La crinière du Diable

Не обърнах внимание на думите им, поне не и на тези по пътя към стаята.
Не мисля че бе особено възможно, след като докато вървях раната ми се движеше и ме болеше дори още повече.
С малко повече старание успяхме да се качим в предполагаемата стая подготвена за мен.
Все още се чувствах неудобно...трябваше да се прибера у нас, но не исках да притеснявам сестра си и без това имаше достатъчно проблеми на главата си.
А и спомените от предишните ми прояви пред нея, никак не бяха приятни, още повече когато заплашваше да ме прати в клиника, за което още се страхувам и настръхвам при мисълта.
Но....сега не можех да кажа нищо, трябваше да говоря с Ян и Луси.
Не че очаквах да ми кажат, след този побой сякаш шанса ми да си върна приятелството особено това на Ян, някак ми бе доста малко вероятен.
- Ок....but I fell a bit like a rub.
Казах аз гледайки към руснака, макар всъщност да говорех на Линет.
- Better stop worrying.
Получих аз като отговор от момчето и се усмихнах неудобно.
- I'll try.
Въздъхнах, а главата ми се отпусна върху меката и удобна възглавница.
- Линет, това гостната ли е..?
Попитах аз с надеждата да е, против щях да се чувствам адски неудобно, заемайки мястото на някой друг, предназначен да спи тук.
- Искам да кажа...неудобно ми е, така да се натрапвам.
Продължих и повдигнах леко рамене, макар в легнало положение.

Всичко бе приготвено за да може спокойно да се наспи,за което бях блогадарна на майка си. Сега не чакаха дълги убяснение-какво ,кога къде и защо и то на майка и Йо.
Нео изглеждаше видимо доста уморен,затова и милсех да го оставим да се наспи,въпреки ведрото му някакси настроение и поитите ,които правеше да се усмихне.
Йо се наведе до него и прошепна нещо на руски още преди да мога да отговоря на въпроса му. Само не успях да разбера защо го каза на ухото му имайки в предвид ,че аз не говорех руски и нямаше начин да разбера "голямата тайна"
-то я скажу вам, как благодарны и испанском языках
и леко се усмихна. Аз се приближих до леглото оставих чаша с вода,ако му потрябва и го пипнах за челато ,за да видя дали е смъкнал температурата.
-Май нямаш температура,трябва да ти е по-добре вече. Видимо не се тресеш, а и не се тревожи стаята за гости е!
Хванах Йоан през ръка и го задърпах за изхода на вратата,а той се обърна и на английски каза ,май с цел да разбера.
-I like you a lot brother, we'll see us soon! Take care!
А аз доро тръгнах да бързам,все пак майка ми е викаше и то вече за 3 път.
ПП:Сори за руския ама грам идея си нямам как да го кажа,а ти искаш на руски

Засмях се на прошепнатите му думи и поклатих глава, а стомаха ме сви още повече от напрягането.
Ръката ми придърпа меката завивка над гърдите ми, скривайки червеното петно кръв под тях.
- Me too pal, don't worry I'll.
Смигнах му весело в отговор и понечих да кажа нещо и на Линет, ала нея вече я нямаше.
Изглежда има способността да лети със скоростта на светлината.
Поклатих глава, а докато се обърна към руснака, за да му кажа нещо, вече и него го нямаше.
Къде бързаха толкова тези хора, знам че съм ужасна компания, особено сега, но чак пък толкова.
Засмях се плахо на мислите си и се опитах да се бърна на една страна,но болката не ми позволи да се отпусна върху раната.
Изглежда щях да спя по гръб, а не по корем, както най-много обичах.
Въздъхнах и затворих очи, сега бе момента в който можех спокойно да обмисля всичко.
Да реализирам нещата и да разбера дали подозренията ми наистина бяха оправдани от държанието на Ян и действията на Луси.
Въздъхнах за пореден път и тиха псувня се откъсна от устните ми.
Не можех да мисля за това сега, не исках да се затормозявам, щях просто да заспя, за да мога поне да спра усета за пулсиращата рана.

Денят бе доста дълъг,изпълнен с много противоречиви емоции за всички ни. Веднага след като Нео заспа,което бе веднага скед като легна аз и Йо отидохме да се измием,а след това следваше нейзбежният разговор и одеснения от всякакъв сорт.
Седнахме в кухнята и така около половин час ми отне да разкажа на майка си какво по-точно се случи. Доста бе странна нейната реакция ,въпреки че от 2 дни насам бе като човека ,който никога не е била. Усмихваше се и не викаше ,камо ли да ми се сърди,че съм и казала нещо право в очите,та дори след това тя вместо да ме фока здравата и да се разкрещи ,че и тук заради мен се получават проблеми и съм конфликтна личност,тя ми каза ,че такива неща се случват и това ,че се гордее с мен за това че съм му помогнала и то напънло адекватно и бързо ,което най-много ме учуди-от кога не бях чувала от нея и едно браво. "Явно найстина са и предписали нещо силно дрогиращо"
Следваше по-дългата част и тази част,от която нямаше лесно отърване,а именно разговора ми с ЙО.
След около 2 часа говорене от а до я и след неговите странни въпроси ,които леко бяха странни и ме подразниха ,защото беше сложил и няколко намека,които не мислих ,че са подходящи.
-Е само едно не сванах-между вас нямало нищо,а той се хвърля на бой след като те обидят и най-странното ,че в колата те беше хванал за ръка и не искаше да те пусне и то някак не като приятел -просто да се хванеш ,амо си беше преплел пръстите в теб
-Йо нали ти казах-той се сби не заради мен,ами заради приятелката си ,просто това допълнително го ядоса- да викат на непозната курва и ти би се ядосал ,а колкото до ръцете ,той бе с температура не знаеше какво прави и с кого е в колата.Видя сам ,че състоянието му не бе добро,сигурна съм ,че дори няма да помни това с ръцете.
Вътрешно бях леко по разколебана от това с какъвто тон бях казала думите на Йоан.
Така мина около няколко часа,даже целия ден като и търимата се сменяхме да наглеждаме Нео ,който спеше непробудно. Мама бе много уморена,затова преди нощната смяна заспа и неможа да я изкара,а Йо заспа на един филм ,така че аз сама трябваше да иакзам 5 часа седяйки на един стол и гледайки болния как спи.
Към 3 сутринта съм заспала ,а Йо бе се събудил и бе ме преместил да спа в стаята си ,а той бе застанал на пост.
Към 8 станахме да започнем дс тренираме,защото нямаше време. Така планувания ни купон се бе превърнал в каране на смени на стол ,а не с музика и пиене.
Нямаше как трябваше да се приведа в спортен вид,въпреки че много ми се спеше и да започнем да тренираме проклетото танго.

Очите ми натежаха и след само секунди усетих как се унасям, без да съм адекватен за всякакъв вид вътрешни разговори...все тая, утре щях да му мисля.
Странното бе че сънувах, принципно не помня да съм от хората които го правят, макр че честно казано след това, по-късно през деня когато се събудих така и не се сетих какво съм видял и сторил в съня си.
Спомнях си само че бе приятен...май и че на някоко места си обещах да ги запомня, за да ги обмисля.
Наистина ненормана работа.
Да помниш обещанията си дадени по време на сън, но не и самия него.
Пробудих се, а слънцето вече бе успяло да проникне дори през иначе спуснатите щори.
Протегнах ръце, изпъвайки ги над главата си, ала разрязващата болка в таза, стомаха или там каквото бе, ми напомни че подобни действия не бяха много подходящи.
Понечих да се изправя, но слаба и топла ръка ме спря.
- По-добре се излежавай още малко...
Вдигнах очи и с иненада констатирах че това бе майката на Линет...леле боже, през цялото врем ли е била тук.
Лицето ми издаде огромната изненада която почувствах, а езика ми се преплете няколко пъти преди да успея да кажа нещо.
- Съжалвам, цялва вечер ли бяхте тук?
Гласа ми бе леко притеснен, а веждите присвити.
Този път успя да се изправя, поне в седнало положение,премятайки краката си на земята.
- Не- каза жената смеейки се небрежно, а тялото й се отпусна на края на леглото където лежах преди секунди.
- Линет прекара повечето време, наблюдавайки те, всъщност ми е малко странно, но наистина е факт.
Думите й успяха съвсем да ме изненадат, а изражението ми напълно онемя...
Не стига че най-нахално спах у тях, а и я бях задължил да ме гледа както малко бебе,кой знае как изглеждах вече в очите не само ан нея, а и на майка й.
- А тя къде е?
- Тренират с Йоан някъде в къщата.
- Може ли да...
Казах аз изправяйки се, залитайки леко, но все пак задържайки се на едно място.
- Ами зависи, ако се чувстваш добре.
- Да, да, страхотно.
Отговорих аз, а тя се усмихна повдигайки рамене.
- Добре тогава, ако искаш ще ти помогна.
- Не, благодаря ви.
Майката ан Линет се бе оказала изклюително приятна жена, което малко или много никак не го очаквах и се бе явило като поредния шок.
Явно бях в такъв месец или седмица, че новините ми се събираха много и все изненадващи.
Краката ми ме понесоха към стълбите,а ръцете ми се подпираха за стената, понеже все още накуцвах,макар определено да се чувствах подобре, след като можех да ходя.
Ориентирайки се по звучащата музика, след доста време със скоростне по-голяма от тази на костенурка, успях да стигна голяма бяла врата, а дългите ми пръсти да стиснат бравата, дърпайи я надолу.
Вратата се открехна леко, а гледката която се разкри никак не ми хареса.
Страстната поза която двамата бяха заели никак не ми изглеждаше професионална....или по-скоро бе, но не за танци, а за нешо друго.
Понечих да си тръгна,ала лицето ми бе замръзнало, загледано в начина по който бе облечена Линет.
- Мамка му...
Просъсках аз и поклатих глава.

Денят бе едва започнал ,а и ни чакаше доста робота по танца -какво танго трябваше да танцуване просто не е истина. За да се подготвим се бяхме облекли в доста ускъдни дрехи,което всъщност бе и целта на танца,освен техника и да се покаже и идеята за плътската любов. Вярно бе ,малко странно ,че го дадоха на едни страхотни приятели,между които няма плътски удоволствия,въпреки че винаги е имало физическо привличане ,но по-странното бе ,че го дадоха на нас ,които по-скоро щяхме да се лигавим по цели дни вместо да го танцуваме.
Аз бях облечена с нещо между долнище на анцук и клим ,дълго до коленете,обувки на средно висок ток,защото все пак танцувахме танго и много изрязано и полепнало по мен бюстие , което дори разкриваше на показ направената ми тайно от всички татуировка на ранен чълъб горе между рамота и лопатката ,а Йо с типичния хити потник и изсълени панталони.
Нео явно се бе събудил,защото сега стоеше на вратата и ни гледаше изумен.Видимо изглеждаше доста по-добре,нямаше я вече оная бледа физиономия на мъртвец и замъгления поглед.
Събрах се набързо и се запътих към него с усмивка налице.Бях доволна ,че го виждам на крака,което бе ясен знак ,че лечението ми е подействало.
-ОО болния здравей! Как си Нео? Боли ли те раната?
Първото бе със закачлив тон,за разведряване на физиономията ,а другите две с леко загрижена нотка. Разбира се, здравословното му състояние ме интересуваше оряко ,все пак и аз имах вина за раната му,макар и коствена.
Йо се приближи със странно бледа стъпка ,разбира се стил Хипи и още преди да каже Нео каквото и да било в отговор на въпросите ми ,той го започна да се обеснява като малко дете с весела нотка
-We are dancing tango.A little strange clothes for it ,but we aren`t tipical peope,so have you ever danced tango? Argeninnas (Или както и да е )tango,man?
Лицето на Нео все още стоеше леко препарирано ,въпреки че мимиките му се завръщаха ,но със скороста на мравките .С този поглед ,който ми метна се досетих,че явно се е смутил или притеснил от външният ми вид ,затова вметнах ,че най-добре е да се поприкрия малко,въпреки че погледа на Йо след като казах думите,казваше -ооо добре си си така. Какъв женкар,като се има на предвид ,че си има сериозна приятелка от 2 години насам,просто не е истина.
-Аз се качвам да се облека,вие си говорете.К
Какво по-точно да облека ,освен моята любима супер стара тениска на мики маус ,с която ходех боквално навсякъде.
През това време Йо използваше момента да каже туй онуй на Нео на испански
-Listen me ,you have to say-Gracias por todo lo que son de gran(благодаря за всичко ти си страхотен човек) to express your gratitude. ok?

Намеренията ми да се покрия преди да са ме забелязали успяха да се изпарят, поради простата причина че Линет ме видя, още преди да си го помисля.
Опитах се да се усмихна и отговоря на думите й, ала единственото което успях да направя бе да я огледам от глава до пети.
Не че си падах някакъв сваляч, но пък ако не бях в шок сега му бе времето да вметна че изглежда наистина секси облече по този начин, друг бе въпроса че "танца" им, по-точно тангото според думите на Йоан, изобщо не се връзваше с представите ми за такъв.
Продължих да си мълча, вече гледайки малко по-нормално, докато Линет не излезе от стаята, за да се преоблече.
Въздъхнах и се засмях, определено бе тъпа ситуация.
Загледах се във вратата докато излизаше, а думите на руснака ме накараха да се обърна.
Все още ми бе леко странно че говори английски дори когато Линет я няма. но може би така бе по-добре, все пак не бях кой знае какъв виртуоз в руския език.
- Yeah, i suppose it won't be bad....
Казах аз загледан в сините му очи, малко под нивото на моите.
- I didn't know you're going to dance...."tango" or whatever u call this.
Преди още да бе успял да реагира по някакъв начин освен с тих и сподавен смях, Линет се върна в стаята.
- Don't worry I've a girlfriend.
Прошепна ми той ухото и се усмихна намигайки ми.
Стана ми малко неудобно, ала не можах да изразя мислите си,защото по-важното бе да благодаря на Линет и да си тръгвам, защото сестра ми вероятно бе луднала.
Обърнах се към Йоан за малко психическа подкрепа, но той вече се бе изпарил, странно кога ли бе успял да излезе от стаята.
Усмихнах се плахо и проследих Линет с поглед.
- Обичам Мики Маус.
Казах аз сочейки с пръст тениската й и се засмях.
- Преди да си казала нещо, искам да ти благодаря, не си спомням точните думи, но май е нещо от рода на "Gracias por todo lo que son de gran".
Мисля че не е нужно да споменавам че вероятно съвсем не звучаха като на испански, но бях длъжен да ги кажа, особено след като наистина ги мислех.

Качих се в най-яката според мен стая я къщата,а именно моята и то днес специално ,защото бе в умопомрачаващ вид, напълно допълващ фона на втората световна война. Всички,които ме познаваха така да се каже малко повече от здравей-здрасти,които бяха малко знаеха какло разхвърляна съм и колко не обичам порядъка. Така че след 3000 муки най-сетне успях да си намеря така любимата ми тениска, която от своя страна не знаеше годините си. Бях я получила за подарък от едно момче,но въпреки че бе доста широка ,бе уникално сладка и аз много си я обичах. Е сега вече бе и уникално избледняла,но все още можеше да се различи образа на Мики Маус.Облякох я набързо ,сложих едни маратонки и се запътих да слизам по стъпалата малко в еуфоричен момент,който не знаех от какво бе предизвикан.
Разминахме се с Йо по коридора ,но дори не казах и дума, не ясно защо,даже не го забелязах преди той да ми се провикне
-Отивам до кухнята да хапна нещо!
-Ок върви
Сега като се замисля той не бе ял от цели 20 минути-какъв рекорд,за инъче доста добре потдържаната му фигура.
Влязох обратно в средно голямата стая,и вече за втори път погледа на Нео ме смути.
"абе какво ми е първо ме изгледа заради прекалено късата "връхна" дреха,сега заради тениската" и преди да кажа някакъв коментар ,типичен за сти Линет-сиреч гадно саркастичен,той се усмихна и си призна че обича Мики,това бе добре ,но не бе това ,че за втори път ме секна,но се сега приятно,да си кажа изречението ,като ми благодари на испански.
"Брей и испанска реч,дори болен прихвана от Йоан"
Думите му ме зарадваха ,найстина,не очаквах да ми благодари ,камо ли на испански
-Gracias! виждам ,че Йо те е научил на нещо,време е и ти него на френски,че милия грам дума не може да запомни.
Засмях се леко и продължих със сериозен тон
-Добре,гладен ли си ? Майка ми е направила сандвичи,което е феномен за нея,явно си и специален гост ,на мен и намазана филия не прави.
-Ти не заслужаваш!
Обърнах се и кого да видят очите ми -майка ми с цялото й величие.
-Аз ти показвам любовта си ,ти ме топиш!
-Заслужила си си го -твоята любов е феномен!
Леко раздразнено отговорих ,но и облекчена,че не каза нищо за проявите ми на "бунтарка" ,каквато не бях. Просто не исках някои да ми казва какво да правя,трябва да се опита от всичко.Дори ако бе започнала темата и аз бях и отговорила така ,ще следваше изблив на гняв и обвинения в кражба.
Все пак познаваме се много добре с майка ми,само чакаше Нео да си отиде ,за да не си "смъкни" имиджа и щеше да си покаже рогата, но сега си замълча и се подсмихна гадно,явно много и бе скъп проклетия авторитет.
-Върви възпри партниора си ,че яде като невидял и после хем без хубава фигура хем няма да може да танцува.
Каза го толкова саркастично и с гадна нотка.После се обърна и си тръгна по пъти
Погледнах леко смаяното лице на Нео,явно мислеше ,че аз сум гадната дъщеря .
-Видял си я в момент на упиянение от наркотиците, сега се връща във вихъра си -Круела де Вю
Усмихнах се и захапах от една зелена ябълка,която бе останала неизядена на стола от Йоан-цял феномен.
-искаш ли ябълка?

Погледа й някак успя да ме накара да сведа моя към земята, прокашляйки се леко, нямам идея защо.
Мисълта че може би не бе много удобно да съм тук в този момент отново ме заля и ми стана дори по-гадно.
Твърдението ми се подтвърди и от последвалите думи от страна на майка й, не че бяха насочени към мен, но бе възможно да е изнервена от това че дъщеря й така неочаквано прибира у тях ранен познат и то бе да попита или предупреди.
Макр майка й да ми се стори много мила и добра сутринта, това не бе изключено.
Слушах подобието им на спор с интерес и се опитвах да резбера каква точно бе тази смесица от дружелюбие и наглост у гласа й.
Нямах си идея, но някак ме подразни....но доколото се познавах си бях такъв или поне станах след определен период от живота си, който се предполагаше вече за моето черно минало.
Като цяло последното й изречение успя да предизвика въпросния учуден поглед, който видя Линет у мен и провокира думите й.
- Възможно е...повечето родители са такива.
Казах аз а през това време звука от отхапване ме стресна.
- Не, в момента не ми се яде нищо.
Прдължих аз, а тялото ми се отправи към стената, подпирайки се леко на него.
- Аз обаче ще тръгвам, искам да кажа че тук само се пречкам, а и сестра ми вероятно вече е полудяла, не я виня.
" след предишните ми прояви", продължих аз на ум и се усмихнах иронично.

Майка ми си бе такава и добре ,че Йо си я знаеше.Нео леко се изненада или по-точно се разочерова-както винаги пред хората аз съм виновната,но нищо в крайна сметка не бе моя винат.Каквато се показваш ,такава ще стане дъщеря ти.Един вид моя поговорка. Лицето не Нео ба на етапи -тудрожелюбно и благодарно,все пак аз му промих раната и горе долу го вдигнах на крака ,ту обвинително и строго-всеедно съм някое непослушно малко дете. Всъщност не ме засягаше какво си мисли той за мен ,или поне не ми се искаше да ме засяга.Така че си продължих да си ям спокойно ябълката,докато не каза ,че бил пречка. До една степен ,вярно той ни развали плановете с Йо за щур купон в някой нощен бар или клуб,но от друга ние си имахме още 3 дни на разположение или по-скоро 2 ,защото на 3 щяха да пристигнат и тайфата,а и на тях бяхме обещали купон,та имаше време,следователно той не бе никаква пречка,даже помогна майка ми да не избухне, както обикновено
-Не не си ни пречка ,даже благодарение на теб майка ми запази добрия тон!
Ох колко хулех майка си ,ама и тя не си се даваше. За тред хората тя бе гаднярката и най-отвратителната майка,а според нея аз бях крадлата и наркоманка хлапачката,която се интересува само от себе си,което не бе вярно,имах си и други интереси.
-Знаеш ли радвам се ,че живееш наблизо ,поне няма да трябва да вървиш дълго, е не че нямаше да те закараме,ама все пак.Ок както кажеш,ще извикам Йо да се збогувате,той май те хареса!
Докато му говорех не го гледах право в очите,ами по-скоро в тялото.
"И с рана и без рана става за танциор"
След завършване на репликите ми го погледнах и леко му смигнах с крайчицата на едното си око.

Щеше ли да бъде прекалено глупаво ако просто я попитам какво има...вероятно имайки се в предвид че не бях в състояние да задавам въпроси, все пак бе новия ми спасител, сега както се замисля вчерашната случка никак не бе обикновенна и може би нямаше да е зле да не се отнасям толкова леко към нея, но не можех да се позволя да загубя приятел, независимо от това че ме бе наръгал така жестоко...
Ние винаги си прощаваме, поне можех да опитам...макар че ако той не направеше първата крачка аз нямаше да се правя на света вода ненапита, все пак ме н а р ъ г а...по дяволите не вярвах че мога да го очаквам от него, винаги е бил до мен, заедно с Луси, грижиха се за мен през онова време, заради тях се пристрастих към екстремните спортове, студения чай и станах едно от най-харесваните момчета в училището и после най-желания сред студентите, вместо предишното ми мизерно състояние.
Въздъхна и вдигнах поглед към усмихващата се Линет и се засмях.
- И аз го харесвам.
Признах си и погледнах към вратата, а краката ми се завлачиха към коридора, където двамата тръгнахме към кухнята, заварвайки Йоан да се тъпче с храна.
Брех и аз ядях много, но чак пък толкова, а на него по-скоро му личеше че стои гладен по цели дни и нощи.
Засмях се и поклатих глава, цъкайки с език.

Кухнята ни бе достатъчно голяма ,за да събере около 20 човека,но не и за да събере храната ,нужна му на Йо да изяде.Беше си нагласил около 5 сандвича,толкова мнго ядеше,че дори не можех да си предстравя как си пази фигурата.
-Neo has to go and he is here to tell you goodbay,but you are eating like a pinky. JO stop! how will you dace damn?
Йо само ми кимна и нищо не каза ,а на по лицетъо на Нео разбрах ,че явно едва се збържаше да не се засмее.
-gracias mantener mi reputación colapso(благодаря продължавай да ми сриваш авторитета)
Стана ,усмохна се и дойде до мен да ме целуне по бузата,после каза нещо на англииски с цел и Нео да го разбере
-I will come back soon,but now i will send Neo to him house! ok?
-Ok!
казах аз демостративно с крива физиономия. "Явно искше да му каже нещо тайно от мен, и тъй като го познавах добре ,пределно ми бе ясно,че и да отида с тях пак щеше да намери време да му го каже,така че изобщо не си направих труда да го възпирам.Докато се обърна и Йо беше вече хванал под ръка Нео и се бяха изпарили.