L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 къщата на Lelaiza de l'Armentiere

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: къщата на Lelaiza de l'Armentiere   Пет Яну 14, 2011 2:46 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: къщата на Lelaiza de l'Armentiere   Пет Яну 14, 2011 3:22 pm

Едва сдържах сподавилия ме спях, но поради дори минималното ми възпитание не можах да си позволя да изрекяа гласно изненадата си от огромното количество което слабия почти колкото мен, Йоан, поглъщаше.
Не ми се тръгваше, поне така внезапно и бързо, ала нямах голямо право на гласност, понеже той ме замъкна навън, а единствения звук който успях да произведа бе едно "чао" при това съпроводено от леко охкане от болката.
-Sorry pal!
Казах той хващайки се за главата и понечи да ми наддига тениската, за да провери раната.
- Don't worry, i'm fine.
Казах аз леко усмихвайки се, а ръката ми придържаше болящия ме таз.
След още няколко минути в извинения от негова страна в крайна сметка стигнахме до моята къща.
Така де до къщата на сестра ми, аз не бих могъл да си позволя подобно нещо, макар че като влезеш вътре не бе чак толкова внушителна и екзотична, а напълно обикновенна къщичка на два етажа и мазе, в което бе препоръчително да не влизаш през зимата ако искаш кръвта във вените ти да не замръзне.
Спряхме пред циментовата алея, а очите ми обходиха двора усмихвайки се.
- Рretty house.
- Thanks, actually it's not so big inside.
Побързах да се обясня аз, прокарвайки пръсти през рошава си коса, която поради факта че не бе стрещаха гребен от вчера, сега изглеждаше съвсем зле.
- However, i like it...oh I was going to forget, u know the big day is after s few days.
- Yeah, how could i forget.
- Amazing, I wanted Linnette to invite u, but it looks like she is too shy.
Засмях се, понеже далеч не ми се вярваше да е точно така, но да речем че в момента главната ми роля бе да го изслушам, особено след укорителния му поглед.
- Sorry.
- No problem, my thought is...came if u want, it would be a great...
Думите му бяха прекъснати от позъняване на телефон, което ме накара леко да се изненадам. Не бе исключено Линет да му звъни да се връща и без това вече се бавехме повече от нормалното.
Очите ми се плъзнаха по екрана, където бе изписано името Леон...
Леон!
Вярно бе, това бе певеца който пееше песента, заради която Линет доста се изнерви, или поне имаха еднакви имена.
Йоан му каза няколо нервни думи на испански, които за съжаление не успях да разбера, но не ми звучаха особено мили.
- Fucking Leon, I wonder when finally he will left her alone.
Просъска той, веднаха след като затвори телефона и го прибра отново в джоба си.
- Who to leave who.
Попитах аз повдигайки вежди въпросително.
- What do u mean, with who....don't ya know bout Linette and Leon...oh my gosh.
Каза той след вида на съвсем нищо незацепващата ми физиономия.
Наистина капка понятое си нямах за кого говори.
- However, better forget i've said it, please...I'll go, досвиданья.
Побърза да се оправде той и изчезна от погледа ми с бързи стъпки, абе направо се затича докато не проследих тялото му да се отправя в съседната пред две къщи, врата.
Какво точно искаше да каже с това, не знам, но не ми хареса реакцията му.
Все тая, научен съм да не се бъркам на хората в работите.
Сега предтоеше моята тежка част, затова въздъхнах и се прекръстих, молейки се сестра ми да не ме обезглави.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
къщата на Lelaiza de l'Armentiere
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Rive droite & Rive gauche-
Идете на: