Макар да бе късно вечер, някак не чувствах обичайното желание да спя по това време.
Изглежда случките днес ме бяха накарали да се почувствам по-добре, особено запознанството с Франки, която всъщност ми хареса наистина много и сега съжалявах че не останах с нея в бара.
Въпреки това сама бях предложила на силно казано възрастен мъж да се разходим навън и си позволих да се поддам на емоциите си, което вероятно бе най-голямата ми грешка и заради която макар да не си го признаваша, надали щеше да му се разговаря с мен отново.
Понечих да извадя смачканото листче хартия от джоба си, за да докажа на терзаещи си ум че той наистина ми го даде, ала в този миг леко притеснения глас на леля ми ме стресна.
- Лилиесн мила, ти се прибра!
- Съжалвам за закъснението, наистина съзнавам че вероятно си се притеснила за мен.
- Глупости, не ми говори сякаш съм учителя по Философия, знаеш че се радвам когато излизаш...
По-късно след това последва лек опит от нейна страна да изкопчи нещо от мен, но нима имаше какво да кажа.
Вметнах й че съм срещнала много хора и побързах да се оправдая с това че едва гледам, а тя моментално ме освободи да спя, както и направих, придружена с много мисли за изминалия ден.
Понякога се страхувах че един ден добротата й ще изчезне, а не исках това да се случва, въпреки което просто продължавах да се държа с нея затворено и студено.