Площад " Комеди"

Засмях се от сърце и отстраних с ръка няколко снежинки паднали на носа ми.
Мисля че нямаше начин да е по-идеално от това, а Коледните песни, изпети от хор някъде край нас, достигаха до ушите ми, галейки ги нежно.
- Така е, но те надали имат и капчица мозък в главата си и честно казано понякога им се нервя, особено на някои които не искат да се къпем заедно и защо!?...защото щял да им се изтрие грима. Майко мила такива направо ме карат да се попикавам от смях, но незнайно защо пък повечето от тях са да речем добри в леглото, въпреки че понякога ми се случвало да наблюдавам красивата сцена как момиче с което съм бил преди секунди, тича гола към банята, за да повръща, едно че е гадно за чистене и друго че така излиза все едно е спала с мен само защото е била пияна, а мисля че това е доста потискащо, нали?
Говорех повече от нормалното за един човек и малко повече от нормалното за мен, но напоследък не се намираше един нормален човек на когото образно казано да се изповядам, но понеже сестра ми може би бе отвикнала реших да не прекалявам.
- Извинявай, но се чувствам глупаво, предполагам за теб ще е най-добре да тръгваме към хотела, вече е късно, а и се уморихме.
Казах аз усмихнат и повдигнах рамене.

Снежинките паднали върху сестра ми ме накараха да се засмея,изглежда снега се бе засилил и тя все повече ми заприличваше на дебел човек от сняг.
Сега като се замисля скоро щеше да стане дебела...ахаха мисълта за сестра ми с надут корем бе колкото и приятна, толкова и адски комична.
Боже щях да ставам...вуйчо, нали така беше.
Абе все тая, не сега му бе момента да си мисля за това, хапливия коментар на сестра ми си изпроси боя.
Докато загледаните й в дисплея, очи бяха заети,ръцете ми формираха малка бяла топка, която хвърлих по носа й, смеейки се.
-А на мен ми се иска да ти видя заедно с бащата честно казано никога не съм мислил че може да има мъж който да търпи чудовище като теб.
Засмях се още по-силно и преди да ме бе нападнала с бърза крачка тръгнах към колата.
От много години ми липсваха моментите като този и наистина може би се нуждаех просто от човек който да ми възвърне реалната представа за живота, което е съмняваше да се случи скоро.

Ледено студената топка забила се точно във врата ми успя да напрегне тялото ми и в същото време да ме предупреди да се готвя за истински бой, като онези от едно време.
Определено щях да си го върна, не само за сега, ами и за по-рано когато ме изнерви и преди малко когато така злобно изкоментира любовния ми живот.
Разбира се всичко с бе на шега, затова играта бе забавна, обожавах способността на сестра ми разграничава тънката ми граница между шега и истина.
Често ми се случваше да бъде подценяван при това точно поради тази причина че размивам двете очертания на неща и понякога хората не ме разбираха по начина който аз исках, проблем често срещан с родителите ни.
Битката продължи няколко минути, а пръстите ми буквално замръзнаха, превръщайки се в червени вкаменени фигурки.
В крайна сметка, след свалянето на голяма част от облеклото, вече посипано обилно с голямо количество сняг, двамата се напъхахме в колата, а аз пуснах отопляващите облегалки, които сгряха измръзналите ни гърбове поне моя.
Без да говорим много много, единствено което попитах бе за къде да карам, запалих колата и потеглихме напред към хотел, намиращ се сравнително близо до площада.
През ума ми минаха няколко въпроса свързани с нашата сигурност по която сестра ми така се бе вманиачила, но предполагам си имаше сериозни причини, които не исках да схващам, макар да ми ги бе обяснила.
Харесвах си безгрижния ми мирен живот който имах и не давах зор да става много по-екстремен, не и засега.
Движехме се бавно, което никак не ми действаше добре психически, но се стараех да не правя прекалено видни нарушения, стараейки се най-накрая да стигнем проклетия хотел.
Очите ми вече едва ли не, се затваряха, когато най-накрая стигнахме пред големия надпис и аз поех към подземния паркинг, паркирайки някъде на по-скрито място, а мъж в униформа прие ключовете с увещанието че има специално място за нас, което малко ме съмняваше от какво е породено, но просто се оставих подавайки у връзката, а двамата със Сюзън се заизкачвахме към рецепцията.