сме обсъждали моите проблеми вечер, никога не са ми позволявали да се оплаквам от нещо, винаги съм бил усмихнат и весел, само и само да опазя доброто ни име.
- И тримата сте виновни за всичко. Невероятния ми баща, идеалния, зловещ и плашещ всеки само с поглед, който никога не показва чувства, е мили ми татко научи се че и най-твърдия мъж изпитва нещо и го показва! А ти майко, ти си толкова крехка и ранима защо си позволяваш всичко край теб да те наскърбява така и ти да таиш всичко у себе си, преструвайки се на зла и дебелокажа, вразу ми се най-сетне, не е нужно да се преструваш на Круела. Сестра ми...идеалния пример за човек който си мисли че всичко най-лошо се случва само на него. Опитай се да погледнеш и тяхната гледна точка, те ни обичат, ала с твоите думи предизвикваш изкривяване на представата им за "любов", а на всичкото отгоре и детето. Убеден съм че никой тук не е натъжен или отвратен от новината, по дяволите та това е човешко същество, покажете малко радост.
Не се е женила и какво от това, шибаните бракове вече са отживелица, но въпреки това наистина е невероятно шокирващо след като толкова време си нямахме и идея какво се случва с живота ти!
Усщах че скоро ще припадна и може би трябваше да направя нещо по въпроса, а единствено за което се сещах в момента и което желаех най-силно бе да изчезна от тук, затова се обърнах с бясно изражение към врата и я блъснах силно, излизайки.
Искаше ми се да кажа още хиляди неща, да ги нагрубя до такава степен че да им дойде акъла, но най-мъдрото решение след всички тези думи които похабих, бе просто да изляза безмълвен.
С тяръск затворих вратата след себе си и за запътих към спортната си кола.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 3:56 pm

Гледах с изненада към малкия си брат, който сякаш изведнъж бе пораснал пред очите ми само за миг. Никога до сега не го бях виждала толкова ядосан, толкова... бесен.
- Зи...
Повиках го аз, но той явно не ме чу или се направи, че не ме е чул, блъскайки силно вратата и излизайки навън.
Постоях малко така загледана все още с невярващ поглед към току-що блъснатата врата, от която брат ми си тръгна. Кoй би предположил, че таеше всичко това вътре в себе си. Винаги си бях мислила, че е безгрижен и че просто си живее живота, винаги го бях мислила за хлапе, а сега... Боже, наистина приличаше на майка ни. Таеше в себе си чувства, за да не нарани околоните и да оправдае очакванията им.
Не бях разбрала как на лицето ми се бе появила лека усмвика, загледана все още в нищото.
- Сюзън...
Обърнах се изненадана към майка си, чиито глас бе тих и неуверен. Къде изчезна всичката онази злоба?
- Не се тревожи, майко, ще го настигна.
Притворих очи и извърнах погледа си от нея като тръгнах да излизам.
- Сюзън!
Твърдият глас на баща ми ме спря точно на прага на вратата, заковавайки ме на място. Не се обърнах. Не исках да срещам ядосания му поглед или може би по-скоро очуден също като моя до преди малко.
- Съжалявам, че сме те наранили така. Ако...
- Не му е сега времето за това, татко - прекъснах го грубо аз, но той явно бе решил да си каже всичко. Почувствах как си пое дълбоко дъх налагайки си отново малко спокойствие.
- Грижи се за брат си и знай, че може да разчиташ на нас. За каквото и да е.
- Обаждай се по-често, мила.
- Добре - отвърнах и на двамата с равен той, след което излязох от стаята и хукнах надолу по стълбите, за да догоня брат си.
Точно бях свършила стълбите, когато новата прислужница... Исами или каквото беше там, се изпречи пред погледа ми.
- Къде е Зи? - попитах я аз леко задъхана.
- Младият господар Lumineuse?
- Да! Къде е той?
Равният й и спокоен тон успя да ме изнерви още повече. Изглежда това я стресна и гласът й стана леко разтреперан, когато ми отговори.
- Тръгна към гаража, но...
Не я оставих да довърши и се стрелнах бързо към гаража на имението ни като тичах колкото се може по-бързо. Надявах се само да не бях закъсняла и да бях успяла да го хвана навреме. Не исках да си тръгва така. Този следобед се изказаха много студени и горчиви думи, които нараниха всички ни.
- Зи!
Извиках силно аз, отваряйки силно вратата на гаража в мига, в който той бе успял да запали колата си.
- Зи! Чакай! Трябва да поговорим!
Той обаче отново или не ме чу, или се направи, че не ме е чул, заради шума на двигателя. Изтичах бързо към колата му и искочих точно отпред слагайки решително ръце на капака на предницата му. Действие, за което бях сигурна, че щях да си платя.
- Зи! Слез от колата! Трябва да поговорим!

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 4:18 pm

Идиоти, глупаци, наивници,тъпи и безмозъчни същества, нещастници, малоумници, мухлясало кюфте, гранясало олио,плесенясал хляб, отровни червенки и какво ли още не беше глупавото ми семейство което не исках и да чувам в този момент.
С бърза крачка тръгнах надолу по стълбите, прескачайки по няколко стъпала.
Долу за малко да скоча върху Исами която изскочи изневиделица, но в този момент определено не ми бе до приятно изчервените и розови страни и меките й, плътни устни.
Не казах нищо, а като буреносен облак се понесох към гаража, вадейки ключовете си през това време.
Глупавата врата ме забави докато се отвори, но в крайна сметка успях да отключа колата си и да вляза вътре, стараейки се да не потроша скъпоценното си съкровище.
За миг си наставих да се успокоя, никога не съм постигал нищо с нерви, защо ми бе сега да опитвам.
По дяволите, може би защото този път им позволих да ме изкарат извън релси, мамка им.
Вдишах дълбоко въздух и се опитах да се успокоя, уж успешно, но появата на сестра ми отново предизвика изригване на емоциите ми, подобно на яростен вулкан.
Направих се че не я чувам и запалих колата, подготвяйки се да изчезна от тук така както исках, но какво изобщо си въобразявах, нима някой щеше поне един път да си действам спокойно.
Поклатих гневно глава и форсирах отново колата.
- Сюзън махне се от там, преди да си пострадала, не отговарям за това което ще се случи!
Предупредих я аз, но тя не ме послуша, мамка му защо изобщо ме бе последвала.
Поклатих глава и затворих очи преброявайки до три, понеже за повече нямах нужното търпение.
Нямаше да е никак разумно да дам газ, била тя и малак, понеже това чудовище щеше да я помете без дори да се замисли...
- По дяволите момиче, качвай се преди да съм те сгазил!
Казах аз със спокоен тон и изчаках да се качи, като преди още да е затворила проклетата врата, побързах да изляза от шибания гараж.
Нямам идея къде щях да отида а присъединяването й към мен определено успя допълнително да ме обърка.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   Нед Яну 02, 2011 5:40 pm

Качих се бързо в колата, преди да бе размислил, и форсира двигателя, напускайки бързо имението на родителите ни. Всъщност като се замисля аз бях виновна за всичко. Аз и тъпата ми потайност и инатост, както и извратеното ми чувство за шеги. Не трябваше да се шегувам с подобно нещо, но урагана, който избухна, можеше да стане и по друг повод, просто явно предполагаемата ми фалшива бременност бе послужила като катализатор и бе накарала и така изопнатите ни отношения да се прекъснат и да избухнат като огромен огнен пожар, заплашващ да погълне всичко след себе си.
Не говорехме. Оставих брат си просто да кара на там, на където му скимне. Никога не го бях виждала в подобно състояние, но чувството ми за самосъхранение ми бе подсказало, че ще е по-добре да държа устата си затворена поне за известно време, докато нещата се поуспокоят.
Отдавна бяхме оставили имението ни зад гърба си, а хаотичното вземане на завои от страна на братчето ми само ми подсказа, че май и той не знае на къде да кара.
Настаналата тишина в колата обаче ме побъркваше.
- Зи... - започнах бавно и неуверено, чудейки се дали да продължа или просто да замълча. Това, че не ми отговори предпочетох да го приема като утвърдителен знак и ми вдъхна малко смелост, за да продължа.
- Съжалявам, Зи. Не исках да се получи така. Развалих ти следобеда, а май и не само твоя.
Наведох глава към ръцете си като преплетох нервно пръстите си. Бях решила по-рано да му кажа, че това с бременността е лъжа, но в момента подобна истина единствено би предизвикала по-голям ураган от емоции, а не ми се рискуваше поради невнимание брат ми недай си боже да катастрофира. Все пак бях решила да се подложа на всичко това именно заради него и заради това, че не знаех кой се опитваше да се добере до мен. Не знам, но в момента определено си предпочитах стария Зи.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Имението/гигант/ "Lumineuse"   

Върнете се в началото Go down
 
Имението/гигант/ "Lumineuse"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Rive droite & Rive gauche-
Идете на: