L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Болницата...

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Болницата...   Чет Дек 30, 2010 8:12 pm

Голяма и искряща от чистота, тази клиника бе винаги готова да приема пациенти със сериозни и не чак дотам страшни наранявания.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Чет Дек 30, 2010 8:37 pm

Какъв добър ден беше до м омента,в който майка ми за пореден път не полудя-ако зависеше от мен бих я завряла в някоя лудница во веки веков, но главната пречка беше не дотолкова баща ми и неговите пиянски истории,ами голямото его на майка ми и нейният доста,ама найстина доста труден характер като цяло
"спокойно може да убие целия персонал с етикет или пък превземки"
помислих си и зе засмях на глас
Но ето и защо бяхме тук
Нерните пристъпи на майка ми ставаха все по-досадни а аз ги подсилвах с надеждата че един ден няма да издържи и аз ще бъда принудена да се върна да живея при татко
докато чаках пред кабинета за бърза помощ
"защо не бяха както в бг да закусняваха много -можеше вече да е изгубила безтова малко останалия си разсъдак"
и нерничих като разглезено дете и то нарочно да дразня надутите сетри
зад мен се доближи някой и ме хвана за рамота
"леле днес май е ден на стряскането"
си помислих още преди да се обърна .......
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Чет Дек 30, 2010 11:23 pm

Все още усещах напрежението между мен и акушерката, признавам понякога ми идеше да дам урок на подобни идиоти, лишени от всякакъв вид умствена сила.
Треперещите й ръце ми подадоха плахо един лист, а устните й се разтвориха в неуверена усмивка.
- Спокойно, никой няма да разбере.
Казах аз с равен тон и кимнах на младата жена.
Не знам коя от всичките ми болни мозъчни клетки ме бе принудила да приема поръчка в родния си град, при това толкова нищожна, та чак обидна за моите възможности...
Преглътнах и се обърнах с тихи стъпки поемайки към коридора, а очите ми започнаха да броят малките бели квадратни плочици по пода.
Нямаше спомени в главата ми, но понякога откъси, като от филм, се намърдваха в съзнанието ми...неприятни, но в същото време възбуждащи.
Неприятни защото не трябваше да се случва, макар да не съжалявах за това, а за факта че може би й бях дал грешни фантазии оставяйки вратовръзката си...
Стоп!
Нямаше да мисля за това, както правех вече близо седмица.
Подпрях тялото си на една врата, а очите ми се загледаха в позната червена коса...сякаш гледах Луси.
Доближих се, макар да знаех че не е тя, но не съумях да възспра дланта си, да докосне нежно рамото й.
- Луси?
Попитах аз преди да видя лицето на младото момиче, изпълвайки се с неудобство.
- Изинете ме, припознах ви.
Казах аз и отдръпнах ръката си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Чет Дек 30, 2010 11:40 pm

пак непознат мъж, не че можеше да е познат като се има предвид че не познавах никого тук-все пак беше доста хубав
"олле каква разгонена кучка съм просто нямам думи"
-няма проблем
погледнах го с моя поглед и надежда да се запозная с други красиви мъже
косата ми бе леко разрошена и един едър кичур падна пред лицето ми много ми пречеше
в този момент той хвана досадния кичур и ми го махна от лицето
имаше такава усмивка на лицето
"може би иска да ми види лицето"
ами сега....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 12:02 am

Обърнах се назад, за да си тръгна, нямаше какво да правя тук, след като вече бях взел поръчката можех съвсем спокойно да си тръгна, отдавайки се на любимото си- лова.
- Няма проблем.
Казаните от нея думи допълниха породилата се в съзнанието ми илюзия че разговарям с Луси...сякаш слушах многобройните разговори...
Повтарящите се всяка вечер думи, изричани от бледите й устни все така тихо и немощно.
Слабото й тяло, едва движещо се...исках да ми крещи да ме бие, да ме убие дори, ала тя не правеше нищо друго освен да повтаря че всичко е наред...карайки ме да се чувствам съкрушен.
Въздъхнах, а прътите ми несъзнателно отдръпнаха кичурче коса паднало пред лицето на младата девойка.
- Простете ми, вероятно очаквате някой, съжалявам за объркването.
Казах аз с изправени рамене и се усмихнах криво.
- Довиждане и дано не се засичаме друг път на подобни места.
Говорех прекалено много, нетипично за мен, но си бях общал да бъда нов човек през новата година, обещание което надали щях да спазя, но ако не фруго, то поне можех да опитам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 12:20 am

Вече навсякъде можеше да видиш различни хора. От доста дълго чаках, че вече ми бе втръснало"да си я вземат и да се свършва"
помислих си аз и веднага след това съжалих все пак ми е майка
Младото момче се обърна да си ходи за пореден път извинявайки ми се за стореното
-Всичко е наред! Не сте ми нанесли тежки телесни повреди!
усмихнах се леко с цел да го развеселя поне малко -виждаше ми се доста унил
Момчето отново ме погледна
сега аз трябва да атакувам явно това момче имаще нещо подобно с мен и той не искаше никой да знае нищо за него и му ли личеше много-както и на мен
-какво ви води тук ?
попитах май доста нахално от моя страна като с еима предвид че не обичам да се натрапвам даже никак
не можах да разбера кога съм го казала и най-вече защо?
отдавна не бе ми се случвало да заговоря някой аз
"дано да си намеря компания докато майка ми най-сетне се кротне и се приберем "
вчера цяла нощ гледах филми и не съм мигнала
"леле как ми се спеше"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 12:43 am

Предполагам момичето бе видяло нещо в мен, след като събра смелост да заговори намусеното ми изражение.
Усмихнах се иронично и поклатих глава.
Вероятно не съзнаваше че аз съм опасен, че колкото и да ме красива, тя бе млада и невинна, за да се заговаря дори с такова нищожество като мен...
Да, носталгията ме бе налегнала, ала след преживяното не мисля че някога някой би имал ползва от моето съществуване, освен, разбира се, ако не желае да убива, при това не само хора, но и неродени дечица...бях ужасен човек и един ден щях да се пържа в ада и отново нямаше да получа заслуженото.
Усещах напрежението в мозъка си, напомнящо ми че трябва да се видя с Хрис, предполагам не му бе лесно да се справя с професията си на терапевт още повече с пациенти като мен.
- Водят ме злочестите участи на съдбата.
Отговорих аз внезапно на зададеният ми въпрос и повдигнах рамене.
Съзнавах че се държах грубо или по-скоро пренебрежително, но по този начин нямаше да заблудя и това момиче че съм достоен дори за провеждането на един тъй обикновен разговор.
ПП: извини ме че се забавих :(
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 1:11 am

Перфектно знаех какво се опитва да направи. та колко момчета бях излъгала като се преструвам на гадната долна дрипла. Сеаг беше същото -пределно ми бе ясно че криеше нещо ,но никак не ми се искаше да разбера какво. Толкова много проблеми и болга беше ми се занатрупала през последните месеци ,а и чувствах ,че неговите са много,много сложни пък и ние се виждаме за първи и последен път
Така бях казала и за Нео
ама кармата се бе намесила доста жестоко -странното бе ,че пак за пореден път се сещам за него .
Явно нищо не се знае на тази земя
отговора никак не ми се стори странен като се има предвид какво му бе изражението
"най-вероятно искаше да ме уплаши за да си тръгна"
"оо не толкова лесно не се предавах "
разбира се че не ме интересуваше неговите тайни ,аз просто си търсех компания и намерих това маомче за достатъчно добро за да ме заинтригува като сабеседник
-Съдбата е взела много жертви! Тя води не само теб ,а всички ни
казах го със загадачен тон, за да видя как ще реагира
-Никак не ми се иска да съм тък,но сега нямам избор.
погледат му някакси се измени видя се че се раинтересува може би разбра, че аз не съм от лиглите които ги хваща страх или се лигавят
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 1:21 am

Предусещах че всичко е просто, при това повече отколкото очаквах...може би трябваше да се отпусна напълно, за да изпълня целта си за тази година, именно да се превърна в нов човек.
Ала предусещанията ми за жалост не винаги бяха напълно верни.
Думите й, в интерес на истината, бяха много точни, изненадващо за момиче на не повече от двадесет години или поне така ми изглеждаше.
Въздъхнах и се замислих дали да отговоря наистина онова което смятам за вярно или да изръся някоя тотална глупост, за да ме сметне за първия срещнат идиот.
- Въпроса е там че аз имам избор.
Избирайки истината май сам си навредих, но хората са казали че е по-добре да си казваш истинските помисли.
Нещо което уж следвах, но в случаи като този бе малко безсмислено...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 1:34 am

сега май вече беше поне малко заинтересуван , очите му се съчеха да бягат насам натам само и само за да не се срещнат с мойте
Това бе толкова интересно имал е избор
"значи е някаъв наемен убиец"
Помислих си и леко се засмях наум не може да казвам такива неща дори и на ум
-Имаш избор -само мафиотите имат избор
Казах толкова сериозно,че сама не си повярвах,че мога да съм толкова сериозна
сарказма ми изчезна за миг,но после се върна заедно и с закачливия поглед
–мафиот ли си ?
аз нямаше да позволя да ми се изплъзне-щом вече бях заинтересувана
Определено имах чувството, че трябва да се пазя ,
но знаех че съм голямо момиче и мога да се пазя сама -от толкова момчета съм се опазила от един мафиот ли няма да се справя-пак леко се усмихнах наум
–е кармата върши голяма работа ,а ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 1:46 am

Проницателните й очи се забиваха в мен, каращи ме да се чувства неловко, при това доста.
Въздъхнах и отместих поглед към удобните столове, или пейки със седалки, нямам си идея какво, но бе идеално чисто.
Усещах силни вълни...какви ги говоря, аз действително бях луд и в това нямаше съмнение, но странното бе че го съзнавах, но можех да го променя.
Засмях се на иначе сериозните й думи, а ръката ми трепна нервно, тик често срещан при хората боравещи с оръжия.
Не казах нищо, а само седнах да седалка срещу нейната загледан в очи те, образуващи странна комбинация с искрящата й като огън коса.
- Повярвай ми, определено нямам нищо общо с тях.
Отново се засмях, а думата "карма" се заби в ума ми, отбелязвайки разни последствени мисли след себе си, коя от коя по-налудничава...
ПП: на мен нещо взе да ми се спи, маааалко ;д;д;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 4:25 pm

Смехът му часто казано малко ме иненада -то той беше толкова мрачен и азведнъж една усмивка
отговорът му беше доста смислен-та какво да отговориш на такъв въпрос
"оо аз нямаше да се откажа-поне не засега "
притворих очи всеедно си представях нещо много красиво и се усмихнах леко отворих ги плавно,а изненадваща му физионамоя,която ме гледаше право в лицето определено бе показала,че си мисли "какви ли ги вършр сега "
е аз определено не бъх най-нормалното чудо по-скоро феномен на природата
Глассът на доктора ме изкара от приятния сън и ме вкара в изтеричния свят на майка ми
"леле оноза нещо май се е съвзело"
-улекна ми на душата! Таман бях се засилила да избягам през аварийния изход
усмихнах се толкова саркастично,че може би щеше да му стане неприятно
не аз определено не бях с всичкия си да стоя да някаъв странник по-точно "пратеник на дявола ",който мевдувпрочем седна срещу мен и показа или че се изморил,което му личеше от лицето, но и че съм събудила станен интерес
"със сигурност ме мисли за особнячка"
доиктора отвори и каза на висок глас
-майка ви е добре бихме й успокойтелно,но ще трябва да остане един ден тук
"ако можеше да я вземат за цял живот"
-супер сега ще трябва да се прибирам с такси,не по-точно пеша ,защото и пари нямах
не че си просех изпращане,но би било интересно .....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 5:28 pm

Слуха ми бе привлечен от твърдия глас на доктора.
Изненадващо или не, успях да разбера от думите му едно,и то бе че именно майка й бе в болница.
Странното бе че вместо на лицето й да бе изписано огромно съжаление и тъга, тя изглеждаше някак...не чак дотам натъжена.
Загледах се в очите й за миг, беше странно момиче, не казвам че е мой тип или нещо от този род,определено нямах и не смятах да имам мой тип момичета, ала някак успя да привлече интереса ми.
Присвих очи и се изправих, вземайки в длан папката която държах, заедно с поръчката вътре.
- Опасно е за една млада девойка да се прибира сама по това време, ако желаеш мога да ти повикам такси.
Предложих аз, понеже друг вид услугапод формата на закарване с моята кола, ми изглеждаше прекалено лична, а и надали би я приела...и все пак.
- А ако не те притеснява мога сам да те закарам.
Вметнах аз с равен тон и сериозно изражение.
Не обичахподобни неща, но в същото време онова глупаво чувство, заради което и спасих мистериозното момиче от бара и...другото бе подробст, та това чувство на дълг към останалия човешки свят, който не е набелязан да бъде убит, отново ме бе накарало да предложа поредната гупост.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Пет Дек 31, 2010 8:42 pm

Болницата "ухаеше " на смърт и лекарства.-е тоеа би го казал някой убиец, но си беше чистата истина никак не бе приятно да се седи пред кабинета и да се чака ,а аная миризма да те лъха непрекъснато . Аз бях свикнала с такива мизирми-доста често трябваше заради майка си да прекарвам нощите вместо под топлите чаршафи на болничните столови -а после казват, ча съм я мразела нямаше нищо подобно-просто не можехме да се разбираме като нормалните семейства
е сега бях облекчена от факта ,че няма да ми се наложи да спя на стол пред поредния кабинет, в който майка ми е на инжекции-по-точно на успокоителни и няма да търпя мириса на .......
Предложението честно казано много ме учуди, всяко момче би се възполвзало максимално ,но той изглеждаше твърде по=различно момче ,че да му лепвам етикета"всяко"
погледнах го с недоверие- не че не бях сигурна ,че ще се прибера жива и здрава,но не ми вярваше че "мафията" би ме закарал изобщо
"ама само как обичах да лепвам етикети на хората и то от пръв поглед"
сега си спомних за Казанова и русокоска -сигурно се натискат в някой бар
Кусметлии има любов при тях -нека се обичат хората
Нещо странна стана с мен -при мъсалта за..... затреперих
нищо трябваше да се върна в действителността
-Не бих отказала да стигна по-бързо в къщи,но мога и сама да се пазя,ако искаш да ме закриляш по-добре недей !
казах с леко пренебрежителен поглед ,за да го стресна ,разбира се ,вупреки че не изглевдаше момче,което се стряска.
Обърнах се ,погледнах доктора с поглед стил-майка ми гледайте да не я убиете и се завъртях
"мафията" си кимна и даде знак .но какъв бе той не мойах да разгадая в първия момент-нчщо,което не бе ми се случвало отдавна
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 12:52 pm

Ръката ми мина разсеяно през загладената ми назад коса, а очите ми се забиха в една точка.
Ума ми бе някак пленен отново от спомена за онази вечер.
Вярно че си бе просто един секс и не ми се случваше за първи път да го правя с непозната, но принципно след това се опознавахме, но с нея някак нямах подобно желание.
Ще ме наречете луд или побъркан, но усещах че нещо не е наред, нещо което отново ще прецака и без това тотално разбилия се, ми живот.
Въздъхнах и върнах погледа си на красивото младо момиче.
Думите й ме накараха да се усмихна вяло, харесваше ми това че бе толкова уверена в себе си, качество което на моменти се изпаряваше от мен, моменти като този в който ти кажат че вече не си баща.
Може би затова ме наричаха луд, макар никой да не ми го бе казвал лично, виждах странните им погледи забити в мен, а често бяха и моментите в които вместо това, се четеше панически страх, миг преди да натисна спусъка.
Кимнах на момичето и тръгнах напред, а тихите й ритмични стъпки, дадоха ясен знак че върви зад ме.
- Не те закрилям, само искам да те превозя до дома ти.
Казах аз спирайки се пред голямата врата на асансьора, а показалеца ми натисна леко, бутона за повикване.
Сигнализиращ звук съобщи ще можем да влезем, а аз се отместих, за да й направя път.
- Заповядайте.
Усмихнат казах аз и изчаках да мине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 1:24 pm

Разсеяността му ми бе до болка позната-та нали и аз самата не се славех със съсредоточеност ,дори често ми казваха ,че говоря без да гледам хората в очите.Това най ни бе станало навик още от 12 годишна,когато ми се бе наложило за първи път да излъжа.
Знака,който ми даде бе да тръгвам,което ми хареса
"Значи ще имам превод да в къщи-супер"
погледнах го сякаш казвах благодаря -не с мой типично укорителен поглед и застанах до вратата на асансиора.Сцената с натискането на копчето и репликите му ме стреснха,разбира се не от самото момче,но те бяха до болка плашеща част от моето така "бяло" минало,което никога няма да забравя,ама аз не се й опитвах -никога не съм спирала да харесвам това което правя
Това ми бе мотото за живота
Ако не е трябвало да стане нещо то нямаше да се случи,така че не съжелявай за нищо.
"като се замисля определено не знах зашо трябваше да ми се случи тази проклета кражба,която в крайна сметка де доведе тук и даже не знах защо съм тук-тайничко се надявах да е заради нещо найстина запомнящо,което предстоеше да ми се случи.
Въранах се в реалността ,а именно в асансиора.Погледаът му издаваше ,че имам стресната физиономоя и за да не изляза като някое уплашено зайче веднага му изрекох
-Лоши спомени нищо повече!
асансиора стря на подземния паркинг ,а щом вратата се отвори пред мен излезе найстина зашеметителна гледка
"страхотна кола-дано да е неговата"
БМВ-то бе последен модел и толкова перлено черна ,че спокойно можеше да хипнозира човек.
-ти водиш!
Усмихнах се
"не че досега не водеше ,но все пак"
...........................................
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 1:41 pm

Кимнах на думите й и отместих погледа си към току що отворилата се врата на асаньора.
- Ти водиш!- каза тя, карайки ме да се смея.
Забелязах че чите й се загледаха в едно черно БМВ и поклатих глава.
- Не е моя, не я гледай така, не обичам черни коли, още повече БМВ-та.
Засмян казах аз и бръкнах в белия си анорак и извадих връзка кючове от там.
С едно натискане на малък кафеникав бутон пред нас се чу мекия звук от отключване на кола.
Застанах до един червен мерцедес, но му обърнах гръб, поглеждайки към моя бял звяр, " RZ Ultima".
- Ето това се казва кола.
Казах аз по скоро на себе си и погалих нежно капака.
Ръката ми се плъзна внимателно по вратата, а ръката ми натисна бутона за отваряне, карайки я да се вдигна вертикално нагоре.
- Заповядай.
Казах аз отваряйки и нейната врата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 2:37 pm

"е гати занчи мечтаната кола няма да
е негова "
"няма да си го хращам за гадже"
засмях се леко на себе си и иронията си
седнах в привидно интересната кола с перлено бял цвят и зачаках да седне и той
"доста кавалерско държания за мафиот -акакъвто бе уж според мен
обстановката стана найстина доста интересна седяхме двамата в колата с отворени вртати и се гледахме в очите-което по принцип не ми бе навик
"да определено интересна ситуация"
-Дано да можеш да караш бързо не обичам ниските скорости -определено
Погледнах с интерес каква ще бъде физиономията му,а неговото ли це издаваше това обре познато чувство всеедно някой те подценява
мисля ,че искаше да ми каже
"ти шегуваш ли се -така като ме гледаш на дядо ,който не стига скоростния лост ли ти приличам"
разсях се вече наистина но не много силно ,че да го подразня
-ако си видиш физиономията
Ок споко вярвам че можеш допълних без да дочакам да каже нещо
-но да те видим все пак !
казах тихо за да дочуе нещо но с цел не всичко ,разбира се
вратите се затвориха при което аз се обурнах да го погледна
лицето му издаваше желанието му -а именно да му подам дъвките от ....
протегнах се да ги взема ,а той също
в този момент ръцете ни се събраха как само се допряха......
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 2:47 pm

Обожавах колата си и макар да се чувствах леко "засегнат" от погледа който и хвърли в стил "БМВ-то по-радва", мислех че тази щеше да й хареса много повече, особено след като харесва високите скорости,които са й в кръвта / за по-точно двигателя/, все пак бе спортна кола.
Направих се на обиден и поклатих глава, май наистина ме подценяваше което никак не ми харесва.
- Би ли ми подала...- казах аз гледайки към синята кутийка с ментови дъвки.
- Чакай.
Пресегнах се към жабката, за да си взема дъвките, ала точно в този момент и тя стори същото.
За миг останах така, докато нежната й кожа бе допряна в моята, не бях някакъв романтик и още повече най-вероятно и педофил, понеже ми изглеждаше млада /хм..трябваше да я попитам за годините/, но въпреки това си позволих да я погледна за миг, усмихвайки се криво.
Отдръпнах се, оставяйки я тя да ги вземе и погледнах леко нервно към стъклото, хващайки с двете ръце волана.
Глупава ситуация за която бях сигурен че тя ще получи грешен извод...а на мен определено не ми се искаше да повтарям грешката от онази вечер...колкото и красиво да бе младата девойка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 2:55 pm

"леле или го е страх от мен или мисли,че съм малка "бяха изводите който си казах след като видях лицето му определено бе странен тип .но на мен тук това ми харесваше
-на 18 съм
казах със лек смях определено това би го успокойло ,а момчетата не само те правят грешки за една нощ
"оо колко имах такива след раздялата ми с леон-по-точно изневярата му"
не знам но бях леко възбудена в този момент и ми беше и смешно
лицето му придаде един спокоен вид след като чу че съм на 18 явно е поне не съм педофил или поне на мен така ми се изскаше да си нмисли
сеха или никога или по-точно мечка страх мене никога не ме е страх -което си бе вярно
обърнах се към него и без да казвам нищо си сложих ръката на крака му -типично мъжко действие но все пак май аз трябваше да действам не ми изглеждаше момче което ме искаше и не можчше но не правеше нищо по вупроса.
" на бас че няма да ме дръпне и да ми целуне"
казах си лека наум и се хчанах на бас със себе си
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 3:05 pm

Засмях се иронично при думите й и поклатих глава.
Не знам какво се опитваше да направи, но не бях в състояние да отговарям на подобни намеци.
Не че не я харесвах, напротив, но привличането ми към това момиче бе чисто и просто физическо, а въпреки че бях наемен убиец, си имах своята съвест и не исках да подмамя и нея, така както може би сторих с момичето от бара.
Въздъхнах и понечих да кажа че моите години са далеч повече от нейните ала в този момент нежната й длан докосна бедрото ми, карайки зениците ми да се разширят леко.
Сега вече я загазих...какво се очакваше да направя, да сепресегна и да я целуна, да погаля внимателно ръката й или просто да се направя че не е сторила нищо.
Нямах си никаква идея какво да направя, бях изпаднал в лек шок че отново момичето е този който предприема първата крачка.
Имам чувството че съм се превърнал в тотален гей.
Разтрих челото си с длан и въздъхнах.
- Не мисля че е правилно, не ме разбирай погрешно, ти си млада и красива, надали има момче което ще ти откаже, но аз далеч не съм за теб, освен ако не си търсиш просто някой който...- "който да спи теб...не че аз не бих", да ама ако й го кажех наистина щях да затвърдя думите че съм луд затова просто замълчах и се обърнах към нея.
Ръката и, дългите и нежни пръсти някак предизвикваха възбуда у тялото ми, доближавайки се така близо до "мен".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 11:27 pm

да ситуацията бе леко напрегната ,а и аз не знам ,може би не очаквах това от него особено в момент ,в който мъжките ангели съвсем изчезват.Неговият строг поглед стил баща ми никак не въздейства на мен така както трябваше поне според книгите -напротив аз бях от тези момичета,който постигат каквото си наумят. и това само допълнително ме абцира.
Много момичета казват ,че правят каквото решат,и че никой никога не би им отказал ,но аз не бях като тях.Найстина го правех се залъгвах просто хората. Сега усетих ,че думите му още повече ме амбицираха да действам а и му личеше че едва се задържа да не ме "награби"
Погледнах го без никакъв срам найстина мръснишки. Не мо бяха отказвали досега ,но и той бе различен и много странен тип.Доста често бе ми се случвало да спя с непознати и сега нямаше това да значава много за мен -даже никак ,затова думите му ,че искам само секс определено ме накараха да се засмея и то на глас,но въпреки това аз не си махнах ръката от коляното му
-секс а? че какво повече да искам от теб ние дори не се познаваме! Лошите момчета си ги бива ,а аз никак не съм добра,че да си търся и такива момчета!
казах го с нисък тон с цел възбъда
-да не те е страх да не ме нараниш? няма страшно,аз търпя на болка
погледнах го право в очите след което му кимнах в занк на съгласие че ако иска съм готова
Погледът на лицето му се променяше с всеки момент-личеше му це се опува срещу желанието ,а за това допринасяше моята ръка ,която непрестанно се движеше навътре към някой други негови части.....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Съб Яну 01, 2011 11:44 pm

Думите й успяха да докажат само едно.
Не сам аз бях луд в този свят.
Факт който колкото и ме успокои, толкова и ме притесни, понеже сега разбирах какво им е на хората покрай мен.
Поклатих глава отрицателно и въздъхнах.
- Не е хубаво да си толкова директна, може би друг път.
Казах аз и натиснах педала на колата, а ръката ми завъртя през това време ключа.
Чу се приятния звук на двигателя, някак мелодичен и едва доловим.
Предполагам не би показала, но думите ми май бяха неочаквани, но всеки мъж знае че прекалено лесната плячка не е вкусна.
Нали затова сме ние мъжете, от праисторическо време сме създадени да ловуваме, а по-приятен улов от най-трудния, надали има.
Сега като се замисля и момичето от бара бе прекалено лесна плячка и може би затова не успя така силно да се впие в ума ми, макар често да се сещах за нея...все пак бях човек, не можех да забравя някой напълно.
Ръцете ми едва докосвайки волана го извиха надясно и излязохме от подземния паркинг, навън в тъмната нощ.
Не бях попитал за адреса й, но предполагам щеше да ми го каже сама, или просто да ми дава насоки.
Въздъхнах отново и погледнах в огледалото за обратно виждане, забелязвайки силуета на голямата внушителна сграда на болницата.
Притеснявах се да я погледна, по простата причина че не знаех как са й повлияли думите ми.
ПП: сори, май не се получи много добре ;д;д;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Нед Яну 02, 2011 12:08 am

Да явно не бе от лесните,значи по-така трябва да се дийства с него и с мъжете като него.Мафията определено или не и стискаше-което бе някак жалко за мъж или не искаше да си има "проблеми"-което бе заинтересувало всяка жена -особено като мен ,която още повече се амбицира
"оо не се аваме лесно така ли '
"сега събуди в мен кучката "
Много пъти съм била много крайна с мъжете-или ги отрязвах напълно и не им давах дори да ме пипнат кама ли ..... или бях като най-голямата уличница .Сарказма би ми помногнал,но засега ще заграждам или по точно ще атакувам право в тила на врага -сиреч :недостъпния"
-лол добър си ,но не май много с жените да те видим при шофирането
така го погледнах всеедно му казвах "ти си гей брат ми" а един гей може ли да кара и то със такъв смях че на мен ми ставаше гадно-смеха разбира се наум
"само ако знаеш какво те чака" "ти на мен няма да ми отказваш"
ооо злобна и възбудена определено бях човек ,които не трябваше да с среща по пътя ти за да си сам в безопасност
Погледаът ,които ми хвърли ясно показа ,че разбра за намека и напротия май се ядоса
пределно ми бе ясно такава е пърата стъпка ако си мъж след няколко минути ще си със събути панталони
Толкова бяха жалки мъжете с опитите се да са недостъпни
знаех че определено ме желае само трябваше да събудя проклетия дявол които явно доста добре се криеше при него
всичко с времето си -засега му казах да върви по пътя за извън града -няма скоро да ме заведе у дома
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   Нед Яну 02, 2011 12:20 am

Засмях се гласно и продължих да карам, малко ме съмняваше насоките й да бяха съвсем верни, защото ако бяха, то определено нямаше да я прибера до час най-много.
Не ми харесваше че ме мислеше за толкова лек, не че не доказвах точно това с някои мои действия от преди няколко дни, но тогава бях пиян, а в този момент не чувствах и капчица алкохол в кръвта си.
- Мисля че ме подценяваш.
Казах аз и се обърнах към нея, докато изчаквахме един светофар.
Нямах особено настроение да се занимавам с малки твърди момичета, които си мислят света за техен, затова щях да сторя онова което да я накара да спре, така или иначе щеше да го получи...макар че имаше и много начини това да не стане.
Ръката ми обърна лицето й към моето, а устните ми се впиха диво в нейните.
Езика ми властно докосна нейния, показвайки й кой е мъжа.
Признавам че действах импулсивно, но вероятно наистина бях прекалено първичен за да измисля по-мъдро решение на задачата.......
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Болницата...   

Върнете се в началото Go down
 
Болницата...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж-
Идете на: