Герои на жителите

Име:Мишел Лаброс
Години:18
Характер /4-5 реда/:Мишел?!?Странен характер като цяло, двама човека в едно тяло.Един ден е мила,сладка и добричка, в другия е истинска кучка..С някой хора.Всъщност едното е маска, за пред хората.Срамежлива е,няма вяра на никого и предпочита да гледа отстрани, да не говори много, но се налага.Все пак не иска да е аутсайдер, затова си слага онази маска която толкова добре 'и стой, за да не разберат истинската 'и същност.Параноичка е, за всичко и всеки.Лесно се убеждава в нещо, да наивна е, което не е минус?!?
История:/7-8 реда/:Родена е в Франция-Лион.Хубаво градче с приятни хора..на пръв поглед.Баща 'и е адвокат, майка 'и съдия.Става ясно как са се запознали нали?На пръв поглед идеалното семейство.Единствено дете, обичано, гледано добре..но ..защо всичко трябва да има но?!?
Баща 'и е пияница, заклет...Пребива често малката си дъщеричка, когато майка 'и я няма.Мишел е научена, че това е нормално.Всяка вечер той води уличници в дома си.От тях и взима идеята си за маската пред света.Нахакана, млада госпожица с много находчив ум.
Когато е на 15 баща 'и умира от инфаркт и майка 'и е принудена да я даде на леля 'и защото все отсъства.Заминава за Париж където леля 'и е дизайнер на дрехи.Там 'и живее сега, но обмисля изнасяне.
Външен вид /4-5 реда/:Мишел има дълга светло червена, начупена по краищата червена коса с която тя често си играе.Кожата 'и е много бяла, сякаш е албинос, но не е.Просто не обича тена.Висока е 1 и 65, но компенсира с обувки с висок ток.Не си слага грим, обича а бъде естествена..е можеш да я видиш със спирала и очна линия, но в сравнение с другите момичета на нейната възраст това си е нищо.
Допълнително:Има малко пале, на име Кони.Порода Хъски.
Лик, който използвате:
[You must be registered and logged in to see this link.]
(Sussan Cofey)

много хубава героиня ^^
Одобрена!

Тим, ти също си одобрен, наистина много съжалявам че не те видях по-рано...добре дошъл!

VIP-mod Брой мнения : 105 Join date : 08.01.2011

Име:
Kay Lefèvre
Години:
25
Характер /4-5 реда/:
Кай има доста особен характер.Често се забърква в неприятности заради избухливостта и гордостта си.Почти винаги той излиза победител от сбиването или спора.Той не показва често емоциите и чувствата си,но може да се каже че поне малко чувствителен и емоционален.Изключително темпераментен и прави това,което му дойде в момента,не мисли какво говори и прави,но пък и не съжалява за действията си по-късно.Приятелски настроен и много контактен,той се вписва във почти всяка една компания и лесно намира приятели.Кай е голям женкар,сваляч,играч,всяка едно дума го описва.Всяка вечер може да преспива с различна.Трудно се хваща в сериозна връзка,не за друго,а понеже трудно издържа,става му скучно,а никой не обича скуката,нали?

История:/7-8 реда/:
Кай е роден в голямо богаташко семейство,но е научен да се справя сам с проблемите,без помощта на мама и татко.Парите не са го разглезили и са го направили много земен човек и не спекулира с богатството и позицията си.Има брат и сестра.До седем-осем годишна възраст живота им е като една приказка.Много приятелчета и деца,с които да си играят.Щастието никога не ги напускало.За жалост майка им се разболява от рак.Посетили са най-добрите клиники в света,най-добрите лекари са се опитвали да намерят начин да я спасят.Накрая химеотерапията,лъчетерапията,лекарствата и всичко останало изтощават клетата жена,но тя не се отказала от живота.Решение не е намерено,остават и' само осем месеца живот.Тогава Кай и останалите членове на семейството заминават и прекарват едни прекрасно осем месеца,на семейната вила в Италия.Както казва самия Кай "Тези осем месеца,бяха най-прекрасните и най-ужасните в живота ми".Макар и това,че всички знаели какво ги очаква,когато Кристина(майка им) почива,те са изключително съкрушени.Връщат се във Франция и я погребват.Сякаш с това погребение,погребват една част от душата си,една част от сърцето си...една част от живота си. Живота им продължил все така,не много добре и в някои случаи извън контрол.
В гимназията Кай тръгва по грешни пътища,забърква се с дрога и алкохол.От там тръгват и скандалите с баща му.Той го праща на сила в клиника.След година и половина престой,Кай вече е в добро състояние и започва да се занимава със спорт.Спорта успява да го излекува напълно.По-късно той поема бизнеса на баща си.Семейството на Кай притежава верига от големи банки в Швейцария,Франция,Германия,Русия и Италия.Живота на цялото семейство продължава прекрасно.Сестрата на Кай заминава да учи в Америка,а брат му се е отдал на пътешествията,а Кай ги чака да се завърнат и да продължат живота си заедно...

Външен вид /4-5 реда/:
Кай е висок около метър и осемдесет и пет-метър осемдесет и седем.Косата му често променя формата си,дължината,начина по който мъжът я носи,но винаги е небрежно сресана или разрошена.Очите му са наситено сини могат да изразяват,както и много топли и приятелски чувства,така и изключително студени и пренебрежителни.Усмивката показва отношението му към всичко,а Кай си има голямо разнообразие от такива,арогантни,иронични,подигравателни, фалшиви,безразлични и какви ли още не,но най-често е лъснала арогантната и надменна.Тялото му е много добре оформено,стегната атлетично и мускулесто.Това се дължи на многото тренировки и упражнения.

Снимка:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Лик, който използвате:
Cam Gigandet

П.П Извинявам се ако съм объркал нещо или има неточности..
П.П2 Ако може името на профила да е Kay Lefèvre

Страхотен герой, няма проблеми, всичко е идеално
сега ще ти оправя името ^^
Добре дошъл!

Име

Liliense Stefane

[You must be registered and logged in to see this image.]

Години:

17

*ако може да ми ги промените*

Характер:

Трудните й преживявания като малка са причина много хора да я отбягват, смятайки я за особнячка и пълна лигла, в отношение на това някой да я съжалява. Истината е че тя никога не е желала това, нито някога е отблъсквала човек опитващ се да го стори, макар такива рядко да са се намирали. Отношението което получава от момичетата твърдящи че са й приятелки, предизвикват още по-голяма депресия, породена от техните по-късно изявени подигравки и номера. Любовта е нещо далечно за нея и никога да сега не я е изпитвала, единствения човек на когото държи е леля й и все още "заспалата" й майка.

История:

Родена и отгледана в Монпелие, тя е преживяла достатъчно трудности, за да може да докаже на света че е поредния страдащ човек, заобиколен от "стадото" създадено да те наранява и да бъде наранявано. Нека започнем историята с това че скромното й семество е напълно обикновено и средно заможно, достатъчно, за да живеят в голяма красива къща в покрайнините на града. Дълго време преди Лилиенс да бъде зачената в семейството се зараждат дразги, а по-големия й брат, който вече е навършил десет години причинява много главоболия на родителите си. Систематичните нарушения на правилата на училището и в дома, довеждат до скандали всяка вечер. Новината че очакват момиченце идва като спасение изпратено от Бог и семейството искрено се надява то да бъде това което винаги са искали от Сам, сина им. Любовта и вниманието с което обграждат новороденото предизвиква още по-голяма завист и озлобление у момчето и то достига своята връхна точка. Много хора ще обвинят младото момче, все още невинно и най-вече, просто дете, ала ако надникнем по-близо, ще разберем че си има някаква причина за неговите психически терзания и отклонения. Баща му, наскоро отказал се от алкохола мъж,му е причинявал не веднъж психическа и физическа болка, при това без знанието на майка му. Но понеже се отклонихме прекалено много от историята на Лилиенс, ще се върнем напред към момента в който младия Сам, вече навлязъл в онзи така буйнствен период, наречен пубертет, е принуден сам от себе си да накаже семейството му по най-бруталния начин. Вземайки силна доза наркотик той се отправя към дома, където първото което извършва е да инасили шестгодишната си сестра, разпокъсвайки илюзията на невинното дете. При вида на тази гледка, завързана за бюрото майка му получава сърдечен удар и изпада в кома. Момчето причаква баща си, а в мига в който той се завръща у дома, успява да му нанесе няколко смъртоносни удара, връщайки му болката за това което е сторил с него. Загубил съзнание, по-късно той се събужда и откривайки какво е причинил на семесйтвото си не издържа и се самоубива. Единствения оцелял е малката Лилиенс, но с големи психични разсройства, а майка й изпаднала в кома бива премествана в клиника, където е и до днес. След тази случка детето бива прехвърляно в дом за сираци, но леля и я взема от там няколко години след това, в които тя също е имала проблеми. Сега живее заедно с нея и се опитва да върне живота си, който всъщност никога не е имала.

Външен вид:

Никога не е твърдяла че е нещо особено, нито някой друг се е опитвал да й докаже обратното. Не много дългата й коса, често бива връзвана на опашка или понякога, но по-рядко, пусната, за да прикрие лицето й. Дълбоките й очи, невинни като бистра и недокосвана езерна вода, не смеят да покажат чара си пред никого, а розовите й бузи винаги са зачервени. Не е много висока, никак дори, тялото и е малко, но стройно.

Допълнително:

-

Линк който използвате:

Ema Roberts

Одобрена!

Име: Felix Kornt
Години: 18
Характер:
Хм...звучи лесно, но пък понякога е доста трудно.
Не всеки може да се самоопределя. Аз примерно не съм много добър в това. Случвало ми се да седя и да си се чудя на акъла.
Хах! Много съм зле, знам, но пък к'во ся, вие ли ще ме критикувате, аз поне съм оптимист от класа. Такива хора са нужни на света...е вярно е че си имам и своите "рогца", ни кой ги няма!?
Преди си е за преди, сега съм кротък и добър *кого заблуждвам*.
Винаги съм бил бунтар и така надявам се и ще ме запомнят всички,що се отнася до приятели...хм тях или ги имаш или ги нямаш.
История:
История...ух като кажа тази дума и познайте с какво я свързвам..да, точно с това. С тъпия училищет предпет, по който ме късат или едва минавам. Абе какво да ви кажа, не обичам да говоря за нея.
Не е ли по-добре всичко да е тайна и да се открива постепенно...е не чах всичко *хД*, но все пак, поне някои неща.
Все тая, работата е там че като ми кажат разказвай и нямам избор, така че да го давам по-бъзрзичко, за да минава.
Роден съм в...
Иха въпрос с повишена трудност. Ако не лъжа времето бе дъждовно, а нощта студена, сещам се че като излязох ме доста мокро следователно определено е валяло, а за студа...бззз имах чувството че съм гол, представяте ли си!? Ето доказателство за това че нощта бе дъждовна и студена...та в такъв ден съм роден, а после.
Хех ами после..това не е за разказване, скука до дупка, поне до десет годиши някъде, докато навърших, после вече се започна купона. Живял съм къде ли не...освен в Париж, но и от тукашни живот възнамерявам да опитам, та дано ми хареса!
Кофти неща се случиха в последни години, но ако ви ги кажа, дали ще съм ви интересен...бляк, не разбира се! Затовапотрайте и ще видите, а и на кой му се слушат отегчителни истории, не и на мен!
Дайте ми купони, рок и горещи мацки, другото си е за вас.
Ако можеше живота ми да бъде нещо като разширен купон, погледнат през очите на луд като мен, то в такъв случай никогане бих си помислил да му служа край.
Външен вид :
Ето на това му се вика изтезание. Мога ли аз да се опиша...!?
*ахахах* Знам ли, вървете питайте някое от момичетата които се захласват по мен. Лично аз се мисля за грозник, но пък готин...абе сложно е. Като цяло гледам там дълга косица да има малко и хубави дрешки за слабото и високо тяло, та това е то.
Очите, ами те са загадка, само някои ги знаят какви са, а щом аз не съм от тях...представете си !? *хД*
Допълнително:
- Обожавам рок музика, но понякога си "падам" и по балади ала бала
- Имам огромно куче, което вероятно тежи 100х колкото мен *хД*
- Мога да свиря пея, ала бала, такива ми ти неща
Лик, който използвате:
Някакъв мен от нета. Съжалявам много е случайно е някой познат, земен пич, понеженеже не ми изглежда като да е актъор или такова нещо друго хД

ехе много съм бърз и точен, добре дошъл, одобрен си!

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Стивън Грийн

Години: 22

Характер /4-5 реда/: Стивън е мъж със самочувствие и много самолюбивост. Той обича романтиката и жените , като може да намери партньорка много бързо. Обикновено той не е срещал истинско момиче с което да се задържи много дълго , но всичко си има време. Обикновено Стивън е усмихнат и не се дразни лесно , не обича да го командват и има лидерски качества.

История:/7-8 реда/: Той е дете на богаташи от Англия , не забелязали живота на другите не заможени хора и свикнали всичко да им е готово , и да могат да имат всичко . Той лично е единствено дете с млада майка / 35 / и не много млад баща / към около 45 /.Има 2ма дядовци и 2 баби , също много богати , притежавайки най-малко 2 компании . Живее сам , в голяма и елитна къща , пълна с прислужници и прислужнички , които го уважават , въпреки неговият глезен и понякога груб характер .

Външен вид /4-5 реда/: Стивън има къса и права коса , която пада по главата му. Тя е леко бухнала и изглежда на стълби , което му ходи идеално. Тялото му не е много голямо , но е стегнато и добре оформено . Висок е около 1.85. и тежи горе-долу към 70 кг.Носи вталпени дънки и ризи , заендо с тънки блузи и много рядко тениски .

Допълнително:
Лик, който използвате:

Така като гледам си с Ashton Kutcher, иначе всичко друго е добре.
Одобрен си и добре дошъл!

Име: Eйлийн Брисбейн
Години:19
Характер :Ел е много чаровна, но и много инатлива, което според нея не е толкова лошо качество. Отстоява на своето си и държи на мнението си, като смята, че е правилно, но не го налага. На нея трудно някой може да й повлияе.Попринцип обожава да се държи просто неутрално, но не и така че да изглежда отвеяна, каквата всъщност не е.
Мисли оптимистично като цяло. Рядко някой може да я накара да бъде писимист, макар и да се е случвало.Тя е весел човек общпопогледнато, понякога непрекъснато се смее и я мислят за леко луда.
Обича новостите и леките предизвикателства макар да се занимава с нещо доста спокойно като фотографията. Има добро око за нещата и може да вижда през камерата това, което другите не успяват.
Обича музиката, но никога не е могла нито да танцува, а още по-малко да пее или да свири на музикален иструмент.
Понякога е несръчна, но в това е чара й.
История:Ражда се в Лос Анджелис, израства с родители. Майка й е била фотограф, а баща й художник - семейство на изкуствата. След като става на 14 години родителите й се развеждат, заради голям спор, а Ейлийн мисли ,естествено, че причината е тя. Колкото и пъти майка й да я обеждава, че не е в нея вината, всъщност е било така.
Момичето не го приема кой-знае-колко тежко, поради причината че баща й не прекарвал много време с нея и сякаш не го бе познавала толкова, колкото познава майка си.
Записва се да учи в колеж Фотография, но след това се отказва, макар да и било станало интересно.
Външен вид : Ейлийн има тъмноруса коса, която е на пластове и е дълга малко под раменете й, и светло сини очи. Харесва й косата й да е на опашка, но не го прави често . Тя е стройна и слаба с добре поддържано тяло и кожа.
Носи обувки на токове и много рядко прави, също така и къси панталони и предимно ризи.

Допълнително: Нейното хоби е да снима, затова почти винаги може да се види с фотоапарат в ръката си .
Има пиърсинг на носа и множество дупки на ушите.
Лик, който използвате:
[You must be registered and logged in to see this link.]

Интересен герой. Одобрена си ^^

Име: Анна-Мария Блейд

Години: 17

Характер: Анна е по-затворен тип момиче. Рядко се доверява на някой друг, освен на себе си. Пада си малко груба понякога, но това е само покривна маска. В деаствителност Анна е едно красиво и може би леко срамежливо момиче, търсещо внимание. Може да отрича, но Анна е романтичка, обича всичко онези "лигави" неща, като рози, бонбони и т.н.
Доверието ѝ се печели изключително трудно. Винаги спазва някаква дистанция, но само за да се предпази от евентуално нараняване. Готова е да помогне винаги, макар да не го показва с поведението си. Мрази някой да ѝ казва какво да прави, предпочита сама да върши всичко. Не говори за себе си, като цяло не е общителна.

Външен вид: Анна има прекрасна, руса коса, като от чисто злато, която се спуска чак до кръста. Кожата на момичето е бледа, деликатна и изключително мека на допир. Очите на девойката са големи и сини, в тях често се забелязва тъга или студ. Устните ѝ са плътни, бледо розови и много примамливи за мъжката част от аудиторията. Тялото на Анна е оформено перфектно до последния детайл; краката ѝ са дълги, талията -много финна. Обича да носи рокли, определено никой не би се оплакъл от това.

История: Анна се ражда преди 17 години в Италия в една наистина богата фамилия. За жалост обаче, бащата на Анна е неизвестен, за това майката много се срамувала от това, че е забременяла. Анна се ражда с увреждане на очите и до днес почти не вижда. Детството на момичето не е много щастливо: прекарва по-голямата част от времето с икономката, която се е заела да я учи у дома, защото било недопостимо да посещава училище в нейното състояние. Често голямото семейство се местело от град на град, не оставало дълго на едно място.
Анна рядко вижда майка си, която винаги е твърде заета за нея. Това накарало момичето да стане наистина малко общително, но в същото време надяващо се някой да я забележи.

Допълнително инфо: Анна ходи почти винаги или с предружител, или с малко, бяло бастунче, което ѝ помага да се предвижва. Научила се е да свири на пиано, може да пее много добре.

Лик, който използвам: [You must be registered and logged in to see this link.]

Невероятна героиня. Рядко срещана бих казала.
Одобрена си и добре дошла сред нас ^^

Име : Вероника Мейсън

Години: 18

Характер : Вероника е избухлива и изключително груба.. Не допуска никой до себе си освен най-близките си приятели, но те често липсват.. Обикновено не разговаря с никой.. Ако някой я опознае всъщност ще осъзнае, че е доста мила и добродушна.. Влюбвала се е веднъж, но само толкова.. Не допуска никой до сърцето си .. Предпочита само физическия контакт.. Не изисква много от партньорите си и въпреки това обожава да получава..

История: Родена е в богато семейство, но още докато била дете родителите й почиват.. От тогава тя се затваря в себе си и не обръща внимание на никой.. Отива да живее при леля си Мериъм, но тя също умира няколко години след преместването й.. Вероника започва да мисли, че тя е виновна за всичкото нещастие и се затваря още повече.. След дълго местене от къща в къща тя се установява при чичо си Никълъс.. През 1995 той бива осъден за изнасилване на 14 годишно момиче.. Вероника обаче не знае това.. Тя дори не подозира с кого живее.. След като навършва 15 години Никълъс отново влиза в действие и насилва племенницата си.. В опит да се защити Вероника забива ножица в гърба му.. Пращат я в поправителен дом.. Когато навършва 17 я пускат и я оставят да живее сама.. Тя вече не е същия човек.. Почти всяка вечер в леглото й имаше различно момче докато не се влюбва в русокос красавец на име Питър.. Двамата изживяват невероятна любов докато той не бива убит от бившата си приятелка.. Вероника отново забравя какво е живот и се връща към старото си занимание за по една нощ..

Външен вид : Вероника има невероятно бяла кожа и запленяващи сини очи.. Обича да се носи без особено много грим.. Лицето й е малко и нежно.. Косите й са дълги и в повечето случаи прави.. Рядко се връзва но и тези моменти ги има.. Предпочита да носи свободни дрехи, но излезе ли навън облича нещо прилепнало, за да може да прелъсти всеки мъж.. Висока е един метър и шестдесет и седем сантиметра.. Това обаче се компенсира от невероятна фигура.. Може би всяко момиче би и завидяло, а всяко момче би я пожелало..

Допълнително:
1 Тренира кикбокс от 5 години

2 има куче на име Марлоу:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Лик, който използвате:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Леко шокираща история и доста нерадостна бих казала. Иначе героят ти е хубав.
Одобрена си и добре дошла.
А, и ни извини за забавянето с одобрението ^^

Елизабет Коралайн Ламбърт

- Но ти си добро момиче, Елизабет. Знам, че ти никога не би направила подобно нещо. Ти си добро момиче, добро момиче, добро момиче...
И какъв беше смисълът? Защо ми беше да се боря така непреклонно за едно чисто име, което ми носеше само проблеми? То беше едно табу, превръщаше мен в табу. Никъде не си добър дошъл, когато на челото ти блести неонов надпис "добро момиче".
Елизабет, името на десетки английски и френски кралици, обезсмъртено от едно от най-великите жени в историята. Елизабет Ламбърт, съпругата на крал Едуард четвърти.
И какво? Какво? Не е достатъчно да си красива за да си кралица. Едно добро момиче не може да бъде кралица.
Така, с подобни размишления, започна моята... да го наречем еманципация.

1 септември 2007г.
- Добро утро, милейди, време е да ставате.
Някой издърпа топлата завивка и разбута леко грубичко отпуснатото и тяло. След това ослепителна слънчева светлина блесна в очите и.
- Анна... - изхриптя момичето изтощено. - Кой ден сме днес?
- Първият Ви учебен ден, лейди Елизабет. Надяваме се френските ви връстници да ви харесат.
Елизабет се сепна и се изправи рязко, напълно събудена.
- Френски ли? - гласчето и скочи две октави нагоре.
- Но, милейди, вече две седмици сме във Франция. Не може още да не сте свикнали с това.
Прислужницата дръпна и последната щора и, като изрисувана с четка, пред погледа на младата Ламбърт застина Айфеловата кула, в чийто метални основи се отразяваше светлината на изгряващото слънце.
- Да... Не, свикнала съм. Просто... се обърках. Колко време имам?
- След около час ще дойде лимузината.

Бях добро момиче в Англия. Не беше нужно и във Франция да съм такава. Не, пред мама и татко трябваше да съм добра. И тук школата на английския театър си взимаше думата. Разбира се, и майсторското коване на прекрасни и в същото време толкова грозни маски. И така, като Спайдърмен или Батман аз живях своя таен живот. Денем бях добро момиче, нощем - никой не знаеше, всеки ден различен, всеки ден нова изненада. Ето как станах кралица, ето как се еманципирах. Ето как за пореден път в историята на човечеството доказах, че с една добра лъжа се постига всичко. Ето как буквално убих всичко детско в мен.

1 септември 2007г.
Задната врата на лимузината се отвори. С един бодър скок, зад който все пак се криеше някаква тъга и обреченост, оттам излезе едно петнайсетгодишно момиче. Лекият есенен бриз повдигна русите и къдрици и развя рокличката около слабите и крака. Сивите и очи обходиха с учтивост старата френска сграда, докато очите на десетките ученици, скупчили се пред входа на училището, оглеждаха нея. След това тя разтегли розовите си устни леко подигравателно и тръшна черната врата, разтрисайки затъмненото стъкло. Вирна леко заострената си брадичка и чипото и носле сякаш посочи покрива на училището.

Сега... сега съм на осемнайсет, почти деветнайсет, следвам Френска филология в Сорбоната и продължавам да съм си все така двойнствена. И с всяка година моят Суперменски втори живот става все по-напрегнат, все по-интересен. Все още отказвам да абдикирам от кралския пост, който от три години вече така гордо заемам.
Продължавам да съм все така начетена, все така умна, продължавам да се занимавам с музика и изкуство, да уча и да се интересувам. Все пак никой не беше казал, че кралският пост трябваше да попречи на бляскавото ми образованиe. Но и никой не е казал, че образованието ще пречи на кралското ми място. Любов? Хах, не ме занасяй, подобно чувство никога не може да бъде напълно искрено, винаги може да бъде манипулирано, аз самата съм тази, която така често го манипулира, играе си с него и винаги успява. Секс? Тук няма нужда от искреност, единствената истина, това, което движи целият човешки свят, не чувство, не психика - физика, химия. Магия? Още една манипулация, още една измама, още една част от моята прекрасна, но грозна маска.

Spoiler:

Ммм, доста... Интересен начин за създаване на герой. И все пак има необходимите характеристики и информация, така че те одобрявам.

О, и пишеш доста добре ^^
Добре дошла.

Сменям ти диспей името.

[You must be registered and logged in to see this image.]
/Marion Cotillard/
Дидие "Диди" Ламарк
25

Характер: Не съм лоша, никак даже. Животът ми ме е направил страхлива, но трябва да го крия от другите, защото страхливите не могат да оцелеят. Изисква се известна хитрост и ловкост, особено ако си в моето положение. Хората ме избягват, щом разберат, че съм била в лудница, а и видът ми не им вдъхва доверие, така че аз самата рядко очаквам нещо от тях. Мечтите ми са големи, но едва ли ще се осъществят някога. Изпитвам срам от това, което съм и което съм принудена да правя, но нямам силата (или смелостта) да го променя. Аз единствено копнея за малко любов и разбиране, защото не сама съм пожелала да бъда луда (макар че не съм, независимо какво казват).

Външен вид: Зная, че изглеждам отблъскващо за повечето хора - нося прашни дрехи, в миши цветове; винаги изглеждам мръсна и затова ме гледат с презрение. Очите ми са ясносини, но от срам избягвам чуждите погледи, така че едва ли някой някога ще ги забележи. Косата ми е с цвят на кафе, подстригана късо от самата мен, така че е доста неравна и смешна за онези дами с изискани фризури и палта от норка. Сравнително висока съм, но въпреки това всички ме гледат от високо. Какво е височината за човек със социален статуск, по-нисък от стъпкано стръкче трева? Излъчвам недостатъчност, малкост, просто защото така се чувствам и такова е отношението към мен, но може би... един ден... това ще се промени.

История:

Виждам разни неща. Не мога да го обясня, но то е с мен от толкова дълго време и... Чакайте, да спра ли? Може би трябва да започна от по-далеч...
Казвам се Дидие Ламарк, но не съм се родила така. Как е истинското ми име едва ли ще узная, защото едва ли имам такова. Нямам представа какво се е случило с родителите ми. Мама Джоун ми повтаряше, че съм нежелано дете. Да бъдеш отритнат още преди да се родиш - това е най-голямото проклятие.
Мама Джоун ме намерила, оставена в една тъмна уличка, близо до болницата, в която (по всяка вероятност) съм била изродена. Мама Джоунс беше бедна жена; едра негърка, вулгарна, строга в убежденията си. Всички я познавали като горда и студена жена. Но нещо в онзи ден я накарало да се усмихне на повитото в овехтяло одеало бебе и да го вземе със себе си. Масивната й гръд предложила на бебето утехата, която биологичната му майка му била отказала. Нарекла ме Дидие, защото така се наричало единственото й дете, което се родило мърво. По това време в квартала имало известен часовникар и тъй като Мама Джоун често го посещавала (по причини, които аз бях в състояние да разбера в много по-късен етап от развитието си), решила да ми даде неговата фамилия (самата тя не помнеше своята; толкова дълго всички я наричаха просто Мама Джоун). Кожата ми била бяла и щяло да бъде много по-подходящо за казват, че съм негова дъщеря. Ламарк приел да ме представя като своя дъщеря, стига да остана под крилото на Мама Джоун. И така, пред обществото бях Дидие Ламарк, налудничавата и леко глупава дъщеря на Луис Ламарк. В действителност, животът ми с Мама Джоун бе почти като на бездомник. Живеехме в едно мазе срещу мизерен наем; ядяхме едно и също всеки ден, а понякога Мама намираше по нещо от кофите из квартала, което да си заслужаваше. Смъртта в нашия квартал беше нещо обичайно. Почти никой нямаше пари за лекар, така че да се разболееш, почти винаги означаваше, да не доживееш края на месеца. Оцеляваха само по-силните, които с течение на времето сякаш си изграждаха имунитет.
Бях записана в общинско училище, което мразех. Всички ми се подиграваха, защото имах черна майка (макар и Ламарк по фамилия, самият той така и не прояви към мен нещо повече от формален интерес, така че хората, макар да не казваха нищо гласно, отдавна се бяха досетили за истината) и защото носех скъсани, овехтяли дрехи, често с няколко номера по-големи. Учителите също ми се подиграваха и ме смятаха за глупава, макар че усвоявах уроците си по-бързо от другите, но нямах смелостта да го покажа. Така че вдигнеха ли ме, тутакси започвах да заеквам, да се въртя, макар че знаех, че няма кой да ми помогне, а когато виденията ми започнаха да се появяват по-често, започнах и да припадам. Да, ето че отново стигнахме до виденията. Отначало бяха просто сънища, малко по-истински и страшни от обичайните, но смятах, че е нормално да имам кошмари понякога. С израстването ми започнаха да се появяват все по-често (особено в стресови ситуации), докато накрая не се превърнаха в сънища наяве. В повечето случаи не знаех за какво се отнасят - лицата, които виждах ми бяха непознати, местата ми се виждаха чудновати, а езиците - по-странни от всичко, което бях чувала. По-рядко бяха тези, които се отнасяха за хората, които познавах и именно те ме плашеха най-много. Така се стигна до видението за смъртта на Мама Джоунс и пребиваването ми в лудницата, но преди да ви разкажа за нея, ще се наложи да мина през нещо друго.
Мама имаше много любовници. В обществото, в което живеехме, тези, които подбираха, оставаха на сухо. Мъжете й винаги оставаха у нас да преспят, макар че не правеха точно това. Както казах, живеехме мизерно, което изключваше възможността да имам собствена стая. Прекарвах нощите си, сгушена в ъгъла, слушаща припряните стенания, които идваха от леглото на Мама. Любовниците й рядко се задържаха за дълго време, но тези, които го правеха, ми бяха безкрайно симпатични аз веднага ги поставях в ролята на бащи. Един от тях, обаче, никога нямаше да се впише там, защото сценарият за него беше друг. Казваше се Фредерик и изглеждаше поне десетина години по-млад, отколкото бе всъщност (забравила съм на колко точно беше, но едва ли има значение). Беше бял (един от малкото бели, с които Мама делеше леглото си) и свиреше на цигулка. Може би затова, а може би не, но съвсем скоро аз почувствах, че не мога да спра да мисля за него. Бях на шестнадесет. Не мина много време и започнахме да се сближаваме все повече. Научи ме да свиря на цигулка, което беше трудно, защото не познавах нотите, но имах невероятен слух, така че с много тренировки успявах да усвоя всички мелодии, които той ми свиреше.Той беше първият ми мъж. По това време с Мама се карахме много, защото тя усещаше какво става в нейно отсъствие и не й беше никак приятно. Както казах преди - Мама поначало си бе студена и горда жена. Заплаших я, че ще избягам с Фредерик, макар че не го мислех сериозно. Избухна скандал, в който се намеси и самият той. Постепенно заплахите ставаха все по-страшни, виковете - все по-силни, а думите сякаш извираха от най-тъмните кътчета на душите ни. Тогава се случи. Изведнъж спрах да участвам в сцената, защото пред очите ми се разиграваше друга, невъобразимо по-тежка. В яростта Фредерик беше помел бутилките от масата и повечето се бяха пръснали на безброй много парченца, но една от тях се бе счупила само на половина - нащърбените й краища блестяха зловещо и заплашително. Фредерик я хвана за гърлото и насочи острите й краища право в корема на Мама. С един отвратителен звук го разпра и от мястото се изляза такова количество кръв, каквото никога не бях виждала през живота си. Мама не успя да изкрещи. Очите й бяха изцъклени, ръцете й се опитваха да задържат органите й по местата им, но без успехе. Скоро се отпусна безжизнено на земята, сред море от кръв.
Видението изчезна. Бутилките още бяха на масата. Без да мисля, грабнах някакъв нож - единственият който имахме - и го забих в гърлото на Фредерик. Без да знае какво го чака, последната му дума на този свят, бе ругатня. Той падна първо на колене, като стискаше ножа с ръка, но не го измъкна. Когато тялото му спря да се съпротивлява на смъртта, се строполи и аз чух как острието се заби още по-навътре.
Тогава Мама Джоун ме предаде. Полицията не се интересуваше особено от случая. В квартал като нашия това не беше рядкост. Но не можеха да ме оставят на свобода и ме затвориха. В лудница. За две години. Прекарах ги сама, затворена и отчаяна. Позволиха ми да задържа цигулката на Фредерик и ми даваха да свиря на нея, но под строг надзор, защото пациентите могат да бъдат много изобретателни в идеите си за (само)убийство. Виденията все още се появяваха, но вече по-рядко, а аз бързо открих, че да споделям на докторите за тях, не е добра идея.
Пуснаха ме, щом навърших пълнолетие. Не потърсих Мама Джоун, нито тя мен. Скитах се по улиците и без да искам бях възприела нейният начин на живот. С тази разлика, че аз преспивах в домовете на разни мъже - това беше единственият начин да си осигуря покрив над главата.
Нямах възможност да работя. Образованието ми беше недостатъчно, но дори това не беше толкова голяма пречка, колкото престоят ми в лудницата. Никой не би наел при себе си човек, за когото се знае, че в досието му са вписани две години престой в психиатрична клиника.
И така до днес. Животът ми може би ще свърши след години, може би след една, а може да ми остава само седмица... (Слава Богу, не съм имала видение за себе си все още). Не мисля, че съм живяла пълноценно, но съм доволна и от малкото, което имам.
И все пак... не спирам да се надявам, че приказките стават реалност. А ако не в Париж, най-романтичният град на света, то къде другаде?

Допълнително:
+ Ако й се налага - краде (главно храна и цигари), макар че винаги се мрази, когато прибягва до това.
+ "Работи" като уличен музикант. Общо взето, когато закъса за пари, излиза навън и (стига да не я изгонят) свири на цигулката си, докато пръстите й не се вкочанят и не започнат да я болят.
+ Най-добрите й "приятели" са уличните художници, които я разбират най-добре и често й позволяват да свири около тях, докато самите те творят.
+ Понякога успява да се промъкне в някое кино и да гледа някоя прожекция, което за нея е истински празник.

Доста интересна и нестандартна героиня. Харесва ми.
Добре дошла ^^

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Михаела Куатрочиоке
Години: 17г.

Характер: Михаела е добро и умно момиче,но много често се забърква в големи каши и неприятности,заради околните.Опитва да им помогне,но всъщност накрая се оказва,че тя е тази,ня която трябва да се помогне.От това,че е била добра цял живот си е патила доста.Отдавна е спряла да се доверява на хората,защото е загубила всякаква надежда,винаги са я предавали и вече не прави тази грешка.Много трудно може някой да се добере по-близо до нея.Обича да е сама и да размишлява или да се разхожда.Тя е срамежлива и леко затворена.

История: Живота на Михаела е много различен от на всички други.През повечето време е скучен и еднообразен.Всъщност,тя не помни доста години от живота си.На 13тия й рожден ден,брат й-Томас току-що бил получил шофьорска книжка и решил като подарък за рожденния й ден да я повози вечерта.Но той не бил много добър шофьор,а и бил пийнал.На един от завоите,вместо да натисне спирачката,натиснал гаста и колата излетяла от моста.Михаела като по чудо останала жива,но получила амнезия,от силния удар,който получила при падането и сцепването на главата й.Отнело й доста време да научи дори най-малките неща,като например как се казва и кои са родителите й ,приятелите й..Но вече била напълно добре.

Външен вид: Михаела е високо и красиво момиче.Тя е слаба и атлетична.Кожата й е бледа,очите й-зеленикаво-пепеляви,а косата й-светло кафява.Усмивката й е лъчезарна,а лицето й-миловидно и невинно.

Допълнително: има татуировка на пеперуда на глезена на левия крак

Предполагам снимката, която използваш е или твоя или на някоя позната. Във всеки случай ликът е свободен, така че те приветствам с добре дошла ^^

П.П. Ще ти оставя името така, но ако искаш да го променя може да ми драснеш едно ЛС.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Име: Адреан Норвън ;
[ Rick Malambri ]

Години: 18 (гимназист)

Характер: Човек, който може да обича. Да обича, но в рамките на нормалното, защото може и да наранява. Адреан е отворен човек, с голям опит за осемнадесетте си години като персонаж и глупак, който използва момичетата за нищо. Дрей е доста отрицателен човек, но може би все още има и позитивни мисли. Не е суеверен. Тоест, винаги гледа реалността с истинската гледна точка и е песимист от всякъде, Но има и добри страни също. Умерен човек и винаги познава, когато някой греши. Има чувство за хумор, малко ирония или по-точно казано - от всичко по мъничко, но със сигурност не е перфектния мъж. Играча в него винаги е събуден. Мил, но може й да бъде лош, когато някой го разгневи. Винаги казва истината в очите, дори тя да боли, но предпочита да не затъва в собствената си рана. Aко се налага да излъже - ще излъже, стига да има за какво да го прави.

История: Историята на човек като Адреан неможе да е много по-различна, но явно съдбата е показала лошата страна на живота предимно в началото. Отраснал е в богаташко семейство, оправители на хотели и други общежития. Роден на 7 януари, 1992, в малко градче, някъде из Европа. Баща му успява да спонсорира Адреан със скъпи колички, собствени вили и подобни. Но не винаги е бил щастлив, дори да имал всичко, за което би пожелал. От малък той е отраснал с двама по-големи приютни родителя, тъй като е бил даден на приютно семейство oще когато е бил роден и останал едно единствено дете при лекарите, което нямало своето "семейство". И така животът му действително започна. Години наред той живял с една тайна, пазена трудно от него. Тайната, че майка му е болна от левкимия. Докато той се размотавал и прибирал пиян, майка ми била вече мъртва. Колкото и трудно да минава той през този период, се издържал себе си, но заприличал на най-безчувствения играч.

Хубав герой. Одобрен си. Добре дошъл.

» Въображаеми герои