Флууд без правила/ Seven

Миииилчки, пак съм тук да ви засипвам със спам, даже сама си спамя аз, но така е като си нямаш другар в живота... Знам, че ви липсвах и че много тъгувахте за мен, виждам и една страница флууд не сте запълнили, откакто липсвам. Затова се върнах да ви спасявам задниците...
Както и да е, аз съм хипер преебана, защото за утре имам да пиша есе на някаква тъпа литератулна тема, също и един тон домшано по испански, а съм от нулев блок... Но нали съм супермен(гърл), ще се справя...
И почти изгледах Дет Ноут, изгледах цяяялото Курошитсуджи и повече от половината от Соул Ийтър ПЛЮС половината от някаква абсурдно идиотска японска драма. Добро постижение за човек без никакво време, нали?

Ми... две са причините. Първо бях много заета, защото кой знае защо в този период от годината са ни тръснали всичко, що може да се тръсне на учениците, като олимпиади, директорски, конкурси, състезания, представяния и така нататък... Сега до 15 април трябва да си подам документите и проектите за два конкурса ("трябва", защото нашите така казват, нали разбираш, гениален ум като моя не може да се пропилява, трябва да се измъчва и изстисква до краен предел, да не вземе да изтъпее случайно). Освен това, трябва да се науча да свиря едно наистина трудно нещо на китара (забележете, не съм пипала китара от около дв-три години, а дори и тогава съм я пипала, колкото да науча два акорда), също и да науча да пея две песни за един концерт или нащо такова, училищно представяне, да го наречем. Освен това (Боже опази!) минах на втори кръг на олимпиадата по испански и би трябвало здравата да залягам над учебниците, за да мина и на трети, въпреки че явно не го правя особено усилено. Пък и вдругиден имам директорско...
Хм, дотук с училището. Другата причина е много по-проста и разбираема - зарибих се ама много яко по всякаките анимета и не мога да се откъсна от тях, като свърши някое почвам ново (Не, не съм гледала чак толкова, защото все пак съм в подобно състояние едва от няколко седмици и съм гледала само около 3-4 анимета, като само едно от тях съм изгледала напълно). Също се зарибих и по някаквите там азиатски драми, което вече си е срамно, защото те се нереааално тъпи. Толкова тъпи, че с всяка секунда, в която ги гледаш, ти умира по една мозъчна клетка (Ъъъ... дали пък мама не е права за моето ускорено затъпяване?).
Хм... социалният ми живот отиде на вятъра... А май скоро ще посрещаме делегация...

Ми... тези, които споменах по-нагоре, смятам скоро да почвам и Евангелион, стига да намеря време, също и онова лигавото Оуран хай скуул или там каквото беше. Наистина адски много ми хареса Курошитсуджи и край му направо ме хвърли в тъча. Да, скоро трябва свърша с Дет Ноут, което се развива не точно по начина, който най би ми харесал, но все пак... (Проблемът е, че моят любимец умря, не за друго).
Ти какво харесваш най-много?

ПП: Любовта като изпитание... страхотна тема за есе, нали? Ще взема да се гръмна накрая... Сериозно, какво дъ фък мога да напиша? Умната ми главица нищо не ражда в този съдбовен момент, а е немислимо да го остав за утре, защото утре просто няма да успея да го напиша, каквото и да правя. Глупавата повест. Как е възможно някой да напше такава вселенска глупост? Всъщност, не е толкова трудно да се напише вселенска глупост, предполагам... Но трябваше ли да ни карат и да я учим на всичкото отгоре?
Крадецът на праскови... Любовта като изпитание... есе... Жалко, че нямам пистолет, все пак... Щях да направя единственото умно нещо, написано в тая повест...

Ммм... няма как да не е лигаво, този жанр, колкото и да е смешно всичко, е създаден за да е лигав. Но трябва да гледам Ловлес, не си първият, който ми го препоръчва. Току-що накарах една приятелка да гледа Спешъл А (което май означава, че в крайна сметка и аз ще го гледам).
Леле, един час висях на телефона и обсъждах разни анимета и твоя милост, Андрю, нещо лично, просто подобен феномен рядко се среща, заклевам се, ти си някакъв уникат, чак ме стресна в първия момент и малко остава да ти се закълна във вечна любов. Аз не гледам толкова много такива работи, а уж съм момиче, при това с афинитет към мазното лигаво, както и с прилична доза мазохизъм по отношение на подобни глупотевини. Както и да е, Оуран трябва да се гледа явно, мсиля, че станахте вече пет човека, казващи ми, че си заслужава да гледа, трябва да се опитаме поне.
И всички обичаме Л, разбира се, но си беше очевидно още в началото, че тоя монстър ще намер начин да го убие. Просто е твърде умен за да е човек. Важното е, че си намерих човек, с който да обсъждам такива неща, надявам се в моя чест да се явваш по-честичко, та да те заливам с оплаквания. Бях убедена, че анимето е загубило смисъла си след като два или три епизода ми писна да гледам Лайт като добро и послушно момченце. Като умря Л смисълът съвсем отиде на вятъра, сега и онези две малки момченца почнаха някаква си тяхна си война уж срещу Кира. Разбрах, че и Мело щял да умре което си е фейл и общо взето много неща почнаха да ми лазят по нервите, след като убиха Л, но все още анимето не си е загубило изцяло очарованието, така че ще си продължа да го гледам до края. Чудя се какво точно ще нацвъкат за финал... (и не, тове не беше покана за който и да било да ми казва какво ще се случи нататък, ще изкормя лично всеки, който опита, не се притеснявайте за разстоянието, аз мога и по телепатия...)
Май няма да пишем есе днес... Ако се прострелям с куршум в крака, дали ще признаят, че съм разбрала идеята на повестта и без да пиша есе? Не, пак ще кажат, че нямам домашно. Защо, по дяволите, учителите ми са такива фанатици? Днес Койчева отсъстваше, молете се всички и утре да я няма, така няма да ми се налага да предавам есе, поне не и утре, за петък предполагам, че ще успея да го напиша... Предполагам де...

Хм... мерси за спойлъра, ще го прочета след четири-пет епизода, като анимето свърши. Лайт не ми харесва като добро момченце, просто защото е твърде клиширан ггерой за да е интересен без онази отвратителна усмивка. Като Кира ми харесва, защото е нереално умен, а аз обожавам гениалните/луди/фанатични/маниакална хора под всякакъв вид.
Хях, Еден оф дъ Ийст, това го гледах някъде преди доооста време и още оттогава се заклех, че ще го гледам (което е особено показателно за това как си изпълнявам собствените клетвие, така де... като се поосвободя малко, моооже и да седна да го гледам все пак), даже мисля, че вчера го обсъждах с една приятелка. И аниме-фен-мейд трейлъра... Официално това е едно нещо, което мога да обявя без абсолютно никакви скрупули за ГРЕШНО. Целият Туйлайт е ГРЕШЕН по призумция, но това вече ме разби. Едно е сигурно - анимираните Едуард, Бела и компания на сто процента са много по-красиви от игралните. Забелязала съм, че в аниметата правят хората нереално красиви и просто би било непосилно да се избере толкова красив каст, ако тръгнат да правят някое аниме игрално. Което ме подсеща... Гледал ли си Дет Ноут, игралната драма (мисля, че е японска, би трябвало да е, ще е страшен фейл, ако е корейска), аз смятам да го гледам, като свърша с анимето, просто ми е много интересно какво точно ще бъде обозено.
Това Хелсинг не го бях чувала, но пък към брутализмите съм по-мазохистична, отколкото към мазните лигни, така че ще се опитаме да не го пропуснем.
Есето... Любовта като изпитание (убийствено тъпа тема по една убийствено тъпа повест)... Накрая просто официално се отказах да го пиша и най-вероятно ще се поизмъча в събота и неделя, че това есе ще ми трябва за нататък.
Но днес няма да се мъча. Утре имам супер гадното контлоно по български И литература на произведение, което съм взела ДНЕС, така че май си имам по-наложителни проблеми. А, и директорското... как можах да го забравя... Мдаам, то също е утре.

Ой, ми зе? (Така де... ми зе=кой е това, нали разбирате "ми зе" звучи по-добре, убедена съм, че ще се съгласите...) Кай... ъмм, не мога да го произнеса, но се надявам да ми бъде простено. Тъ, мосю, ще уважите ли моя отегчена и отгечителна милост с едно "хай"? Мисля, че не съм имала честта да се засека с вас друг път, а да не съм засичала високопочитаемия модератор си е истински срам, нали?

И той си отиде...
Неее... останах самааа... (отновоооо...) *разбито сърце* *хвърля се в ъгъла на стаята, свива се на шест и почва да се тресе от безкрайна мъка*

Едно... две... три... четири... пет... Не, не мога да се сетя точно колко бяха, но за енти път този месец обявавт гласно, че не съм у ред и то серизно, не просто да се ебават с мен, така че малко почнах да се притеснявам за психичното си здраве. А майка ми твърди, че съм имала OCD, тъ... да, както и да е. Няма какво да се притесняваш, знам повече от всеки на света, че азиатските драми са най-големия лейм, който някога е имало, но май вече сама се обявих за мазохистична, така че... да.
За вампирски анимета, знам само едно - Vampire Knight...
А това... което го търсиш... Хакушако то Йоусей, то за вампири ли е? Не съм го гледала, но знам откъде да ти го дам.
Ама то Хелсинг много кратко, мога да го изгледам за два дена, при това и първото, и ултимейта... Няма значение, гледах първи епизод на Спешъл А. Даде ми точно толкова, колкото очаквах от него, не ме разочарова, така че може би ще го догледам. Сега завършвам най-накрая Дет Ноут, остават ми там четири епизода, скоро ще съм готова значи.

ПП: Филмите са три...

Крадецът на праскови е повестта и ако можеш да ми помогнеш, ще съм ти страшно благодарна, защото ама нищичко не ми хрумва. Тоест... идват ми там някакви идеи, но ми е трудно да ги свържа са таз дивотия, пък и когато не харесваш едно произведение, е трудно да направиш добро есе или анализ на него, поне при нас, бедните начинаещи осмокласници е така.
Да, сега като свърша Дет Ноут (два епизода хора, два епизода...), ще ти прочета спойлъра и после ще хвърлям храна по онези, дето са решили да продължат анимето след смъртта на Л, като се замислиш, щеше да много по-добре, ако беше свършило при смъртта на Л, нали?
Наруто е било първото ти аниме? Аз това така и не го догледах, та то е безкрайно, а аз нямам толкова нерви... Моето първо аниме беше Покемооон! ^^
Хмм... ситуацията със Спешъл А е спорна, да има там забавните, както и очакваните лигави моменти, но аз започнах да го гледам с понижени очаквания и то изпълни точно тези очаквания, надявам се нататък да се случи нещо интересно. Наистина ще бъде адски тъпо ако 24 епизода единственото, на което с крепи анимето е глупавата им любовна история, която си е отчайващо клиширана, по мое мнение (това също не беше покана да ми спойлвате животеца, мразя да ми развалят изненадите, каквито и да са те).
OCD (На български ОКР) - Obsessive-Compulsive Disorder (Обсесивно-компулсивно разстройство)
Някакъв вид психично заболяване, мисля, че Монк има твърде много от него, наред с всички останали работи, дето ги има на мозъка си. Да, то е някакво там обсесивно внушение, което кара хората да изпълняват непрекъснато някакви работи с цел да се предпазят от онова, дето са си го внушили. Възможно е при мен да го има тоя момент наистина - най-големият ми страх са болестите (и всичко, което идва в пакета с тях, тоест всякакви микроби, едноклетъчни, предядрени, червеи и всички паразити от дъното на еволюцията до насекомите), а майка ми ме набеди за психарка, защото не мога да изтърпя повече от 24 часа без да се изкъпя поне един-два пъти, също и не мога да си търпя ръцете мръсни по какъвто и да било начин, та ги мия във всеки удобен момент и всеки път след като пипам котката (И тъй като Коши е едно сладко пухче, което не може да мине покрай теб, без да ти се прииска да го гушнеш, това с пипането на котката е доста често срещан момент, сигурно скоро ще ми се изтърка пигимента на кожата от толкова миене)... хД
Хорааа... не искам утре да идвааааа!!!

Миииличък, ти си някакво зло от най-чисто форма, но няма сила на света, която да ме накара сама да се спойлна. (Което в прав текст означава - не, не ме хвана.) Да, анимето свърши и направо... не, просто не знам какво да кажа. Краят беше... умря всичко, точно както заслужаваше Кира, въпреки че... да. Всичко, което се случваше, каквото и да се случваше, Кира успяваше, а го победиха по толкова глупав начин. Негова си е грешката, като се доверява на глупави хора. Не че държах той да победи, не че не знаех че накрая той няма да победи, но имаше някои моменти, в които той наистина спечели симпатиите ми. Първи епизод ме отчая много брутално, помня колко бях разочарована. Лайт беше толкова клиширан. После започна да ми харесва, после пак стана клиширан, после нещо се загуби смисъла и накрая финалната точка беше... отново не знам какво да кажа. Дори не мога да кажа дали ми хареса или не, едно е сигурно - няма да го забравя и яко някога намеря сили да прегледам вече гледано аниме, най-вероятно ще е това... или Курошитсуджи, да. Въпреки че е рано да се каже, все още съм гледала толкова малко. Хм, и нямам с какво да нахраня онези, дето бяха решили така брутално да елиминарт Л и да сложат някакви пикльовци да му довършат шедьовъра, защото отново съм без думи. Чудно как останах шокирана от един толкова предвидим край...
Няма значение, сега ще гледам... не знам. Все още имам много Соул Ийтър за гледане, да, също и Спешъл А, а и няколко други неща. Ще видим, един епизод и си лягам обаче, все пак утре имам цели две ужасно гадни контролни. Лека нощ, милички, ще ви заливам пак със флууд чак утре/днес.

Абе не беше Елизабет... По друг начин се казваше героинята

Елисавета, милички, а.к.а. българското име за Елизабет. Темата е "Любовта като изпитание" и наистина ще се върже добре с Ромео и Жулиета. Записки водим, отбелязваме в текста и така нататък, но аз пиша есета от много малко време и ми е малко трудно да ми хрумват на мига някакви неща. Да, мисля обаче, че открих начин да го направя, тази събота и неделя би трябвало да се справя, ако намеря време, уикендите, нали разбирате са ми единствените свободни дни, та само тогава мога да се виждам с някави хора и да ходя по някви места... Както и да е.
Аз продължавам да гледам Спешъл А, както и Соул Ийтър и си търся още нещо да гледам в моменти, когато ми писват и двете. Ооо... да Кайчоу уа Мейд, казаха ми, че било много добро, ще го видим сега, като намеря сили да се прехвърля на нещо друго. Може би ще почна с Хелсинг, нещо ми се гледкат брутализми *потрива злобно ръчички и кима със злобен поглед, ухилила се с остри зъбки*, също и... абе, честно казано, не знам какво точно ми се гледа, накрая ще взема да гледам Уочмен, този филм няма да ми се опъва вечно. Опитах се да го гледам веднъж, не се получи, надявам се, опитам ли втори, да успея да стигна поне до двайстата минута и така след пет-шест опита може и да го изгледам някога...
Приятни сънища, миличък, дано се наспиш добре. То и аз най-вероятно утре няма да се яввам кой знае колко, надявам се да не ви липсвам прекалено много... (То хора няма, на които да им липсвам, но съм убедена, че форумът ще тъгува за моето пернаментно присъствие и бдение.)

Хорааааа... върнах се, виждам, не съм ви липсвала кой знае колко. Да знаете, създадох нещо уникално, след малко може и да го турим при личното ми творчество, просто го обичам.
Изгледах Спешъл А още в петък и сега почнах Оуран хай скуул Хост клуб... Това аниме е уникааааално, спуках се да се смея. Много повече ми харесва от Спешъл А и е наистина прекрасно.
Вчера гледах един филм... беше странен, интересен, смешен, но накрая стана твърде сложен за моя примитивен мозък, пък и субтитрите непрекъснато спираха, а аз, нали разбирате, японски не знам...

Здравейте духчетаа...

Ооо. Жиивии... *възприема зомби-форма и почва да точи лиги, протегнало ръце към живите*
О, той/тя/то бил/била/било само един/една/едно. *възвръща човешка форма*
Здрасти, Ани. <3

здравейте

Здравей, шматчице, как си? Ами ти, Ема....хора..чудя се да го трия ли сайта, че ми причинява сърдечни болки, когато го гледам...мъчно ми се него...превърнал се е в пълна развалина.

Добре съм, ти?
П>П> Моля те, не го трий!Страхотен е и може би скоро отново ще се напълни с потребители..