Бар "Night for Love"

Заглавие: Бар "Night for Love" Съб Дек 25, 2010 11:57 pm

Този не много известен бар, но с приятна и полузатъмнена обстановка, е напълно подходящ за влюбени двойки и хора който искат да намерят малко спокойствие в забързания свят.
Бар "Night for Love" 2790899S

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:41 am

Загледах се в чашата с джин в ръката си, а малките ледени кубчета вътре пробляснаха игриво на светлината на жълтата лампа. Каква ирония само. Стоя тук и пия джин с лед, докато навън духа такъв студен зимен вятър... Май тази вечер определено ми ставаше нещо, макар че кога ли пък изобщо съм била наред. Седах сама в някакъв долнопробен бар и се наливах с алкохол като някоя смотанячка.
Приближих ледената течност до устните си, вкусвайки от аромата и горчивината й. Гърлото ми започна бавно да изгаря, а лека руменина изби по бузите ми.
Какво всъщност правех тук? Опитвах се да се напия ли? Даа, може и така да се каже. Друг бе въпроса, че алкохола просто не ми влияеше и тялото ми не можеше да го обсорбира, за да се напия като обикновените хора. Жалко... Поне веднъж ми се искаше на сутринта да ме цепи глава и да успея да изтрия всичките спомени от главата си, макар и само за една нощ.
Звънеца на входната врата извъня, но изобщо не си направих труда да се обърна и да погледна кой влезе през вратата. Леденостуденият въздух бързо нахлу в задименото пространство и изпълни въздуха с мраз. Едва забележима тръпка премина през кожата ми, карайки я да настръхне. Предположих, че това се дължи на студа, а и какво друго друго можеше да бъде по дяволите? Предчувствие? Наслада от студа?
Поклатих глава и оставих празната чаша на бара.
- Барман, налей ми още едно.
Високият и сериозен младеж ме погледна с преценяващ поглед, като го задържа над посърналото ми лице. На устните му като чели се бе заформил отказ, когато след малко поклати глава и просто ми напълни отново чашата. За бога, защо трябваше да са толкова посърнали всички! Човек не можеше да се напие на спокойствие, не че можех, но все пак нищо не ми костваше да опитвам, нали? А и ми харесваше горещата следа, която оставяше алкохолът по гърлото ми. Напомняше ми за жив огън, който се влива в кръвта ти, карайки вените ти да се разширяват и кръвта ти да кипи.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:43 am

“Каква ирония на съдбата”...тази мисъл не спираше да се върти в главата ми, подобна на ураган, а в окото му все още се намираше образа, ясната картина която не се отделяше от там, напомняйки ми какъв идиот съм бил през целия си живот....а уж парите били всичко, странно защо аз никога не съм го усещал.
Въображението ми продължаваше да ми припомня отделни картинки, снимки на живота ми, докато друга част от съзнанието ми обръщаше внимание на фигурите около мен, всяка забързана за някъде. Не бе ли късно вече, за къде изобщо бързаха тези хора, не им ли се струваше живота и без това толкова кратък, ами трябваше допълнително да го скъсяват, бързайки.
Трябваше да се скрия от всички този хаос, да избягам от света, най-вече от Хрис, който най-вероятно в момента се побъркваше за моето здраве, ето затова никога не трябва да си наемате личен психиатър, понеже идва момент в който се провъзгласява за твой баща и започва да те командва и съветва така сякаш си малко дете.
Тежка въздишка се отрони от устните ми и несъзнателно блъснах някаква врата, озовавайки се в нещо като бар...предполагам. Е в подобни случаи и баровете представляваха утеха, особено за непоправим алкохолик като мен.
Краката ми механично се понесоха към бармана и устните ми заизричаха зами думи които сякаш бяха повтаряли с години наред.
-Уиски моля.
-Какво да бъде.
-Най-силното което имате
-Да господине.
Краткия ни разговор бе успял да ме изтощи, карайки тялото ми да потърси опорна точка, на която да се отпусне спокойно, забравяйки че изобщо съществува.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:45 am

Наклоних за пореден път чашата към устните си, когато на стола до мен видимо се строполи някакъв мъж. Погледнах за миг към него, но той сякаш не ме отрази. Какво пък, с моята професия това си беше нещо напълно обичайно. Нали това правех цял живот - бях невидима, бях тиха и отмъстителна.
Телефонът в джоба ми извъня. Завъртях чашата на бара, хващайки я с двете си ръце, докато натрапчивата вибрация настоятелно се набиваше в съзнанието ми. Ще се откажат, който и да ме търсеше в момента щеше да престане след малко, когато операторът го изключи. Отпих от течността, а сладкия огън се разля по тялото ми. Вибрацията спря, а с нея се появи и бледа усмивка на лицето ми.
Знаех си, че ще се откажат, щом не им вдигах значи просто не бях в настроение за това и за тях бе по-безопасно да не ме търсят. Нямах желание да се заемам с поредната безсмислена и дълга мисия, когато все още не се бях възстановила напълно от тази.
Мъжа до мен си поръча уиски, а като чели само изричането на думите, бе успяло да го изтощи. Не изглеждаше особенно добре. Какво ли му имаше? Дали и той като мен в момента просто не бе в настроение или просто бе попрекалил с работата.
Очите му се затвориха, а главата му се люшна към мен и докосна рамото ми. Допира бе съвсем лек и невинен, че внезапното изтръпване на кожата ми, ми се стори пресилена реакция.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Гласът ми се извиси леко и очудващо топло за самата мен. Дали пък не се нуждаеше от помощ за нещо? Ох, да го вземат мътните! Току-що го видях, а вече се втурвах в мисли как да му помогна. Отлично няма що! Ето за това понякога наистина си просех досадните лекции на Робърт. Може и да изпълнявах отвратителни мисии и да посягах на животи, но не бях ли на работа се превръщах в малко по-нормален и уравновесен човек. Мен ако питате е по-скоро "ненормален", но това е друга тема.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:47 am

Главата ми тежеше повече от сто слона, убеден съм!
Може би това бе причината поради която не можех да я задържам изправена и си позволих да я отпусна небрежно.
Необмисления ми жест предизвика у новата ми облегалка слова които сякаш пристигнаха в съзнанието ми минуи след изричането им.
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Странно...повечето хора биха ме изритали от рамото си, отколко да ме попитат така любезно, дори без ирония в гласа.
“ Може ли да ме гръмнете” или пък “ Зависи...какво ще кажете за..” това щях да го прекъсна преди дори да си го помисля понеже нямаше да е много прилично.
- Останете така, това е достатъчно.
Казах аз, по-скоро прошепнах и скръстих уморео вежди, въздишайки.
Ако не се лъжа бях опрял глава в нечие рамо,а по гласа следваше да е на някоя дама, но силите ми не бяха достатъчни, за да се повдигна и да проверя.
В този мог чух звук от нечии думи и си отворих, затвовилите се сами клепачи , поглеждайки към бармана.
По дяволите кой знае колко жалък изглеждах...на ой му пука, след последното което направих май не се броях за човек, така че да речем че мнението на останалите не бе от никакво значение за мен.
Единственото което успях да стоя бе да придърпам тежащата тонове кристална чаша, до засъхналите си устни и да отпия любимата си течност жадно.
Нови световътрежи и глупави халюционации се оформиха в болното ми съзнание карайки ме да се усмихна, направо засмея, действие което предполагам допълваше картинката ми на побъркан мъж...къде ли се бе изгубила елегантността с която се славех, бързите и неочаквани движения...явно бяха притъпени от болката, от непредсказуемото действие на всички около мен, сякаш наговорили се, за да ме наранят взаимно.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:49 am

Оставих го да лежи на рамото ми, докато бавно отпивах от огнената течност, онесена в собствените си размисли.
Завъртях вяло чашата, а звукът от удрящи се в кристала ледчета, извика последната картина на жестокост, която бях проявила едва преди ден. Нима бе минало толкова малко време... Имах чувството, че бе много повече от това. Гъстите му старчески вежди се бяха събрали, а дълбоките му светли очи ме ме гледаха умолително, молейки за пощада. Каквото и да си мислех, каквото и да чувствах в онзи миг, единственото, което направих, бе да натисна спусъка и да го убия. Кръвата му все още не искаше да избледнее от съзнанието ми, но може би това бе цената, която трябваше да проявя заради жестокостта си.
Незнайно защо, но отново почувствах онова странно чувство, че някой ме наблюдава. Огледах заведението с крайя на окото си, но не видях нищо подозрително. Тялото ми не трепна, не издаде обезпокоението заради странното усещане, което изпитвах. Дали пък случайно този до мен не бе причината за всичко това?
Да, как не. Та той бе най-обикновен бачкатор, който се нуждаеше от малко почивка, за да възстанови силите си, или пък може би от един здрав и твърд алкохол да го сгрее за малко. Навън вятъра продължаваше да се усилва и да духа заплашително. Явно пшредстоеше буря. Не, бурята вече бе на лице. Въпросът бе колко точно щеше да се задържи и каква щеше да бъде силата й.
- Наздраве - опитах се да се усмихна на човека до мен, когато забелязах, че посегна към чашата си. Беглият ми поглед, който успя набързо да го сканира, го определи като доста привлекателен, макар и в момента да изглеждаше по-зле и от мен самата.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:50 am

Звука от гласа й ме повика и аз обърнах глава към нея, леко повдигайки се.
Изглежда наистина не бях от типа хора който ще издържи на непознатото, трябваше да забележа всеки един детайл, независимо дали е маловажен или наистина ценен.
Черното разбира се привлече погледа ми, защо ли повечето хора умеяха да се обличат по този начин, така подтискащ и тормозещ начин...на мен напрежението ми бе достатъчно, след всичко което ми се случи през последната седмица може би нямаше да пипна отново нещо черно...по простата причина че се налагаше, поради жестоката загуба.
По дяволите, бях си обещал да не мисля за това...изглежда за десетките отнети от мен животи се налагаше да заплатя с този на най-любимото.
- Наздраве...въпреки че здравето е твърде относително.
Думите ми отново прозвучаха някак далечни и странни, плътния ми глас замря при отпиването на течноста, пресушавайки цялата чаша...навиците умират трудно, но това което можех да направя сега е да се удавя в алкохол, а милия ми Хрис...е поне после щеше да получи солидна сума за да ме лекува от психичното ми “здраве”.
- Имам чувството че подценявате възможностите или просто забравих да добавя “двойно”.
Казах аз подпрян на бара, усмихвайки се на високия барман.
Леко движение на дясната му ръка предизвика тик у мен, състоящ се в посягане към сакото...май се вживявах прекалено много, след като бях готов да гръмна човека “даряващ” ме с лека на забравата.
- Заповядайте.
Каза той с присвити вежди и ми подаде чашата с лед, типично за барманите да се тревожат за клиентите си, смао че бе малко досадно, особено в състояние катомоето.
- Благодаря ви, обещавам този път да не бързам толкова много.
Казах аз усмихнат, но в същото време сериозен, а мъжа срещу мен се засмя и поклати глава.
Доближих течността до носа си и вдишах дълбоко, докато изгарящата й миризма не разяде дробовете ми.
- Изглежда не само аз съм унил,
Казах аз подпирайки се на бара с едната ръка, а другата държайки все още чашата,неотпита от течността. Предполагам щеше да е по-добре да започна с нещо свързано с времето, повечето хора правеха така, но аз си бях директен...и поняга поради този факт не само печелех, а и губех.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:51 am

Дали пък не прекалявах малко? Беше повече от очевино, че той се бе умислил в собствените си мисли, за да се занимава с мен. Защо ли изобщо се тревожех? Хах, може би така се опитвах да изкупя греха си към обществото или пък просто бе вродено в двуличната ми същност.
- Изглежда не само аз се опитвам да се напия.
Отвърнах на думите му и по устните ми пробягна усмивка. Погледнах за миг в очите му, които бяха необичайно тъмни и пъстри. Странна комбинация за странен човек, нали? Не знам, но сякаш имаше нещо в него... Нещо, което ми бе познато... Но не знаех какво.
Отместих поглед от него и изпразних поредната чаша с джин.
- Барман, още едно!
Момчето се обърна към мен като ми се усмихна вежливо и заговори с досадния си напевен глас:
- Не пихте ли достатъчно тази вечер?
- Не ми се прави на философ. Да ти приличам на пияна?
Той задържа за миг погледа си преценявайки какво да отговори. Наистина не приличах на пияна. Можех да нося на алкохол, при това доста, особенно пък ако ме предизвикаха, а в момента желанието ми да се напия бе достатъчно, за да не успея в това начинание. Момчето поклати глава, а на лицето ми се появи ведра усмивка.
- Тогава ми налей още едно.
След миг чашата ми бе отново пълна. Прокарах пръст по ръба й, а някаква странна пръпка се разнесе из тялото ми. Не успях да преценя на какво се дължеше, дали на странния поглед, който чувствах върху себе си или пък може би заради алкохола, но определено почувствах нещо.
Обърнах лице към мъжа и се усмихнах, вгледана в очите му.
- Е, страннико, ще благоволиш ли да ми кажеш името си или ще трябва сама да го налучкам.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:52 am

Само тя, само аз...това тотално започна да ми писва и да ме натоварва.
Искаше ми се да съм в Алпите както обикновено по това време на годината или пък да бях на поредното екзотичномясто посочено ми от “висшия” и да се наслаждавам, доколкото е възможно на работата си...
Май трябваше да погледна напред вбъдешето...имах висше което би ми предложило къде къде по-сигурен живот, ала след загубата “му”...какво можех да сторя, толкова много дилеми имах пред себе си, толкова много, че дори не можех да подредя собствените си мисли и ги изказвах някак несвързано...закодирано.
Въздъхнах и отпих от чашата, неспазвайки обеанието си този път да не бързам, след като успях да я оставя наполовина празна, затворих парещите си очи и опитах да успокоя болката в главата си. Предполагам на тъпото уиски му трябваше време докато подейства...е добре...нали уж не бързах.
- Е, страннико, ще благоволиш ли да ми кажеш името си или ще трябва сама да го налучкам.
Гласа й отново прекъсна мислите ми, ала не отворих очи, страхувайки си зелените й очи да не подпалят и без това зачервените ми зеници.
- Имам много имена.
Отговорих аз съвсем сериозно...вероятно бих й казал някое от многото...онова с френската самоличност, Микел...май така беше или нещо от този род...уф да му се не види, вече се чувствахкато човек без име...имайки предвид работата ми...може би си бе напълно нормално, но в същото време задушаващо.
- Затова ако искаш може да започваш с предположенията.
Казах аз и се усмихнах, наведох главата си към краката на високия стол на който седях и чак тогава посмях да отворя очи, игнорирайки слабата светлина околонас, въпреки това достатъчна за да ме раздразни.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:53 am

Подсмихнах се и разклатих чашата, която държах в едната си ръка, загледана в бледия кристален отблясък. Много имена, а? Или се опитваше в момента да ми се направи на интересен, или наистина бе толкова зле, че дори не можеше да си спомни собственото си име.
- Добре тогава. Какво ще кажеш за... Майкъл?
Огледах отново дългото му и добре сложено тяло. Да, Майкъл му подхождаше, но едва ли бе точно това. Може би някое друго, някое.. по сурово и същевременно привлекателно като него. Почувствах как под кожата ми сякаш премина слаба вълна огън, която ме стопли. Странно, не бях прекалила с алкохола. Добре де, може би малко, но не чувствах да съм замаяна.
Премигнах бързо, опитвайки се да се отърва от внезапно появилия се огън в кръвта ми.
- Микхаел, Анхел или пък Каел?
Божичко, какво ми стана изведнъж, не можех дори да се съсредоточа, за да измисля едно име. Огънят по тялото ми се разгоря неодържимо, за това се извърнах към бара и отпих от джина, но той не помогна, не успя да премахне изгарящия пламък, преминаващ през тялото ми.
- Барман, дай ми чаша вода, възможно по-студена! Веднага!
Момчето зад бара ме изгледа леко объркано, но ми подаде бързо една чаша с хладка вода. Поднесох я към устните си, а почти ледената течност сякаш успя да „огаси” за миг така внезапно разгорещилото ми се тяло. Нещо не беше наред... Никога до сега не се бях чувствала така. Освен ако... По дяволите!
Сложих ръка пред устните си, неспособна да призная собственото си поражение. Как можех да съм такава глупачка! Кога бяха успели? Защо? Кой? Знаех си, че има нещо гнило, трябваше да се доверя на инстинките си, но защо по дяволите не го направих? Защо свалих гарда си толкова лесно?
Почувствах внезапната тежест в гърдите си, парещата ми кожа, вдтвърдените ми зърна... Лек допир до кожата ми в дървения плот, предизвика лека тръпка на наслада по тялото ми. Аз... Трябваше да направя нещо... Не можех да изляза така. Ако го направех, със сигурност щях да попадна в капана им. Трябваше да измисля нещо, но какво! За бога, как не успях да се усетя по-рано!
Обърнах се отново към мъжа до себе си, който ме изучаваше с поглед.
- Съжалявам, аз... май попрекалих малко с питието – усмихнах се аз, а поредната по-силна вълна на огън заля тялото ми, карайки кожата ми да настръхне и затваряйки очите ми от непоносимата болка на желание. Ако продължаваше така скоро... Скоро... Трябваше да се махна от тук! Веднага!
Извадих набързо някакви пари от джоба си и ги поставих бързо на бара.
- Задръжте рестото!
Казах прибързано и се изправих рязко, при което залитнах и за малко да падна. Изглежда тъпия наркотик вече бе успял да ми въздейства до олкова, че започнах и да залитам.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:53 am

Предположенията които започна да изстреля в началото ми се сториха смешни, не очаквах да се опита дори, ала след по-малко от секунда усетих че нещо не е наред...странно, а аз си мислех че щом пие така “жестоко” значи наистина не би се напила лесно.
“Е аз поне си признавам алкохолизма” помислих си аз и се усмихнах криво, докато отпивах нова чаша с уиски...супер явно трябваше от съпричастност към нея и аз да се напия.
Докато устните й жадно поемаха ледената вода дадена й от бармана, аз си поръчах още едно и бързо го изпих...господи, сякаш някой ме бе предизвикал да се напия повече от нея...не това мое мислене, свързващо абсолютно всичко със съзтезание, определено щеше да ме погуби някой ден, ала кога нямах си и идея.
- Съжалявам, аз... май попрекалих малко с питието- извинително с усмивка на лице каза тя, а аз се засмях.
- Няма проблеми, случва се на всеки.
Казах аз и като за да подтвърдя тезата си, замахнах вяло с ръка и замалко не блъснах чашата на земята.Май поетия и преди това алкохол си оказа влиянието...чакай преди това ли, кога бях успял да пия и преди да дойда тук..ясно щом амнезията пропиваше мозъчните ми глетки, значи определено съм имал нужнто време и съм погълнал нужното количество алкохол, за да усещам главата си за по-лека и сякаш “отвъртяна”.
Жената, чието име като се замисля не знаех, изглежда имаше намериението да се прибира, но изглежда не бе наясно с правилото че “приятелите не оставят пияните си пиятели да шофират”, не знам дали щеше да се прибере с кола у тях, аз лично бях зарязал моята, нито пък бяхме приятели, но факта че се напихме заедно ни прави нещо повече от непознати...предполагам, а и да си призная момичето изглеждаше секси...да алкохолик от класа.
- Почакай!
Казах аз и я хванах внимателно за рамото, придържайки я за да не падне.
- Не ми изглеждаш добре, ако искаш мога да те изпратя.
Предложих аз и се усмихнах, предполагам външно не си личеше как самият аз едва стоя на краката си,а и умеех да си придавам вид, далеч по-различен от реалния си.
- Няма да е много разумно ако се прибереш сама, мисля че ще е добре да приемеш.
Казах аз преди да ми бе отказала брутално, все пак истината бе такава и колото и да се чувства замаян, мой дълг бе да не оставям една пияна дама да се прибере сама.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:54 am

Допира на ръката му до кожата ми засили още повече непоносимото изгарящо желание вътре в мен. По дяволите... Сега ли намери да се прави на джентълмен? Само един допир от негова страна усилваше петкратно силата на поетия от мен наркотик.
- Повярвайте ми и сама мога да се грижа за себе си.
Извърнах лицето си към неговото, а тялото ми леко потрепери. Добре де, в това положение едва ли изглеждах като брутален убиец, какъвто всъщност бях. Да не говорим, че краката ми бяха омекнали, а огненото желание, подсилвано от близостта на този непознат и привлекателен мъж, ме обземаше все по-силно и непоносимо от преди миг. Не знам дали заради наркотика, или заради своето собствено странно увлечение, но определено ми се искаше точно в този момент да му се нахвърля...
Поклатих глава, за да пропъдя абсурдните мисли от главата си. Не, не можех да му позволя да ме придружи. Ако го направех, не знаех колко още ще успея да се сдържа, а това бе опасно. Да не говорим за онези, които имаше вероятност да ме чакат отвън.
- Не се тревожете за мен – повторих отново с лек и несигурен глас. Бузите ми вече се бяха зачервили, а въздуха в заведението ми се стори по-тежък от когато и да било.
„Лошо... Трябва да побързам!”
- Аз... Трябва да вървя, наистина. Повярвайте ми трябва да... – гласът ми пресекваше.
Задъхах се, а съзнанието ми сякаш започна да се замъглява. Краката ми не ме държаха, ама изобщо не ме дъраха. Стиснах силно бялото му палто и облегнах глава на гъдите му. Въздухът ставаше все по-тежък за дишане с всяка изминала секунда, а сърцето ми биеше толкова бързо, че имах чувството, че кръвта ми кипи и беснее из вените ми. Вдишах неволно сладкия му парфюм, опитвайки се да си поема въздух. За съжаление аромата му единствено успя да подсили въздействието на наркотика, а бузите ми вече горяха.
- Моля ви... Изведете ме... от... тук...
Прошепнах немощно на гърдите му. Ако... Ако можех да се добра до вратата, само ако можех да почувствам студения бриз на снежната виелица отвън... Тогава... Тогава може би щях да успея да се посъвзема малко.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:54 am

По дяволите!
Какво се очакваше от мен, тя май наистина не беше добре, в един момент говореше че би се справила и сама, а в следащия едва ли не прибадаше в ръцете ми.
Въздъхнах немощно и поклатих глава, предчувствах че нещо не е наред...
Кой знае, може би наистина бе странно самият аз да предлагам на малдо момиче да я придружа до дома й, след като днес се бях развел...наистина бях примерен мъж, няма що...но не това ме притесняваше...проблема бе тягостното усещане което имах...ами ако беше капан или примамка...знам ли ги какво можеха да измися.
Въпреки че ако бе нещо подобно лесно щях да се справя, можех да я залича дори без да използвам оръжие , а отпечатъците...хм те ми бяха любимата част, обожавах да “почиствам” след себе си, точно заради това “той” ме обичаше най-много, нямаше по-добър в екипа, а сега като се замисля в момента излагах елегантността си под въпрос, да се напия и да позволя на една жена да ме примами...е щях да опитам, може би бе просто една непозната, нуждаеща се от помощ, при това секси непозната, а аз бях пиян и сещате се...да много приян при това, след като си мислех за това.
- Ела, ще вземем такси.
Казах аздокато вадех няколко банкнотиот бежовия си портфейл и ги подадох на бармана.
Хванах я за ръката и я преметнах през рамото си, нямаше да успея да я вдигна сега, след като едва се задържах на краката си, затова щеше да се наложи да ходи подпряна на мен.
Задърпах я към изхода и с крак отворих вратата.
Хладния въздух нахлу в съзнанието ми, а присъствието на мъже облечени в черно и с черни очила/само да отбележа че навън бе тъмно и студено, следователно определен бяха някакви мутри,от онези които ме разсмиваха само с присъствието си/.
- Добър вечер, господа.
Отвърнах аз спокойно на настойчивия им поглед и се усмихнах приветливо...страхотно значи определено бе капан...но от кого?

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:56 am

Леденият вятър ме блъсна в лицето, щипейки непоносимо силно кожата ми. Беше приятно... Тази свежест и студенина... Този хлад, успокояващ горещото ми тяло. Вятъра погали косата ми, връщайки ме малко на земята. Усетих нечие рамо до мен, някаква опора... Дали бе онзи, с който бях пила до преди малко? Да, едва ли щеше да е някой друг, макар че едва ли щеше да има човек, който да откаже да изпрати една „пияна” млада жена до вкъщи.
- Добър вечер, господа.
Гласът му, в който долових спокойстиве и хлад, ме накара да отворя очите си. Трябваха ми няколко секунди, за да мога да различа снежно белия отъпкан сняг пред мен, както и няколкото високи мускулести горили. Тъмните им очила ги издаваха от километри, а белите рози до сърцето им ясно и силно извикаха едно-единствено име в главата ми. „Гибс!”
- Предайте ни жената и няма да пострадате, господине.
Гласът на високата мутрата, която се извисяваше с почти една глава над останалите, бе спокоен и уравновесен. Определено не му беше за първи път, но пък изобщо не успя да ме изплаши. Трябваше да се постарае повече. Студеният вятър галеше лицето ми, отнемайки от топлината, която ме изгаряше. Все още чувствах изгарящата болка на желание в доланата част на тялото си, както и леко втвърдените ми зърна, но студа бе достатъчен, за да смекчи ефекта на наркотика, макар и малко, поне можех да мисля.
Отметнах от врата си ръката на мъжа, чието име така и не бях успяла да науча. Всъщност и да го знаех, нямаше никакво значение, след като едва ли щяхме да се срещнем отново.
- Нима си мислите, че евтините ви номера могат да минат?
Погледнах сериозно към мутрата, а в очите ми се появи влага. Бузите ми пламтяха, а въздуха, който вдишвах, изгаряше дробовете ми, опитвайки се да поохлади малко тялото ми. Не бях в състояние да се бия точно сега, но никога нямаше да се оставя да си мислят, че могат да ме заловят толкова лесно. Опитах се да не дишам толкова тежко, но отлично усещах немощността на пръстите си. По дяволите, ако не успеех да ги заблудя, че нищо ми няма, щеше да се стигне до бой, в който едва ли щях да бъда сред победителите.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:56 am

Да им предам какво...тези идиоити май не бяха наред с главата, щяха да видят жената, но през крив макарон.
Хладния вятър, развяващ заедно със себе си, малки и остри снежинки, се заби в тила ми и леко проясни съзнанието ми...значи не бе капан за мен или пък бе, но се опитваха да ме разсеят..странно, принципно подхода не бе такъв, знаех го от личен опит, все пак вече бях излаган на подобни глупости, но никога не съм губел, следователно и тези горили щяха да си поемат заслуженото.
Ето как изглеждаше всичко отстрани, предполагам...трима мъже, двамата от които високи колкото мен, следователно към 1.90, не много набити, поне не и в сравнение с третия, който определено имаше два метра, да не е и повече, приличаше ми на някаква изчадие с мускули, което си мислеше че всичко се решава със сила, да ама не.
-Хайде господа, нима искате да ми попречите да си изкарам една приятна вечер с моята дама.
Усмихнат до уши попитах аз и се засмях, прикритието бе едно от най-важните неща, лесен трик бе да разсейваш врага, докато ти през това време го “нападаш”.
Горила ме изгледа злобно или поне така предположих понеже с тези тъмни очила нямах голям шанс да разбера.
-Хванете го, а нея вкарайте в колата.
Гласа му, звучащ на друг език, въпреки това рабираем от мен, все пак това ми бе една от страстите, езиците, които просто ми се лепяха...освен досадното ми его, което показвах дори в собствените си мисли.
Раздвижването на двамата мъже ме накара да се върна отново в ледената сцена и да задействам плана си.
От десната ми ръка изхвърча нещо наподобяващо газова бомба и падна на земята с оглушителен звук, нямах време да се бия, нито се чувствах като за бой, затова разчитах на насъбралата со край нас тълпа хора, включително и изнезналия от бара, барман, да ги видим сега как щяха да ни хванах.
Признавам по смехотворно бягство не съм имал, всъщност изобщо не съм бягал, с разликата че принципно не си позволявах да се поддам на изкушението да пия.
-Хаде ела.
Казах аз на дамата до мен и я хванах за ръката, трябваше да се скрием преди хората да се разтикат.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:57 am

Странните познати думи отекнаха в съзнанието ми, но не успях да се сетя за значението им, понеже съзнанието ми отново бе започнало да се замъглява. Какъв език бе това... Руски? От кога Гибс използваше руснаци? Не, може би не съм чула правилно.
Двама от смешната тройка излязоха напред сякаш готови във всеки един момент да ми се нахвърлят. По дяволите... Стиснах юмрука си, готова да ги ударя, но силата, с която го направих или може би по-скоро би трябвало да кажа слабостта, ми даде напълно да разбера, че няма да мога дори да убия муха в това ми състояние. Краката ми се подкосиха и имах чувството, че след миг щях да съм паднала на земята, когато внезапна газова мъгла избухна пред нас, скривайки мутрите от погледа ми, а нечия силна ръка ме дръпна силно, повличайки ме след себе си.
До съзнанието ми достигнаха някакви несвързани думи, но не можех да се съсредоточа достатъчно, за да ги чуя. Всичко край мен бе мъгла. Не виждах нищо, не чувах нищо. Единственото, което усещах бе изгарящата кожата ми мъжка ръка, стиснала силно китката ми, дърпаща ме някъде напред.
Тичах колкото можех по-бързо. Не исках да попадна в ръцете на онези типове. Гибс щеше да си плати за това... Кълна се!
Мъжът спря за миг и се огледа, след което миг по късно почувствах твърда стена зад гърба си. Къде бяхме? Какво искаше? Аз...
Тялото ми потрепери и се свлече по стената, а задника ми тупна в мокрия току-що навалял сняг. Не усещах студения вятър, нито студа. Тялото ми гореше... Боже господи, имах чувството, че цялата изгарям отвътре. Болката бе непоносима! Аз... Аз трябваше да...
Гърдите ми се повдигаха тежко, борейки се да си поемат така жизненоважната глъдка студен въздух, само че в момента дори той не успя да изтрие желанието и задушаващата тялото ми горещина. Лек допир до гърдите ми ме накара да затворя очите си и да отместя глава надясно, простенвайки. Очите ми се бяха навлажнили, а чувството за безсилие ме обземаше все повече и повече.
- Благодаря ви... – прошепнах тежко и се опитах да се изправя, но тялото ми ме предаде. По дяволте! Кълна се, че никога повече нямаше да близна алкохол!
Отворих очите си, срещайки онези синьо-зелени дълбоки очи, които бях видяла малко по-рано в бара. Значи все пак той бе отговорен за спасението ми. Тогава може би нямаше какво друго да се направи... Мразех да оставам длъжница някому. Това можеше да ти изиграе много лоша шега в бъдеще, но в момента просто нямах избор. Желанието ме оземаше все повече и ако не направех нещо скоро, болката щеше да продължи да ме измъчва.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:58 am

Най-сетне отново се почувствах в свои води,обожавах плътната и в същото време видима мъгла, обвиваща се около тялото ми, може да се каже че това бе една от причините да обичах Лондон...а в Париж да се завръщах толкова рядко.
Придърпах я в едно малко пространство между два блока и притаих дъха си, не бе изключено някоя от мутрите да се бе сетила какво става, нищо че на тези идиоти повечето им нервни клетки са съсредоточени да съкращават мускулите им и сигналите които достигаха до главния им мозък бяха прекалено слаби, за да зацепят какво става.
Дъха ми се разля около нас на парцали излизащ през зачервените ми устни, изглежда за кратко време бях забравил адреналина поради който приех да стана това което съм сега, каквото и точно да се наричаше.
-Шшшш.
Прошепнах аз в отговор на благодарящите й думи и поставих нежно пръст на устните й, жест който май накара бузите й да се изчерят...или пък си бяха вече зачервени...от студа можеби, или пък понеже беше пияна...ох самият аз се намирах в подобно състояние,което замъглеваше иначе бързия ми ум.
-Все още не е свършило, ела.
Казах аз съвсем тихо от приклекналата поза която бях заел, се изправих, повдигайки и нея, нямах намерение да останем тук, трябваше да я прибера у тях, но дали дома й бе безопасно място...ами ако тези очилатковци преследваха нея...хм да не би да бе дъщеря на наркодилар...както и да е, в момента това бе без значение, спасявах не само нейната, а и своята кожа...Показах главата си навън, за да се убедя че край нас няма никой и с бързи крачки притичах до първото такси което видях, за щастие съвсем близо.
-Добър вечер и весели празници!
Поздрави той и се усмихна приветливо, мамка му да не би да беше Коледа вече...надали.
Обърнах се към непознатата жена с въпросително изражение, до тук бях аз, сега тя решаваша къде да я заведа.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 1:59 am

Качихме се в такси, а веселият глас на шофьора прозвуча сякаш нереално в облака от събития, който се бе случил преди миг. Качих се на задната седалка и облегнах главата си назад. Непознатият ми чаровен спасител седна до мен напълно омълчан.
- На къде да карам?
Усмихна се ведро и приветливо шофьорчето – момче на не повече от... деветнайсет-двайсет години. Може би съвсем ново в този бранш. Поех си дълбоко дъх и изправих замаяната си глава. Наркотика бе силен – определено, а в комбинация с алкохола, който изпих най-вероятно нямаше скоро да успея да се съвзема. Надявах се само да не става по-зле, защото и така в момента ми бе трудно да дишам.
- „Крейвън Хил” 87. Улицата между Хиде Парк и „Куийн сртийт”.
Отвърнах усмихнато аз на шофьорчето, което ми кимна и пое по улицата. Притворих очи, опитвайки се да направя нещо по въпроса с изгарящото ми тяло, макар че какво всъщност мога да направя... нищо! Или поне докато не се прибера.
Сега бях осъзнала, че май дадох постоянния си адрес, онзи, на които най-често обичах да отсядам. По дяволите... Изглежда след тази вечер щеше да се наложи да продам апартмента.
Шофьора караше гладко и бавно, а в този късен час почти нямаше задръсвания. В колата му обаче бе горещо, нещо, което само подсилваше огъня в мен. Мътните ги взели! Що за наркотик бе това? Бузите ми все още бяха силно зачервени, а с всяка изминала секунда дишането ми ставаше все по-трудно.
Погледах към мъжа до мен, който така и не благоволи да каже нещо, откакто се качихме. Чудя се какво ли го бе накарало да замълчи, не че преди говореше много де, но все пак... Тялото ми сякаш отмаля още повече. Искаше ми се да се сгуша в нещо, някой да ме прегърне и да утоли желанието ми, но не можех. Трябваше да се справя с това сама. Не можех да му позволя да се забърка още повече. Аз...
Засякох погледа на шофьора в огледалцето, при което той се прокашля и пусна радиото, по което зазвучаха коледни песни. Коледа? Нима вече бе станало Коледа.
- Коя дата сме? – попитах вяло момчето, а то премигна и ме погледна очуено.
- Как коя? 24 Декември, Бъдни вечер. Не знаехте ли?
Въпросът му очевидно бе излишен. Щом го питах за датата, значи бе повече от очевидно, че не знаех.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 2:01 am

Думите й спокойно казващи адреса й напълно разсеяха и беглите ми помисли че може да е нещо повечеот наркодълър или там нещо свързано с наркотици...а от къде ми бе дошло това ли...ами от фaкта че преди минута-две съзнах че по-скоро изглежда надрусана, отколкото пияна...ех намерих и аз къде да се забъркам.
Въздъхнах отново и свалих с бавни движения сакото си, оставяйки по тънка бежова риза и сива вратовръзка.
Гласа на шофьора ме заитригува и по-специално смисъла на думите му...бе Коледа, по-точно Бъдни вечер, деня в който трябваше да съм със семейството си, поне с родителите си след като Луси надали щеше да ме погледне отново и с право...
Нова вълна на вина ме заля и се припомних защо точно исках да се напия и уж успях, само че май ми трябваше още, за да забравя напълно, като онзи път когато бях малък...
Спомените ми започнаха да ме заливат, предизвиквайки у мен ясна нужда от Хрис или някое друго лекарство което да ме разсее.
Раздвижване от страна на младата девойка ме накара да прикова погледа си към нея, беше красива, косата й на леко вълнички стоеше на стройния й гръб, макар сега да се бе привила леко.
Дългото палто с което бе не ми позволяваше да видя останалата част от тялото и, но изрязаното деколте подсказваше че е наистина секси със спретната и изящна фигура.
Какви глупости си мислех...в никакъв случай нямаше да се възползвам от момичето, особено след като и двамата не бяхме в нормални състояния.
-По дяволите.
Изпуснах се аз, изричайки на глас мислите си и прехапах ядно устни.
-Какво има?- попита тя леко извъртявайки глава към мен
-Сетих се че няма къде да отида.
Просъсках аз и проклех факта че изобщо си бях позволил да се напия.

Заглавие: Re: Бар "Night for Love" Нед Дек 26, 2010 2:03 am

Трябваха ми няколко секунди, за да успея да осмисля думите му. Той какво? Можех да го поканя да остане в нас тази вечер. Все пак бе успял да ме спаси от онези мутанти, а и бе всеизвестен факт, че спасяването на девойка в беда бе най-прекият път, към сърцето й. Господи, какви глупости си мислех в момента, просто не бе истина! Не можех да му кажа да остане, не бях в състояние, в което да мога да контролирам желанията си, по-скоро сексуалните си желания, а мисълта, че в апартаментът ми има мъж, при това доста привлекателен и секси, само щеше д усложни нещата.
Въздъхнах и затворих очи, обръщайки ги навън, през прозореца на таксито.
- Може да останеш у нас за вечерта. Живея сама, така че няма да има проблем. А и няма да откажа малко компания за през нощта.
По дяволите! Това не прозвуча добре! Двойният смисъл в думите ми ме изкара едва ли не някоя загоряла кучка, макар че честно казано в момента бях точно това.
Нямаше обаче смисъл да замазвам положението. Може би само аз успях да долувя двусмислицата. Блесналите очи на шофьорчето, обаче, напълно разбиха представата ми за това.
Погледа ми, прошари за миг по лицето на мъжа, по вратовръзката и ризата му... Дали пък не беше някой бизнесмен? Често се срещах с такива, но повечето не се радваха н присъствието ми, защото отлично знаеха какво ги очакваше – смърт. Именно заради това и заради невинната си на пръв поглед красота, успях да си спечеля прозвището – Черния ангел. „Красива като ангел с душата на дявол.” Никога нямаше да забравя думите му... Последните му думи...
Таксито спря и аз вяло отворих вратата на таксито, излизайки навън. Студът успя да замъгли за миг почти избистрилото ми се съзнание. Извадих някакви пари от джоба си и ги подадох на шофьора.
- Тези достатъчни ли са?
- Да, трябва да ви върна...
- Нищо. Задръж рестото – гласът ми бе отмалял, а дъхът ми излизаше на големи бели облачета от почервенелите ми устни.
- Благодаря! Весели празници! – Усмихна се добродушно той, а аз само му кимнах.
Миг по-късно колата потегли и се изгуби в нощта. Обърнах се към мъжа, който стоеше и сякаш ме изпиваше с поглед. По дяволите! Не знаеше ли, че в момента не трябваше да ме гледа така.
- Ела, да влезем вътре.
Отвърнах уж безразлично и тръгнах към него, изкачих се по малкитете стълбички към входа на блока и извадих ключовете. Или поне се опитах да ги извадя, защото миг след като излязоха от джоба ми, се изплъзнаха измежду пръстите ми и издрънчаха на мокрия цимент. Мътните го взели! Не можех да задържа дори проклетите ключове в ръцете си! Нима наистина бях толкова отслабнала... Тежестта в гърдит ми се увиличи, а главата ми натежа. Прокарах ръка по челото си и се хванах за парапета. Онова отвратително чувство сякаш се завърна с нова сила! Защо?
- Аз... Малко съм... замаяна. Мезонета на ... последния етаж... – задъхах се отново, притиснала все още длан в челото си. Студения вятър, галещ кожата ми, сякаш успяваше да ме възбуди още повече вместо да ме успокои.Може би все пак идеята ми да го поканя да остане, не бе чак толкова добра.