Екол нормал

Ян също се спря и проследи погледа ми, сочещ новото момче и Линет, намираща се в прегръдките му.
- Сериозно, вземи се в ръце, гаджето ти сигурно е разстроена, а ти се заглеждаш по чужди мацки.
До сега не бях забелязвал приятеля ми да има толкова защитническо настроение към Луси, нито пък да ме е спирал да се заглеждам по "мацки" не че аз се бях забързал за тях де, но чесо се случваше момичета да ме заговорят и той самия да ме прикрива пред гаджето ми.
Повдигнах въпросително вежди и сеотскубнах от хватката му, може и да се дължеше на това че предварително бях ядосан, но сега ми идеше да му разбия мутрата, както никога до сега.
- Знаеш ли колко ми пука, писна ми вече от вашите желания, скапах се да ви ходя по свирата!
Сега вече бяхме събрали развноестоен брой наблюдатели и двете групи, моята и тази на Линет с красивия руснак и Ханриет, се състезаваха кой ще обере повече зяпнали уста.
- Неолис, успокой се мамка му,има хора.
- Знаеш ли колко ми пука, казах ти, няма да ме манипулирате повече!
Може би говорех повече от очакването, а и в очите на Ян виждах ясно изразеното желание да ми фрасне един в носа, макар привидно да изглеждаше изненадан от "неочаквания" ми изблик.

Нео си истърва нервите и буквално възвърна погледите върху себе си и приятеля си,дори и Йоан ги загледа люпитно ,а Хенри ,както винаги си измисляше закачак и се хилеше. Понякога ми идеше да го фрасна по лигавата мутра.
-Лал Неолис се разпали,да не е заради теб.
-Това ли е Неолис-малко ми е по-високо копие.
-Ще ви фрасна сериозно.
Но и на двамата им бе много смешнои ,а на мен ми бе супер конфузно и притеснено. "Ами ако го удари и то пред всички"
Щеше да стане бой още малко и дори бях готова да се намеся и да ги спра ,когато изречението,което Йоан каза ме стъписа.Изпаднах в паника .
-Леон ще играе .Той знае ,че си тук и няма да стои мирен. Не знам дали те ще се избият ,но Русия ще го смаже Леон ,акмо разбере ,че има нещо между вас.
В този м омент бях много доволна и някак облекчена ,че между нас с Нео няма нищо. Нямаше да си го простя ,ако го наранят заради мен.
Йоан пак ме прегърна и тихо каза
-Дали те ревнува или ...
Аз го прекъснах
-Той дори не му пука за мен камо ли да ревнува.

Подозренията които до сега бяха в главата ми като мъгла започнаха да се разсейват. Загубени спомени, по-точно загърбени сякаш отново ми напомниха причината поради която "боготворях" Луси и обожавах Ян.
Не исках и да си помислям обаче че вместо мои спасители те бяха нещо съвсем различно от това.
Туптящата вена на лицето на приятеля ми не даваше добри значи, а слабото ми тяло,лишено сякаш от всякакъв контрол бе готово да се огъне дори под погледа му.
В такива моменти обичахме да пием студен чай тримата заедно или да се наливаме с алкохол по купони.
Няколко кадъра минаха през лицето ми и премигнах за момент, а тялото ми се олюля леко.
- Махни се от очите ми, преди да съм сторил нещо за което ще съжалявам.
Казах аз едва едва, но свих ръце в юмруци, готов да нападна най-добрия си приятел.
- Защо не си признаеш пред всички че ти си виновен, а изкарваш мен и Луси грешници?
- Какво!?
Попитах аз вече готов наистина да го нокаутирам.
- Разби сърцето на невинното момиче веднага след като се възползва от нея.
- Моля!?
Гласа ми продължаваше да бъде невярващ и погнусен от мръсните му лъжи.
- Не се прави на разсеян, много добре знаеш за какво говоря, сякаш новото момиче е достойна, за да зарежеш Луси, която спаси живота ти!
- Копеле мръсно, вече ще те убия!
Самият аз не се бях виждал така, никога преди, освен в онзи период когато човек не можеше да се допари до мен.
Дясната ми ръка замахна, а той ловко се дръпна встрани, но предвиждайки този му жест, замахна отново, този път забивайки главата му право в станата до която беше.
Нямаше право да се възползва от това, сякаш не говорех с него, а със съвсем различен човек, факт потвърждаващ тезата ми.

Момента бе кумнинационен направо си летяха искри ,а оня глупак Хенриет само даваше тон ,докато Йоан се вразуми и дори започна да го хока ,че само нахъсва.
В този момент освен реплики,от които нищо почти не чух заради йоан и неговата реплика ,последва един юмрук след това друг
"Подяволите сбиха се "
Никои почти не можеше да повярва ,че най-добри приятели се бият и то не знам за какво.
Йоан ме пусна и бързо се втурна да ги разтърва,заеднос него и един друг млад младеж.
Йоан хвана за кръста Нео и го дръпна викайки му да се спре,а другото момче се опитваше да укроти Ян.Хенриет се хилеше ,а на мен микипеше.
Толкова много хапливи реплики се размениха.
Дори не можех да да повярвам какво става и дори не ми е идвало през ума ...
-Дали не е заради теб-Хнериет каза
-Дано не. Сигурно е заради Русокоска
Казах с изплашен глас.

Още преди Ян да бе имал възможност да се изправим при което гарантирам че нямаше да остана жив, а успях да го сритам, а следващите ми движения бяха достатъчно бързи, за да усетя само и едниствено острата разрязваща болка.
По дяволите бях забравил срешу кого се изправям.
Нечии ръце се обвиха около кръста ми още повече причинявайки ми болка, но разчитах на това че под аноака кръвта нямаше да се види.
- Нещастник, как ме нападна, без да съм му сторил нищо, дори не те докоснах, идиот такъв.
Едва стоях на краката си, а и не можех да се оскубна от хватката на човека държащ ме, не и с тази рана.
Мръсник такъв, бе използвам момента на еуфория, за да ме нарани без да забележат другите, как през цялото това време в което бяхме заедно така и не се научих на тактиките му.
- Лъжец долен.
Едва изрекох аз, а от устата ми текна лека стуйка кръв, която опитах да преглътна, надявам се успешно.
- Аз ли съм лъжец, никой няма да те погледне след като разбере що за боклук си, дори и червенокоската която сваляш.
- Майната ти...тъп...ар.
Казах аз едва чувствайки тялото си, но трябваше да остана в съзнание, какъвто и да беше знаех много добре че ако някой разбереше че ме пробол с оръжие забранено да се носи, щяха да му се случат неща които на никого не бих пожелал, дори на нараниля ме приятел.

Направо ми идеше да умра ,със всяка секунда ми се струваше ,че всичко е заради мен и това ме изяждаше. "боже тече му кръв",дори вече Хенриет се притесни.
-ти си опасна бе Мила
-Как само си просиш боя.
-Лал по -полека.
Вече Йоан беше успял да го раздели но не и да ги спре да си викат като кучета. Целият университет ги гледаше. Това бе ме навяло на един болезнен спомен.Един глупак бе се припознал в мвн в една кучка и бе ме фраснал и съборил ,а колкото до реакцията на Леон -бе опостошително -направо го направи на сол.
Как ми се искаше да изчезна,когато приятеля на Нео ми се рзвика
-Ей червенокоса курво ,нищо не струваш,даже на малкия пръст на Луи не можеш да си-проститутка.
Сега и Йоан едва се здуржаше ,но той бе с по-толерантен характер и се спря сам .
"Подяволите не отново не отново"

Болата бе гадна, но като...човек с моето минало и настояще бях свикнал да я понасям и нямаше да си позволя една малка рана да ме покруси, не и докато този тъпак, уж най-добрият ми приятел не спираше да ръси обида след обида, не че аз не го правех, но аз поне обиждах него, а не останалите!
- Кучи син, мери си приказките, наркоман такъв!
Не сдържах вече, а ръката ми се изви, предполагам причинявайки "леко нараняване" на човека който ме държеше, но по-късно щях да се извинявай, сега бе времето да покажа на онзи идиот с кого си има работа и че Неолис макар да е променен, все още помни дивото у себе си.
Засилих се леко, а ръката ми този път уцели твърде лесно грозната му мутра, понеже ръцете му все още бяха хванати от някой който така и не различих.
Тялото му падна на земята,а жалкия му опит да се изправи, бе провален от силен ритник от моя страна.
- Замисли се малко и ми кажи кой на чии пръст не може да стъпи, друсач долен, идиот такъв, ще те разкъсам на хиляди парченца.
Бесните думи се сипеха от разкървавената ми уста, а вероятно повечето от тях не се разбираха.
Поредният ми удар в стомаха му, бе последван от нова пронизваща болка, този път не просто болка, а ужасно раздиране на някой орган или просто нещо друго, дори по болезнено.
Тялото ми се свлече на земята, хващайки отново същата рана, мамка му, пак там ли ме уцели, сякаш нарочно ме пробождаше точно там където вече имах белег от подобна рана.

Нео успя да се измъкне от Йоан и то без някаквио по усобвни средства. Просто малко му помогна и самия Йоан ,който вместо да нападне Ян и да стане меле леко отслаби ръката си и пазволи на Неолис да се изплъзне. Дори не можех да гледам как го удря ,а на Хенри му равеше удоволствие да гледа кеч
-Подяволите глопако ,престани да се хилиш ще се изтрепят
Изкрещях му право в лицето,когато се обърнах и видях как Нео пада на земята и се гърчи от болка. Това събуди и моите дяволи.
"само да си го ударил кучи сине ,ще ти размажа аз физиономията"
Тръгнах към Нео и Йоан, аХенриет ме хвана за ръката и ме стисна здравата.
-Пусни ме идиот.
Така си извих ръката ,че може би повече го заболя него отколкото мен да се отскубна.
Затичах се към Нео ,а Йоан се опитваше да го вдигне,но безуспешно.
Паднах на колене до Нео и се отитах да го хвана за ръката.
-Неолис какво ти е Ю?къде те боли/
курса за бърза помощ много ми помагаше особено след боевете на Леон.
Нео дори не ме погледна.
-Подяволите извикайте бърза помощ.
Ян и нео се гърчеха от болка ,а аз се отитвах да помогна,когато кървавата ръка на Неолис ме хвана за китката.
..

Кучия му син, знаеше къде да ме напада.
По дяволите бях загубил форма, но това не значеше че щях да го оставя така.
Опитах се да изправя отново тялото си, при това с помощта на руснака, ако не се лъжа, ала безуспешно.
Болката бе толкова голяма, че едва сдържах сподавилите ме викове.
Гласа на Линет успя някак да ме извади от ужасния бяг в който бях изпаднал, опитвайки се да се спася от наниза в който се бях превърнал вече.
- Не...недей.
Казах аз и се опитах да я спра, а ръката ми едва стисна китката й, толкова колко имах сили.
Не бях толкова зле, определено, просто глупака бе прекалил с ударите, а и аз бях изтощен, но не исках да ходя в болница, ако имаше как щях да поставя цялата тази сцена далеч от тук, само между мен и Ян.
Макар да съзнавах действията му върху ума ми, просто не можех да им се подчиня.
- Моля те...не там....- опитах се да преглътна новия изблик на кръв и се закашлях леко- само...изведи...тук.
Молех да се е разбрала молбата ми, иначе по-късно щях да съжалявам не само психически, а и физически от това че съм си позволил подобна волност.
ПП: ох на мен ми се спи обаче :(

Едва успявах да го чуя ,говореше почти като пред смъртно легло. Ян бе зле ,но ми се струваше ,че Нео е по-зле. Погледнах Йоан в очите и му дадох знак.Знака бе ясен и бърз -знаеш какво да правиш. Толкова пъти бяхме пребивани ,че техниката бе ясна. Лично и на мен беше ми се случвало ,но не точно бай по-скоро опит да те изнасилят и удари ,от които бях спасена от Леон.
Йоан стана бързо влезе в колата и запали после направи маневра ,като замалко да помете цялата тълпа и спря пред нас.
Слезе и ми помогна да го вдигна . Вкарахме го в колата и отпрашихме.
Йоан не знаеше дори пътя.
-На къде Лин?
-Към нас алоол 12
Майка ми ше ме убие ,за това което правя и аз си бях за смърт. -Надявай се да не викне пак полицията и да го отнеса.
Колата караше с бясна скорост а аз се отитвах да омогна с каквото мога на Нео,дори му дуржах ръката
ПП-аиде до по-кусните часове на деня