le café "à l'ancienne"

Малко, но уютно кафе по улица "Шанз-Елизе"

Пред очите ни се отвори гледка,която лично на мен ми бе много позната.Малкото кафе на ъгъла на Шанз Елизе не бе много известно ,особено сред визшата класа,все пак тък не бе стояла Виктория Бекам или Леонадро ди Каприо да си пие чая и прочие.Много обичах да пия чай и макар ,че едва от няколко дни бях в Париж бях вече пристранстена към чая на дон Колленс и към неговото кафене. Ето затова и предлочих на Зи да дойдем тук,пък и не бе по път
Лицето му след като се отвори гледката издаваше ,че се досеща ,че ще вл;езем вътре и въпреки че не бе по вкуса на богатите по лицето му се изписа една топла усмивка примесена със студеното скързане на зъби. Ах знех колко му е студено ,но бе такъв инат и дори не искаше да си погледне якето.
-Хайде да влизаме на топло
Казах аз с лек подканващ тон с цел да мъ дам зор да се забързаме,а той явно само това и чакаше.Милия вече не можеше да говори от студ.
Влязохме,а вътре бе почти празно,все пак навън бе ужасен студ и никой не би искал да се засхожда. Как само се бе променило времето за няколко часа.сутринта бе топла и приятна ,а следобеда направо смразяващ от студ.
-Ела към печката
казах му тихо сякаш никой да не чуе и му подадох якето.
-сега вече няма да замръзна можеш да се облечеш
Погледът му издаваше топлота,а моят една безкрайна благодарност,въпреки че умираше от студ кавалера си бе останал на думата ,а именно да не си вземе якето.

Без да казваме нищо успяхме да изминем още няколко крачки до въпросното кафе или поне така съдех по издаващия го надпис.
Преди да съм забравил, нека отбележа че през тези няколко крачки се бях превърнал в добра имитация на ледена склуптура.
Отделен бе и въпроса че това допълнително забави и функцията на мозъчните ми клетки и може би затова си позволих така да потраквам с зъби, забравяйки за някои обноски на които уж бях обучаван.
Направих й път да мине и тръгнах след нея, поемайки безмълвно палтото си в ръце, но без да го обличам, все пак тук се предполагаше да е топло.
А какво искам да кажа под "тук"...
Доста малко, но някак приятно кафенце със стари маси и наистина леко готик стил...
Важното бе че поне ухаеше приятно, а и изглеждаше чисто.
Дръпнах стола си и понечих да седна на него, но в този момент ми просветна че първо трябва да направя нещо друго...ама че съм зле!
Побързах и застанах пред нея, издърпвайки стола й, като истински кавалер, все пак ако харесваше отминала мода кафенета, то в такъв случаи значи и мъжете стил века на Хамлет й допадат.
- Заповядай красавице.
Казах аз усмихнах и й намигнах игриво.

В кафето бе доста топло,печката бе запалена и климатиците включени. Малко странно бе ,че имаше климатици в кафе стил готик от 19 век ,но революционните неща бяха навлязли навсякъде.
Седнахме на масата точно до печката. Какъв инат бе той,макар че си бе взел якето не го облече.Това не ми хареса-утре 100 процента щеше да бъде болен.
Имах чувството,че милото момче иска нешо от мен-едва ли някой богаташ би бил много мил и дори да се прави на джентълмен в днешни дни без да иска нещо в замяна.
-Благодаря! Не съм свикнала да джентълменстват ,особено млади момчета,извинявай ,но се държа като някоя ниарделтка.
Казах в отговор на милата му постъпка да ми помогне да седна. Чувствах се всеедно съм в някой филм от 20 век с кавалери и дами.
В този м омент ,докато ми течеше мисълта,сервитиорката дойде да вземе поръчката. Красиво момиче бе тя ,а и Зи е хубав ,така че никак не ме учуди ,че му смигна.
–какво ще желаете?
-За мен един зелен чай,моля
Усмихнах се приветливо,докато сервитиорката не стираше да хвърля погледи на Зи
-А ти ЗИ? ....Зи? Какво ще искаш?
Той бе някак разсеян,май я гледаше или гледаше в празното пространство...

Е ако не друго, то поне бе права.
А и не само тя не бе свикнала на "млади момчета-джентълмени", не че се държах точно като такъв, но пък уж с опитвах, което доста ме изненадваше, но да речем че "целта оправдава средставата", а моята цел бе доста важна, пък и покрай нея можех да намажа това онова, като една кафе с красиво и възпитано момиче.
Ухилих се самодоволно и си седнах.
Доближил се до главата ми силует привлече вниманието ми.
Яхуу, това е живо престъплеие, да дъжат такова момиче затворено в заведение.
Имаше лице на модел и тяло...о какво тяло...
Опс!
Дефекта който забелязах веднага след като почнах да я оглеждам, ми проясни защо не е добра за модел...ами със своите не повече от 1.59 сантиментра, надали биха я приели на снимки.
- Да..!?
Казах при повика на името си и се обърнах към Шерил леко стреснат, а изражението й показа че не е много доволна от умното ми изражение.
- Какво ще желаете?
Попита ме момичето вероятно не за първи път,а аз без да отмествам поглед от Шерил заговорих с тих и равен тон.
- Същото.
Не че си имах идея какво си е поръчала, но се надявах да не е нещо с шоколад, все пак от него ми излизаха пъпки!?
Хаха шегувам се, просто не го обичах и предпочитам нещо по-леко и полезно.
Надявах се да не съм си развалил уж добрата репутация пред Шерил с този мой поглед, но пък какво толкова...
Все пак не съм я гледал/сервитьорката/ като..както се гледа момиче, просто ми направи впечатление че е красива, но неподходяща за модел, стар навик...
Ама каква ли се обяснявах и аз!?

На сервитиорката и отне доста време да ни вземе поръчката,като се има и в предвид ,че не бързаше,явно доста бе и харесал Зи ,и как да не ти хареса такова симпатично момче.
След около 10 секунди разсеяни мисли и поведение от страна на Зи,най-сетне успяхме да се върнем на поръчката. Зи предварително бе огледал от глава до пети момичето и явно бе констатирал ,че е доста хубава,което се подразбираше от физиономията му.Това предизвика у мен леко засмиване.
После изведнъж откъсна кристалните си очи от хубавата сержитиорка и се обърна към мен. На мен ли ми се стори така,или имаше някак виновна физиономия.
-Надявам се да обичаш зелен чай!
Казах го тихо,защото сервитиорката още не бе се осетила да отиде да ни предаде поръчката.Всъщност бе ми направило впечатление,че изобщо не я слушаше,явно залисан от красотата на момичето.
Бях прекарала около половин час вече с него и леко почна да ме разпуска моят така невъзмотим сран и стеснение и червенината по бузите ми леко започна да избледнява.Най-сетне намерих сили и смелост да пусна и базик.За хората ,които ме познаваха пределно им бе ясно ,че когато се отпусна мога да съм много забавна.
-Хубаво ли е момичето?
Усмихнах се и обърнах поглед да огледам момичето от глава до пети-найстина си я биваше и то доста. Как можеха такива момичета да се конкурират с мен. Тя бяха прекрасни и отракани ,а аз стеснителна и не толкова хубава.Единственото ,по което я надминавах бе по височина.

Определено бях разколебал сервитьорката, защото тихото "добре" което каза в отговор на леко разсеяните ми думи, прозвуча доста...отегчено.
Усмихнах се криво, жалко че не бях дошъл тук сам, съвсем друго внимание щях да й обърна, но човек трябва да си има приоритети в живота си, а моят сега бе да накарам Шерил по някакъв начин да се включи в списанието или пък поне да измоля друга среща, което можеше и да не се окаже толкова трудно колкото изглежда, но знае ли се. Само времето ще покаже, но за жалост в моя бизнес времето бе пари, всъщност то кога ли не е било.
Въздъхнах тежко а думите на Шерил ме накара да се усмихна и повдигна рамене.
- Сладка е, но за жалост твърде нисичка.
" не че ме бърка" би било продължение, ала не и сега, понеже последствията от него нямаше да са особено цветущи.
Опрях гърба си във все още студения дървен стол и изпънах краката си под масата, отпускайки се напълно, в крайна сметка надали имаше хора които ме познават или знаят кой съм...надявам се!
Извадих големия си стилен телефон и го посавих на масата, заглеждайки се за миг в часа.
Все още бе рано, по-точно рано следобед.
Вдигнах глава към Перил и повдигнах вежди.
- Е, красавице, има ли звяр в приказката ти?
Вярно че въпроса ми бе изненадващ, но пък моя тип хора питаха нещо ако искаха даго разберат, в крайна сметка това бе най-лесния и бърз начин да рабереш онова което те интересува.
Усмихнах се невинно и очите ми заблесяха със закачлива нотка.

Отговора на момчето бе вече не сюреалистичен-досега доста ме учуди поведението му,бе много мил и не знаех заради каква причина го прави или просто бе научен да се изевява като такъв,но вече бях сигърна ,че той си енормално момче ,щом се заглеждаше по красавици,пък и кой не би се загледам по такова момиче.
Въпросът му леко ме обърка,сега бях леко разсеяна от топлата остановка ,напомнящо ярко слънце през май,но не заради свртлината ,което не бе силна и то никак даже ,ами разади приятния аромат на цветя,вероятно от ароматизатори, и топлината ,която се ширеше из цялото кафене. След около минута опомняне и засмишляване какво е искал да каже ,все пак не се славах с досетливост на мига ,а и въпроса си го биваше,но не се и напрягах.
Погледнах го и леко се усмихнах .Пак на лицето ми се възвърна така досадната червенина,която ме караше постоянно да се чувствам неловко.
-Звяра в живота ми от малка е баща ми,той ми и като най-добър приятел,а за мъж нямам до себе си.
Някак май това му хареса ,защото се усмихна закачливо, а това даде кар бланш на проклетото трептене в корема ми и притеснението ми,а си мислих,че няма да се върне поне и не сега.
Събрах малко смелост за около 2 минути мълчание и се усмелих да го питам
-А при теб ,има ли прицеса?
Погледнах го в очите ,което не бе често срещано за последните 50 минути и зачах с леко нетърпение и безпокойство какво ще ми каже. Все пак такова момче нямаше как да си няма приятелка.

Имах две предположения, но като се замисля май и двете включваха представата за нея с някой друг.
Все пак напоследък рядко се срещаха момичета които да си нямат приятел или поне да не са с някой по друг, по-особен начин.
Нещо от рода на моето имане на гадже, което като се замисля "по документи" не се бе случвало от около месец, когато с любимката на сестра ми се разделихме.
Онова чудо нямаше как да се търпи, колкото и да бе добра в леглото.
Защо ли!? Ами защото ме командваше почти колкото Сюзън, която разбира се не доведе както самата тя се убеди, до добри резултати.
Въпреки очакванията ми, напълно неоправдани, не бях кой знае колко изненадан при отговора й, вероятно защото повече се зарадвах.
Последвалата тишина бе придружена от милата усмивка на красивата сервитьорка, която ни достави поръчката и колкото да бъда любезен я удостоих с усмивка.
Погледнах към тъмната течност в чашата, а аромата на зелен чай ободри ума ми. В интерес на истината доста го обичах.
Засмях се леко при въпроса й, но побързах да се закашлям, замаскирайки смеха си.
- Извини ме.
Казах аз все още подсмихвайки се.
- Принцесите при мен са същински зверове, следователно няма такива.
Продължих аз вече успокоявайки изражението си, а пръстите ми обвиха малката дръжчица на чашата, поднасяйки я към зачервените ми устни.

Лицето му доби вече известа червенина,която бе нормална за жив човек,тъй като студа бе замаскирал много добре всяка нотка на живот издаваща се по лицето му. Сега ми се стори още по-красив. Признавам,че момчето бе доста красиво и много добре облечено, както междувпрочем са всички богаташи,така че въпроса ми бе хем излишен хем и доста неподходящ да се задава на момче. Отговора ми бе ясен , все пак го погледнах с очакване.
Лекият му смях , примесен с кашлица бе ясно доказателство за мен, че се държа като идиотка или поне го разсмивам ,но от възпитание го крие. Въпреки че не бях като богатите момичета,все пак имах акъл и ми бе ясно ,че му се струвам като "селска недодялка",но все пак някак отговора му ме изненада и то много. Не очаквах да си няма приятелка или по-скоро приятелки. За момче от неговото"тесто" ден без гадже би бил като апокалипсис и сигурно ги бе наредил на опашка да чакат с номера пред вратата му.
Лицето ми издаде изненадата ,но аз се усетих и побързах да я скрия с горещия чай,с надеждата да не ме е забелязал. Сега избора бе и леко болезнен,имайки предвид колко пареше чая,но все пак се направих ,че да не се опаря ,но късно ,така го прикрих с усмивка или поне така ми се искаше.
-Зверове...нима богатите изтънчени момичета могат да са зверове?
погледнах го с недоумение.
Той понечи да отпие за втори път
-Внимавай пари! -казах тихо и се усмихнах.
-Поне номерирал ли си ги?
Попитах го закачливо, всъщност сега осъзнах,че започвах да се отпускам и не говорех вече с типичното за мен пелтечене ,а и изчервяването по скулите ми бе изчезнало,но не трябваше да бързам да се гордея ,защото следваше негова реч и това можеше да доведе до нов удър стил"домат"
ПП;Съжелявам ,че се забавих ,но ми излезе непредсказуемо нещо и нямаше как да вляза .Пак се извинявам

Да речем че не бе добра актриса, но понеже съм си такъв, замълчах без да казвам нищо и просто изчаках да чуя думите й.
Богати..че кой е казал че са такива.
Никога не съм държал едно момиче да е богата, за да съм с него. Това в никакъв, ама никакъв случай не бе критерия ми за определяне, дори успя да ме засегне малко.
Все пак това бе болна тема на повечето хора които можеха да си позволят неща, невъзможни за други.
Като казвам повечето, май имам предвид, по-малкото, защото колкото и богаташи да познавах, съвсем отбрана чат от тях бяха съгласни да дарят нещо без да го оповестят във възможно най-много на брой и елитни списания и телевизии.
Всичко бе само маскировка, не че аз нямах такава.
Сещам се как баща ми ме караше да се мазня пред гражданите, да посещава разни домове, но винаги съм го правел с интерес.
По-скоро със страдание, защото надали на някой би могло да му е интересно да гледа изоставени на произвола на съдбата, деца.
Слуха ми отрази поредните думи на момичето седящо пред мен, но ми трябваха няколко секунди, за да мога да ги асимилирам.
"Поне номерирал ли си ги?"
В какъв смисъл да ги...о боже!
За малко да изпусна от смях чашата в ръцете си, а парещата течност заля крака ми.
- По дяволите!
Казах аз, сепвайки веселия поток от звуци през устата си, с ругатнята.
Намерих какво да направя и аз, освен че се изложих, сега вероятно щях и да изглеждам като напикан.
Побързах да оставя чашата на масичката пред нас, а през това време се огледах за салфетка, защото течността попиваше в дънките ми, изгаряйки съвсем кожата и самия плат.

Богаташкото синче явно се обиди от думите ми,но не беше ли така ,всичко на този свят се въртеше с помощта на парите. Една моя близка приятелка,се подлъга по един богаташ и забременя ,той я заряза,защото бедните били само за забавление и тя сега сама отгелжда бебе,дори тяхните я изоставиха,затова и татко не искаше да имам близки отношения с ботаги хора,даже и да работя за тях.
Лицето му издаваше неприязъм ,затова се усмихнах,не исках да го нагрудя ,все пак той можеше да е по-различен от другите.
На моите думи последва единстевено смях,да не искаше да приеме факта,че не си ги е пребройл ,но каква съм аз ,че да му говоря така.
Сега найстина изглеждах като глопачка,което даде кар бланш на нова вълна изчервявания п лицето ми. Сега си дадох сметка,че е време да си тръгвам.Нямах работа тук ,аз бях от друго тесто,което си личеше много,но в този момент той се поля с горещия чай.
"Нали ти казах ,че пари" Казах си тихо наум,но нямаше да му кажа,ще излезе ,че съм не само смотана,но и иронична.
Станах ,взех няколко кърпи и отидох до него.Подадох му няколко,а с другите започнах да попивам чая от панталона му. "Ще му помогна и си тръгвам ".Ръката ми бе малко по-нагоре от коляното му и на мен ми бе много неудобно. Ситуацията бе като на филм,въпреки че реално му пареше много ,което се виждаше от лицето му.
-Много ли ти пари?
Казах притеснено.
След около 2 минути най-сетне успяхме да увладеем ситуацията и бе време да си тругна.Той си гледаше изтънчените и скъпи вече съситани панталони ,когато се обърнах към него
-Аз...... -погледнах към изхода - трябва да ........
-

Колко съм глупав само...
Много, ама много.
Това моето не се търпеше, понякога самия аз се дразнех на себе си.
Надали някой друг би успял да се залее с горещ чай, при това точно пред момиче което харесва. Вероятно ако не бях свел глава и не се бях стреснал от огромното петно, предполагам щях да се засрамя.
Ала за момента бях зает да се чудя с какво съм заслужил тази изгаряща изненада.
Присвих очи и от болка и вдигнах глава към Шерил,която се бе доближила до мен.
Страхотно, сега оставаше да получа и помощ от момиче, съвсем бих се изложил в подобен случай.
Поклатих отрицателно глава, наистина не желаех да се засрамвам още повече, но тя вероятно не ме видя и започна да попива изгрелия краката ми, чай.
Не казах нищо, доволен от близостта й, просто се изпънах леко и зачаках да приключи, помагайки й от време на време.
-Много ли ти пари?
- Добре съм, спокойно.
Казах аз, макар гласа ми съвсем да не бе изпълнен с тази нотка на спокойствие която се изискваше.
Тя се изправи, а очите ми се опитаха да преценят колко сериозни са нараняванията върху дънковия плат. Не че нямах у нас предостатъчно, но бях от хората които въпреки че имат много, го ценят.
- Какво..ще тръгваш ли?
Попитах аз неуверено и се изправих от стола, издърпвайки го назад. Отговора й бе безмълвен, само с едно кимане, но ме накара да изкривя ъгълчетата на устните си.
- Ако искаш мога да те изпратя или...знам ли.
Истината бе че не исках да си тръгва, не и толкова бързо, особено след като успях така яко да се изложа.
Дори не бях предложил намеренията си, не можех да я оставя да си тръгне точно сега.

Обстановката беше меко казано меловка ,поне за мен,надявах се да не му е станало неприятно ,че го пипам,но нали трябваше да му помогна.Кафето бе направо вряло и със сигурност скъпите му дънки заминаха на кино,за жалост.
Успях да попия с около 3 кърпички кафето ,но все пак щеше да остане петно или още по-зле нямаше да стават за нищо ,инъче хубавите му панталони .А лицето му,то издаваше лека болка,най-вероятно от горещата напитка ,въпреки че доста добре успявахе да замаскира ситуацията,като се усмихва и казва ,че всичко е наред. Аз знаех ,че не е наред ,тази среща бе се превърнала с неловка грешка. Толкова пъти съм била с момчета ,които са или курвари или богаташчета ,но никога не бях се чувствала така,никога не бях изпадала толкова много пъти за един ден в неловки ситуации,така че бе време да си тръгна и да се опитам да забравя очите и косата му . Бях напълно сигурна в плана си ,дори бях се убедила сама себе си,че няма и да ме помни,сигурно излиза с момиче на всеки 3 часа и не помни една десета дори от тях,но изведнъж илюзиите ми се разбиха с неговата реакция .На лицето му се изписа крива усмивка ,а предложението му бе толкова съблазнително,но не трябваше да приемам.Вярно, би изглеждало супер гадно от моя страна да го отрежа ,та аз не бях такова момиче,така че единственмоото ,което трябваше да направя ,за да не го притеснявам бе , че трябваше да го накарам по някакъв начин да се откаже от предложението ,но не знаех по какъв ,затова просто казах думи ,които някак си не биваше да казвам ,и на всичкото отгоре и неубмислени ,просто излезли от устата ми.
-Бих се радвала.
След около 2 секунди още преди той да реагира,успях на един дъх да си продължа репликите.
-Не искам да те притеснявам ,смисъл сигурно си имаш работа,така че по-добре,всъщност не знам,виж.
Усмихнах се леко,но много притеснително,дори не знаех какво правя и как ще реагира той,но първоначалната му ртеакция направо ме хвърли в транс,той започна да се приближава към ,сигурно ,за да ми благодари ,но това предизвика вълна изчервяване ,която не се бе появявала от около половин час.

Момичето от бара се доближи до нас, а аз едва успях да я забележа с периферното си зрение, как оставя някакъв лист със сметката, предполагам, на масата.
В момента наистина ме интересуваше отговора на Шерил, но ако исках да тръгнем заедно, май нямаше да е зле и да платя преди това.
Докато на лицето й все още бе изписана замислена и озадачена маска, аз надникнах в малкото тефтерче и оставих три банкноти със сравнително голям бакшиш. Такъв, какъвто според мен секси парче, като сервитьорката, си заслужаваше.
Гласа на Шерил, леко притеснен, прозвуча още преди момичето да бе дошла обратно, държайки в ръцете си кърпа, вероятно, за да почисти.
Усмихнах се и изкривих глава в очакване.
Разбира се...щеше да е цяло чудо, ако бе оставила мисълта си да приключи само с "бих се радвала".
Това ме накара да се засмея, но се сдържах и въздъхнах.
- Нямам много свободно време, но са ме учили, че някои инвестиции си струват жертвите които си вложил в тях.
Широката и в същото време лъчезарна усмивка не слизаше от лицето ми.
Напротив бе станала още по-топла и искрена, докато тялото ми се приближи към нейното, на максимум три крачки.
Ръката ми понечи да докосне дланта й, но зачервените й до болка, бузи, първи привлякоха вниманието ми.
С върха на пръста си, проследих въображаема линия от върха на скулите й, д брадичката.
Желанието ми ме подтикваше да докосна и така привлекателните й устни, но тогава заплашвах вероятно да й спукам някой капиляр.
- Защо се изчервяваш толкова красавице, тук е топло?
Попитах аз, макар тайничко да знаех или по-скоро да се надявах да знам какъв е отговора.
Мисъл която ме накара вътрешно да се усмихна самодоволно, а лицето ми да се изкриви във въпросителна гримаса.