Малкия парк

Как го правеше? Как ме караше да забравя за всичко, освен него.Той продължаваше да ме целува и да ме кара да полудявам в ръцете му.
След малко се изправихме и тръгнахме на някъде..Честно казано нямах идея къде отиваме, но не ми и пукаше.Това ще вървим не ни попречи да продължим с целувките.Както вървяхме той ме притисна към някакво дебело дърво и прокара ръце по бедрата и талията ми, моите се движеха отново по гърдите му, след това по задната част на врата му и накрая се заровиха в косата му.Придърпах го към себе си за още една сладка целувка..

Тя преплете пръсти в косата ми, а аз я притиснах още по - плътно между себе си и дървото, но все пак внимавах да не я нараня.
Целувките ставаха все по - настоятелни и по - дръзки, както движенията ни. Жадно обхождах цялото й тяло и й шепнех колко е прекрасна.
Не ми отне много време за да разбера, че искам да съм с нея..
- Чакай.. Ема.. - казах с нежелание, а тя веднага се отдели от мен и ме погледна.
- Какво има? - попита тя, а аз я погледнах в очите.
- Какво означава всичко това.. имам предвид.. - замълчах, усмисляйки ситуацията и реших да предприема друг подход.
Целунах я още веднъж и после я погледнах сериозно.
- Какво чувстваш? - попитах я..

Какво можех да му кажа?Тези чувства, които изпитвах в момента бяха толкова объркани и непознати за мен...Поех си дълбоко дъх, като мислех как да формулирам изречението си...
- Амии...честно казано и аз не знам.. - казах, а той ме погледна объркано - Имам предвид... - продалжих аз - Имам предвид, че до сега не съм изпитвала подобни чувства...Хубаво е, но...е ново.. - довърших и въздъхнах.Щеше да е цяло чудо, ако беше разбрал нещо от това, което казах..
- Ами ти?Какво изпитваш?

- При мен изобщо не е по - различно и знам, че макар да се познаваме само от няколко дена ти значиш много за мен и не искам просто да се разделим и за теб да остана поредното момче..
Седнах на тревата, а тя се настани до мен и облегна глава на гърдите ми.
- Рядко съм изпитвал чак такива чувства.. даже само веднъж или два пъти, но имам чувството че това ще е различно. От всички филми, които ме караше да гледам майка ми съм някак си привикнал с мисълта, че наистина може да има привличане от пръв поглед.. - не казах Любов, защото все пак мислех че е прекалено рано и че ще я стресна ако го кажа.. - Не знам какво мислиш ти, или как се чувстваш в момента, но ще те разбера ако искаш да почакаме или нещо такова.. - казах и все пак не успях да се сдържа и долепих устните си до рамото й, като съвсем леко я придърпах към себе си, прокарвайки ръката си през кръста й.

- Разбирам какво имаш предвид за това с...привличането.И ти за мен не си "поредното момче"! - цитирах думите му и го погледнах в очите.Надигнах се леко и впих устни в неговите.Поставих ръцете си зад врата му и приплетох пръсти в косата му...Не исках това да свършва и се радвах, че той изпитва същите чувства като моите.Харесваше ми всичко свързано с него...И нямаше значение от колко време се познаваме...

Силна и ясна въздишка на облекчение се изпусна от устата ми, когато чух всичко, което ми каза Ема..
Погледнах я в прекрасните й очи и леко се извърнах към нея. Прокарах и другата си ръка през талията й, повдигайки я, и я оставих да седне в скута ми.
Сложих палеца и на устните й и прошепнах в ухото й.
- Мога да бъда и опасен... - изобщо не беше заплаха и тя го усети, но й стана много приятно, или поне се надявах.
Поставих ръката си на бедрото й и съвсем леко докоснах кожата на врата й с езика си. Тя потрепна и издаде някакъв едва доловим признак, че й харесва. Отпусна се в ръцете ми и ме накара да се почувствам изпълнен с най - различни чувства, които дори аз самият не можех да определя още.

- Не вярвам, че си опасен.. - поклатих глава и се засмях, а ръцете ми се движеха по скулите, устните, шията му, надолу по гърдите и корема и накрая ги сключих зад гърба му.Надигнах се леко в скута му и отново го целунах, само че този път по-смело и дръзко.Ръцете ми не спираха да се движат нагоре и надолу по гърба му, а устните ми проучваха всеки милиметър от лицето му.

- Е, тогава наистина си в голяма грешка.. - усмихнах се почти незабележимо и само за няколко секунди се извърнах и тя се озова под мен.
Обвих ръцете си около китките й и я притиснах в тревата. Ароматът й, дъхът й, усмивката й - всичко ме опияняваше до такава степен, че направо ме караше да полудея.
Устните ми се оказаха на вратът й и съвсем леко я захапах..
- Видя ли, даже съм вампир и сега ще ти изпия кръвта.. - захапах я още веднъж, но съвсем леко. После устните ми бавно започнаха да се местят към ухото й и отново прошепнах няколко небивалици, за които, обаче, бях почти сигурен, че ще й харесат.

Ако продължаваше така скоро сигурно щях наистина да полудея...Единственото което ми беше в главата е са допирът му и устните му върху кожата ми.Усмивката му,очите му, тялото му, ароматът му, всичко в него беше прекрасно и ме влудяваше.Исках още и още от него..Още целувки, още докосвания...
- Хмм..не ме е страх от вампири - промърморих тихо.Само това можех в момента...това ми причиняваше той..
- Искаш ли да идем у дома? - попитах като се отдръпнах леко и го погледнах невинно, но мислите ми съвсем не бяха толкова невинни...