"amazing grace"/ планетариум

Огромния планетариум близо до един от университетите, бе идеалното място за хора обичащи да разпускат.
Той не само бе най-големия планетариум във Франция, ала и освен такъв, в приземния етаж се намира и невероятен бар/ресторант, чийто таван е хипнотизиращото нощно небе.

Бяха минали няколко седмици и всички празници бяха свършили. Опасността, която преди усещах, се бе изпарила и в момента не чувствах нищо освен някакво странно безпокойство, което се промъкваше под кожата ми. След последната поръчка, която бях изпълнила, усетих някакво странно чувство на гадене, нещо, което преди не ми се бе случвало. Може би и за това сега седях в залата на планетариума, взирайки се мезмълвно в звездите, игнорирайки досадната лекция на мъжа отпред.
Малкия плик от болницата, който все още държах неотворен, се изплъзна от ръката ми, която бях отпуснала на облегалката на съседния стол, който бе празен. Плика изшумоля и падна на земята. Погледнах отнесено към него, но надигащното се замайване на главата ми ми попречи да се концентрирам и да го вдигна. Разтърках челото си канейки се след малко да го взема, когато нечия ръка ми попаде плика.
Обърнах се изненадано към мъжа, който ми се усмихваше. Бях забравила какви бяха французите. Явно прекаления брой на пътуванията ми не ми влияеше добре.
- Благодаря.
Усмихнах му се и взех плика от ръката му като отново прокарах ръка по челото си, опитвайки се да премахна гадното чувство. Май трябваше да отида на лекар. Жалко че мразя болниците.

Опитвах се да се промъкна тихичко повреме на лекцията на магнатичния мъж,който доста съсредоточено и запалено разказваше за звездите,съсвездията и прочие.
Лично на мен тези неща ,които стояха на небето ми бяха много интересни ,още от малък имах телескоп и ги гледах как светят и "осветяват" замята ,като лампички,така че направих всичко възможно да мога да дойда на време,но явно неуспешно,защото вече бях пропуснал половината информация.
Както и да е,опитах се да си намеря място ,когато момичето което стоеше на седалката,покрай която минах ,си изпусна плика,явно болничен на земята. Тя направи опит да си го вземе ,но явно или и бе много зле или нямаше достатъчно сила ,може би опиянена от магиата на светещите кълба ,за да се наведе и вземе плика,така че аз се постарах да извърша тази дейност вместо нея. Наведох се бавно ,с цел да не правя впечатление и взеха плавно плика,след което и го подадох.
Лицето й бе доста бледо,почти като на мъртвец и никак ,ама никак не изглеждаше добре,въпреки че това бе пресилено мое заключение ,имайки предвид колко бе тъмно наоколо и не можеше да се видят някакви подробности.
-Заповядайте!
Усмихнах се любезно. Момичето ми благодари ,когато се изкуших да я попитам
–Добре ли сте? изглеждате ми бледа
Може би малко неуместен въпрос ,все пак имаше хора ,който никак не обичат да им се месят,та такава ситуация бе ми се случила наскоро ,затова изпитвах някакво неудобство да разпитвам хората ,които ме познавах особено дори за малки незначителни неща.

Признавам си, че въпросът му успя да ме изненада. Лека ироничан усмивка се прокрадна на устните ми, като отклоних поглед от лицето му, което продължаваше все така съсредоточено и може би леко притеснено, да ме наблюдава. Сигурно си мислеше, че всеки момент щях да припадна или да изпадна в безсъзнание. Боже, наистина бях отвикнала от френските стандарти и бях забравила що за хора имаше тук.
- Нима толкова ми личи? - прокрадна се леката ирония в глас ми, а очите ми миг по-късно срещнаха неговите.
Оставих плика на краката си, стискайки го леко с две ръце като се облегнах назад.
- Мислех си, че звездите ще ми помогнат малко да се съвзема. Преди винаги са ми помагали. Изглежда магията им вече се е изпарила.
За наемен убиец бях доста странна. Стоях и си говорех с някакъв непознат, който май си нямаше и на идея какви глупости бръщолеви една пребледняла жена, която май на всичкото отгоре щеше да се окаже и че нещо й мърда.
- Имали ли сте чувството, че ако се загледате в безбрежността сред звездите, да почувствате, че сякаш сте някоя нищожна песъчинка сред всичкия този океан? Хората са толкова малки и толкова крехки същества.. Напомнят ми на порцеланови вази.
Боже, май наистина не се чувах какви ги говоря. Не на лекар, ами на психиатър трябваше да отида. Май убийствата взеха да ми идват малко в повечко щом си мислех подобни философски простотии.

Стоях прав и слушах мъдрите мисли и размисли на непознатото момиче. Не исках да си призная ,но или бе момиче учещо нещо като психология или бе съвсем зле с главния.Такива често се срещаха напоследък ,ето какво причиняваше стреса на организма,затова аз си практикувах йогата,караше ме да се отпускам или просто идвах да погледам звездите ,като цяло.
Лицето ми показа мислите ми ясно,след като чух думите й -е аз не бях от хората,коото прикириват чувства,емоции и мисли,но инъче ми бе много неудобно като разберах ,че ми е изписано какво мился на лицето ,та за сега много бях доволен ,че е тъмно и нищо не можеше да ми се разбере
Разни хора,разни идеали>
Боже да не прочета една книга и какво ми излиза на ум
Лека усмивка от моя страна прекъсна размислите й на глас. Сега му бе времето да се опитам да разведря обстановката и мен ме биваше в идиотизмите и прочие.
-Да,разбира се,а случвало ли ви се е да стоите на стол и да гледате в нищото ,а да ви се струва,че виждате как земята се вътри и всичко без вас се движи.
ОО да а мен ми се бе случвало ,веднъж-бях карал такава плевмония ,че бях на много силен антибиотик,който имаше "лек" наркотичен ефект. Малко като всеедно си употребил кока.
Момичето мезагледа малко странничко,което не ми се стори на мен странно имайки факта ,че тя не говореше по-смислени неща от мен.
ПП:сори мен ме удари на сън и трябва да лягам,че утре няма да е хубав ден ,то като цяло не е хубава седмица,но както и да е .лека

Усмихнах се и поклатих глава. Явно не само аз си мислех простотии днес.
- Да, случвало ми се е и да си призная никак не ми харесва като чувство.
Е, с едно малко изключение на Бъдни вечер, но то не се брои. Наркотика и последвалата вечер просто бяха една грешка, сладка грешка бих казала, а и от тогава не се бях засичала с него. Въпреки че бяха минали няколко седмици и се предполагаше, че трябва да съм забравила вече за него, лицето му се появи ясно в съзнанието ми, извиквайки едва доловима тръпка на удоволствие по тялото ми.
Мътните го взели! Не трябваше да запазвам тъпата вратовръзка! Да не забравя като се прибера след малко да я изхвърля. Сувенир или не, не исках да имам нищо общо с него.
Момчето седна до мен, връщайки ме обратно в планетариума, а монотонният глас на лектора ми действаше като някое приспивателно и болкоуспокояващо.
- Между другото, аз съм Ей Джей.
Обърнах се към момчето подавайки му ръка.
- Съжалявам за състоянието си и за простотиите, които ръся, но май в момента не съм много в състояние да мисля. Често ли посещавате това място?
Беше ми интересно да разбера дали "планетите" и "звездите" на това място действаха по същия начин и на останалите хора, които идваха тук.

П.П. Няма проблем и аз на там отивам. Лека и приятни сънища.

Оланетариума бе едно от любимите ми места и сега много се радвах ,че има хора , на които също им бе много интерсно да гледат звездите-тези така мистериозни светещи тела,които привличат с ярката си светлина и тайнственият си вид,та еко не бях станал певец,щях да кандидатствам за космонавт,но явно музиката ми бе по-любима част от живота.
Вида на лицето и леко се освежи,въпреки че тъмнината не ми позволяваше да видя лицето й изцяло.Явно момичета бе доста разтроено ,но може би караше някой от така досадните сезонни вируси,който траят 2,3 дни и после няма и помен от тях.
-Аз съм Дрю Луи-приятно ми е. Да и аз много харесвам звездите още от малък и откогато живея тук не пропускам да опделя малко от свободното си време за светещите тела.
Усмихнах се леко,въпреки че едва ли щеше да ме види.
Разказа ,който малко не бе точно като разказ за това, че не съм от тук ме подсети да я питам дали живее тук
-Е, Джей,ако мога така да ти викам,от тук ли си или някой дръг красив град ти е роден?
Гледах леко да разведря обстановката.

Бях като пълна скитница, разхождайки се из Париж без цел, само с китарата на гърба. През цялото време ми се въртеше текста на песента на Бон Джоуви - Dead or alive...
"Cuz I'm a cowboy... With the steal horse I ride... I'm wanted .. dead or alive" ..
Само че в моя случай трябваше да е cowgirl и не бях чак толкова издирвана. Влязох в планетариума от чиста скука, чудейки се какво да правя.
Главата ми се замая още с влизането при всички тези малки точици по тавана. Гледах нагоре като изумена и се въртях като на шиш. Повъртях се още малко докато не опрях нечии гръб. В следващия момент усетих че падам и направих всичко възможно да не падна на китарата си. Резултата - паднах по очи. Обърнах се и разтърсих глава от шока. Изпсувах многократно наум и един път на глас.
-Гледай къде ходиш бе, шибаняк... - разкрещях се вътрешно знаейки че аз бях виновна. А този в който се бях блъзнала беше високо , стройно момче с кафеникаво черна коса който ме гледаше много объркано.

Погледнах към Дрю като на лицето ми се появи съвсем лека и бледа усмивка. Дали да му кажех истината или дая го заблудя като го излъжа. Внезапната мисъл, която проряза съзнанието ми, изостри сетивата ми и въпреки че в момента леко ми се гадеше, засилих колкото се може сетивата си, ослушвайки се и за най-малкия звук. Бях се отпуснала, бях се отнесла и прекрасно съзнавах, че ако продължавам така, онзи психопат като нищо щеше да се възползва от състоянието ми в момента. А кой знае, може пък и това момче тук да бе негов агент и да се опитваше да ме заблуди с прости приказки за планети. Не, по дяволите, какви ги мислех? Той ми изглеждаше напълно нормален. Красив - да, но нормален, но пък какво му пречеше да е и някой изпечен ловец на глави, макар че с това изражение доста трудно щеше да мине за такъв. Божичко, съвсем се оплетох! Къде отиде чувството ми за ориентация, за самосъхранение и най-вече седмото ми чувство! Онова, с което определях от километри хората. Всички те изглежда в момента просто се бяха стопили.
- От Лион съм - излъгах аз като свих рамене с безизразно изражение на лицето, игнорирайки киселинността в гърлото ми.
Някакво момиче наблизо, което се блъсна в някого ме накара да извърна за миг поглед към нея, както направи и Дрю. Това май бе идеалния момент да се измъкна.
- Извини ме, но наистина не ми е добре. Желая ти приятен ден и дано звездите ти помагат.
Усмихнах му се аз като преметнах чантичката си през рамо и взех плика от стола. Помахах му за довиждане и с бърза крачка се отправих към изхода като се надявах да не се появят непредвидени усложнения.

П.П. Извинявай, но прекалено много те бавя като задържам така героя ти. Ако искаш пиши с Франки ^^

Бях се заговорил с момичето и вече таман успявах да се домъкна малко или много до информация какво ти е ,когато някакво девойче се блъсна в мен и падна. Сега ли бе времето да се вдига шум по средата на тъмнината и да привлечем вниманието на всички хора около нас. Докато се опитвах да помогна на инъче явно ядосаното момиче Сюзън се възползва от момента и изчезна извън границите на залата на планетариума. Явно от доста време се е опитвала да се измъкне и сега е намерила време и подхйодяща информация.
Сега трябваше да объна внимание на младото девойче ,което бе на земята.
Какви неща ми се случваха напоследък ,нямам думи попадах от странни момичета на още по странни и сега му бе момента да се запозная с поредната,която сигурно щеше да надмине досегашните.
-Много се извинявам, не искам да паднете
И то оставаше и да искам ..беше допълнението ми на ум
Подадох и ръка въпреки грубите й думи ,с който от първата секунда ми лепна прилагателно и то отрицателно.
-Удари ли се някъде.?
Въпреки всичко аз се опитвах да бъда колкото се може по-възпитан и мил ,то и си бях виновен за проблемите тези дни.

-Много се извинявам, не искам да паднете... -каза той и аз го погледнах свивайки вежди.
-Ама паднах нали... -промърморих и станах с негова помощ. Изтупах се леко и погледнах китарата на гърба ми. Здрава и читава както винаги. Хората ни гледаха и мен това хипер много ме подразни.
-Хаха.. да много смешно. Изтърсих се.. добре.. сега можете да продължите със скучното си и сиво ежедневие.. -извиках така че всички които ме гледаха да ме чуят . Всички извърнаха погледи като опарени.
-Добре съм. Спокойно... -казах му и въздъхнах.
-Извинявай че съм тъй груба ама .. н`а.. в природата ми е. -усмихнах се мазно и погледах нагоре към обсипаното с многото светещи точки "небе".

Момичето или имаше кофти ден или поринцип се държеше много грубо,но реакцията и бе по -скоро обидена от това ,че се извинявам. Това предизвика у мен смущение,все на странни попадах ,но сега бях уцелил в десятката.
Погледнах я с леко угорчен поглед,знех ,че съм виновен и ми бе кофти.
Последното и изречение предезвика у мен решаване на дилемата-явно и си имаше кофти ден и попринцип не бе мила с хората
-Няма проблем,заслужих си го.
Казах някак тихо и й кимнах. Звездите засияха в момента явно бе кулминационен момент от фоуто ,на което не можах да се насладя този ден.
-Мога ли да направя нещо за теб? да се реванширам ?
попитах я с цел да я смекча малко и да премахне негативната й физиономия насочена към мен. Нали ме учиха дори да не се държат добре ,аз да сио стана прилежно момче.

-Занасям се, ве пич... -ухилих му се и го ударих леко с юмрук по рамото. Беше ми много странен ден и не исках да се проявявам като грубиянка каквато всъщност не съм.
-Аз съм си виновна.. По един странен начин. -промърморих и огледах отново дрехите си. Кожения панталон бе леко изтъркан но то не беше отсега. Изтананиках си нещо лекичко за да се успокоя и погледнах нагоре. След което веднага отместих поглед защото пак ми се завиваше свят. Може би бях пияна и не знаех. Може би посто ми имаше нещо на очите.
-Ти добре ли си? Извинявай за грубото държание.

Уснихнах се приветливо и леко залитнах от удара й по рамото ми. Момичето явно си бе мн ого добра актриса ,защото определено бях повярвал,че е грубиянка ,преди на лицето й да изгрее усмивка. Изтърка си панталона,който бе стил рокаджийка,явно си бе фен на такава музика. въпреки че не пеех такива стилове,бях фен на Бон Джой,Куйн и Металика.
-Няма проблем ,нищо ми няма. Аз съм кораво копеле.
Размях се и пуснах шега явно нейн стил.
-Е явно си фенка на рока? Кои са ти любими?
Сега не бе перфектното време за разговор,заради тълпата от хора ,които създаваха чъвството ,че не гледат звездите ,а слушат теб и пустата тъмнина,която не позволяваше да се види много от силуета на събеседнока.Както и да си го кажем,планетариума не бе перфектното място за разговори,ето затова я пипнах по рамото и с колкото се може по-тихо да не ни чуят и прошепнах
-Какво ще кажеш да излезем да говорим на светло?
на лицето ми изгря усмивка ,въпреки че тя много тръдно доловима ,заради пъкалският мрак,който цареше навсякъде.

-Ще е за предпочитане... -казах аз и го хванах за лакътя за да не падна. Все още ми се виеше свят. Когато излязохме реших да отговоря на въпроса му.
-Ами.. горе долу всичко но любимите ми банди са Guns n' Roses, Bon Jovi, Kiss и много други. Ами ти? Очевидно не си огромен фен на рока - засмях се и погледнах надолу.
Не очаквах всички да са рокери като мен. Пък и то не идваше само от слушането на музика ами и държание и всичко останало. Как ми се пийваше едно точно в момента... но после сигурно щях да отида в някой бар или евентуално да се върна в бърнин саунд...

Влязох в "Amazing Grace", какво очарователно име... Дали обаче щеше да има нещо "амейзинг" сътре, това щях да проверя сега. Връщах се от работа (естествено) и надписа ми хареса, както и сградата, отдавна не се бях присещал за вселената. Никак не ме биваше в астрономията, нито във физиката, нито никъде, ако трябва да бъда честен, така че малко образоване в края на работната седмица не вреди на никого, особено ако работната ти седмица включва и уикенда.
Влязох в планетариума и останах удивен, мястото си го биваше и то повече от Дискавъри Чанъл.
Забелязах познат образ на около метър пред мен. Бях детайлист, така че не беше трудно да разпозная момичето, на което отмъкнах компанията преди известно време в "Бърнинг Саунд"...
- Здравей. - Отидох до нея и се ухилих тъпо.

Oкокорих леко очи когато пред мен изскочи момчето което беше отмъкнало Лилиенс от бара.
-Хей, какво правиш тук? -беше първият въпрос който се сетих да задам. Този път успях да го огледам малко по добре. Висок, строен, с руса коса. Определено не беше мой тип но му се ухилих по моя си начин.
-И къде е Лил? -попитах го и свъсих вежди. Щях да го нарита ако я беше зарязал някъде сама. Тя изглеждаше толкоз беззащитна и малка, че кой знае какво можеше да и се случи докато е сама в този голям град.

- Събрахме се група приятели и я обезчестихме... Шегувам се... - Побързах да се оправдая заради начина, по който ме погледна. - Изпратих я до тях и реших да се разходя още малко. - Наистина изглеждах като педофил и се убяждавах в това за втори път тази вечер, дали щеше да има и трети?
- Та, исках да се извиня, че ти я отмъкнах, ако може да се определи по този начин. - Замълчах за секунда две. - Значи, освен че харесваш рок музика си фен и на астрономията? - Засмях се.

-И завиването на свят последвано с падане.. -усмихнах му се саркастично.
-Ти какво правиш тук..? -попитах пак сякаш човека беше длъжен да ми каже. Понякога мразех гадния си характер, но какво да се прави.
Огледах се.
Навън нямаше много хора защото шоуто още вървеше. Беше тъмно и звездите се виждаха с просто око. Не беше толкова объркващо колкото вътре затова ми харесваше много повече.

- Е като ти харесва, падай... Разни хора, разни идеали. Аз познавам един, дето е пристрастен към аспирин-а, не ме учудваш. Иначе какво правя тук? Исках да се пообразовам, то на тея години има ли значение изобщо, но хората казват, че никога не е късно да научиш нещо ново, в моя случай нещо изобщо, хич ме няма в науките. А пък и много приказвам, нали? - Разсмях се за пореден път, на собствените си глупости. Глупаците се смеят сами на себе си, въпрос на талант е да го правиш достатъчно често, че другите около теб да спрат да го забелязват...

-Малко прекалено много... -отново му се усмихнах принудено. Той изглеждаше прекалено наперен и самодоволен. Искаше ми се да премахна мазната усмивка от лицето му но реших да не съм груба и да не казвам нищо по върпоса. Нямаше да си показвам чишитите пред толкова хора.
-Ходи ли ти се някъде да изпием по нещо? -попитах го, Незнаех защо точно него а не Дрю но все пак.

- О не, лошо първо впечатление, не искам да развалям и останалите си шансове да ме погледнеш веднъж, но не на криво. Смятам да погледам звездите и да се прибирам, добре стана, че те видях и успях да дооплескам нещата, нали? - Огледах се за свободно място, от където щях да виждам добре и нямаше да преча. - Нямам навика да отказвам, но не искам да затормозявам личността ти с присъствието си. - Усмихнах се и тръгнах към мястото, което си бях харесал.