L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 La crinière du Diable

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 4:03 pm

Горещия порцелан бе единственото нещо,което остана топло в мен или поне ръцете ми стоплени на него след като чух тази песен.Повдигаше ми се от нея и не заради текста,който сигурност не бе написан от него -такова копеле не можеше да напише такава хубава песен,а ми се повръщаше от това кой я пее.
"Как можеше да е толкова самоуверен ,че ще се върна при него-идиот"
Но все пак го обичах до болка.
Думите на Казанова ме стреснаха ,май защото ги каза високо и дори леко подскочих,обърнах се с лице към неги и определео на моето бе излязла проклетата физиономия-смесица от уплаха в голямо количество и гняв -също в не малко количество. Признавам страхувах се,че мога някой ден да го срещна отново,че продължавам да го обичам ,че ще ме намери, и че не мога да живея без него.
-Просто .. просто .. не искам да виждам този човек.
Говпрех толкова уплашено ,че гласът ми трепереше
-Ще го пуснем като свърши ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 4:10 pm

Лицето й бе някак по-различно, но не разбирах каква бе причината за нейната реакция.
Оставих чашата на масата и я погледнах отново.
Какво искаше да каже с това че не иска да го вижда, за миг съмнения обляха ума ми и присвих очи прехвърляйки наум възможностите породили това изражение у нея.
Въпреки опита ми така и не успях да проумея какво толкова има на песента или на певеца....не съм убеден как се казваше, беше нещо с Л и Луси доста го хареса, дори ме накара да й изпея песента, но единственото което направих бе да изсвиря с китарата си няколко акорда, отказвайки се с думите че нямам намерение да пея песен за радяла след като сме още заедно.
- О....ами предполагам имаш причина.
Нямах си никаква идея какво трябва да й кажа, затова стоях така гледайки я няколко секунди.
- Ако искаш може да се разходим навън, не е нужно да слушаме музика у вас.
Предложих аз, надявайки се някак да изтрия изражението което имаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 4:20 pm

Умирах си от страх,цялата се разтреперих-по дяволите така ставаше когато го видя след онази зла вечер.Почнах да дишам тежко и дори не можех да си поема дъх-не бях на себе си.Идваше ми да се разплача, но не биваше не и пред него.Дори и не го гледах в очите ,не исках да видя изравението му като ме гледа така.
"Няма да ревеш няма Линет,обещала си на майка си , все пак си е обещание"което наруших няколко пъти този месец,но тайно без никой да ме види
Най сетне започнах да дишам спокойно
-Да се махаме от тук!
Казах му без дори да го погледна в очите,но едва сдържах сълзите си
-Отивам за якето ей сега се връщам
Всичко бе само предтекст, за да си измия очите
"добре ,че не е идвал преди не знаеше ,че вървя точно в обратната посока.Дано не е забелязал очите ми "
В този една сълза се отрони и падна от очите ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 4:33 pm

Беше една от онези конфузни ситуации в които никога не ти се иска да изпадаш, особено с момиче което не познаваш особено добре, но не ти изглежда особено чувствителна.
Въздъхнах и се облегнах на стената докато изчаквах да се върне.
Така и не разбирах какво толкова бе предизвикало всичко...но и не исках да се меся, не бях от любопитните, особено ще се отнася до това.
Ръката ми се плъзна по стената и "влачейки" я по този начин достигнах коридора където се предполагаше да бъдат дрехите ми.
Облякох не много дебелото си яке и сложих ръкавиците на ръцете си, увивайки шала около врата си. Не веднъж ми бяха казвали че приличам на гей по този начин, а и по принцип, но да речем че на подобни глупости човек не бива да обръща внимание.
Тъкмо обувах обувките си, когато Linnette дойде при мен.
Усмихнах се плахо и се опитах да кажа нещо,но в ума ми не излизаше подходяща реплика.
- Извинявай...заради мен се ядоса.
Казах аз въпреки всичко и дведох виновно глава към земята, зазяпан в развързаните си маратонки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 5:07 pm

Не трябваше да се бавя, не трябваше да разбере нещо и затова бързо изтрих очите си се успокоих с един от ония торбички,в които майка ми бе брестрастена с нейните кризи. Да си призная вършеха работа особено с конфузни ситуации като тази.След 2 минути бях същата Linnette. Слязох колкото се може по-бързо по стъпалата като гледам да не създавам излишно шум , за да не ме чуе.
Излязох в коридора тиха като малко коте,дори не бе забелязал,че стоя пред него докато не си надигна главата и не ме видя.
Думите му бяха напълно типични,той бил виновен. Всеки ,който не знаеше как да излезе от ситуация ги казваше. Толкова често съм ги слушала.
-Не не си виновен ти,най-малко ти. Вече се приготвих ще тръгваме ли -времето май стана по-хубаво. Ти къде се разхождаш попринцип?
Казах го с вече с лека усмивка на лицето. Изках да сменя темата,въпреки че определено знаех ,че ще се досети.
"Щом досека не е питал нямаи да пита нищо повече"
Бях максимално старата Linnette от преди песента или поне доколкото можех да бъда.-пак пуснах актъорската си дарба и тайно се надявах да проработи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 5:42 pm

Завъртях очи и поклатих глава.
Не съм виновен, но имам вина, все пак аз пожелах да пусне музика и уцели онзи....господин "Л", трябваше да се сетя за името му, не в този момент бе успяло да изскочи от ума ми.
- Има едно кабаре което не е лошо, правят приятни изпълнения, но сега надали имаме време, затова ако желаеш може да отидем някъде в парка или по Шанз-Елизе, май все още не са махнали празничната украса.
Опитах да се усмихвам максимално много, докато през това време непохватно завързвах обувките си, но някак ми бе дискомфортно.
Изправих се и я погледнах в очи, които бяха малко под нивото на моите, имайки в предвид че уж бях доста висок.
- Искаш ли да ми кажеш какво има или не желаеш да разговаряш за това....
Определено не биваше да я питам, ала изглежда не бях чак толкова нелюбопитен, колкото предполагах че съм.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 5:56 pm

Предложението му определено ми хареса-обичах кабаретата. Преди 2 години работех за кратко в едно и ми бе много приятно. Именно там се запознах с непоправимия романтик-Дрю.Там се научих да танцувам и да правя фоу.Това определено не се нравеше на майка ми и доколкото си спомням именно за това бях започнала работа там, а Фанз Елизе бе любимата ми улиц, а и украсата й си я биваше,но точно сега парка бе най-доброто решение, а и бе най-спокойното място от изброените за разходка.
Преди да отговоря вторият му въпрос ме узадъчи,таман си бях помислила ,че няма да пита.
-Ами парка изглежда най-добрият вариант,ама само не централният.
Направих се ,че не съм чула поне за първите 2 минути. После реших,че така или инъче трябва да кажа нещо и леко с нисък глас казах
-Това е много дълга история,която си мисля ,че няма да има край, но нека говорим за по-добри неща.
-Е,Казанова кажи нещо интересно за себе си.
Леко се усмихна като му казах Казанова,скоро това име нямаше да му се "отлепи"
Попринцип не разпитвах хората,но с него нещо бе по различно.Сякаш бях заинтересувана да разбера нещо за него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 05, 2011 7:33 pm

Искрено се надявах да не съм предизвикал нова вълна на смущение у нея и в първия момент когато вместо да ми отговори на въпроса, заговори за нещо съвсем различно, реших че така е по-добре и се въздържах от повече въпроси.
Излязохме навън и тръгнахме към парка, който бе на не повече от петнадесет минути път.
Погледнах към нея и въздъхнах, изглежда това бе начина с който искаше да ми каже че не й се разговаря на тази тема.
Кимнах на самия себе си и продължих да вървя напред, поставил ледените си ръце в джобовете на якето си.
- Не знам, какво искаш да знаеш?
Казах аз и се усмихнах, а тя изсумтя недоволно подсмихвайки се.
- Добре, добре...ами както вече знаеш уча същото като теб, следователно обичам да се занимавам с подобни неща, пиеси и други дребни роли, понякога пея, по-точно ме измъчват да пея когато се съберем с приятели, правим нещо като сбирка всеки месец и аз им свиря с китарата, може някой път да дойдеш, за да ме чуеш....
Спрях за миг поемайки си дъх, не ми се искаше да продължавам, не заради друго, а защото предпочитах тя да ме попита, а и факта че сам пишех стиховете на песните си бе по-скоро за несподеляне и не изгарях от желание момиче като нея да разбере че съм пълен олигофрен, пишещ романтични текстове.
ПП: ако искаш пиши направо в парка
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Съб Яну 08, 2011 10:29 pm

Купона продължи в дома на Хенриет. Здраво пиене ,свалки и песни,дори бях ги забравила,както се казва. не бях ходила на купон,от когато се преместихме с майка ми и това определено ми липсваше страшно много.
Въпреки че в Франция не бе като в Испания- не бе топло през цялата година и лично,според мен нямаше толкова купони и събирания,тук някакси започна да ми харесва ,но не знаех защо.
Прибрах се към 6 сутринта и за моя голяма изненада майка ми освен ,че бе будна бе в страхотно настроение ,дори си пееше.
"Да не се е почерпила или надрусала"
-Добро утро,Линет. Как мина купона? С много пиене и песни-типичните събирания в Мадрид.Надявам се да започва ,да ти харесва тук и найстина да покажеш каква си,като изключим кражбите,моля!
Каза го с такъв тон,определено не искаше да се заяжда ,а напротив да бъде любезна.
–Да речем ,че в Мадрид е по-добре,но ще свикна и тук.
Усмихнах и се и тръгнах нагоре по стълбите да си легна. Така ми се спеше-вече две не виждах.
-Има храна на масата.Аз имам работа и след 2 часа излизам,ти не ходи на лекции и междувпрочем обади се Йоан,каза че представлението е след 5 дни ,но тъй като трябва да танцувате и не сте тренирали,той ще дойде утре и ще отседне у нас!Какво ще кажеш?
Не можех да кажа нищо,толкова ми се спеше и само вдигнах пръст ,за да покажа съгласието си.Понякога ,когато искаше ,майка ми се превдъщаше в най-добрата жена на света,но до тук всичко не ме учуди толкова-беше го правила и преди ,но следвашата й реакция -никога. Тя дойде до мен ,надигна се на пръсти и ме целуна по челото.
-Лека сутрин миличка,обичам те !
Усмихнах се! Май й бяха направили магия ,която определено м и харесваше в болницата.
-Лека мамо,и аз теб!
Продължих нагоре и скоро се узовах в леглото си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 10:40 am

Чувствах се леко замаян, това което не ми харесваше бе че много хора бяха станали свидетели на скандалната случка.
Образа на русокосия отново бе някъде над главата ми, държащ ме по ръцете.
А топлината в стомаха ми подсказваше че раната не е толкова малка колкото очаквах, единственото което се молех бе да ме заведат някъде където няма да има хора от рода на лекари или полицаи.
Очите ми се върнаха за миг към Ян, вече заобиколен от тълпа хора, опитващи се да му помогнат.
Предчувствието което имах относно последствията от това не бяха никак добри...за мен.
Клепачите ми тежаха повече от обикновено и се подадох на изкушението да ги затворя, но нечия нежна ръка ме побутна, а главата ми се озова в скута на....Линет.
Усмихнах се криво, едва загледан в красивото и гладко лице, което сякаш светеше.
Въпреки видимата си красота ми изглеждаше някак притеснена.
- Хей...какво е това изражение, не съм...тръгнал..умирам.
Успях да измърморя аз, а кръвта стичаща се към гърлото ми успя да ме задави, предизвиквайки нов прилив от кашлица.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 10:49 am

Коата даваше пълна газ и дори не се спазваха правилата.Йоан си падаше малко паника в такива моменти и видимо му личеше ,че е претеснен за Нео. Леко и криво някак си се опитваше да нацели правилната улица ,а когато трябваше да ме пита нещо се обръщаше на испански.
Нео леко се усмихна и каза нещо ,което честно казано почти не разбрах.

Усмихнах се леко в знак на съгласие ,но мислите м бяха в няколко различни теми и на няколко различни места.
Едната бе какво ще кажа на майка си и дано тя все пак да не вкъщи.Втората какво подяволите си мисли Леон като се обажда и казва на Йоан че ще дойде и дори се е бил бил за мен в Истания-идиот, но най-тревожната тама за момента бе какво ще правим с Нео -той вдидимо не бе добре.
-Измислям си къде ще се наложи да бягам заради решпортацията на майак си.
Усмихнах се с цел леко да го развеселяи леко го погалих по главата. Беше толкова горещ -целия пареше и със сигурност имаше температра
_Нео гориш къде те боли?
той само ми хвърли един поглед
-Карай по-бързо Йо казах на испански
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 11:01 am

Студените й ръце ми действаха някак успокоително и разсейваха силната болка, с която сякаш бях свикнал.
Не ме интересуваше толкова че кървях, колкото че вероятно Ян щеше да си изпати за това, а макар да имах сериозни вътрешни терзания, свързани с "приятелството" ни, а и след този скандал просто не се виждах отново в
университета. В ума ми изскочи представата как без рях съм едно никакво нищо и отново пропадам, ами ако точно заради тях беше всичко, нима бе възможно.
Ума ми бе достатъчно размътен, за да мога дори да сформирам мислите си правилно, така че самият аз да се разбера.
Думите на Линет, звучащи сякаш на Испански едва достигнаха до слуха ми, а от устните ми се откъсна поредния сто, издаващ изнемощението ми.
Като светлина, ярък изстрел, през ума ми мина идеята за онова което бе способно да ме накара да спра вътрешния си гърч на болка, макар да твърдях на самия себе си че ми няма нищо.
Странно защо вместо познатия вкус, усет по-точно, усетих привличане към студения чай, а във фантазията ми изникна представата за изпотена, ледено студена чаша с лимончета плуващи вътре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 11:13 am

Дори не можа да отговори,само стенеше от бола ,а аз стоях и го гледах с приеснено лице.От доста време не се бях притеснявала така за човек,кпето дори мен -непокиса леко ме стресна. Усетих как лещо тече върху другата ми ръка,която бе леко го обгърнала ,за да не падне.Нешо толкова топло и много стряскащо.
Извадих си ръката и при вида на кръв по-скоро аз щях да припадна. Бях виждала как тече кръв и то силно ,като спуката артерия и то от самата мен ,но сега стряскащото бе ,че течеше от него.
"подяволите кръв,наръгал го е копелето "
Дори започнах да псувам .
Лицето му все почеще пребледняваше,но вече колата паркираше пред входа.
Усмихнах се и го погледнах в очите,който явно от доста време не спираха да ме гледат мижаво и втренчено.
-Спокойно още малко остана ще се погрижим за теб.
Наново го погалих сега кожатаму ми се струваше по-гладка и блестяща -бяла като на мървец. Стояхме загледани един в друг,а кръвта му течеше по мен -като на някой филм.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 11:29 am

Очите ми продължаваха да я гледат.
Но ума ми не разбираше каква причината да ме прибере.
Вярно е че всичко стана пред очите й, при това съвсем близо и с намесата на нейното име, заради глупавия ми "приятел".
Това достойна причина ли е да прибереш наранен кажи речи непознат, макар да бяхме съученици, останалите нямаха смелостта да го сторят нали...
Вече сам се опитваше да извърти нещата така че да ми допадат на мен.
Първо ледената чаша с чай, а сега и това че Линет има някакви скрити причини, за да ме "спаси".
Въздъхнах и завъртях леко очи, наистина се побърквах, определено това не бе нормалното ми състояние.
- Благодаря ти.
Казах аз в отговор на думите й и докоснах ръката й с моята, като за миг затворих очи, поради новата криза на болка.
Колата спря и момчето отпред каза нещо, но на испански, от което особено в това ми състояние, не успях да схвана нищо, а просто отпуснах леко напрегнатото си тяло, преплитайки ръката си в тази на Линет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 3:29 pm

Колата спря плавно,за да не причини болка на Нео.Каквото и да ни се бе случвало ние с Йоан винаги бяхме заедно.Той ми помагаше и аз му помагах и знаех ,та и той знаеше,че винаги може да разчита на мен. В моменти като този това се бе доказало.
Йоан стана и отвори задната врата.
Нео бе застанал като някой мъртвец,което провокира изражениети на Йоан.Гледаше някак тъжно ,изпълнено с милостоня и болка , бе до болка разл;ичен от Хенриет и неговото непокдство.
Телефона звъна в джоба на панталона му. Той го извади и натисна черветото копче. Сега не бе време за разговори.
Нео беше затворил очите си ,аз гледах в празното нищо,ръцете ни се държаха здраво ,а то тях течеше стуя кръв. Още кървешв раната,което нямаше да доведе до нищо добро.
В следващия момент входната врата се отвори ,а оттам излезе майка ми ,която се затича с радостно лице. И то скоро щеше да се промени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 3:38 pm

Лек студ, който сега ми се стори дори повече от само хлад по голята ми кожа, навлезе в колата когато момчето отвори вратата.
Не успях да кажа нищо, нито да помръдна, не защото ме болеше, а защото ми харесваше да ис лежа така и никак не изгарях от желание да се изправям в студениия ден, навън, където вятъра вероятно щеше да развее анорака ми и да навлезе в пазвата ми, карайки ме да настръхна.
Въпросното момче, което някак бе успяло да спечели симпатиите ми, ме хвана през кръста, а аз опитах да стъпя на краката си, почтни идеално.
Ръката ми все още държеше тази на Линет, нямам идея защо, нито искам да знам.
- Студено....
Промърпорих аз отваряйки си леко очите, а развеселените очи на непозната за мен жена срещнаха моите и за миг се превърнаха в кълба от притеснение и тревога.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 4:22 pm

за секунди засмяното лице на майка ми изчезна, а на негово място се настани една тревога какво може да е станало с момчето. Исках или не трябваше да пусна ръката му ,за да може Йоан да го заведе вътре.Разтворих ледените си пръсти и пуснах пулсиращата ръка,което предизвика отварянето на очите му. Студа май му причини болка ,защото лицето му рязко се намръщи и пресви вежди.
Майка ми се втурна да помогне на Йоан , а и се опитвах да помогна.
-Линет какво става,какво му е на момчето
-Наръгаха го пред очите ни.
Думите ми излизаха едва едва,а гласът ми трепереше.
-Ама как тук защо не сте го завели в болница?
-Не мога той каза че не иска мамо,моля те помогни ни.
Майка ми отвори входната втата,а Йоан вкара Нео и го сложи на дивана . Нямаше да можем да го качом по стълбите.
-Линет ти знаеш какво да правиш
Думите на Йо излизаха някак плашо и леко на развален испански.
-Нео,трябва да се изправиш и да ти съблечем блузата.
Нео си отвори очите ,а пред него като шишета със загриожен и лица стояхме аз мама и Йо
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 6:54 pm

В последствие се оказа че жената е не някой, а майката на Линет, супер страхотно запознанство няма що.
Студа сви тялото ми и болката отми всякакви притеснения за срещата ми с жената, предизвиквайки непоносимо главозамайване.
- Чакай...аз.
Казах в отговор на думите й, а ръцете ми разкопчаха връхната ми дреха.
От сега усещах че няма да е много приятно, но и преди бях имал подоби рани, при тов точно там, не трябваше да се намесват толкова много хора. Цялата тази суматоха никак ама никак не ми се нравеше.
Дългите ми ледени пръсти докоснаха раната през вече мократа тениска, опитвайки се да разбера дали раната е много дълбока, но май не бе, поне доколкото можех да напипам.
С малко помощ от страна на руснака вечеи тениската се бе озовала на земята, а голямата рана, пробола място близо до таза ми, зейна повече отколкото очаквах.
Принципно не се паникьосвах, но лицето което майката на Линет извади успя да ме стресне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 8:12 pm

Йоан помогна на Нео да се изправи. На лицето му бе се отразила острата болка ,която изпитваше от раната. Тръгна да си разкопчава ризата ,която бе кървясала до толкова,че вече никога нямаше да бъде бяла ,амои по-скоро червена или розова. Всяко разкопчаване на копче му причиняваше болка,а майка ми ,която още от дете не можеше да гледа как човек страда направо и призлязаше издаваше звуци подобни на неговото пъшкане. Лице й пребледня и сега второто ми упасение бе да не припадне ,че само нея да свестяваме ми липсва. А първото -то бе колко е дълбока раната на Нео и дали ще мога да се справя с нея. Казах на Йоан да донесе морки студени кърпи ,за да направя опит да спра кръвотечението.
Най-накрая след дълги усилия Нео успя да си съблече горната дреха ,а тялото му дори не се виждаше ,поне аз не можех да го видя заради кръвта ,която се сточаше.
Вместо Йо майка донесе кърпите май ,за да избяга за малко от раните и от вече найзбежното припадане,въпреки че май се спаси.
Взех кърпите натопени в студена вода и го помолих
-Легни и си махни ръцете от раната,ще я замърсиш. Ако боли кажи. Струвами се ,че раната е повърхностна,но май не ти е за първи път да се удряш там.Имам опит с рани не се тревожи.
Последното го казах като видях изражението му,което или бе да не ме убиеш или нещо друго,ама определно второто би ми харесало повече.
Сложих с едната си ръка на раната с кърпа, а другата си сложих на тялото му ,за да го задържа да не мърда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 8:39 pm

Студени кърпи, по дяволите това болеше, макар наистина да помагаше.
Предпочитах да бях у нас и сам да се почистя, тази сцена малко наподобяваше друга за която също не исках да се сещам и определено ме караше да се чувствам неудобно.
Видях притеснението изписано на лицето на Линет и се усмихнах прехапвайки устни, за да не издам болката от студенината.
- Спокойно, свикнал съм на болка.
Казах аз шепнешком и отпуснах главата си назад, облягайки я на дивана.
През ума ми мина че най-вероятно ще го изцапам с кръвта си, но в момента колкото и да исках и дори и да можех, нямаше да ми позволят да се изправя.
Затворих очи и уравновесих дишането си, трябваше да върна контрола над тялото си, добре знаех какво е болка и нямаше да си позволя подобна малка рана да ме прави слаб в очите на другите.
Понякога прекалявах с чувството си за "гордост", но определено не изгарях от желание да ме смятат за първия ревльо, а и имах доверие на Линет или поне ми се искаше да имам, макар вътрешно все още да ми идеше да се скрия в банята и сам да промия раната с лекарства и студена вода....и още нещо, ала то минаваше странично през ума ми, без да се опитвам да му обърна внимание.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 9:07 pm

Атмосферата беше напрегната. майк ми не спираше да се вайка как е момчето и същевременно с това да се чуди ,откъде толкова добродетели у дъщеря си ,че да прибере един непознат. Физиономията й го издаваше,дори не можеше да повярва на очите си.
Студените кърпи видимо го тормозеха,но гордостта му не позволяваше да каже ,че го боли,въпреки че даже се потеше от болка или смъкваше температурата ,причинено му от раната.
Стискаше зъби и се пънеше като магаре на мост.
Погледнах го и леко се усмихнах
-Няма проблема да викаш,ако искаш.Знам ,че много боли.
Майка ми вече не можеше да издържа,затова излезе от стаята и само Йо остана при мен и сменяше водата.
Най-сетне кръвта спря и аз можех спокойно да разгледам раната преди да я превържа.
-Кажи ако е студено,искам да видя колко е дълбока раната
Леко и внимателно го пипнах покрай раната и се загледах в него ,докато Йо му говореше на англииски
-Hold on brother,she `s finishing
Нео леко се усмихна, а Йо му подаде ръка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 9:25 pm

По дяволите какво правеше толкова, досега не ме бе боляло така или може би просто не съм бил толкова напрегнат, а в съвсем друго състояние, непозволяващо на болката да обземе толкова много тялото ми.
За миг надникнах към раната, която определено бе дълбока, нормално, след като ме наръга, при това два пъти, мамка му не съм вярвал че е способен на това.
Болка отново ме раздра, но този път не физическа.
По-късно щях да прекарам дълго време в размишления над това което се бе случило.
Този път думите на руснака бяха далеч по-разбираеми и успяха малко да ме успокоят, още повече че ръката му бе приятно топла, макар да предпочитах тази на Линет, все пак действаше успокоително.
Понечих да кажа нещо, но пръстите на Линет докоснаха раната ми и гръбнака ми се изви леко.
- Стига, моля те!
Казах аз, а устата ми се сви, стискайки зъби.
Линет ме пусна, а аз се подпрях на лакти и започнах да дишам учестено.
- Shit, at such moments drug helps.
Казах аз, вече опитвайки се да кажа нещо различно от обичайните въздишки, а лек смях се откъсна от все още окървавената му уста.
Определено не ми бе до шеги, но аз никак не се и шегувах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 10:14 pm

Веднага склед реакцията му си махнах ръцете от тялото му. Раната не де никак малка ,бе намушкан 2 пъти ,но слава богу можеше да се размине от болницата ,защото нямашпе наранени вътрешни органи.
Леко се усмихнах на думите му. Някак това разведри обстановката. В този момет се появи майка ми, с лека ,но притеснителна усмивка. И ми прошепна нещо на испански ,така че дори Йо не можа да чуе. Той самия ми подаде бинтовете ,лепенките и изобщо материалите ,които трябваше да си купя ако искам да съм в курса за бърза медицинска помощ.
Набързо го превързах и спокойно с гордост бих казала ,че бе превързан по-най добрия начин ,съвсем профисионално.
-Майка ти е нагласила легло да поспиш.,Така че събери малко сили и Йо ще ти помогне да се преместиш
Сле дкоето погледнах Йоан и му казах високо,защото майка я нямаше ,а Нео не разбираше испански.
-No haremos cupón claramente(няма да правим купон явно)
Тези мой думи предизвикаха интереса на болния и смеха на Йоан.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Вто Яну 11, 2011 11:01 pm

Смеха проявен от нас тримата ми дойде малко като успокоително, сякаш за миг забравих че ме чакаше проблем за решаване и голяма рана, която поне ако не друго, то Лиет бе успяла да бинтова добре, което й го признавам.
Пръстите ми се плъзнаха по белия плат, а отварянето на вратата ме стресна леко и без да искам се натиснах сам, като пълния идиот.
Идеята че ме чакаше топло легло ми хареса, но трябваше да се прибера все някога у нас.
Въпреки това мисълта за погледа който сестра ми щеше да ми хвърли някак съвсем ме отчая.
Майка и излезе още преди да имах шанса да се възпротивя, затова просто си замълчах.
- Кокошка ли!?
Казах аз и ги изгледах странно когато Линет му каза нещо на испански което изобщо не разбрах.
- Кхъм...это не справедливо.
Казах аз на руснака и поклатих глава цъкайки с език.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   Сря Яну 12, 2011 3:52 pm

Майка ми бе се погрижила за всичко,явно бе взелка присърце това сположението на момчето,което не бе типично за нея,а и още не знаеше ,че ние всъщност се позбаваме. Сега като се замисля трябваше да давам обяснение за какво са се сбили и какво е било това с името ми и то на Йо,който и грам не говореше гренски,втпреки че бях го учила многократно. Йо се засмя леко,за да не стесни Нео ,а аз се усмихнах.Явно искаше да разведри положението,и да забрави за малко за проклетата болка ,която при вида на раната определено не ми се струваше малка,а и това беше добре-трябва поне за малко да се отърсиш.
Думите на Нео разсмяха за втори път Йоан,явно могат преспокойно да си гаворят на руски.
-Waw congrat. brother,you found out the languege,however i don`t look as spanish.
Обърнах се към Нео и двамата с Йо му помогнахме да стане прав,което бе леко трудна бойна задача.
-Съжелявам предварително,че съм меко казано ледена. Йо ще ти даде риза да се облечеш.
Йо кимна всеедно разбра какво му бях казала,ама найстина си нямаше и понятие от френски,така че това бе фанс зирол.
След около 10 миниту индиянски мъчения стигнахме до спалнята за гости и сложихме Нео да легне под завивките.
-make yourself at home, i`ll feeling as a guest.
-Дистанционното е тук,като се наспиш може да гледаш тв,ако имаш нужда от нещо натисни 3 на клавиатърата на апарата. Лек следобед.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: La crinière du Diable   

Върнете се в началото Go down
 
La crinière du Diable
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Rive droite & Rive gauche-
Идете на: