Малката къща "Lumineuse Junior"

Въздъхнах и се загледах в намръщената му физиономия. Когато се ядосваше ставаше много по-зрял и по-умен, е не, че той не си беше попринцип, но все пак...
- Стига си ми се мръщил - засмях се аз, отново разрошвайки косата му, а той се опита да се отскубне от ръцете ми като си мърмореше отново нещо от сорта на: "Прическата ми!" и "Наште ще ме убият!" или май беше "Ще те убия", не бях много сигурна, но се засмях на вече наистина съсипаната му зализана коса.
- Ето! Така е много по-добре.
Отдръпнах се от него, усмихвайки се мило. Наистина бяха редки моментите, в които се усмихвах по този начин, но точно в момента детинското му упорство и враждебност ме караха да се усмихвам и да се чувствам щастлива, да забравя поне за миг всичката онази кръв, която бе полепнала по ръцете ми.
- Аз не ти ли казах вече, че правилата ти не струват? За какво са създадени, ако няма кой да ги наруши, Зи?
Подсмихнах се и протегнах ръка към него все едно щях да продължа да му роша косата, а той се отдръпна леко назад, присвил подозрително очи срещу мен. Пръстите ми докоснаха рамото му, а очите ми нежно гледаха неговите.
- Не се тревожи за глупости, Зи. Ще се оправя, както винаги съм го правила. Няма смисъл от това.
През съзнанието ми за миг мина мисълта да му кажа истината и това, че се шегувам, но щеше да е по-досоверно пред родителите ни, ако той също си мислеше, че наистина съм бременна, така че може би щях да му призная истината на края на вечерта, когато вече всичко беше свършило.

Няма да коментирам как ме ядосваше с това нейно проваляне на и бе това ужасното ми състояние, за което нашите наистина, ама наистина щяха да ме обезглавят...но на нея така като гледам не й пукаше особено много.
Поклатих глава разочаровано и се заслушах вече изпънат като струна, готов да я перна ако отново се опита да допари косата ми.
За моя изненада последвалите й думи не бяха шеговити,а сериозни, каращи ме да се отпусна и отвърна на усмивката й топло и по същия начин.
- Знам,просто наистина се съмнявам да са в голям възторг, не че нещо, но си млада, а за техните принципи на всичкото отгоре неомъжена, вече си представям сценка.
Казах аз и въздъхнах,а ръката ми докосна нейната, за миг, а след това отново се върна върху ключовете на колата, този път запалвайки я.
Приятното й мъркане успя да изпълни душата ми и да ме накара да си върна онзи детски вид, така присъщ за мен.
- Нова е, по-бърза и по-сигурна. ще се влюбиш в нея!
Казах аз въодушевен и преместих скоростния лост ентусиазирано.
Това бебче наистина си го биваше...е то оставаше и за огромната сума която нашите, а и от части аз изръсихме за нея, да не си струва парите, но все пак, колата наистина бе върха!

» Имението/гигант/ "Lumineuse"