"La Roza de España"

Пътя не бе толкова дълъг в същност,колкото на мен ми се стори заради този проклет вятър,който буквално ми влизаше под кожата. След няколко опита да ми върне якето се надявах Алис да спре да ме моли и аз следователно постоянно да й отказвам. Не можех да причиня нешо такова на някоя жена ,камоли на такова сладко и мило момиче като нея. Доста изненадан останах когто тя ме прегърна ,разбира се с цел и аз да се стопля. За миг си помислих ,че флиртува,което от една страна не изглеждаше лошо и май би ми харесало,но от друга аз бях обвързан колкото и да не вървяха нещата напоследък и все пак аз обичах приятелката си и то много. Какво да правя ако си сваля якето щях определено да я обидя ,а това изобщо не ми се искаше ,а ако я прегърна силно щях да изляза като сваляч,който въпреки че си има приятелка се сваляше и с други вени,а ми бе толкова студено.
Решението бе взето след 3 секунди колебание ,през които тя ме гледаше в очите -прегърнах я и аз и я предърпах до тялото си. Въпреки че бях по леко облечения кожата ми бе като печка и издавах топлина
-Дано да се стоплиш още
Казах тихо и й се усмихнах ведро
Дано не разбере погрешно намерението ми,въпреки бе много сладка и аз май леко си флиртувах
-не се притеснявай ако искаш да ме прегърнеш!
казах го ,защото тя безтова едва,едва с един пръст не държеше за кръста
Ако се "гушнеше" при мен определено би ми било много приятно

Стигнахме голямата ,ама найстина много внушителна къща,в която явно живееше.Сега не ми се гледаше точно каква е къщата ,ами по скоро бях вгледан в косата й и в действията й. Явно баща й бе оставил бележка на която тя хем леко се раздразни ,хем и стана приятно,което си личеше по леко закачливата й усмивка ,която се изписа на лицето й всеедно дете вижда любимата си играчка.Това и на мен ми хареса бе много сладка ,когато се усмихва,но и намръщена бе като малко мило дяволче.
Поканата й бе някакси очаквана, не че мислех че ще ме покани у тах за един чай или просто леко да си продължим флирта,който ставаше все по-яжен ами защото тайничко имах това предчъствие,може би повлияно от желанието да го направи
Кимнах в знак на съгласие,а в същото време на лицто ми се изписа една голяма усмивка ,когато започна така сладко да се опръвдава защо ме кани да вляза.
Престъпих напред ,а вратата ,която бе много внушителна на размери се отвори плавно. Тя влезе първа ,аз може би 2 секунди след нея.наново се усмихнах ,а тя свенливо ми подаде якето.
-Благодаря! Вече тук май няма да ми е нужно!
Усмивката ми не слизаше от лицето .
пристъпихме към кухнята ,която изглежда бе колкото мая хол.................

Къщата,в която живееше определено ми се струваше доста голяма.Самия аз бях отгледан в заможно семейство и живееш доста богата къща ,но на фона на моята нейната определено изпъкваше и то ярко.
Кухнята бе много добре подредена, навсякъде бе толкова чисто и бляскаво ,че за миг си помислих дали не се намирам в магазин за мебели ,където всичко постоянно се излусква с цел да си купиш мебелта. Думите й накара изуменото ми лице леко да се усмихне. Явно искаше да е сигърна ,че баща й не й е скруил някой капан.застана до плота и ме погледна с толкова изразителени и чист поглед,че ме обля топлина и уют. Очите й пределено ярко грееха на фона на ниско намиращата се лампа,а косата й изглеждаше като копринена.За миг ми се прийска да отида и да я пипна ,за да се уверя ,че не някой мираж ,ами истински човек .Ами ако това мое действие ч убиди -все пак тя знаеше ,че си имам приятелка ,а изведнъж започвам доста находчиво да флиртувам.Не ,по добре бе да си остана на мястото и само да й се любувам от далеко -като на някоя стъклена статуетка.
След поредната й реч,вече знаех какво работи баща, и че определено и бе втръснало от тези неща.
Усмихнах се ведро и отговорих
-Нее аз не се занимавам с цветя,но много ги харесвам. Явно натеб ти е втръснало от тях.
Пак се усмихнах ,но сега определено ми личеше повече
-Аз съм певец,уча в музикална академия-поп пеене. От малък още обичам да пея.Мама казва ,че първо съм пропял,апосле проговорил.
-А ти? Имаш ли кякави скрити заложби ,освен да четеш учебниците наопаки.
Засмях се като се сетих за това,даже за момент се върнах в кафенето,което определено ме накара да се почувствам някакси много топло ,изтипах неубяднимо чувство ,което найстина бе много приятно.
Тя отиде до един шкаф и се опита да го отвори.Опита бе неуспешен ,след което последваха още два неуспешни и аз се намесих
-Искаш ли да ти помогна? Май не можеш сама ?

Проклетото шкафче не искаше ,и не искаше да се отвори ,но на мен ми бе двойно по-странно.Хем исках то да се отвори ,защото от дълеко си личеше ,че ако продължава така ще се нарани,а аз най-малко исках това,но от дръга страна изобщо не исках то да се отваря.Аз щях да отида и да й помогна. В карйна сметка стана второто и аз с бавни стъпки се приближих до нея,така че изобщо не ме забеляза. Рязкото й завъртане бе станало като по филмите. Сега се бяхме узовали един срещу друг на няма и педя разстояние, а и малкото разстояние между нас бе така наелектолизирано,че определено загубих ума и дума.Бях се пренесъл в някое друго измерение ,където съществувахме само аз и тя,а всичко останало бе само мит.
Не знаех и не чувствах в този момент-определено първичното се събуди у мен , но и у нея. Набързо забравих ,че си имам приятелка и се наклоних в опит да впия устни в нейните така меки и сладки -като ги погледнеш.
Почти се целунахме ,когато проклетият чайник изсвири и тя рязко избяга.
Това не само ме изкара от пияното състояние,в което бях допреди 5 секунди ,но и тотално ме обърка.
Последвах я "уж" ,за да й помогна ,но бях сигурен ,че това бе целта ми. Или исках да я догоня и да я целуна ?
Докато опрявяхме чайника ръцете ни на няколко пъти се допряха,а аз едва се здържах.
Тя остави чайника на мивката и се опърна да се връща .Май искаше да се извини или поне така личеше по физиономията на лицето й,когато кабела и препречи пътя и тя падна в топлите ми мужки ръцете като някоя пеперуда ......

Определено се зарадвах ,когато я хванах . Ух улових те ми бяха първите думи ,който изрекох наум. Ами ако бе паднала ,щеше да се нарани. Не пак тези мисли ,които ме карат да пазя мамичтата даже и от вятъра и слънцето. Но аз не го правех със всички. Подяволите не може така спри се
Последния път ,когато пазех така едно мпмиче бе с бившото ми гадже ,неее не не със сегашното ми гадже. Подяволоите какви ги говоря.
Опита й да се изправи ме върна отново в стаята до шкафа с нещото,което тя явно от доста време се отипваше да вземе безуспешно.
Нсакрая се предаде явно разбитайки,че няма да успее скоро да стане.
Думите й ме накараха да се усмихна,даже после и да се засмея леко.
Колко сладко се опревдаваше, нейните очи грееха така силно,определено ми замъгляваха главата,каква бе тази светлина в дома й не знаех но ме караше да изпадам в транс. В края на звучната й реч бях изгубил не само последователността на думите й ,но и слуха си като цяло.
Чувах само някъкъв лек говор,но нищо не разбирах всеедно бях в сцена на някоя романтична драма ,а ние като влюбени хлапаци не можехме да стрем да се гледаме камо ли и да си говорим. Бях станал глухо ням.
Издрънчаването на вазата ме разсъни. Та тя я бе бутнала при падането си и вазата бе се въртяла доста на масата преди гравитацията да си каже тежката дума. Слава богу вазата падна на килима и не се струши.
Тя посегна да стане от топлата ми прегръдка,с която бях я обгърнал ,но нищо не ставаше
-Подяволите крака ми !
Извика не много силно,но това силно ме притесни
Пак онова познато чувство.
Надигнах се леко хванах я с едната си ръка за кръста а с другата за прегъвката на краката и я вдигнах на ръце,дори без да я питам нищо.
-Ще го видим в хола! Само ми показвай пътя!
усмихнах се аз леко ,зашото знаех че я болеше.

Не ставаше за навигатор определено ,но тък толкова сладко винаги се опитваше да се измъкне от неловка ситуация,че и да направи грешка тя и бе простена моментално. Хола не бе далеч, виждаше се от кухнята или поне аз така си мислех. Когато влязохме светлината от големите френски стил прозорци замъгли погледа ми и за няколко секунди ослепях.
Радвам се ,че успяхме да стигнем невредими до дивана ,а не я изпуснах ,нямаше да си го простя заради мен допълнително да се нарани.
Оставих я леко с плавни движения на дивана. Бе толкова лека като полска пеперуда.
Опита се да ме успокой ,че нищо й няма ,но аз бях сигурен ,че я боли -личеше й по лицето. Тези сладки очи леко се свиваха при най-малкото действие.
-Не се и съмнявам ,че си се удряла и по-зле, все пак не си от кротките девойки
Усмихнах се ,а ана лицето ми се изписа едно леко задоволство
Сега щчх да я помоля да й превържа карака.
-Ще се погрижа за теб. Спец съм в превързванията.
е добре де не я помолих ,но не исках да ми откаже
Видях на масата аптечка отворих я и леко и събух обувката.

Толкова много опити да избегне да я превържа. Всякакси се опитваше да ме обеди, че не я боли и най-вече ,че не съм й нуженВъпреки това никак,ама никак не успя да ме убеди особено след като стана и пак падна на дивана. Нямаше друг начин трябваше да стой мирна ,за да мога да я превържа. Хванах й крака и го качих върху моя. Никак не й хареса опита ми да я укроти, на лицето й се изписа една скрита ярост -детска ярост,съшата каквато детето изпитва когатоп някой му вземе играчката и не му го върне. Накрая се кротна. спря да шава и да мрънка ,че била добре нищо й нямало ,можела да върви без проблем и тем подобни работи.
Превързах глезена й както бяха ме учили в курсовете по бърза помощ и както често ми се налагаше по простата причина, че уникално "кроткия" ми братовчед свяка седмица бе с нещо я счупено ч изкълчено или с някоя дълбока рана.
-Сега вече можеш да вървиш,но не го натоварвай! Да е се налага да те мисля! леко като някой баща и казах.
Подадох й ръка да стане а след това грижливо прибрах нещата по обратните им места.
-Аз ще трябва да тръгвам .Чака ме репетиция и делова среща.

Имаше някакси нотка на съжаление в гласа й или поне така ми се искаше да бъде.Имаше толкова места от къщата,които определено щяха да ме заинтригуват, а тя реши да ме заведе на най-годното може би за нея място-оранжерията.
Погледнах си часовника ,найстина доста закъснявах трябваше да се обадя на агента си преди час, но съвсем бях изгубил ориентация за време и пространства през последния час.Погледнах я Така ми се искаше да остана ,сърцето ми биеше учестено а душата ми тя май отдавна си бе отишла. Лицето й криеше но ме молеше да остана. Не аз трябва да бъда силен рискувах не само да загубя разсъдака си и да направя нещо ,което най -вероятно би я нагрубило, а именно една рязка целувка ,но и да си загубя работата,която от толкова време се опитвах да намеря
–Найстина трябва да тръгвам. Благодаря за предложението ,но друг път.
Ще ме изпратиш ли до вратата. Това бе найстина стряскащо -ето там си изгубвах акъла най-често.

Тя тръгна да ме изпраща,но на мен никак ме ни се тръгваше и как ми се искаше и тя да не го иска. Работа ме чакаше и нямаше как да се отдам на желанието да остана в тази топла къща или по-точно да това мамиче.
От доста време и двамата се здържахме да не се целунем. Трябваше да ми остане здрав разум ,все пак аз бях обвързан и тази целувка би означавала изневяра,а й никога не бих излъгал Виви щях да й кажа за нея.
За повечето хора в 21 век една целувка не означаваше почти нищо, даже в повечето случей нищо и никой не смяташе ,че това е предателство,пък и много хора имаха отворени връзки, но за мен една целувка означава близост, интимност и дълбока изразност на онова така триятно нещо -любовта. Много хора ме мислеха за консервативен, особено след като чуят за виждането ми, но аз не бях нито в това отношение нито в друго,просто бях научен да уважавам женитеи много да ги ценя.
Думите и за сбогом леко- е добре определено ми се сториха много странни, вместо да си благодарим и да си разменим телефоните, тя ми разказа за нейните любими цветя. Това ме наведе на мисълта ,че мога да й подаря такива от благодарност за гостоприемството и за времето прекарано с нея.
Изведнъж всичко наново се срина и нещата около мен пропаднаха в дънна пропаст,пак съществувахме само аз и тя-гледайки се право в очите, а нейните очи бяха като море толкова ясни и чисти, че не можех да откъска мойте от от нея.
Тя се приближи с леки стъпки и в следващия момент топлите й устни се впиха в мойте,явно и двамата бяхме загубили ума си . Не ми се искаше да свършва, не знаех как да реагирам какво да направя, а и така исках просто да я взема на ръце, да я притисна до топлото ми мъжко тяло и да не я пусна никога вече-щяхме да се целуваме до свършека на света, но разбира се това определено не можеше да стане.
Всичко бе просто за няколко секунди. тя откъсна усните си от моите и леко издърпа ръката си надолу, а аз не знаех какво да кажа. Стоях и я гледах ,а чувствата,които бе зародила тази целувка напираха в мен и не можех да ги потуша. Най-накрая успях да кажа нешо, но не много разбираемо.
-Аз... Ти... какво ... ние ..знам.... и.... аз
Всеедно си говорех сам на ум. Тези мой думи накараха свенливото й лице да се засмее леко.
-По дяволите няма да стане така.
Казах на висок глас и се приближих до нея бързо,хванах я за кръста надигнах я и отново впих усните си в нейните.
Дано сега това да е завинаги.
Боже ,ами сега какво ще правя и какво ще кажа на Виви,даже не можех да се оправдая,че тя ме е целунала-сега аз съм "прегрешилия"

През изминалите две минути света бе спрял не само за мен, но и за нея. Същесвувахме само аз и тя и никой нямаше да ни спре да се целуваме -да играем страстно с езиците си. И двамата го заслужавахме ,толкова дълго стискахме зъби и се мъчехме да се въздържим ,ако нямаше хора-най-вероятно ,които да ни спират тези две минути щяха да се случат много по-рано и щяха да са доста по-дълги. Всъщност дори не бях я питал дали си има приятел. сега се сетих за Виви. Подяволите какво правех какво щеше да стане между мен и нея как щях деа обясня на Вив. Ума ми бе замъглен дори не знаех какво да кажа на нея камо ли да почна да се обеснявам на гаджето си. Колко силно обичах Вив или поне така си мислех досега ,но какво чувствах към сладкото момиче , с което се бяхме целували. Тя ме гледаше с очакване да й тговоря. Какво да кажа какво ми стваше като я погледнех.
Хванах се за главата, а после я погледнах в очите .Тя не бе спирала да ме гледа.
-Не мога да мисля сега.Просто не мога.
Дишах толкова тежко всеедно бях бягал с часове.
-Ще ми дадеш ли номера си?
Не исках да я лъжа , затова й казах какво чувствам или поне какво си мислех ,че чувствах в този момент.
-Много съм объркан. Искам те и то много ,но какво ще кажа на Вив не мога да я нараня и не знам дали искам.
Извадих телефона си и преди да каже нещо от сорта ,че много съжелявам и няма това да се повтори аз казах леко.
-Ще ти се обадя довечера-обещавам ,ако разбира се искаше да ми даде намера си.
Погледнах я и се усмихнах престорено -никак не ми бе до усмивки.

Зарадвах се ,че ми подаде номера си,със сигурност щях да й се обадя ,но дори не знаех какво да й кажа. Единственото нещо,което със сигурност ,ако кажа щеше да се окаже вярно бе ,че много ме привлича и че я искам . За момент ми се стори някак позволено да я отвлека ,но после гадния клас в мозъка ми се обади и рязко ме нахока какво си мисля ,че правя.
Погледите ни за пореден път се срешнаха ,а със всеки почлед една искрица се зараждаше в мен ,а всеки път ,когато се сетих за Вив тя угасваше поляна с голяма кофа с вода или по-скоро разум. Прибрах лисчето с номера й в предния си джоб и това в най-дълбокия, че да съм сигурен ,че няма да го изгубя.
Тя отвори вратата и излязохме .Ах колко студено бе навън.
Преди да й кажа довиждане се приблежих към нея бавно наклоних се и леко я целунах по бузата.
-Благодаря за гостоприемството!
Обърнах се и тръгнах бързо без да се обръщам инъче рискувах да се върна и да я отвлека
Не мисли за нея ,мисли само за проклетата делова среща, за която закъснявах