L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 "La Roza de España"

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: "La Roza de España"   Съб Яну 01, 2011 9:14 pm

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 12:25 am

Къщата или по-скоро малкото имение, което притежаваше баща ми, се намираше в края на града и пътя до там бара до там бе около половин час с автобус и двайсет минути с кола.
Искаше ми се да върна горнището на Дрю, понеже навън температурите не бяха много високи, а и това, че го оставих по блуза не ми допадаше особенно, понеже заради мен можеше да настине. Той обаче твърдо и упорито отказваше да си приеме обратно горнището. Е, под тъпо и упорито може да кажете две мои кратки и не много силни увещания да си го вземе, за да не настине и два негови кратки и ясни отговора.
Вече бяхме наближили дома ми, когато се появи един малко по-студен вятър и видях как Дрю настръхна от което ми стана изключително кофти.
- Дрю... - погледнах към него умолително, но той едва ли щеше да приеме.
Приближих се до него и го прегърнах като внимателно изхлужих половината горнище, отстъпвайки му го на него.
- Така ще е по-честно. Ти ще имаш половин горнище и ще си изпълнил джентълменския си маниер, и на мен няма да ми се налага да те умолявам през пет минути да си го вземеш обратно, защото те виждам как трепериш.
Усмихнах му се с крива усмивка, все още прегърнала го с една ръка през кръста. знаех си, че има приятелка. Много добре го чух да говори с нея по телефона и въпреки това се усещах как продължавах съвсем леко да флиртувам. Надявам се само той да не го бе усетил, защото тогава наистина щях да се изчервя и нямаше да приема горнището му за нищо на всета, а какво оставаше да го прегръщам така, както в момента.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 1:18 am

Пътя не бе толкова дълъг в същност,колкото на мен ми се стори заради този проклет вятър,който буквално ми влизаше под кожата. След няколко опита да ми върне якето се надявах Алис да спре да ме моли и аз следователно постоянно да й отказвам. Не можех да причиня нешо такова на някоя жена ,камоли на такова сладко и мило момиче като нея. Доста изненадан останах когто тя ме прегърна ,разбира се с цел и аз да се стопля. За миг си помислих ,че флиртува,което от една страна не изглеждаше лошо и май би ми харесало,но от друга аз бях обвързан колкото и да не вървяха нещата напоследък и все пак аз обичах приятелката си и то много. Какво да правя ако си сваля якето щях определено да я обидя ,а това изобщо не ми се искаше ,а ако я прегърна силно щях да изляза като сваляч,който въпреки че си има приятелка се сваляше и с други вени,а ми бе толкова студено.
Решението бе взето след 3 секунди колебание ,през които тя ме гледаше в очите -прегърнах я и аз и я предърпах до тялото си. Въпреки че бях по леко облечения кожата ми бе като печка и издавах топлина
-Дано да се стоплиш още
Казах тихо и й се усмихнах ведро
Дано не разбере погрешно намерението ми,въпреки бе много сладка и аз май леко си флиртувах
-не се притеснявай ако искаш да ме прегърнеш!
казах го ,защото тя безтова едва,едва с един пръст не държеше за кръста
Ако се "гушнеше" при мен определено би ми било много приятно

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 1:52 am

Думите му предизвикаха силна руменина, която изби по бузтите ми. Побързах да отвърна погледа си от неговия да го насоча отново към пътя пред нас, измърморвайки нещо от сорта на.. "Не се тревожи" и "Добре" само че с доста по-несвързани думи.
Рядко ми се бе случвало да си преплитам така езика и да не мога да кажа точно и ясно онова, което мислех, но изглежда той бе способен да отнеме граматиката ми като че с магическа пръчка. Топлината на тялото му, допълнително успяваше да разфокусира и така добре замъгленото ми съзнание.
Прегърнах го малко по-силно облягайки се на съвсем леко на него и тръгнахме бавно напред. Следващите минути обаче ми бяха като в мъгла. Не помня ясно дали си разменихме някоя и друга дума или просто мълчахме и вървяхме, нещо, което в момент като този ми бе напълно достатъчно.
Когато стигнахме пред нас обаче ме обзе чувство на нещастие или по-скоро на нежелание да го пусна и да го оставя да си тръгне. Спряхме пред нас, а аз за миг погледнах към къщата с желание да изчезне. Не, че и преди не ми се бе случвало да се моля за това, но пък то така и никога не се бе сбъдвало, така че предполагам нямаше проблем. Вниманието ми обаче бе привлечено миг по-късно от малко бяло листче, закачено на предната врата, което както винаги най-вероятно бе бележка от налудничавия ми баща. Не можеше ли да използва мобилни телефони като нормалните хора?
Пуснах с леко нежелание Дрю, а неговата половина от горнището се свлече от раменете му, излагайки го за пореден път на лекия студен вятър.
Взех малката бележка от вратата, а почерка на баща ми ясно стоеше върху билия лист.
"Алис, миличка, имам важна среща в Палермо, надявам се да не си забравила за това. Яденето е в хладилника, а ако искаш може да си поръчаш и пица. Може да се чуем по-късно вечерта, когато се добера до телефон. С обич твой татко.
П.П. Моля те не вдигай пак купон, защото не искам отново да заварвам половината ми цветя съсипани и цялата къща да изглежда като бойно поле от втората световна."
Въздъхах и извъртях очи като прибрах бележката в джоба си. Баща ми понякога обичаше да преувеличава. Не бяхме виновни за цветята, а и това, че си дойде когато разчиствах си бе негов проблем, не мой.
Обърнах се към Дрю едва сега осъзнала, че той стоеше и ме чакаше най-вероятно да му върна горнището, но онова странно чувство все още не ме напускаше и ми се прииска ако мога да го задържа поне още малко.
- Баща ми го няма - съобщих му простичко аз, гледайки към него от стълбите до вратата. - Пише, че е на някаква среща в Палермо и няма да се прибере тази вечер. Би ли... би ли ми правил малко компания?
Изстрелях бързо въпроса си аз и леко се усмихнах, надявайки се вътрешно това да не му се стори странно и да приеме поканата ми.
- Изпрати ме чак до тук, навън е студено, а и това все още е у мен - усмихнах му се невнно аз и нарочно се загърнах по-плътно в горнището му. - Хайде ще те почерпя един топъл билков чай от специалните билки на баща ми, а ако искаш може да ти направя и едно горещо кафе. Ти решаваш.

П.П. Сори, този път наистина стана малко дългичко ^^"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 2:08 am

Стигнахме голямата ,ама найстина много внушителна къща,в която явно живееше.Сега не ми се гледаше точно каква е къщата ,ами по скоро бях вгледан в косата й и в действията й. Явно баща й бе оставил бележка на която тя хем леко се раздразни ,хем и стана приятно,което си личеше по леко закачливата й усмивка ,която се изписа на лицето й всеедно дете вижда любимата си играчка.Това и на мен ми хареса бе много сладка ,когато се усмихва,но и намръщена бе като малко мило дяволче.
Поканата й бе някакси очаквана, не че мислех че ще ме покани у тах за един чай или просто леко да си продължим флирта,който ставаше все по-яжен ами защото тайничко имах това предчъствие,може би повлияно от желанието да го направи
Кимнах в знак на съгласие,а в същото време на лицто ми се изписа една голяма усмивка ,когато започна така сладко да се опръвдава защо ме кани да вляза.
Престъпих напред ,а вратата ,която бе много внушителна на размери се отвори плавно. Тя влезе първа ,аз може би 2 секунди след нея.наново се усмихнах ,а тя свенливо ми подаде якето.
-Благодаря! Вече тук май няма да ми е нужно!
Усмивката ми не слизаше от лицето .
пристъпихме към кухнята ,която изглежда бе колкото мая хол.................

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 3:03 am

Не знам дали ми се искаше земята да се отвори и да ме погълне или може би бе по-добре да се направя, че не съм го чула. Вече официално можех да видя лекия флирт, който се бе породил между нас. Единственото, което ме възпираше в този момент бе редполагаемата му приятелка, която най-вероятно в този момент си мислеше за него...
Това като чели успя да охлади поне малко внезапния прилив на топлина, който се разля по тялото ми, до мига, в който не срещнах неволно очите си с неговите и усмивката му не стопи всичките ми илюзии за изградена стена.
Влязохме в кухнята, а погледа му обходи наоколо очевидно проучвайки терена. Чудя се дали не очакваше въпреки бележката на баща ми, самият той скоро да изскочи от някъде и да каже: "Зеле!"
Всъщност, мислите, които ми се въртяха в главата с всеки изминал миг очевидно ставаха все по-глупави.
- Не се тревожи, баща ми наистина е в Палермо. Не би пропуснал среща на най-знаменитите и видни градинари за нищо на света.
Думите ми като чели целяха да успокоят повече мен, отколкото него, докато слагах билките за чая.
- Къщата не е чак толкова красива, когато й свикнеш. Признавам, че на повечето ми приятели се вижда голяма, но аз бих предпочела да я заменя с нещо малко и топло. Големите пространства карат човек да се чувства самотен.
Обърнах се към Дрю като се подпрях на кухненския плот, слагайки ръцете си отстрани на тялото ми.
- А ти с какво се занимаваш, Дрю? Само не ми казвай, че и ти обичаш цветята като баща ми и си строиш оранжерии да ги отглеждаш.
Засмях се аз като неволно прехапах леко долната си устна, а очите ми следяха неговите, които на фона на кухненската лампа скяш блестяха със странен и магнетичен блясък.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 11:29 am

Къщата,в която живееше определено ми се струваше доста голяма.Самия аз бях отгледан в заможно семейство и живееш доста богата къща ,но на фона на моята нейната определено изпъкваше и то ярко.
Кухнята бе много добре подредена, навсякъде бе толкова чисто и бляскаво ,че за миг си помислих дали не се намирам в магазин за мебели ,където всичко постоянно се излусква с цел да си купиш мебелта. Думите й накара изуменото ми лице леко да се усмихне. Явно искаше да е сигърна ,че баща й не й е скруил някой капан.застана до плота и ме погледна с толкова изразителени и чист поглед,че ме обля топлина и уют. Очите й пределено ярко грееха на фона на ниско намиращата се лампа,а косата й изглеждаше като копринена.За миг ми се прийска да отида и да я пипна ,за да се уверя ,че не някой мираж ,ами истински човек .Ами ако това мое действие ч убиди -все пак тя знаеше ,че си имам приятелка ,а изведнъж започвам доста находчиво да флиртувам.Не ,по добре бе да си остана на мястото и само да й се любувам от далеко -като на някоя стъклена статуетка.
След поредната й реч,вече знаех какво работи баща, и че определено и бе втръснало от тези неща.
Усмихнах се ведро и отговорих
-Нее аз не се занимавам с цветя,но много ги харесвам. Явно натеб ти е втръснало от тях.
Пак се усмихнах ,но сега определено ми личеше повече
-Аз съм певец,уча в музикална академия-поп пеене. От малък още обичам да пея.Мама казва ,че първо съм пропял,апосле проговорил.
-А ти? Имаш ли кякави скрити заложби ,освен да четеш учебниците наопаки.
Засмях се като се сетих за това,даже за момент се върнах в кафенето,което определено ме накара да се почувствам някакси много топло ,изтипах неубяднимо чувство ,което найстина бе много приятно.
Тя отиде до един шкаф и се опита да го отвори.Опита бе неуспешен ,след което последваха още два неуспешни и аз се намесих
-Искаш ли да ти помогна? Май не можеш сама ?

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 3:28 pm

Значи бе забелязал... По дяволите мислех си, че не си личеше, всъщност самата аз едва бях забелязала на края, че държа учебника си наобратно и все пак...
- Не, аз... Ще се оправя.
Усмихнах му се аз и отметнах един кичур от косата си назад. Всъщност какво исках от това шкафче? А, да.. Лъжичките, ама те не стояха ли в другия шкаф? Не, май бяха в този, но не си спомням да беше заяждал така.
- Всъщност.. Да, може. - прокарах ръка през челото си все още загледана в упоритото малко шкафче. - Аз... Не ми се бе случвало да заяде така до...
Обърнах се аз и в същия миг се блъснах в него, срещайки очите му, които само за миг изглеждаха очудени като моите. Дъхът ми спря. Не съзнателно бях изпаднала в една от онези странни ситуации, в която момчето и момичето стоят един срещу друг, а малкото останало разстояние между тях се наелектризирваше, дишането и на двамата се забавяше, очите им не можеха да се отделят от тези на другия, потъвайки все по-надълбоко и по-надълбоко, а после... после... следваше целувка.
Всичките ми мисли бяха изхвурчали от главата ми, оставайки само ясното желание да се наведе, да прокара бавно длан по лицето ми и да ме целуне. Исках го толква силно, че несъзнателно се бах навела леко към него, неоткъсвайки поглед от очите му. Той се наведе и сърцето ми вече окончателно бе спряло да бие. Затворих леко очите си в очакване, когато силен звук от свистене на чайник наруши тишината и развали окончателно момента.
- По дяволите, чайника!
Изтичах бързо до кухнята спирайки котлона и отметнах отново един кичур коса зад ухото си. Внезапно желанието за въздух ме бе връхлетяло така, все едно бях пробягала десет километра. Какво си мислех, че правя? Бях спряла да мисля, ето какво!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 4:43 pm

Проклетото шкафче не искаше ,и не искаше да се отвори ,но на мен ми бе двойно по-странно.Хем исках то да се отвори ,защото от дълеко си личеше ,че ако продължава така ще се нарани,а аз най-малко исках това,но от дръга страна изобщо не исках то да се отваря.Аз щях да отида и да й помогна. В карйна сметка стана второто и аз с бавни стъпки се приближих до нея,така че изобщо не ме забеляза. Рязкото й завъртане бе станало като по филмите. Сега се бяхме узовали един срещу друг на няма и педя разстояние, а и малкото разстояние между нас бе така наелектолизирано,че определено загубих ума и дума.Бях се пренесъл в някое друго измерение ,където съществувахме само аз и тя,а всичко останало бе само мит.
Не знаех и не чувствах в този момент-определено първичното се събуди у мен , но и у нея. Набързо забравих ,че си имам приятелка и се наклоних в опит да впия устни в нейните така меки и сладки -като ги погледнеш.
Почти се целунахме ,когато проклетият чайник изсвири и тя рязко избяга.
Това не само ме изкара от пияното състояние,в което бях допреди 5 секунди ,но и тотално ме обърка.
Последвах я "уж" ,за да й помогна ,но бях сигурен ,че това бе целта ми. Или исках да я догоня и да я целуна ?
Докато опрявяхме чайника ръцете ни на няколко пъти се допряха,а аз едва се здържах.
Тя остави чайника на мивката и се опърна да се връща .Май искаше да се извини или поне така личеше по физиономията на лицето й,когато кабела и препречи пътя и тя падна в топлите ми мужки ръцете като някоя пеперуда ......


_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 5:21 pm

Аз... Май бях луда. Не, вече със сигурност го знаех. Знаех, че е така и че си търся белята, но пък кога ли не съм си я търсила, но това е отделен въпрос. Ръцете ни на няколко пъти се докосваха, изпращайки електричество по цялото ми тяло, електричество, което караше кожата ми да настръхне, а ръцете ми да станат още по-непохватни от преди.
Точно приготвих чашите и налях в тях, когато се сетих, че всъщност лъжичките наистина не бяха в онова шкафче, а в едно друго, което се намираше точно до... Погледа ми попадна случайно на стегнатото му дупе, което бе на сантиметри от шкафчето, което ми трябваше. Побързах да отклоня погледа си, надявайки се че все пак не е успял да го проследи, а и аз гледаш шкафчето, нали? Да, шкафчето гледах. Кого заблуждавам?
Оставих чайника на мивката и тръгнах към него с леко извиняващо се изражение на лицето ми, за да мога да се добера до лъжичките, които бяха... ами... не бяха на много удобно точно в този момент място!
В опита си обаче да стигна колкото се може по-бързо, не забелязах кабела на печката, който в прочем изобщо нямаше работа там! Спънах се, а мисълта че вече тотално ще се изложа ме накара да затворя очите си, очаквайки силния сблъсък на студените кухненски плочки с лицето ми.
Такъв обаче не последва. Вместо това усетих как паднах в нещо топло и меко. Отворих бавно очите си, не можейки да асимилирам какво всъщност става. По дяволите бях толкова объркана и замаяна... Дочух тихото и бързо биене на нечие сърце, усетих бавното едва-едва поемане на въздух и плавното повдигане на нечии гърди, на неговите... Докоснах отсрани раменете му, за да мога да се изправя, но осъзнах, че всъщност краката не ме държаха. Видгнах бавно погледа си, срещайки отново очите му, които в този момент блестяха със странен пламък, пламък, който отново успя да накара сърцето ми да спре да тупти.
- Извинявай. Аз... Не беше нарочно. - погледнах го зивинително, опитвайки се да не мисля за неловката ситуация. Бях притеснена, а когато съм притеснена започвах да ръся глупости, много глупости!
- Спънах се в кабела, а той не трябваше да е там, всъщност, си няма и на идея какво прави там. Може би Мари го е изкарала, за да го използва, но пък за какво й е да го използва, може би е искала да помести печката, но тя си стои там откакто татко ремонтира къщата и обазаведе кухнята, в това няма смисъл. Няма обаснение за това, а и не мога да и проследя мисълта, ти следиш ли я, защото аз я изгубих. Никога не ми се бе случвало подобно нещо. Аз...
Да, определено бях започнала да ръся много глупости, които едва ли бяха много насвързани. В подобен момент рядко можеше някой да ме накара да млъкна с обикновени думи дори и баща ми рядко успяваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 5:43 pm

Определено се зарадвах ,когато я хванах . Ух улових те ми бяха първите думи ,който изрекох наум. Ами ако бе паднала ,щеше да се нарани. Не пак тези мисли ,които ме карат да пазя мамичтата даже и от вятъра и слънцето. Но аз не го правех със всички. Подяволите не може така спри се
Последния път ,когато пазех така едно мпмиче бе с бившото ми гадже ,неее не не със сегашното ми гадже. Подяволоите какви ги говоря.
Опита й да се изправи ме върна отново в стаята до шкафа с нещото,което тя явно от доста време се отипваше да вземе безуспешно.
Нсакрая се предаде явно разбитайки,че няма да успее скоро да стане.
Думите й ме накараха да се усмихна,даже после и да се засмея леко.
Колко сладко се опревдаваше, нейните очи грееха така силно,определено ми замъгляваха главата,каква бе тази светлина в дома й не знаех но ме караше да изпадам в транс. В края на звучната й реч бях изгубил не само последователността на думите й ,но и слуха си като цяло.
Чувах само някъкъв лек говор,но нищо не разбирах всеедно бях в сцена на някоя романтична драма ,а ние като влюбени хлапаци не можехме да стрем да се гледаме камо ли и да си говорим. Бях станал глухо ням.
Издрънчаването на вазата ме разсъни. Та тя я бе бутнала при падането си и вазата бе се въртяла доста на масата преди гравитацията да си каже тежката дума. Слава богу вазата падна на килима и не се струши.
Тя посегна да стане от топлата ми прегръдка,с която бях я обгърнал ,но нищо не ставаше
-Подяволите крака ми !
Извика не много силно,но това силно ме притесни
Пак онова познато чувство.
Надигнах се леко хванах я с едната си ръка за кръста а с другата за прегъвката на краката и я вдигнах на ръце,дори без да я питам нищо.
-Ще го видим в хола! Само ми показвай пътя!
усмихнах се аз леко ,зашото знаех че я болеше.

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 6:12 pm

Не бях усетила кога тъпата ваза се бе въртяла до мига, в който звучното й издрънчаване на пода не предизвика завръщането ми отново на земята. Добре, че не бе направена от китайки порцелан или тънко стъкло, защото тогава нищо нямаше да я спаси от това да се разбие на хиляди малки парченца.
Опитах се да се изправя, този път сигурна, че ще успея, когато остра болка за миг проряза десния ми глезен.
- По дяволите кракът ми!
Измърморих аз без изобщо да осъзнания, че думите ми не останаха само в съзнанието ми, а бяха успели да излязат от устните ми. Миг по-късно Дрю се размърда зад мен, прокарвайкки едната си ръка под коленете ми, а с другата придържаше тялото ми, вдигайки ме бързо на ръце преди да успея да се осъзная какво всъщност прави.
Думите му някак си успяха да ми въздействат и да предизвикат смайването ми. Без повече да чака той се понесе към вратата, а аз започнах да протестирам като малко дете.
- Чакай малко! Мога да ходя и сама! Някой трябва да вдигне масата, ами чая? Не може така това е... От тук в дясно. На ляво е малката спалня, а малко по-напред в дясно е ботаническата стая. Мисълта ми бе, че...
Всъщност май и аз не знаех каква точно ми бе мисълта. Та тя бе толкова объркана, че щом аз не можех да я хвана, какво оставаше за някой друг да успее. За това може би щеше да е по-добре просто да замълча. Отпуснах главата си на рамото му вдишвайки тихо от аромата на парфюма му.
Влязохме в хола, а той внимателно ме постави на дивана така все едно ако ме докоснеше малко по-силно все едно щях да се счупя. Бях се удряла и по-силно и отлично знаех, че нямаше да се счупя, но в момента просто не ми се искаше да развалям мига, а и честно казано предпочитах да остана в прегръдките му, отколкото да се излегна в мекия диван.
- Не е нищо особенно просто леко го навехнах. Ще се оправя след малко, не се тревожи. Имала съм много по-сериозни рани от тази.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 10:02 pm

Не ставаше за навигатор определено ,но тък толкова сладко винаги се опитваше да се измъкне от неловка ситуация,че и да направи грешка тя и бе простена моментално. Хола не бе далеч, виждаше се от кухнята или поне аз така си мислех. Когато влязохме светлината от големите френски стил прозорци замъгли погледа ми и за няколко секунди ослепях.
Радвам се ,че успяхме да стигнем невредими до дивана ,а не я изпуснах ,нямаше да си го простя заради мен допълнително да се нарани.
Оставих я леко с плавни движения на дивана. Бе толкова лека като полска пеперуда.
Опита се да ме успокой ,че нищо й няма ,но аз бях сигурен ,че я боли -личеше й по лицето. Тези сладки очи леко се свиваха при най-малкото действие.
-Не се и съмнявам ,че си се удряла и по-зле, все пак не си от кротките девойки
Усмихнах се ,а ана лицето ми се изписа едно леко задоволство
Сега щчх да я помоля да й превържа карака.
-Ще се погрижа за теб. Спец съм в превързванията.
е добре де не я помолих ,но не исках да ми откаже
Видях на масата аптечка отворих я и леко и събух обувката.

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 10:37 pm

Думите му за това, че не съм от кротките девойки някак успяха да ме поласкаят и въпреки това го погледнах с присвити очи и лека усмивка на устните. Самодовлният му поглед сякаш допълни така създалата се картинка, а желанието му очевидно да се погрижи за мен и за крака ми вече ми идваше малко в повече.
- Стига, Дрю! Не можеш да..
Изправих се бързо, скачайки рязко на крака, но бях забравила за глезена си, който обаче очевидно и съвсем нетактично ми напомни, че все още не е добре. Рязката болка, която се пови ме върна обратно на мястото ми върху дивана, а падането върху него не беше никак меко и плавно.
Болката, появила се на лицето ми, от тъпия ми крак, а вече и от леко натъртеното дупе, само дадоха повод на Дрю да ме помисли за още по-слаба и жалка, както се чувствах в момента.
Той тръгна към мен казвайки ми нещо, но ушите ми бяха заглъхнали и изобщо не го чух за това само го спрях с ръце, а на лицето ми се появи някакво безразлично изражение, което се предполагаше, че трябва да скрие онова на пулсиращата болка в крака ми.
- Добре съм. Нищо ми няма. Не се трвожи.
Престраших се да погледна за миг към него и към притесненото му лице, при което корема ме присви от чувство на вина.Извърнах уж раздразнено глава в страни, скръствайки ръце пред гърдите си, а гласът ми не някак студен.
- Разкарай това умряло изражение от лицето си! Казах ти че съм добре!
Защо ли обаче той не ми бе хванал вяра? преди да кажа още нещо той приклекна и съвсем леко стисна глезена ми, при което болката проряза крака ми и се изписа на лицето ми, а ръцете ми стиснаха тапицерията на дивана. Извъртях главата су към него срещайки самодоволното му лице. Какви си мисли, че ги върши?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 11:09 pm

Толкова много опити да избегне да я превържа. Всякакси се опитваше да ме обеди, че не я боли и най-вече ,че не съм й нуженВъпреки това никак,ама никак не успя да ме убеди особено след като стана и пак падна на дивана. Нямаше друг начин трябваше да стой мирна ,за да мога да я превържа. Хванах й крака и го качих върху моя. Никак не й хареса опита ми да я укроти, на лицето й се изписа една скрита ярост -детска ярост,съшата каквато детето изпитва когатоп някой му вземе играчката и не му го върне. Накрая се кротна. спря да шава и да мрънка ,че била добре нищо й нямало ,можела да върви без проблем и тем подобни работи.
Превързах глезена й както бяха ме учили в курсовете по бърза помощ и както често ми се налагаше по простата причина, че уникално "кроткия" ми братовчед свяка седмица бе с нещо я счупено ч изкълчено или с някоя дълбока рана.
-Сега вече можеш да вървиш,но не го натоварвай! Да е се налага да те мисля! леко като някой баща и казах.
Подадох й ръка да стане а след това грижливо прибрах нещата по обратните им места.
-Аз ще трябва да тръгвам .Чака ме репетиция и делова среща.

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 11:34 pm

Отново онова гадно чувство на вина успя да обземе корема ми. Чувство, което не ми се нравеше особенно след като знаех, че е истина. Може би прекалено детските ми и инатливи реакции го бяха отблъснали от мен и бяха охладили нещата. Усещането за вина ме обля като студен душ за това просто му подадох ръка и се изправих срещайки виновно очите му.
- Добре.
Лека нотка на огорчение се прокрадна в гласа ми, а усмивката, която миг по0късно се появи на лицето ми трябваше да послужи като маска на това, което бе вътре в мен, а именно нежеланието ми да го пусна да си отиде просто така.
Искаше ми се... Искаше ми се да го прегърна и да го целуна за довиждане, но не можех. Нямах необходимата смелост, която явно в този момент бе решила да се изпари напълно.
- Искаш ли да ти покажа оранжериите? Няма да отнеме много време, обещавам. Освен ако не бързаш..
Не знам какво ми ставаше. В един момнт се опитвах да прикрия това, което изпитвах, а в следващия ясно го показвах с действията и думите си... Не можех изобщо да си обясня тъпите си реакции. Бях жалка дори в собствените си очи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Нед Яну 02, 2011 11:48 pm

Имаше някакси нотка на съжаление в гласа й или поне така ми се искаше да бъде.Имаше толкова места от къщата,които определено щяха да ме заинтригуват, а тя реши да ме заведе на най-годното може би за нея място-оранжерията.
Погледнах си часовника ,найстина доста закъснявах трябваше да се обадя на агента си преди час, но съвсем бях изгубил ориентация за време и пространства през последния час.Погледнах я Така ми се искаше да остана ,сърцето ми биеше учестено а душата ми тя май отдавна си бе отишла. Лицето й криеше но ме молеше да остана. Не аз трябва да бъда силен рискувах не само да загубя разсъдака си и да направя нещо ,което най -вероятно би я нагрубило, а именно една рязка целувка ,но и да си загубя работата,която от толкова време се опитвах да намеря
–Найстина трябва да тръгвам. Благодаря за предложението ,но друг път.
Ще ме изпратиш ли до вратата. Това бе найстина стряскащо -ето там си изгубвах акъла най-често.

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 12:24 am

Кимнах утвърдително и тръгнах бавно след него. Нежеланието ми да го оставя да си замине бе успяло да ме обземе напълно. Не разменихме нито телефон, нито някакво друго средство за комуникация, следователно всичко щеше да свърши в този един последен миг, в който затворех външната врата след него.
- Baby Romantic и Blue Heaven.
Изръсих му аз, вече почти до вратата, а той ме погледна с въпросителен поглед.
- Това са рози. Любимите ми рози. Всъщност ако попиташ за Baby Romantic ще ти кажат, че няма такава, защото много малко хора използват това й име. По-известна е като Eterna, но бебешка романтика ми харесва повече.
Усмихнах се аз и се спряхме пред вратата. Страхотна реч, идеални последни думи, няма що. Отново за миг ми се прииска да потъна в дън земя, но щеше да е по-добре ако се стегна малко и не позволя на жалкото ми съжаление да ме погълне.
- Благодаря ти, Дрю. За това, че ми превърза крака, както и че ме изпари до нас.
Не смеех да срещна погледа си с неговия, страхувайки се, че ако го направя той наистина ще изчезне. Всъщност в този момент ми се искаше да... да...
Вдигнах погледа си към него срещайки светло сините му, почти сиви магнетични очи. Ох, да вървят подяволите и етиките, и всичките му глупости!
Приближих се още към него като не откъсвах поглед от очите му. Щом беше за последно, щом всичко ми се струваше като за последно, тогава не трябваше да губя и последната си възможност да го целуна. Наддигнах се леко и нежно докоснах устните му със своите, а ръката ми погали лицето му. Почувствах сладката тръпка по кожата си, а сладостта на устните му успя да изтрие и последната ми частица здрав разум.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 2:47 pm

Тя тръгна да ме изпраща,но на мен никак ме ни се тръгваше и как ми се искаше и тя да не го иска. Работа ме чакаше и нямаше как да се отдам на желанието да остана в тази топла къща или по-точно да това мамиче.
От доста време и двамата се здържахме да не се целунем. Трябваше да ми остане здрав разум ,все пак аз бях обвързан и тази целувка би означавала изневяра,а й никога не бих излъгал Виви щях да й кажа за нея.
За повечето хора в 21 век една целувка не означаваше почти нищо, даже в повечето случей нищо и никой не смяташе ,че това е предателство,пък и много хора имаха отворени връзки, но за мен една целувка означава близост, интимност и дълбока изразност на онова така триятно нещо -любовта. Много хора ме мислеха за консервативен, особено след като чуят за виждането ми, но аз не бях нито в това отношение нито в друго,просто бях научен да уважавам женитеи много да ги ценя.
Думите и за сбогом леко- е добре определено ми се сториха много странни, вместо да си благодарим и да си разменим телефоните, тя ми разказа за нейните любими цветя. Това ме наведе на мисълта ,че мога да й подаря такива от благодарност за гостоприемството и за времето прекарано с нея.
Изведнъж всичко наново се срина и нещата около мен пропаднаха в дънна пропаст,пак съществувахме само аз и тя-гледайки се право в очите, а нейните очи бяха като море толкова ясни и чисти, че не можех да откъска мойте от от нея.
Тя се приближи с леки стъпки и в следващия момент топлите й устни се впиха в мойте,явно и двамата бяхме загубили ума си . Не ми се искаше да свършва, не знаех как да реагирам какво да направя, а и така исках просто да я взема на ръце, да я притисна до топлото ми мъжко тяло и да не я пусна никога вече-щяхме да се целуваме до свършека на света, но разбира се това определено не можеше да стане.
Всичко бе просто за няколко секунди. тя откъсна усните си от моите и леко издърпа ръката си надолу, а аз не знаех какво да кажа. Стоях и я гледах ,а чувствата,които бе зародила тази целувка напираха в мен и не можех да ги потуша. Най-накрая успях да кажа нешо, но не много разбираемо.
-Аз... Ти... какво ... ние ..знам.... и.... аз
Всеедно си говорех сам на ум. Тези мой думи накараха свенливото й лице да се засмее леко.
-По дяволите няма да стане така.
Казах на висок глас и се приближих до нея бързо,хванах я за кръста надигнах я и отново впих усните си в нейните.
Дано сега това да е завинаги.
Боже ,ами сега какво ще правя и какво ще кажа на Виви,даже не можех да се оправдая,че тя ме е целунала-сега аз съм "прегрешилия"

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 10:16 pm

Несвързаните думи, които успя да нареди в някаква странна за него последователност и логика, до която не успях да стигна, ме накараха да се засмея. Определено не очаквах да каже подобно нещо за довиждане. Довиждане... Толкова празна и болезнена ми звучеше сега тази дума. Беше като сбогуване завинаги, а сърцето ми биеше едва-едва от страх в очакване на неизбежното.
Последвалите му действия обаче ме изненадаха, да не кажа, че изобщо не бях очаквала подобна реакция от негова страна. Усетих как ръката му ме хвана бързо за кръста, повдигайки и притискайки ме към силното му тяло, сливайки устните ни в умопобъркаща целувка. За миг забравих за всичко и всички и първоначалното ми изненадано отдръпване и объркване, бързо бе заменено от друго чувство, чувство на щастие и наслада.
Притиснах се още по-плътно към тялото му, а ръцете ми минава бавно по гърдите му, докосвайки нежно лицето му и накрая преплитайки ги в косите му. Устните ми жадни за още се отделяха само за миг от неговите, за да се впият отново в тях с още по-голям плам. Езикът му докосваше моя, преплитайки се страстно в бурен танц, танц на отдавна сдържани емоции и желания.
След минута, която ми се стори като цяла вечност, отделих устните ни като опрях чело в неговото, поемайки си дъх от цялото това зашеметяващо действие.
- Дрю... - прошепнах аз прехапвайки долната си устна, а ръката ми се плъзна по лицето му.
- Ще закъснееш. Не мога да... Аз...
Поклатих глава затваряйки очи като се сетих за приятелката му. По дяволите! Не исках да става така, всъщност исках, но мисълта за другото момиче нямаше да ме остави намира. Обземе чувство на вина към нея и към необмислените ми действия. Само ако... Само ако се бях въздържала още малко, тогава нямаше да има други наранени и всичко щеше да е толкова по-просто и лесно.
- Сигурен ли си?
Успях да промълвя едва поемайки си дъх и отдалечавайки се на сантиметри от лицето му, срещайки замъгляващите съзнанието ми очи, толкова сиви и чисти, карайки всяка една фибра от тялото ти да потръпва от удоволствие и трепет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 10:44 pm

През изминалите две минути света бе спрял не само за мен, но и за нея. Същесвувахме само аз и тя и никой нямаше да ни спре да се целуваме -да играем страстно с езиците си. И двамата го заслужавахме ,толкова дълго стискахме зъби и се мъчехме да се въздържим ,ако нямаше хора-най-вероятно ,които да ни спират тези две минути щяха да се случат много по-рано и щяха да са доста по-дълги. Всъщност дори не бях я питал дали си има приятел. сега се сетих за Виви. Подяволите какво правех какво щеше да стане между мен и нея как щях деа обясня на Вив. Ума ми бе замъглен дори не знаех какво да кажа на нея камо ли да почна да се обеснявам на гаджето си. Колко силно обичах Вив или поне така си мислех досега ,но какво чувствах към сладкото момиче , с което се бяхме целували. Тя ме гледаше с очакване да й тговоря. Какво да кажа какво ми стваше като я погледнех.
Хванах се за главата, а после я погледнах в очите .Тя не бе спирала да ме гледа.
-Не мога да мисля сега.Просто не мога.
Дишах толкова тежко всеедно бях бягал с часове.
-Ще ми дадеш ли номера си?
Не исках да я лъжа , затова й казах какво чувствам или поне какво си мислех ,че чувствах в този момент.
-Много съм объркан. Искам те и то много ,но какво ще кажа на Вив не мога да я нараня и не знам дали искам.
Извадих телефона си и преди да каже нещо от сорта ,че много съжелявам и няма това да се повтори аз казах леко.
-Ще ти се обадя довечера-обещавам ,ако разбира се искаше да ми даде намера си.
Погледнах я и се усмихнах престорено -никак не ми бе до усмивки.

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 11:03 pm

Какво всъщност си мислех? Той бе обвързан, а аз му се бях нахвърлила като някоя пълна хлапачка, която не мисли нито за последствията, нито за другите. Факт бе обаче, че желанието ни беше взаимно и въпреки това имаше неща, всъщност имаше Вив, която в момента ми се искаше изобщо да не се бе появявала в живота му. Боже, звучах толкова егоистично в мислите си, че не можех да се понасям!
- Добре.
Кимнах му аз, а ръката му пусна ханша ми, действие, което в момента предизвика несъзнателно малка празнина в душата ми. Отидох до тефтерчето до входната врата и набързо написах номера на мобилния си като се обърнах и му го подадох.
- Не се тревожи. Ще те разбера, ако не се обадиш.
Насилих се да му се усмихна аз, макар в момента изобщо да не ми бе до усмивки. Бях отрила човек, който толкова силно ме влечеше и който неописуемо силно желаех, а в същото време ми бе забранен. Понякога съдбата бе отвратително жестока.
Застанах на вратата като за миг си помислих дали да не заключа вратата и да не го пусна, но осъзнах, че това би било изключително разглезена, детинска и егоистична постъпка, за това се отместих от вратата с нежелание.
- Ще закъснееш за интервюто. По-добре върви.
Вдигнах очите си срещайки неговите вероятно за последен път.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Drew
Мистър Покритие
Мистър Покритие
avatar

Брой мнения : 83
Join date : 29.12.2010
Age : 27
Местожителство : Paris

ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   Пон Яну 03, 2011 11:15 pm

Зарадвах се ,че ми подаде номера си,със сигурност щях да й се обадя ,но дори не знаех какво да й кажа. Единственото нещо,което със сигурност ,ако кажа щеше да се окаже вярно бе ,че много ме привлича и че я искам . За момент ми се стори някак позволено да я отвлека ,но после гадния клас в мозъка ми се обади и рязко ме нахока какво си мисля ,че правя.
Погледите ни за пореден път се срешнаха ,а със всеки почлед една искрица се зараждаше в мен ,а всеки път ,когато се сетих за Вив тя угасваше поляна с голяма кофа с вода или по-скоро разум. Прибрах лисчето с номера й в предния си джоб и това в най-дълбокия, че да съм сигурен ,че няма да го изгубя.
Тя отвори вратата и излязохме .Ах колко студено бе навън.
Преди да й кажа довиждане се приблежих към нея бавно наклоних се и леко я целунах по бузата.
-Благодаря за гостоприемството!
Обърнах се и тръгнах бързо без да се обръщам инъче рискувах да се върна и да я отвлека
Не мисли за нея ,мисли само за проклетата делова среща, за която закъснявах

_________________

I know you want me
I made it obvious that I want you too
So put it on me
Let's remove the space between me and you
Now rock your body
Damn I like the way that you move
So give it to me
Cause I already know what you wanna do

Here's the situation
Been to every nation
Nobody’s ever made me feel the way that you do
You know my motivation
Give in my reputation
Please excuse I don't mean to be rude

But tonight I'm fucking you
Oh you know
That tonight I'm fucking you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "La Roza de España"   

Върнете се в началото Go down
 
"La Roza de España"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Rive droite & Rive gauche-
Идете на: