L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Болницата...

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Нед Яну 02, 2011 12:32 am

Леле явно се ядоса и това определено ми хареса. Аз не бях най-добрата партия за един мъж-определено ,а и той ми се струваше малко зъл -така да се каже.
Сгетофара бе на червено аз стоях като най-гадбата кучка гледайки само напред със скръстени ръце а той си карафе докато не ми обърна лицето
тъкмо се канех да му кресна мой стил и той така ме целуна -всеедно сме диви животни беше гръб и невъздуржан -и това определено ми хареса супер много аз бях фенка на такива мъже нали самия Леон беше такъв ,но такива мъже лесно изневеряваха и си го знаех
Сфетофара светна зелено ,а аз така го изблъснах от мен че и мен даже ме заболя изкресвайки
-Карай подяволите !
типична кучка бях почти 100 процента сигърна че си мисли за мен да аз съм си аз но без да ме изненадваш "скъпи"
минаха 5 минути без никаква реакция и от странна на двама ни
"определено мисли че съм се разсърдила или пък че ме е нагробил"
"просто не ме познава"
вече бяхме почти извън града и на една отбивка от пътя само му казах спри след което колата рязко спря.......
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Яну 21, 2011 10:40 pm

Вече от половин час чаках резултатите от изследванията, които ми бяха пуснали. Кълна се, че от всичко, което можеше да ми се случи, най-много мразех гадната миризма на болница. Ненавиждах всичките тези бели престилки и чисти призрачно бели стени.
Погледнах към часовника на ръката си. Не издържах вече! Странно защо, но днес търпението ми очевидно се изчерпваше доста бързо. Изглежда грипа от вчера бе успял да изопне нервите ми. Да не говорим, че и ми се доспиваше постоянно дори и когато работех над поредната си "задача". След три дена трябваше да замина за Лион и да се погрижа да завърша поръчката си, но в това изопнато и на моменти леко отпаднало, на моменти леко възбудено състояние просто трябваше да се прегледам и да се погрижа да направя нещо по въпроса пък дори и това да ми костваше час в болницата. Само от мисълта за това кожата ми настръхна.
Стрелките отмериха точно половин час, когато влязох в кабинета на д-р Люмиер. Той вдигна погледа си от болничния лист, в който се бе зачел, и тъмните му кафяви очи срещнаха моите. Лека усмивка премина по устните му, когато свали очилата си и ми показа с подканящ жест стола пред него.
- Как се чувствате, госпожице Луминеус?
Очите му започнаха да изучават лицето ми. Нещо, което не ми допадна особено. Тази, която гледаше така хората обикновено бях аз.
- Добре.
- Добре? Искате да кажете, че вече не ви се гади и не ви се спи. Не чувствате едновременно лека отпадналост, нито пък възбуда. Нищо?
Какво искаше да каже? В момента се чувствах добре - да, но това разбира се не означаваше, че все още не чувствах как сякаш под кожата ми пулсираше като чели някакъв леден огън на възбуда. Нещо, което все още не можех да си обясня.
- Не. Все още съм така.
- И би трябвало.
Леката му и самодоволна усмивка ме изнерви още повече.
- Какво намеквате? Че е нормално да се чувствам така? - тонът ми вече бе станал леко груб. От кога позволявах на раздразнението в мен да се прояви толкова лесно? Не! Наистина определено ми ставаше нещо.
Люмиер само завъртя рамките на очилата си и се вгледа в мен с още по-очевидна усмивка.
- Разбира се. Подобно нещо е нормално за жена във вашето състояние.
Вече наистина не доумявах. Какви по дяволите ги бръщолевеше тоя? Може би трябваше да отида при Лароуч, а не да се занимавам с този идиот тук. С всяка изминала секунда започвах все повече и повече да се изнервям.
- И какво ми е на състоянието, мосю Люмиер? - попитах го язвително, а той се засмя. Ето защо мразех толкова проклетите болници и доктори. Мислеха си, че всичко им е позволено и си въобразяваха, че едва ли не са самия Господ! Да, ама не са познали!
- Нищо не ви е, госпожице Луминеус - отвърна той с още по-широка усмивка. - Вие сте напълно здрава.
Вече наистина не издържах! Изправих се рязко и ударих с ръце бюрото му, а гласът ми се извиси из тихия кабинет.
- Не си играйте с мен! В един момент казвате, че не съм добре, а в другия, че съм напълно здрава. Какво ми има за Бога? Уточнете се накрая!
Изражението на лицето му не се промени нито за миг. Той дори и не подскочи на внезапния изблик на гняв от моя страна!
- Чудно ми е как така ума жена като вас все още не го е разбрала сама.
Божичко идеше ми да изтрия тази негова самодоволна усмивка от лицето му!
- Говорете направо! Болна ли съм?
- Не.
- Тогава? - изнервих се още повече опряла все още ръце на бюрото и впила ядния си поглед в очите му.
- Бременна сте. Честито.
За миг не можах да осъзная напълно думите му. Трябваха ми няколко секунди, докато успея да ги възприема, а внезапното ми раздразнение утихна толкова бързо, колкото се бе и появило. Аз... Какво?!
- Моля? - премигнах объркано срещу него, а той ми се усмихна още по-широко от преди.
- Правилно ме чухте. Бременна сте.
Погледа ми зашари нервно в безкрайността, а краката ми не издържаха и се свлякох на стола пред бюрото му. Но... Как? Кога? Аз не съм... всъщност... Бях! Божичко! Съзнанието ми отново се върна в онази мрачна и осеяна с опасности и капани нощ. Нощ на бурни страсти, накркотици, секс... Нощ, в която за първи път от толкова много време се почувствах...
- Не се ли радвате?
Гласът му прекъсна мислите ми, връщайки ме обратно в малкия му болничен кабинет. Преместих разсеяния си поглед към него, опитвайки се да го фокусирам. Лицето му вече не бе толкова усмихнато.
- Все още сте в първия месец, така че все още има време ако решите да...
- Не! - отсякох аз и се изправих рязко. Беше ми ясно на къде биеше, но нямаше да го направя. Против принципите и морала ми бе да убия едно невинно създание. Никога!
Усмивката му отново се върна на лицето му. Ръката му отново постави тънките презрамки на очилата му отново на лицето му, а пръстите му повдигнаха болничния лист отпред, който очевидно бе мой.
- В такъв случай мога да ви препоръчам един много добър специалист, който да ви напътства и при когото да ходите на консултации.
Ръката му се плъзна към малкото чекмедже и го отвори като от вътре извади малко картонче и ми го подаде.
- Вземете го. Уверявам ви, че ще ви помогне. И пийте повече течности. О, и един съвет, пийте повече течности, но без алкохол. Най-добре нектари ще намалят малко нервността ви.
Взех визитката от него като същевременно кимнах. Божичко, аз... кой би повярвал, че аз...
- Благодаря - отвърнах сухо, обърнах се и излязох от кабинета му, а усмихнатото му лице, което поклати глава бе последното нещо, което видях преди да затворя вратата.
Вече всичко си идваше на мястото. Отадналостта, несдържаността, нетърпеливостта, лесното ми раздразнение, гаденето! По дяволите поне от гаденето трябваше да се сетя, но от къде по дяволите можеше да знам? Изобщо не го очаквах! Беше... Беше само една вечер! "Все още сте в първия месец" Датите съвпадаха, а и самият факт, че не го бях правила от тогава по простата причина, че се занимавах с ред други глупости, а и липсата на интимен приятел, просто подкрепяха заформилият се в съзнанието ми образ. Чудех се само... дали щях да го видя отново?

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Фев 11, 2011 8:14 pm

По улиците на Париж бе оживено ,тълпи от хора ,прибиращи се от нощни смени или пък купонджии ,кръстосващи улиците след запой в някоя дискотека,но въпреки всичкото движение и силната светлина ,която разцепваше мрака на нощта,предизвикана от големите лампи ,които сякаш пазеха с магически щит миновачите от лоши намерения-те виждаха всичко,атмосферата никак не бе ведра ,напротив даже отнякъде идваше пронизващ мрачен вятър ,напомнящ за фатален край.
През целия път не казах нито дума и Йо не говореше ,само гледахме пътя и се молехме да не е сериозно.Никога не ни се бе случвало преди такова нещо,никога не сме били толкова разтревожени за някого. Винаги се подкрепхме един друг и това ни крепеше много.
Лицето ми издажаше ужас и непоносим страх,очите болка ,тази болка ,която може да изпепели всичко в теб,имах някакво предчувствие ,че нещо лошо ще се случи ,но си знаех ,че много често хората грешат ,затова и не казах на Йо ,а просто стоях със скръстени ръце ,трепереща в инъче топлата кола.
Болницата не бе близо ,на около половин час път,който сега ни се стори като вечност.Най-сетне предтигнахме пред вратите на голямото болнично заведение.И то не бе ведро ,никак даже ,напротив навсякъде лъхаше на смърт и билка ,на унищожение,такова унищожение ,което се запечатва в ума ти и не те оставя на мира,а толкова ми се повдигаше от всичко това .С Йо влязохме първи и се затичахме към дежурния лекар.Човека бе добре сложен на около 50 години и видомо притеснен,типично за неговата професия .Без да се представям,зададох въпроса ,който вълнуваше всички
-Къде е Леон Саманиего?
Лицето му издаде изненада ,веждите му се надигнаха,сякаш не знаеше за какво говорим,но след минута размисъл и без никаква мимика дори ,без да казва нищо само посочи с ръка левия коридор,пред който стоеше голяма врата ,на която пишеше с големи букви "реанимация" .Друго не ни и трянваше,Йо ме хвана за ръка и сега доста по-бавно от преди се приближихме към вратата.Отворихме я,коридора ,който бе призрачно тъмен и дълъг ни водеше към входовете на сини мрачни помещения.За момент си помислих ,че съм збъркала,но мислите ми бяха прекратени от внезапното светване на лампите. С Йо се спогледахме ,изведнъж куража ни изчезна и дори забравихме какво правим тук. В далечния друг край на коридора се зададе млада жена ,страйна с бяла престилка,която се приближи доста бързо и с любезен тон ни заговори
-Добър вечер,с какво мога да съм ви полезна,какво правите тук.
-Леонн... Леон Саманиего трябва да е тук Къде е?
Говорех изплашено и още повече се стреснах след като не последва никаква реакция от нейна страна.След минута една ведра усмивка огря на лицето й
-В дъното на коридора,там има лекар той ще ви помогне.
С Йо се затичахме и не след дълго се озовахме до лекаря ,който ни даде знак да изчакаме и влезе през синята врата. В този момент някой ме пипна ,друга сетра ,видимо доста по-стара ме погледна със съжаление.
–Деца преглеждат го ,трябва да му направят операция ,на няма да я издържи,не искам да съм груба ,но едва ли ще оживее.
Тези дума се впиха в мозъка ми като стрели,не исках да чувам такива неша не и сега,той нямаше право да умира ,нямаше право след всичко станало.Лицето ми издаде уплаха,а Йо застана сериозно.И двамата не знаехме какво да правим,лек шум ни накара да се обърнем и да видим приближаващите ни съотборници да идвам бързо към коридорите.
Лекарят излезе,погледна ни и със сериозен тон изрече
-Много съжелявам направихме всичко по силите си ,но той нямаше шансове да оцелее.
Всичко бе станало за минута две ,а на мен ми се струваше като вечност. " не може не може той не е ..."Дори и на ум не трябваше да го казвам,не и сега,та колко много го обичах ,въпреки всичко станало между нас .........
Вече краката ми не ме държаха,не можех да помръдна ,просто паднах в ръцете на Йо и с него на земята и започнахме да плачем., не беше честно не беше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 21
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Вто Фев 22, 2011 12:32 am

Вече бяхме пристигнали, но някак не можех да повярвам, че всичко е толкова нереално. Сякаш все още бях в театъра и наблюдавах как Линет пее, провеждайки през това глупави спорове с приятеля си, Ян.
Сега обстановката съвсем не бе толкова лека и цветуща.
По дяволите, нямам си идея какво бе станало, но никак не ми харесваше миризмата на смърт, носеща се покрай нас редом с бледия цвят на болницата в чиито коридори вървях заедно с майката на Линет, Ян и Луси.
Жената си проправяше път с привидно притеснен вид, или поне така изглеждаше, а ние вървяхме след нея, аз с празно изражение.
Не исках да се меся.
Точно в този момент предпочитах да си бях останал на топло в стаята и да играя някоя видео игра или да си чета сценария в жалки опити да го запомня.
Въздъхнах и се обърнах назад към Луси.
Сините й, огромни очи издаваха искрена тревога.
Не се и учудвам, винаги е била така топлосърдечна и мила.
Всичко се движеше прекалено бързо.
Резки и кратки движения.
Шум.
Гласове.
Викове.
Ридания.
Всичко се въртеше около мен, а аз не разбирах какво става.
Миг преди да се досетя каква е причината за всичко, погледа ми попадна на Линет и Йоан, ридаещи заедно сякаш света свършва.
Новината, до която сам бях достигнал предполагам заслужаваше подобна реакция.
Доближих се бавно до тях, но не можех да сторя нищо, не исках да се меся и преча.
За сметка на това останалите веднага се втурнаха да ги успокояват, докато аз седях отстрани наблюдавайки безсърдечно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Вто Фев 22, 2011 10:01 pm

Животът бе само кратък миг,който минаваше покрай нас за секунди.Никога не бях живдала болката толкова ясно както сега,не бях усещала този товар толкова тежък,а аз бях толкова сама. Не можех да си поема дъх ,не виждах никой и нищо,пред мен бе само един коридор, а зад тънките му стени стоеше болката,олицетворена с образа на Леон. Сега бях разбрала какво е да боли,какво е да не виждаш изход.
За миг прогленах,и само за да видя хиляди лица гледайки право в мен и Йо,други плачейки бяха се смушили в някой ъгъл.Майка ми бе застанала над мен и се опитваше да намери сили да ме пипне. лицето й издаваше съжаление."мамка му не я исках,не и вече"
Йо се надигна бутна няколкото човека ,застанали над нас,включително и приятелите на Нео,които кои знае какво праеха тук и застана срещу нея.Вече нямах сили да гледам ,наведох глава и замълчах завинаги или поне така исках да е сега
-Ти си виновна,винаги си я наранявала,не ти ли стига
Укорителният му поглед смрази тълпата,сега плача беше комбиниран и изумени физиономии
-Какво Йо не знаеш какво говориш-лицето й бе някак сковано ,нито капка емоция
-Ти и го причини ,радваш ли се кучко ,ти го уби,сега уби и нея,мразя те всички те мразим,ти ни съсипа
-Йоане не знаеш какво говориш,никой не е искал да умре,не и Леон
-Не се прави ,че не знаеш,ти интригантка,какво толкова ли обичаш да я нараняваш,толкова ли я мразиш
-Та тя ми е дъщеря ,аз я обичам -крясъците бяха толкова силни,че дойдоха докторите ,за да ги разтърват , а една медицинска сестра застана до мен,явно усъзнавайки,че съм между живи и мътрви
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   

Върнете се в началото Go down
 
Болницата...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж-
Идете на: