Къщата на Ема Картър

Дали наистина се досещаше за какво говоря или имаше друго предвид?Сигурно беше второто, но все пак го погледнах като го зачаках да каже каквото мисли..Ако беше това...Тогава щях да съм най-щастливата жена на света, а ако беше друго..Е, тогава вероятно щях да си замълча за известно време...Хванах го за ръката като леко я стиснах като все още го гледах в очите, чакайки...

Дори не се поколебах.. исках да й го кажа, наистина исках и не се съмнявах, че и тя иска, но самият факт, че се запознахме преди не повече от четирдесет и осем часа беше малко смущаващ.. и все пак.. бях готов.. сякаш бях готов да й го кажа още като я срещнах..
- Ема... - замълчах за малко, улавяйки ръката й и я притиснах по - плътно към себе си.. Ако не искаше да го чуе, ако след изреченото щеше да ме отбягва исках да се насладя на последният миг..
Хванах брадичката й с ръка и повдигнах главата й така че да мога да я виждам право в очите.. Докоснах леко устните си до нейните, но леко се увлякох и смъкнах завивката от едното й рамо, целувайки го продължително. Оставях влажни следи по кожата й, но това ми харесваше.. - Искам да знаеш, че те обичам.. и, че съм готов да направя всичко за теб.. независимо какво е то!

Усмихнах се.Усмихнах се на всичко случващо се в момента - думите му, действията му..Прокарах ръце леко по скулите му.Изпълних се с щастие.Това не може да се опише с думи..Чувствах се невероятно!
- И аз те обичам..Искам да сме заедно!Искам го повече от всичко! - надигнах се леко и впих устни в неговите.Целувката беше изпълнена със страст и любов..Е, и малко поход, но другите две надделяваха.Притиснах се още по-силно към него, като не отделях устни от неговите..

"И аз те обичам, и аз те обичам, и аз те обичам" - думите й кънтяха в съзнанието ми и като че ли все още не осъзнавах какво се случва. Просто не можех да повярвам, че е истина, че всичко това е реално..
Тя отново впи устните си в моите, изваждайки ме от задълбочените ми мисли.. Притиснах я силно към себе си, радвайки се, че мога да я задържа в обятията си и да не я пускам..
- Обичам те, обичам те, обичам те! - повтарях между целувките, като леко увивах един кичур от косата й около пръстът си. Другата ми ръка беше поставена на бедрото й, докато краката й бяха преплетени през кръстът ми..

- Обичам те, обичам те, обичам те! - казваше той между целувките ни, а думите му бяха като музика за ушите ми.
- Аз също те обичам! - казах леко задъхана.Устните ми преминаха по скулите, челюстта, челото му и вместо пак да се върна на неговите продължих надолу по врата и гърдите му като леко се усмихнах срещу кожата му.Значех, че се дразни като не го целувам когато очаква и честно казано това ме забавляваше..Беше много сладък..

Тя много добре знаеше, че по този начин ме дразни, но... в същото време ми беше и приятно.
Да я гледам как се забавлява, и то целувайки ме беше просто неописуемо..
- Е, лъвице.. какво искаш да правим сега? - попитах, докато я придърпах към себе си, целувайки всяка една част от все още потното й тяло..

П.С Много съжалявам, че е кратко..

Простенах отново тихо.Точно в момента не може особено добре да отговарям на въпроси, затова си замълчах.Той забеляза, че доста ме разконцентрира и спря като се подсмихна доволен от свършеното..Добре де и аз бях доволна, но това беше друг въпрос..
- Амии..щом е с теб няма значение.. - казах и му намигнах усмихвайки се.

- Амии..щом е с теб няма значение.. - усмихна ми се тя, а аз се ухилих доволно, разбрал до каква степен съм я разконценрирал..?
- Красавице.. не смяташ ли, че е малко опасно за теб да оставяш на мен да избирам, имайки се предвид какво мога да измисля? - повдигнах вежда и отново застанах над нея.. Придърпах я към себе си, като леко разтворих бедрата й.. - Трябва да внимаваш! - засмях се и долепих устните си до нейните в жадна и страстна целувка..

Целувката му ме остави без дъх, отново изкарвайки ме извън релси, а ръцете му върху мен сякаш ме изгаряха от където минат.Исках да направя нещо, но сякаш ме беше хванал в капан и не можех да помръдна.Просто се оставих в ръцете му.Той за пореден път ме влудяваше!
- Не ме е страх от теб... - казах, след като малко се съвзех...

- Не ме е страх от теб... - каза тя смело и устните и отново намериха моите..
- А би трябвало.. - погледнах я предизвикателно и в следващият миг вече я бях преметнал през рамото си и я носех към банята.
Без да е успяла да каже каквото и да било пуснах водата и когато ваната се напълни я потопих цялата в приятната хладка вода.
Тя изпищя и започна да изплисква водата настрани, мокрейки цялата ми коса и гърдите ми. Сребристи капки вода започнаха да се стичат по тялото ми, като отразени от жълтеникавата светлина на лампата променяха цвета си и приличаха на златни.
Когато я изкарах от водата я притиснах плътно към себе си и голите ни тела отново се долепиха едно до друго.. Просто не знаех къде свършвам аз и къде започва тя..
Отново прокарах пръсти през косата й и с ухилена физиономия попитах:
- Сега вярваш ли ми?

- Съвсем не! - засмях се - Малко вода не може да ме уплаши! - студена вода!Допълних на ум, но нямаше да се предам.Притиснах се още повече към него като започнах бавно да целувам всяка останала капчица по тялото му чак до устните.И двамата изтръпвахме при допира на устните ми до кожата му.Ръцете ми обхванаха врата му, което ми позволи още повече да се прилепя към него като целувах всяка част от лицето му..

Това момиче наистина не се предаваше ми отстояваше интересите си, но аз все пак щях да намеря начин да й докажа..
- Значи трябва да помисля за нещо друго.. - усмихнах й се и двамата се върнахме в леглото.
Избутах я до легнало положение, без изобщо да ме интересува, че и двамата сме мокри и то до кости..
Поставих ръцете си на талията й и бавно проникнах в нея.. Не бях планирал да го правим отново или нещо такова, но тя направо си ме предизвика...
Поредният стон се отдели от устните й, а аз набързо я изправих и я поставих на плота на тоалетката, като раздалечих бедрата й едно от друго.

Започнах отново да стена.Избутах всичко от тоалетката и стиснах здраво ръбовете й, но реших, че няма да се откажа толкова лесно.
Целунах го продължително, а ръцете ми зашариха по тялото му.За моя радост успях да го разсея и когато това стана го отблъснах леко и се засмях.
- Изобщо не ме плашиш!

- Аз... аз не мога да повярвам, че не мога да те изплаша.. аз съм една отрепка.. - казах престорено, но все пак много добре успях да се впиша в ролята на депресирана откачалка..
Тъй като се намирахме на вторият етаж беше сравнително високо.. Отидох до прозореца и го отворих широко, като студа отвън лъхна и ледени тръпки побиха тялото ми..
- След като не мога да те изплаша не съм достоен за теб.. - прекрачих перапета и застанах от външната страна.. - Искам да знаеш, че винаги ще те обичам.. Сбогом.. - прекрачих и с другият крак..

- Не!Боже, спри! - изкрещях като отидох до него и го задърпах вътре.Затворих прозореца набързо и после застанах пред него - Никога, ама никога не го прави повече!Дори и на шега! - скарах му се, а той се засмя.Обърнах се нацупено, скръстила ръце и тръгнах към спалнята.Взех си дрехи и бях готова да се облека...

- Но, те изплаших, нали? - ухилих се доволно и се затичах набързо след нея, притискайки я към стената..
- Не се сърди.. пък и знаеш, че никога не бих ти го причинил.. така, че не мисля, че има за какво да се притесняваш.. - ухилен до ушите я притиснах отново към себе си, целувайки нежно цялото й тяло.. Бях доволен, че я е грижа за мен..
- Стига! - скастри ме тя, явно все още ядосана, заради това, което направих..
- О, стига де.. - засмях се и я придърпах към себе си. Дъхът ми се преплиташе с нейния, а устните ни бяха само на милиметри разстояние..
Тя постави ръцете си на гърдите ми, а аз своите на талията й и останахме така прегърнати за няколко минути..

Бях му се оставила отново..Как винаги ме рзмекваше?Но този път нямаше да стане!Ами ако по-често почне да прави такива шеги...Не!Разтърсих леко глава и се съвзех от цялата ситуация.Избутах го от себе си.Трябваше да си научи урока!Седнах на леглото и обух бикините си, а след това си сложих и сутиена..Погледнах го сърдито и отново скръстих ръце..
- Няма да ти се размине този път! - казах твърдо, но не знаех до кога ще продължи..

Виждаше се колко й е трудно да се прави на недостъпна и да я влудявам по този начин ми харесваше..
- Леле.. и сериозно ли ще ме оставиш по този начин.. - започнах леко да се приближавам към нея, а тя започна да се мърда към края на леглото.. - Наистина ли го искаш? - казах все още, опитвайки се да прикрия усмивката си..
Когато стигнах до нея тя се изправи и понечи да тръгне на другата страна, но аз я хванах за китките и притиснах голият й гръб в ледената стена..
Отметнах косата й и леко я захапах за врата, а след това започнах да я целувам..

Пак успя...Не, не трябваше да се давам толкова лесно!Малко му беше!Прекалено малко!Той беше поставил ръцете си от двете ми страни и аз бях почти предадена.Но реших, че трябва да се съвзема.С големи усилия се отдръпнах и минах под едната му рака.Отдалечих се от него за да мисля по-трезво и да не "падна в капана му" отново..
- Следващия път помисли преди да направиш нещо подобно! - казах сърдито, отново скръстих ръцете си и се нацупих.

Тази игричка определено ми харесваше, само като изключим факта, че Ема ме отблъскваше, но знаейки, че е едва ли не на шега го превъзмогвах някак..
Отново тръгнах след нея и когато я стигнах я хванах за китките и я извъртях към себе си..
- Казах ти, че трябва да се страхуваш от мен, но ти не ми повярва.. - усмихнах й се дяволито и я бутнах на леглото. Застанах върху нея и започнах леко да целувам вратът й. Тя се дърпаше и се мяташе, но се виждаше, че й е приятно, пък и нямаше никакъв шанс да се измъкне..

Не!Този път нямаше да стане на неговото.Мятах се, бутах го, какво ли не правех, за да се измъкна, но не.Той беше доста по-силен от мен..Е, наистина това ми харесваше, но бях инат и нямаше да се оставя!
- Стига!Няма да стане този път! - казах ядосано аз, а той ме погледна и се усмихва.Очевидно беше, че е доволен, че ме дразни.Хвърлих му убийствен поглед и направих още един опит да се измъкна, но отново беше неуспешен..

- Виж.. не исках да те изплаша до такава степен.. просто.. исках да ти покажа, че наистина бих сторил това за теб..
Пуснах я и се отдръпнах от нея. Подадох й ризата си и тръгнах да събирам дрехите си.
- Ако точно сега не искаш да ме виждаш не те виня, така че мисля да изляза да подишам чист въздух..
Облякох се набързо и излязох пред къщата, сядайки на стълбите пред врата.
Независимо от това, че в момента се бяхме поздърпали бях доволен, че най - после съм открил човек, като нея, на който мога да се доверя и мога да споделям. Човек, който да обичам и, който да обича мен..

Наметнах се с едно яке и тръгнах след него.Не ми пукаше, че съм по бельо, че може да ми е студено, или някой да ме види...Излязох навън и седнах до него.Погледнах го и си поех въздух преди да почна да говоря..
- Наистина ме изплаши много!Ако беше паднал, дори и случайно тогава...тогава не знам какво щях да правя..Нямам никой друг освен теб..Обичам те!Не искам да ти се случи нещо заради някаква шега... - казах всичко на един дъх и го погледнах.Той стоеше все така забил поглед напред...Донякъде съжалявах за това което направих и, че се е почувствал зле, но донякъде се радвах, че си е взел поука...предполагам..

- Знам, че се притесняваш за мен и ти благодаря за, което.. Просто не можах да повярвам колко си загрижена за мен.. Бях забравил какво е някой да те обича и да иска всичко най - добро за теб.. И сега, когато го изпитвам отново.. ами в началото ми е странно, но мога да кажа, че с теб наоколо лесно се свиква..
Придърпах я към себе си и обгърнах раменете й с ръка.. Явно беше изминала почти цялата нощ, защото слънцето леко се показваше зад хоризонта и оцветяваше небето в различните нюанси на пастелено оранжевото, розовото и червеното..
Гледката беше изумителна и се радвах, че мога да я споделя с нея..
- Е, разкажи ми нещо повече за себе си.. - усмихнах й се и започнах да я целувам по рамото, като оставях леки влажни следи по кожата й..

- Точно в момента не мога да кажа нищо..смислено.. - признах си и се засмях.Той се присъедини към мен и се отдръпна - Ами честно казано родителите ми никога не са ми обръщали внимание, бяха прекалено заети с работата си.Местехме се постоянно и имам ужасно много познати, но не и приятели.Затова на 16 избягах и дойдох тук...Снимала съм се в 2-3 филма от които изкарах достатъчно, за да си купя тази къща и да живея добре..Отначало семейството ми ме търсеше, но веднага щом разбрах къде съм прекратиха всякакъв контакт с мен..Чуваме се 2 пъти годишно..максимум..Понякога баща ми ми изпраща пари и това е...Нищо интересно.. - усмихнах се леко горчиво и наведох глава надолу.Една сълза се стече по лицето ми, но бързо я избърсах..
- Ами твоя живот какъв е? - попитах..