L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Малкия парк

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Малкия парк   Пет Дек 31, 2010 12:15 am

Вярно е че в Париж надали се срещат малки паркове, но в сравнение с останалите този бе най-рядко посещаван, поради огромното и отчасти превзело площта, богатство на растителен свят.
Има няколко пейки, но повечето са обградени от жива плет или други паразитни растения.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пет Дек 31, 2010 12:20 am

Вероятно се предполагаше в момента да репетирам, да се подготвям за лекциите утре, ала желанието което таях в себе си не бе никак ама никак голямо.
Поради тази причина приех предложението на сестра ми да изведа кучето й да се разходи в парка.
Малкия досадник, чието име така и не се научих да произнасям, но мисля че бе нещо средно между Клиоулс и Клиелус, всъщост не бе от голямо значение след като благодарение на него щях да разнообразя деня си.
Излязох от апартамента и двамата с малкото животинче се запътихме към най-близкия парк, който според мен лично не бе толкова лош колкото всички го описваха, най-вече защото никой почтни не го посещаваше.
Студения вятър развяваше шала ми, а ушите ми сякаш се превърнаха в ледени фигури.
След близо петнадесет минути вървене стигнахме парка където реших да седна за момент, оставяйки Кли да си почине също, макар на мен да ми изглеждаше изпълнен с желание да свърши една друга работа, но щеше да почаква докато батко му си вземеше въздух.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Cher Depaul
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 03, 2011 8:17 pm

Излязох. Просто не издържах на такава скука и излязох. Започнах да се шляя като муха без глава из града. Навсякъде беше едно и също - навалици и виканици. Всичко това винаги е било досадно за мен. Не можех да се сдържа да не се развикам, но не трябваше. Не исках никой да ме мисли за олигофрен или за нещо подобно.
И все пак се озовах в някакъв парк. Кварталът е нов за мен, не бях идвала тук, но мястото изглеждаше диво и ми харесваше. Поне беше пусто, не пълно с крещящи хора. Имаше куп дървета, които сякаш нарочно искаха да хвана клаустрофобия. Тананиках си, за да отвлека вниманието си от темата за клаустрофобията. Исках да седна на някоя пейка, но видях, че всичко е в растителност - всякаква, дори може би е имало и нещо неизвестно на науката. Усмихнах се и закрачих напред, тананикайки си песни. В един момент се спънах в нещо, сигурно някакво растение (100 %) и за малко да падна. Подпрях се на една пейка, която беше до мен. Набодох се на някакво друго растение, но... Все едно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джасмин Форест
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 14
Join date : 22.12.2010
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 03, 2011 8:27 pm

Предстоеше й дълга нощ в кабарето. Тази вечер имаше представление и тя трябваше да бъде както винаги с перфектна визия, по-перфектна дори от гласа й. Съзнаваше, че голяма част от публиката в кабарето идваха именно заради външния й вид и момичетата, които се раздаваха на сцената зад нея, но пък тя се наслъждаваше на всеки тон, който вземеше и всяка фраза, която произнесеше по възможно най-перфектния начин. И тази нощ се очакваше да бъде дълга, по-дълга и от предишните, но това да поиграе с Рение в пакра си оставаше достатъчно важно и несравнимо за нея за да погубва времето си в сън, вместо с детето си.
- Дръж ме, мамо! - извика детето. Детското му гласче прозвуча толкова сладко фъфлещо, че Джаз не можа да не се засмее искренно. Рение едва ходеше, но упорито търчеше напред въртейки сладко дупето си и давайки всичко от себе си да не се озове на земята.
- Внимавай, ангелче. - провикна се Джасмин и се затича след него хващайки го малко преди да се озове по лице спъвайки се в клон "изникнал от нищото".
- Мами, тя добре ли е? - попита малкото момче гледайки в посока на красиво момиче подпряло се на една пейка.
- Ами не знам, да я попитаме. - усмихна се Джаз и вдигна малкия на ръце, а след това се приближи към момичето. - Добре ли сте? - попита внимателно жената.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Cher Depaul
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 03, 2011 8:36 pm

Ококорих се. За малко да се развикам, не бях очаквала, че някой ще изникне зад мен.
- Даа! - усмихнах се и се пуснах от пейката.
Разбира се, пак залитнах, но после запазих равновесие.
- Ъх.. - въздъхнах - Шер Депоул. - подадох ръка към жената.
- Какъв ангел! - погледнах към детето, което беше помъкнала след себе си.
Беше едно такова... страхотно, нямаше как да не се усмихнеш, когато го видиш. Едни такива... прекрасни очи, направо ми спираха дъха.
Бях се загледала в очите му, винаги съм искала по-тъмни очи. Стоях сякаш ще му изтръгна очите, но все пак аз просто им се наслаждавах. Като не са мои, поне да си ги гледам.
- Имаш страхотни очи! - прошепнах накрая, за да не си помисли, че ще нападам детето и. - Винаги съм искала такива. Имаш невероятен късмет, дечко. - усмихнах се и обърнах погледа си към... майка му? Може би му е сестра, аз откъде се предполагаше, че трябва да знам?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джасмин Форест
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 14
Join date : 22.12.2010
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 03, 2011 8:58 pm

Рение нацупи малките си изиащни плътни уснтинчки, така сякаш някой току що го бе обидил, а не му бе направил коментар. Детето бе изключително интересно за наблюдение от страни, често не се държеше типично детски и ако вземеше да говори никой не би казал, че е само на две годинки. Джасмин обичаше да казва, че сина й е природно надарен, въпрек че никак не харесваше неговите не типично детски качества, предпочиташе вечно да го задържи дете, така че да не му се налага да се докосва до грозното в живота, както бе станало с нея.
Джаз целуна Рение по бузата и след това я докосна с носа си, а малкото съкровище се усмихна и побърза да се сгуши в нея сякаш да се скрие със закъснение от комплимента и от момичето, което му го бе отправило. Понякога имаше склоността да бъде стеснителен, но в края на краищата всяко дете малко или много се срамуваше и гледаше при всеки удобен случай да се скрие зад майка си или да се сгуши в нея знаейки, че там е напълно безопасно.
- Джасмин Форест. - представи се Джаз и се усмихна. - А малкото съкровище с очички като бисерчета е сина ми Рение. - добави и отново целуна детето си по бузата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Cher Depaul
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 03, 2011 9:09 pm

Леко се смръщих. Хайде де, какво пак казах? По принцип съм толкова нетактична и груба, но сега какво направих? Аз ли нещо.. Или детето? Е, това са си деца. Какво да ги правиш. Пък и аз си бях такава - щом някой не ме понасяше (както в случая) страня от него.
Отклоних погледа от не толкова ангела и се загледах в растенията отзад.
- Боже мой, тук ще ти трябва.. нещо доста силно, за да се пребориш с тези плевели! - да, да. Знаех, че започвах да говоря, но... Ъх, защо съм такава?!
Говорех простотии, за да не обеля някоя дума за ужасното поведение на сина и. Е, все пак си беше дете, какво се мръщя? Надали аз съм била нещо кой-знае колко по-добро. Сигурно съм дразнила всички наред.
След последната мисъл се изсмях, а те ме погледнаха странно.
- Не, аз... Имаш... Прекрасен вкус за дрехи! - отметнах косата си назад. Ето ги, глупостите отново пристигат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джасмин Форест
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 14
Join date : 22.12.2010
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Вто Яну 04, 2011 10:06 am

Джасмин повдигна очудено вежда. Явно не само тя беше опасна за хората около себе си, ето че се намираха и други достатъчно странни като нея. Е в случая едва ли щеше да се намери още някой с нейната болест развила се до такава степен, но никога не можеш да бъдеш сигурен в нищо, нали?
Джаз пусна Рение на земята и се наведе да му оправи блузката, а след това се усмихна на момичето хвърляйки й един поглед.
- Не бих казала същото, но все пак благодаря. - каза тя и погъделичка сина си по корема.
Кратка прозявка се откъсна от устните й. Безсъните й нощи продължаваха с пълна скорост, а ако скоро не намереше бавачка за Рение най-вероятно щеше да натовари и него допълнително мъкнейки го със себе си в кабарето.
Каква майка само. - продума глас в главата й и Джаз стисна очи заради внезапната болка. - Чувстваш ли се добре като мъкнеш сина ни по барове? - попита я гласа на Мина.
- Млъкни. - прошепна Джасмин.
Знаеш, че имаш нужда от мен, не се надявай да ме заглушиш скоро. - каза Мина и се изкикоти зловещо, от което болката в главата на Джаз се засили.
Студена малка ръчичка се допря до бузата на младата майка и тя се насили да се усмихне на сина си, който я гледаше с нацупени устни и любопитни шоколадови очи. Джаз го целуна по челото и след това се изправи поглеждайки новата си позната с надеждата тя да не е разбрала за случилото се преди няколко секунди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Cher Depaul
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Вто Яну 04, 2011 4:17 pm

"Моля?! Какво им имаше на моите дрехи?! Поне не съм навлякла някакви дрипи, като нейните! Това... аз бях само и единствено учтива!"
Намръщих се и отново погледнах към детето. Какъв късмет... горкото. Майка му сигурно ще го умори. Особено при вида на тези дрехи...
- Прости ми, май нещо не те чух.. - прошепнах, но тя дори не ме чу. И добре че, не ми трябваха още разправии, каквито стават през всеки изминал час в живота ми.
След малко тя започна да си говори сама.
- Нещо да не ти стана на мозъка? - усмихнах се. /ХД/ - Не се тревожи, това е от възрастта. Е, на мен не ми случва, но сме различни. Твърде различни.. - е, последното малко го прошепнах (и тя отново не го дочу.. може би..)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джасмин Форест
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 14
Join date : 22.12.2010
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Вто Яну 04, 2011 4:53 pm

Джасмин сключи вежди. Идея си нямаше какво се бе променило за една минута при положение, че през цялот време се бе държала мило, вероятно момичето не бе разбрало смисъла на "не бих казала същото, но все пак благодаря". В случая Джаз говореше за своите дрехи и с нищо от казаното не целеше да обиди някого.
- Да, предполагам сме различни. - съгласи се Джасмин на прошепнатото от събеседничката си. - Аз лично вниквам в думите на хората, но явно ти нямаш навика да го правиш. - продължи с все същия мил тон.
- И с тези мои думи трябва да ти стана ясно, че с думите си по-рано не целях да обидя стила ти, а само казвах колко зле е моя. - намигна й Джасмин и остана с все същата мила усмивка на лицето си докато вдигнаше Рение от земята за да го гушне.
- Сега смятам да те оставая насаме с личната ти особа. Радвам се, че се запознахме. Кажи "чао-чао", Рение. - тя го погледна, а малкия помаха на госпожицата докато с майка му се отдалечаваха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Cher Depaul
Жител
Жител
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 4:53 pm

Изсмях се. Боже мой, накъде отивам?! Права е, не разбрах мисълта и и много се засрамих. Сигурно съм го показала, за жалост.
- Не, аз... Извинявай. Малко.. наистина.. не... Добре де, не те разбрах. Приеми най-искрените ми извинения. - о, да. Можех и да съм мила. За жалост, не се случва често да съм... мила.
Тя направо избяга. И не я виня, след държанието ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 9:58 pm

Денят бе средно топъл ,даже може да се каже топъл за началото на Януари и специално за Франция. Въшреки снега дърветата изглеждаха толкова топли и гостоприемни,сякаш те викаха да се скриеш под тях. Толкова обичах да играя на криеница и затова ми се струваше толкова красива природата.
-Свириш на китара и пееш !-браво на теб. Някой ден може да ми посвириш.
Последното изречение го казах с малко странен тон-изглеждаше сякаш ще ми посвириш ,ама няма да е скоро и може би ,ако искаш да ми посвириш ме покани. И то със закачка.
-винаги съм искала да свиря на китара.
Опа май излъгах ,както се казва ,защото в този момент се подхлъзнах и се стропулих на земята,като круша.
"Жалко ,че не съм се научила да свиря на нещо -какво да се прави инат"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:05 pm

Вървяхме бавно, но въпреки всичко вече виждах добре познатата огромна зеленина в парка.
Бе единственото място в града което наистина прилича на джунгла и понякога се чудех как изобщо е възможно да съществува, но въпреки това често го посещавах, особено с малкия звяр, кучето на сестра ми.
- Мога да те науча.
Казах аз и повдигнах рамене усмихвайки се.
Не че бях кой знае какъв майстор, но уж вземах уроци по едно време, но ако става на въпрос аз и моите уроци нямахме край и ако всичко което бях учел, сега можех да правя, най-вероятно щях да съм поредния природен феномен или иначе казано осмото чудо на света.
- Ако искаш, разбира се.
Допълних аз и се дръпнах настрани, избягвайки голям клон, изглежда прекършил се от вятъра или тежестта на снега.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:14 pm

Времето определено ме радваше и ми доставяше кеф да гледам белите дървета. Това май бе и причинатада се изръся така на земята.
"Какво се лъжа толкова бях разсеяна ",но причината бе излязла от акъла ми в момента ,когато се изръсих.
"Може да е заради очите му или дърветата"
Точно сега не ги чух добре,но и малкото ,което чух ми бе достатъчно ,за да си направя изводи какво е казал.
-Благодаря за поканата,но точно сега това ми е на заден план,не че се съмнявам в теб не го разбирай погрешно.
Казах го изправяйки се ,а той като джентълмен ми подаде ръка. Ръцете му бяха много топли за разлика от майте ледени ,както винаги, но нали казват студени ръце,топло сърце.
Като с сетих за това се засмях леко-какво топло сърце -разбито и то от топлина си имах, но сега не ми се мислеше за това. Времето си течеше,а след половин час трябваше да тръгвам към болницата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:24 pm

Лек тупот се чу и аз се обърнах към Linnette, ала тя бе изчезнала.
Сведох глава към земята и усмихвайки се леко от изненадата, открих че звука който се бе чул, е от нейното изръсване на снега.
Цялата бе в сняг, предполагам и студ.
Подадох й ръка, за да се изправи и се усмихнах мило.
- Няма проблем, разбирам.
Казах аз и повдигнах рамене, а очите ми се сведоха към все още държащите ни ръце.
Понечих да се засрамя, но си наставих да не показвам червената руменина по бузите си и се ухилих, пускайки я.
- Изчакай, цялата си в сняг.
Засмях се, а пръстите ми потупаха леко гърба й,а после нежно махнаха забилите се снежинки от косата й.
ПП: знам, но нали за тази цел има и иглолистни дървета ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:32 pm

Оптределено ми бе смешно-малко неловки ситуации и смешни,които ги имат всеки човек определено не бяха за пропускане. Станах ,а ми бе толкова смешно-дори той ме загледа учудено.
"Дане си мисли,че се смея на него"
-Това беше яко! засмях се
Той старателно се опитваше много старателно да ме изчисти,особено косата,която побеля леко.
–Добре съм благодаря!
усмихнах му се.
-Лаул сега ми е определено по-студено. Така е ,който е свикнал със слънчева Испания.Сега там е около 15 градуса.
Опитвах се да завържа разговор по нова тема.
"сега изглеждаше то-срамежлив,отколкото след клуба,но на какво се дължеше това"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:39 pm

Смях!?
Не сдържах и се засмях леко с нея, гледайки я учудено.
Нямам идея на какво се смееше, но смеха й бе някак странен, искам да кажа, не точно сдържан, а някак прекалено звучен за обикновен смях, но в същото време искрен...
Боже, какво съм тръгнал да идентифицирам смеха й!
Поклатих глава разочарован от самия себе си и се отдръпнах, за да може сама да нагласи дрехите си.
- Студено ли ти е?
Попитах аз, или по-скоро отбелязах с въпрос.
- Ако искаш мога да ти дам якето си, не е чак толкова студено, а съм със суитчър отдолу, а другия вариант е ако искаш да те оставям, за да не закъснееш, предполагам майка ти няма да е особено доволна.
Казах аз, макар отново да не ми се искаше някак да бъде самотен, още повече след като сега точно нямаше при кого да отида.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:52 pm

Пак се опитваше да бъде мил ,което определено трупаше точки в ранклистата ми за бъдеши най-вероятни приятели,които трябваше да създам така или инъче,ако исках да не седя като склерозирала вдовица на люлеещ се стол.
–Благодаря ,но не е нужно.
Още не можех да се спра да се смя
"По дяволите какво ми бе толкова смешно от кога някой не ме бе карал да се смея,въпреки че не беше той винивен за този смях-нали ми помагаше като и той се смееше.
Като каза за майка ми,да трябваше да си влоша допълнително деня,като я прибера беше просто неизбежно.
-Тя попринцип си е недоволна. Това е всеизвестен факт,вече не само в Испания.
Засмях се.
-Но найстина трябва да я прибера,инъче ще има конско как не съм добра дъщеря!
Продължавах да се смея .така че той май не разбра дали го казвам сериозно или на майтап
Беше на сериозно -найстина майка ми си бе такава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 10:58 pm

Предполагам нямаше скоро да я видя отново да се смее толкова много, затова се опитах някак да запаметя момента в гениалния си ум, надявам се не, безуспешно.
- Гадна работа, не си случила на родител.
Казах аз усмихвайки се, макар да не знаех как трябваше да прозвучат думите ми, сериозно или като шега.
Въпреки това се засмях леко и повдигнах неволно рамене.
Очите ми бяха привлечени от една позната фигура...Луси!?
Какво правеше тук...повдигнах се леко на пръсти, опитвайки се да видя добре през натрупалия сняг, но въпреки всичко ми се струваше невъзможно да е тя.
Принципно не си падаше по подобни места, нали бе моето слънчице, за нея бяха бонбонениете кафенета, в които тя обичаше да ходим заедно.
-Аз...сега ли тръгваш?
Попитах аз Linnette опитвайки се отново да задържа разсеяния си поглед към нея, но бе леко невъзможно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Сря Яну 05, 2011 11:12 pm

Времето ми за тръгване наближаваше,а и на мен той ми се стори доста разсеян. Обърнах се назад ,за да видя кого гледа така втренчено. После го погледнах с въпростелен поглед. Пред съзнанието ми изкочи онази гледка как се целуват,което ме подсети ,че най-вероятно това е приятелката му.
-Това не е ли приятелката ти?
Очаквах отговор,но в този момент телефона ми звънна.
-Да! идвам мамо, няма да закъснея. Обащавам до 10 -20 минути съм при теб.
Затворих и се обърнах към него ,погледнах го в очите и се усмихнах
-Круела се обади и аз трябва да отида по възможо най-бързия начин до болницата,така че трябва да тръгвам. Ще ви оставям.Май те видя
Пак се усмихнах
-бай бай Нео!
Като се замисля за първи път не го неричах Казанова пред него ,а се обръщах по име.
Сега ме очакваше гадната страна на нещата.
"Добре че се появи Русокоска,че щеше да ми е гадно ,ако трябваше да го оставя, но пък щеше да ми е приятно ,ако беше дошъл с мен"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kay Lefèvre
VIP-mod
VIP-mod
avatar

Брой мнения : 105
Join date : 08.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 10, 2011 9:26 pm

Слънцето вече умираше величествено в хоризонта и сякаш кръвта му се разливаше по небосвода. Облаците изглеждаха кърваво червени,а по-нагоре избледняваха в отенъците на розовото.След няколко минути луната превзе небето и пусна черната си завеса над Париж.Обществените светлини на големия град,сякаш всички наведнъж светнаха в опита си да се преборят с мрака и може би успяваха...поне малко.Не много гъста мъгла се спусна от небето и се разтла из парка.Лампите се опитваха да хвърлят светлина на пътя,обаче листата на дърветата,храстите,сякаш пречеха това да се случи.Изведнъж стана доста хладно.От устата ми излизаше пара,която се разнасяше около мен,докато мъглата не я претопяваше в своята прегръдка.Нямаше много хора...дори мога да кажа,че нямаше хора.Всички бяха по барове и ресторанти, стриптийз клубове или концерти.Беше ми омръзнало от това,поради тази причина бях на това място,сега и напълно сам.Тук там се прокрадваха непознати силуети и тайнствено се скриваха в сянката.Крачките ми бавно отекваха по една малка алея.Вървях бавно,с ръцете в джобовете. Оглаждах се в търсене на някоя пейка или пък по светло местенце...

_________________
Here I stand, helpless and left for dead
I believe in you
I can show you that I can see right through
All your empty lies, I won't stay long
In this world so wrong
Say goodbye,
As we dance with the devil tonight
Don't you dare look at him in the eye
As we dance with the devil tonight!


...to turn your tears to roses...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 10, 2011 9:48 pm

Беше минала почти цяла седмица откакто срещнах за последно Дрю. Странно защо, но от тогава доста често си мислех за него, а това че на няколко пъти ми беше звъннал винаги караше сърцето ми да забие малко по-учестено, но винаги му затварях. Това между нас бе невъзможно и отлично го осъзнавах сега, когато вече бях "изтрезняла" от сладкото му опиянение. Тогава защо се чувствах така?
- Тате, излизам!
- Къде отиваш толкова късно, Алис?
- Ще се разходя до Лина. Кучето й е болно.
- Добре, но не се бави много.
Само че се застоях при нея точно петнайсет минути, след което реших, че и тя не може да ме разсее за дълго. А какво правех тук? Ами нека кажем, че парка бе един от преките пътища към нас, но пък мъглата, която бе паднала, не ми се нравеше осоебенно и въпреки това вървях спокойно (само привидно понеже постоянно имах някакво странно чувство, че някой ме следи както от някой филм), а мислите ми все се лутаха към една и съща личност, която толкова отчаяно исках да забравя...
Стиснах малко по-силно папката, която държах в ръце, когато миг по-късно пред мен изскочи някаква безформена фигура, в която успях да се блъсна доста силно.
От устните ми се изтръгна неволен писък, а дупето ми срещна твърдата мокра пътека от камъни. Ръката ми започна да разтрива задника ми като болката напълно игнорира и прогони всякакви мисли и чувства от съзнанието ми.

П.П. Извинявай, че се забавих толкова, но наште ме извикаха за малко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kay Lefèvre
VIP-mod
VIP-mod
avatar

Брой мнения : 105
Join date : 08.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 10, 2011 10:00 pm

Колкото по-напред вървях,толкова повече бях погалван от мрака и мъглата,които бяха една "неочаквано добра комбинация",но в случая лоша за мен.Не виждах къде вървя,не виждах къде стъпвам...След малко чух чужди крачки,но откъде идваха.Ехото разпръскаше звука навсякъде.Изведнъж нещо се блъсна в мен и се чу как пада.Ау...сигурно е заболяло.Заболя ме само от звука,заболя ме от начина по който челно това скитащо се като мен тяло се вряза в мен и падна.От това,което усетих по мен стигнах до извода ,че е жена,а и падна,осезаемо е,че е по-слаба и дребна от мен.Силуета на момичето се виждаше,тя беше на земята и аз протегнах ръка към нея,като казах:
-Извинете ме,не ви видях,извинете ме също,че не успях да ви хвана!-дланта ми бе хваната от нейната и тя се изправи.Задуха лек ветрец и замърда листата,един лъч,незнайно от къде,успя да стигне до нас и да ни освети.Видях я за миг.Не можах да разгледам фигурата и',чертите и',лицето и',но останах с впечатлението,че е доста красиво и симпатично момиче.Тя се изправи и се поизтупа.Аз се извиних отново.Видях едно място,което бе малко по-осветено .Заведох я там и когато стигнахме,успях да я видя по детайлно.Наистина бе красива...
-Не сте успели да се изцапате при падането,славабогу и сте напълно суха,е поне успяхме да спасим дрехите Ви!Надявам се да не Ви боли много!-засмях се леко и протегнах ръка с думите:
-Аз съм Кай,приятно ми е!-дланите ни отново се докоснаха една в друга и аз усетех нежната и' кожа,а аромата на парфюма и',успя да пробие задушливия и тежък въздух.Когато тя се представи,меденият и глас се разнесе около мен...

_________________
Here I stand, helpless and left for dead
I believe in you
I can show you that I can see right through
All your empty lies, I won't stay long
In this world so wrong
Say goodbye,
As we dance with the devil tonight
Don't you dare look at him in the eye
As we dance with the devil tonight!


...to turn your tears to roses...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alice Chevalier Leroy
Готин жител
Готин жител
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 28.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 10, 2011 10:27 pm

Не знам защо и как, но явно тази вечер определено смятах да правя глупости. Чакай малко... Подадох ръка на напълно непознат, тръгнах с него на някъде и на всичкото отгоре се държах така сякаш това бе възможно най-нормалното нещо на света!
Когато обаче светлината от малката паркова лампа освети пространството около нас, подозрението ми, че се бях блъснала в някой здравеняк, успя да се потвърди само дето не очаквах този "здравеняк" да е и толкова... толкова... ами всяко момиче щеше да си признае, че е красив по всякакви стандарти.
Гласът му отново разцепи тишината около нас като се представи, а аз машинално му подадох ръка. Мислех, че си бях глътнала граматиката, но дори и не можех да повярвам, че миг след него, чух собствения си спокоен глас.
- Алис. И не се тревожете падала съм и доста по-зле - уверявам ви. - пуснах ръката му, а на устните ми се заформиха малко груби слова, които бушуваха в мен, всъщност те бушуваха там от доста време, но в момента не бе особено подходящ момент за тях.
Стиснах папката си, притискайки я до гърдите си, а погледа ми се впи в очите му, макар че все пак успях да го огледам достатъчно добре, че да ми спре дъха за миг.
- Може ли да ви попитам нещо? - спрях за миг леко подозрителния си поглед на лицето ми, а тялото ми леко се напрегна. - Това да събаряте момичета и да им налитате така изневиделица не ви е вроден навик, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kay Lefèvre
VIP-mod
VIP-mod
avatar

Брой мнения : 105
Join date : 08.01.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   Пон Яну 10, 2011 10:50 pm

-Алис...хубаво име!-усмихнах се леко след отговора и' и се зарадвах,че не съм я наранил много.За няколко мига нейните очи се впиха в моите,но и аз не отвърнах поглед.Очите и' бяха много дълбоки и...и ми беше приятно да гледам в тя.Не знам как да опиша това усещане,просто ми правеше удоволствие да се взирам там.Както казват хората,погледа е прозорец към вътрешния свят на човека,към емоциите му,към спомените му,към чувствата му,към мечтите му...дори към неговата душа.Аз не знаех как да разчитам тези знаци,но знаех,че когато се вгледаш в нечии очи,сякаш се свързваш духовно с него за миг.След малко този наш момент свърши и ние продължехме разговора си.Тъкмо се чудих какво да попитам или какво да кажа,когато тя прекъсна мислите ми:
- Може ли да ви попитам нещо?-погледна ме подозрително,нещо ме накара да се засмея,но не знаех какво..
-Това да събаряте момичета и да им налитате така изневиделица не ви е вроден навик, нали?-продължи тя.Отначало я погледнах леко тъпо,но после се засмях и казах:
-Да,определено!Това е хобито ми,не не...това е моята професия-продължих да се смея,а тя ме погледна леко не разбиращо...
-Обичам да събарям хубави момичета,в тъмния парк,после ги прелъстявам,спя с тях и ги убивам!-засмях се отново,но после осъзнах,че хумора ми не се разбира от много хора и се извиних:
-Ъм...съжалявам за това,просто...имам такива изблици от време на време!Не не те съборих нарочно,беше без да искам!И нали може да си говорим на ти?-усмихнах се и отново срещнах онзи поглед,топъл,дори и приятен за мен...

_________________
Here I stand, helpless and left for dead
I believe in you
I can show you that I can see right through
All your empty lies, I won't stay long
In this world so wrong
Say goodbye,
As we dance with the devil tonight
Don't you dare look at him in the eye
As we dance with the devil tonight!


...to turn your tears to roses...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Малкия парк   

Върнете се в началото Go down
 
Малкия парк
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 4Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж-
Идете на: