Малкия парк

Заглавие: Re: Малкия парк Вто Яну 11, 2011 12:06 pm

Думите му ме накараха да разширя леко очи от изненада. Определено имаше странно чувство за хумор, нещо, което не се срещаше често.
- Жалко - подсмихнах се аз май малко по-уверено, отколкото всъщност се чувствах. - А аз си мислех, че ще имам възможност да изживея най-голямото приключение на света. Е, ако изключим последната част...
Очите ми срещнаха неговите, а странния блясък, който видях там, педизвика тръпки по тялото ми.
- Да. Предполагам, че може.
Усмихнах му се малко по-неуверено този път, а мелодията от телефона ми разцепи нощта. Извадих го бързо от чантата си, а името на Дрю се появи на екрана. За миг забравих за Кай, а стомахът ми се сви болезнено. Колко още трябваше да продължи това?
- Извини ме за момент - усмихнах му се приветливо, въпреки буцата, заседнала в гърлото ми.
Отдръпнах се на малко разстояние от него и вдигнах слушалката с намерението да му кажа, че всичко е минало, но мекият му глас изпари мислите ми.
- Здравей, Дрю - прозвучах малко сковано, но се надявах да не съм прозвучала и грубо.
Кадифеният му глас сякаш допълнително ме замая, а неочакваното му предложение ме изненада.
- Искаш... Какво? Защо? Аз.. Не мога.
Изненадата бе успяла да ме съвземе, но не достатъчно, че да мога да му откажа както трябва.
- Защо по дяволите си мислиш, че мога да се справя?
Предусетих усмивката му от отсреща, нещо, което вътрешно ме накара да се усмихна, но на лицето ми се появи леко раздразнение.
- Ще си помисля. Не обещавам нищо.
Затворих ядно телефона, връщайки го бързо в чантата си като се обърнах отново към Кай, който пристъпи към мен. Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя. Не можех да повярвам как толкова лесно можех да се поддам?! Направо не беше за вярване!
- Извинявай. Един приятел ми иска глупости.
Обясних му нехайно с усмивка на устни, макар и вътрешно да се укорявах. Мисълта, която бързо премина през съзнанието ме накара да се стъписам и преди да се усетя чух собствения си глас да казва:
- Бързаш ли много? Не се запознахме много както трябва. Ако искаш може да оправим нещата с едно кафе?
Усмихнах му се неуверено като си нямах и на идея каква би могла да бъде реакцията му.

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

Аз се засмях отново.Тя каза,че би било хубаво,ако съм такъв,за какъвто ме е помислила.Замислих се,наистина това е доста добра идея за хоби,вече ще знам,какво още харесват момичетата.След малко телефона и' звънна и тя ми се извини.Останах на мястото си а тя се отдалечи малко.Не чух много от разговора им,но ми се стори интересно.Не е моя работа,не е моя работа.Една от лошите ми черти е,че съм доста любопитен...След края на разговора им Алис се върна при мен и мис е извини отново,аз кимнах и я погледнах с усмивка на лице.
- Бързаш ли много? Не се запознахме много както трябва. Ако искаш може да оправим нещата с едно кафе?-каза тя и ме погледна в очакване на отговор.Аз се замислих за момент.Нямаше какво да правя цяла вечер,утре няма да ходя на работа,значи съм свободен и не бързам,а и ще е доста приятно да поя кафе с нея.
-Мне...не бързам и идеята ти за кафе ми харесва,къде искаш да отидем?-попитах,защото в Париж има толкова много кафета,които са всякакъв вид,от изискани и скъпи до долнопробни,приличащи повече на дупка от колкото на кафене,но това е отделна тема.Погледнах часовника си,не беше много късно и според мен ще работят всички кафенета,а не само денонощните,които не ми допадат особено.Който обича къде,което има вкус на черна вода,да ходи там,но пък в добре компания,като тази на Алис,ще ми е приятно навсякъде...

Заглавие: Re: Малкия парк Вто Яну 11, 2011 10:23 pm

Усмихнах му се като някое малко дете, нещо, което рядко правех, но незнайно защо не изпитвах такъв страх от него, както преди няколко минути когато бе силен мъжки силует в мъглата.
- Знам едно местенце наблизо, където правят страхотно кафе, а ако искаш малко по-надолу по улицата има и едно спокойно заведение, в което готвят доста вкусно. Понякога имам чувството, че надминават дори и шедьоврите на баща ми, но не му казвай, че съм го казала. За пред него - няма по-вкусна храна от неговата.
Засмях се, а напрежението между нас съвсем се стопи. Докато гледах засмяното лице на Кай, за миг неволно си припомних отново сладката усмивка на Дрю. Всъщност между тях имаше разлика, даже доста голяма, макар че май по характер щяха да се окажат сходни. Чудя се какъв ли точно човек бе Кай.
- Ей, може ли да те питам нещо? - подметнах аз докато вървяхме по малката пътечка, а мъглата край нас сякаш продължаваше да се сгъстява.
- Обичаш ли цветя?
Сведох погледа си към земята, подготвяйки се за евентуалната му бурна реакция. Всъщност, повечето хора обичаха цветята, а някои хора, в това число една "странна" особа, която по случайност ми се падаше баща, бяха луди по тях в почти буквалния смисъл. Светлосивите му очи се появиха за миг в съзнанието ми, а миг по късно смехът на Кай ме изтръгна от внезапната магия, в която се бях отнесла.

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

- Знам едно местенце наблизо, където правят страхотно кафе, а ако искаш малко по-надолу по улицата има и едно спокойно заведение, в което готвят доста вкусно. Понякога имам чувството, че надминават дори и шедьоврите на баща ми, но не му казвай, че съм го казала. За пред него - няма по-вкусна храна от неговата.-аз се засмях и се сетих за майка си.Тя много обичаше да готви,беше толкова вкусно.За момента аромата на кухнята ме омая с невероятни си аромат.вечерта бе студена,но този хубав спомен ме стопли и за момент сякаш бях в кухнята,а майка ми с медения си гласец ми викаше "Кай,искаш ли да опиташ?".Усмихнах се на спомена си,докато момичето не ме изкара от спомените ми с въпроса:
-Ей, може ли да те питам нещо?-аз кимнах в знак на съгласие.Крачихме бавно по малката пътечка на парка,в който бе много приятно,дори и в такова време,мрачно и мъгливо...
- Обичаш ли цветя?-аз се замислих и се сетих,че майка ми също обичаше цветя,спомних си също как украсяваше цялата къща.Не обичах цветята по-рано,но когато тя се спомина,във всяко едно цвете сякаш виждах нейния образ,аромата на всяко едно цвете сякаш беше нейния...Замислих се за момент и отговорих:
-Да...обичам цветята!-въздъхнах леко и се усмихнах.Тези спомени,макар и тъжни,бяха нещо много ценно и интимно за мен и ме караха да се чувствам...някак си добре...
-Идеята да похапнем ми се струва добре!Хайде,води ме в това ресторантче!-двамата продължихме с бавна крачка по пътеката,към изхода на парка...
П.П Пиши там
П.П2 сори за забавянето...

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 4:29 pm

Строполих се изморено на една пейка в малкия парк, а слънчевите лъчи си проправиха път през листата на голямото дърво и осветиха лицето ми. Облегнах се назад, заслушан в тихия ромон на близкия фонтан като се мъчех за миг да забравя за всички простотии и глупости, с които бе пълна главата ми.
Защо ли ми трябваше да се захващам с подобна работа? Не стига, че бе изморителна и скучна, ами и на всичкото отгоре по цял ден ти пиляха нервичките. Хилядите некъдърници, които работеха там почти винаги успяваха да ме ядосат. Искаше ми се да се махна и да забравя за всичко и всички! Макар че и без това като погледнех живота си отстрани той бе скучен и въпреки забежките в бара, някак си имах подтискащото и отчайващо чувство за самоубийство.
Устните ми се разтеглиха в лека самоиронична усмивка. Самоубийсвто... Звучи доста приятно, с обещания за мир и спокойстие, особенно след като бях изгубил Мариса преди две години... Да върви по дяволите и живота и всичко. Ако нямаше хора, които разчитаха на мен в работата, отдавна щях да съм си теглил чертата.
Заслушах се отново в ромона на фонтанчето, а някакъв кучешки лай прекъсна и иначе не чак толкова тихата тишина.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 4:36 pm

Катя бе решила упорито да ме изведе от вкъщи. Не намирах смисъл в излишите разходки, така или иначе аз не виждах нищо, но упорството на икономката ми надделя.
След като обиколихме няколко магазина, напазарувахме внезапно на Катя й се наложи да иде до някакъв си шивашки магазин, но честно казано не ми се стоеше още толкова в магазин, слушайки Катя да ми обяснява колко красиво щях да изглежда този плат върху мен, като ми направи рокля. След като й казах, че нямам желание да дойда с нея тя каза, че ще ме остави в парка за 20 минути. Все беше нещо.
Когато си тръгна, започнах да вървя бавно, побутвайки бастунчето пред мен, като така се спасявах от някой камък или нещо подобно. Времето беше хубаво, можех да усетя съвсем лекия вятър, подухващ в лицето ми.
Както се бях замислила, съвсем забравих да побутна бастунчето напред и хубаво се спънах в някакъв доста голям камък. Мамка му! Ненавиждах това, че не мога да виждам.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 4:52 pm

Така и не бях благоволил да отворя очи, нещо, което за човек като мен бе рядкост. Толкова бях свикнал винаги да бъда нащрек и да очаквам нападение от някъде, че в момента колкото и да не ми се искаше, поне слухът ми бе остър. Божичко, човек не можеше да остане насаме дори и за миг!
До слуха ми достигна тихо почукване, но си наложих да го игнорирам. Сигурно някоя тъпа птица пак търсеше червей под кората на дърветата. Точно се бях отпуснал отново, наслаждавайки се на слънчевите лъчи, когато нещо или по-скоро някой се стовари върху мен.
Подскочих и първата ми реакция бе да изругая, при това доста силно. Когато обаче погледнах към момичето, което беше паднало върху мен се сащисах стъписан, гледайки с невярващи очи. Днешния свят бе пълен с чудадости. Явно вече и момичета валяха!
- Аз... Съжалявам. Не исках да... В смисъл..- започнах да се оправдавам, опитвайки се да замажа положението, заради невъздържаната ми ругатня. - Мамка му, добре ли сте!
Отказах се накрая и просто се опитах да й помогна да се изправи или да седне на пейката.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 4:59 pm

Божичко, не беше камък! Бях се озовала върху някого. За миг не знаех какво да направя, кажа или да се оправдая. Вярно си е, трябваше да внимавам.
- Аз... Съжалявам. Не исках да... В смисъл..-Се чу гласът пред лицето ми, като накрая ме попита дали съм добре.
-Аз.. мисля, че съм добре.. да.. -Казах, като се озовах седнала на .. пейка? Анна, не бъди глупачка.. Естествено, че щеше да има пейки в парка! Нямах представа дали странникът още е до мен, но изпитвах нужда АЗ да се извиня, че съм нарушила нечие спокойствие. -Аз съжалявам.. Забравих да проверя дали пред мен няма камък или друга пречка..
Погледът ми бе насочен някъде към другата част на пейката. Наведох се и започнах да опипвам земята за бастунчето си. Когато го намерих отново се изправих, чудейки се какво беше редно на направя: да оставя човека на мира, или да остана седнала на пейката, докато Катя не ми звънне.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 5:11 pm

Усетих как тялото ми потръпна и се наелектризира от временният допир до нея. Какво по дяволите ми ставаше?! Поклатих глава раздразнен на себе си.
- Не се тревожете. - отвърнах аз, а в гласът ми долових частица от раздразнението ми. - Не ми се случва често да се запозная с красиво момиче по този начин.
Подсмихнах се, а тя се наведе, търсейки бастунчето си. Ох, мътните го взели! Идиот! Идиот, голям си идиот! Много ясно, че ако виждаше нямаше да налети на отрепка и развалина като теб. А ти тръгна й да я сваляш! Браво, Андрю, просто невероятно!
Прокашлях се, не знаейки какво да й кажа. Имах чувството, че всичко, което се лееше от устата ми беше самото съвършенство на простотията.
- Казвам се Андрю - усмихнах й се и й подадох ръка, миг след което я върнах обратно ругаейки отново наум. Явно бях станал и малоумник. Не знам, но очевидно бях забравил как да се държа с красиви и толкова беззащитно невинни момичета като нея или поне такава ми изглеждаше на пръв поглед.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 5:17 pm

- Казвам се Андрю. -Наруши размислите ми. Изглежда после подаде ръката си за кратко или само така ми се стори? Усмихнах се леко.
-Аз съм Анна. -Казах и подадох своята ръка напред, към посоката, от където дойде гласът преди малко. Комплиментите му ме бяха накарали да потръпна и да се усмихна глуповато.
Когато улових ръката му, се усмихнах по-широко без никаква причина. Осъзнавах колко може би странна бе ситуацията в момента. Бе едно от първите ми запознанства и нямах представа какво да кажа.
-Е.. от града ли сте? -Попитах, давайки някаква тема за разговор.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 5:27 pm

Не знам да се радвам ли или да изкрещя, но усмивката й някак си успя да ме успокои и за моя огромна изненада аз също се бях усмихнал макар и толкова глуповато, че ми идеше да се гръмна. Ръката й беше наистина нежна, а лицето, макар и скрито частично от очилата й, беше наистина красиво.
Въпросът й ме изтръгна от унеса, в който бях изпаднал. Боже, ако ме виждаше само как я гледам със сигурност би ми зашила един шамар и би си тръгнала на мига.
- Ами... Може да се каже - почесах се глуповато по тила, облягайки се отново на пейката. - Всъщност, да. Живея в Париж. Ами ти?
Извърнах лицето си към нейното.
- От тук ли си? Защо не съм те срещал преди? Мисля, че познавам целия град.
Или по-скоро целия град познаваше мен, но с подобна професия си беше обяснимо.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 5:33 pm

Слушах гласът му, докато махах очилата си. Сетих се как Катя ми описваше как изглеждам. Беше казала, че имам сини очи, което доста ми допадна. Отърсих се от мислите ми, след като той отбеляза, че не ме е виждал навън.
-Всъщност съм тук от година, но просто рядко излизам. -Усмихнах се а мъжът, след което се замислих какъв да е следващия ми въпрос.
-На колко години си? -Запитах. Щеше да е групаво да го питам "С каква коса си?" или "Какъв цвят са очите ти?" след като и без това щеше да ми е трудо да си го представя. Имах проблясъци когато виждах съвсем леко, но основно сенки. -Аз съм на 17.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 5:52 pm

На седемнайсет... Това ми подейства като лек освежителен душ. Всъщност не беше много по-малка от мен, но порочните мисли, които внезапно бяха успели да ме завладеят, като чели поутихнаха, изблъскани в далечни ъгъл на подсъзнанието ми. Та тя беше гимназистка или поне трябваше да бъде такава. Не знаех дали ходи на училище, след като имаше подобен проблем, но пък защо не? Имаше и специализирани училища, нали?
- Ами... Във всеки случай съм по-стар от теб. - подсмихнах се и ми се стори, че на лицето й се появи усмивка. Нещо, което всъщност ме зарадва. - На 22. Очите ми са светлосини, а косата ми е късо подстригана и пепеляво руса.
Отвърнах спокойно, усмихнат като някой идиот. Дори не знаех защо и описах как точно изглежда лицето ми. Може би защото не бе честно от моя страна само аз да я виждам. И до някъде се опитах да и покажа някаква представа за себе си.
Божичко, ако някой ме видеше точно в този момент щеше да ме изрита силно в задника и да ме изгони от тук. Само че нямаше никой, а и честно казано едва ли щеше да му е толкова лесно да ме разкара.
- Може ли... Може ли да погаля лицето ти? Имаш красиви очи.
Божичко, не! Определено бях идиот! Първо, не знам защо изобщо я питах дали мога да я докосна. До сега не ми се бе случвало. Обикновено взимах това, което исках без да мисля, но този път ми се стори, че това би я изплашило, а и едва ли бе много честно от моя страна.
- Извинявай... -отрдъпнах се от нея, понеже несъзнателно се бях наклонил към лицето й. - Забрави. Нямаш ли си куче водач?

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 6:13 pm

Когато ме попита, дали може да докосне лицето ми, аз изтръпнах. Пулсът ми се забърза, никой мъж не ме бе докосвал преди. На същата минута обаче той оттегли въпроса си и ме попита дали имам куче водач.
-Имах преди. Казваше се Лия. -Усмихнах се съвсем леко и преседнах ръката си напред. Исках Аз да докона лицето му, щом той се смущаваше. Нямах представа дали е редно, но за мен беше нещо нормално.
Ръката ми се озова на бузата му съвсем леко.
-Красиви пропорции на лицето..

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 6:29 pm

Признавам си, че реакциите й ми изненадаха. Не че моите бяха по-нормални, но все пак...
Видях я как протегна ръката си към лицето ми и без изобщо да се замислям, се наклоних напред, позволявайки й да ме докосне. Нежната й и леко студена длан се докосна до бузата ми, а по тялото ми мина отдавна забравена изтръпваща вълна. Притворих очи, а гласът й ме накара отново да се усмихна, този път съвсем леко. Докоснах ръката си с голямата си ръка и я задържах на лицето си. За миг бях забравил всичко и просто се наведох леко напред, целувайки мястото до китката й. Почувствах как кожата й се наелектризира, а това въздейства обратно на очаквания от мен отрезвителен ефект.
Имаше нещо в това момиче, което не можех да си обясня. Нещо, което очевидно ме привличаше при това силно.
- Какво се е случило с кучето ти?
Изтърсих без много да му мисля аз, все още държейки ръката й на лицето си.

П.П. Извинявай, но съм на урок. Ще се върна след около два-три часа.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 7:01 pm

Усещах кожата му под ръката си.. Дишах учестено, като гледах съсредоточено пространството пред мен. За миг имах леко проблясък на сянка, което беше напълно нормално. Не бях загубила зрението си на 100%.
Той ме попита какво е станало с Лия, което ме разсея.
-Остана в Италия. -Казах леко тъжно, като за миг лицено ми посърна. Миг след това обаче се усмихнах отново. Не исках да отдръпбна ръката си.. беше ми приятно да я оставя там.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 9:14 pm

Дъхът й се учести, което бога ми кълна се, хич, ама хич не ми помагаше да се върна в нормалното си състояние. Макар че всъщност май не исках. Нежният й глас докосна съзнанието ми. Италия? Италия ли каза? Значи не бе родом от тук. Чудя се дали го беше споменала или просто до толкова бе успяла да ме замая, че бях пропуснал подобна информация.
Пръстите й погалиха лицето ми, което допълнително успя да ускори едва доловими дишането ми, но по дяволите не там беше проблема. Панталоните ми някак си бяха започнали да ми стягат. Ох, мътните го взели, добре че не можеше да види това, защото със сигурност щях да получа най-малкото един шамар вместо подобна милувка, но пък и тя не ми помагаше особено.
Ако в този момент бяхме някъде другъде, на някое по-скрито от погледите място, кълна се нямаше да му мисля много и най=-вероятно щях да я обладая още на мига. А вероятно това щеше и да ми е най-голямата грешка в живота. Нещо толкова крехко и невинно като нея, не заслужаваше подобно грубо отношение.
- Искаш ли да се поразходим малко?
Попитах я изведнъж и се изправих, държейки ръката й.
- Хайде, ще се държиш за мен. Обещавам, че няма да ти позволя да паднеш.
Усмихнах й се, леко приклекнал пред нея, с протегната ръка. Ако някой ме видеше в момента определено щеше да каже, че се бях сбъркал и най-вероятно приличах на онези пуяци от миналото, които канят дама на танц. Всъщност, не ми пукаше особено, стига тази дама да бе Ан.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 9:37 pm

За миг се запитах беше ли добра идея, но какво можеше да стане? Изправих се съвсем леко, като се хванах за него моментално.
-Къде ще ходим? -Попитах, като извъртях глава натам, където трябваше да е лицето му.
Бях се вкопчила в него, като давещ се за последната си надежда. Обърнах главата си на друга страна, за да не стане нелофко. Боже, парфюмът му беше страхотен.
За миг затворих очи просто за да възвърна самоконтрола си.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 9:47 pm

Тя погледна към мен, а сините й очи бяха изпълнени сякаш с лек страх, макар че видях и леко объркване.. Боже, да не би да се страхуваше от мен? Всъщност, май така бе по-добре, защото самият аз не знаех какво можех да направя.
Тялото й се допря до моето, а ръцете й ме стиснаха толкова силно, сякаш се тревожеше да не би да реша да избягам. Досмеша ми от това и на лицето ми отново се появи едва доловима усмивка. Боже, от както се запознах с нея осъзнах, че май не спирах да се усмихвам, при това чисто и без задни мисли. Кой би повярвал...
- Където поискаш.
Отвърнах тихо и може би почти нежно. Имах чувството, че гласът ми дори бе измъркал, което май не бе особено добър знак.
Погалих съвсем леко лицето и с пръста на свободната си ръка и се подсмихнах на реакцията й.
- Винаги ли реагираш така, когато някой ти направи комплимент?
Погледнах към обърнатото й настрани лице, а тялото ми потръпна. Мисълта за тялото й... Ох, млъквай, Андрю! Стига си мисли за това!

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 9:53 pm

-Просто не съм свикнала да ми правят комплименти. -Тихо казах, като цялото ми тяло леко трепереше, но не от страх. Бях толкова близо до мъж за пръв път; усещах как на бузите ми вероятно избива червенина.
Усмихнах се глуповато. Какво ли щях да кажа на Катя после? Определено щеше да ме разпитва какво съм правила, а аз не можех да лъжа. Не бях изпечен лъжец. Може би ако майка ми си беше вкъщи по-често щеше да ми се налага да лъжа повече, кой знае?
-Нека.. нека просто се разходим.. -Смених темата, като можех да чуя туптенето на сърцето ми чак в главата си. Стегни се, Анна! Държиш се като загубенячка!
Потрепнах отново при спомена за ръката ми върху неговата буза.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 10:06 pm

Видях как тялото й потрепери. Спрях за миг и се обърнах към нея, хващайки я възможно най-внимателно и здраво за ръцете.
- Хей! Студено ли ти е? Цялата трепериш. Стой така!
Пуснах я за малко, а тя май тръгна да възразява, но се направих на ударен и бързо смъкнах якето си, намятайки я с него. Знам, че не беше много дебело и едва ли щеше да я стопли много, не и при този лек хапещ студ в началото на февруари, но все пак слънцето грееше силно, а и черното привличаше, така че се надявах поне да я постопли малко.
Докоснах лицето й, като го обвих в шепи. Леко избилата руменина ме накара да се сепна за малко, но пък същевременно разля лека тръпка на удоволствие и щастие по тялото ми.
- Искаш ли да те изпратя? Паркирал съм на близо.
Не знаех как ще й прозвучи това. Може би сега бе момента да ми се нахвърли, да се обърне и да избяга или да направи нещо, каквото и да е, но не и да стои толкова невинна и беззащитна в ръцете ми, защото изненадващо дори за мен, бях само на една усмивка разстояние от това да направя всичко, което тя пожелае.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 10:26 pm

Усещах ръцете му по лицето си, усмихнах се съвсем леко. Нямаше как да го насоча към вкъщи,по друг начин, освен да му кажа адреса. Извъртях главата си натам, където трябваше да е неговото лице. Усещах дъхът му на лицето си, което ме накара да затворя очи. Устните ми потреперваха от адреналина, който се събираше в мен. Самата аз бях блокирала напълно, не знаех каакво да правя. Чувствах се толкова странно в тази ситуация. Не ми се беше случвало нещо толкова странно.
-Искаш ли..да дойдеш вкъщи? -Попитах.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 11:10 pm

Въпросът и едновременно успя да ме изненада и да ме накара да се усмихна като някой идиот.
- А не те ли е страх от мен?
Повдигнах въпросително вежди и пуснах лицето й. Устните й трепереха, карайки МОЕТО тяло да потръпва леко. Явно трябваше да се науча да се контролирам. Мислех си, че през всичките тези години ако не друго, то поне вярвах, че можех да владея идеално чувствата и желанията си. С колегите си се справях отлично, както и с всички останали, но това момиче...
- Не те ли е страх, че мога да ти направя нещо? Може да съм крадец, убиец, изнасилвач или а може и по-лошо.
Пуснах я съвсем застанал точно пред нея. Тялото й отново потрепери, а мен веднага успя да ме обземе чувство на вина, но не можех да повярвам на това, колко бързо ми се доверяваше. За Бога, нима това момиче нямаше никакво чувство за самосъхранение?! Мисълта да бе попаднала наистина на някой от преди малко изброените от мен лица, ме побъркваше и накара кръвта ми леко да кипне.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 11:20 pm

-Ти не си такъв.. -Казах тихо. Нещо отвърте ми го подсказваше. Но, Анна, може би просто си глупачка? Може би наистина трябваше да си по-недоверчива?
И все пак нещо в мен крещеше, че не бива да се отдрепвам. И все пак го направих; направих крачка назад, гледайки надолу. Разтворих устни, за да кажа нещо.
-Хора, като тези не помагат на слепи момичета като мен, а просто щяха да ме оберат или каквото си поискат.. -Добавих, като колебливо пак направих крачка напред.
Нямах представа какво беше редно да направя и какво не, но сега.. сега не мислех.

Заглавие: Re: Малкия парк Чет Фев 03, 2011 11:30 pm

Когато я видях да се отдръпва така плахо от мен, чувството на вина отново ме обзе, макар че този път май не беше само то. Видях я някак си наранена, неуверена, леко изплашена. "Така и трябва! Не й е нужен простак като теб!" Само един поглед към нея обаче бе достатъчен, за да разбия тънкия глас в главата си и да се приближа бързо към нея. Без предупреждение или каквото и да било, прегърнах крехкото и нежно тяло, което сякаш се губеше под моето. Притиснах я към себе си, като се страхувах да не би да я счупя. Боже, защо ли си втъплих, че е толкова крехка! Но всъщност тя наистина беше.
Докоснах леко с ръка косата главата й като отправих мислено кратка молитва за помощ към небето.
- Успокой се, няма да те нараня. Просто... - Ти просто? Просто си един голям идиот! Това е!
- Ела, ще те закарам до вас.
Усмихнах й се леко, поглеждайки към лицето й. Плътните й червени устни сякаш ме зовяха. Чудя се.. Какъв ли е вкусът им?