L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Екол нормал

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Екол нормал   Вто Дек 28, 2010 1:25 am

Известен университет, чиято първа сграда е основана от Наполеон.
Има много други, някои които са в Белгия и Италия.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 10:58 am

Празниците бяха минали учудващо добре за мен -без кавги ипостоянни спорове,татко бе дошъл главно заради мен и то не по обичайната причина, а просто за да ме види
"какъв напредък -Цял прогрес бешетази Коледа"
Но сег абеше време дасе запознаяи с останалата-личнона мен по-неприятната част от престоя ми тък -ученето
"Ех да можехда стана актриса и без да се налага да уча"
както и да е
Сутринта не бях видяла майка си и затовабях доста благодарна на съдбата,която бе я пратила на конференция в Сингапур-търселанови таланти
Чвстно надявах се деняда минетолкова добре,както и започна.
"Лаул колко стъпала има този уневерситет,а аз колко съм мързелива !"
Изкачвайки "многомилионните "стъпала видимо запъхтяла се,но явно не бях забе;язана от никого -коетовсъщност много ме радваше се зблъсках с някакъв човек
-Сори без да искам
Казах бързо дори бе з да си надигна главата ,за д а разбера кой е
Бях толкова ядосана на стъпалата ,и въпреки че хората се вълнъват каготосменят било училище или университет -аз бях смъртоносно отекченаи незайнтересувана
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 11:15 am

Мммм кое му бе хубавото на празниците не знам, е вярно че бе приятно да се събереш с цялото семейство, а и се бях върнал у дома за два-три дена, което си беше достойно за купон, но гадната страна на всичко бе че трябваше освен да получавам и да купувам подаръци.
Както и да е, всичко бе свършило и единственото което можех да направя бе да се върна в университета.
Трябваше да видя Сузи и да поговорим, понеже ми бе доста сърдите поради отсъствието ми на нова година, когато се предполагаше да вдигнем голям купон у тях....е то купона си го имало, но без мен.
Познати гласове ме поздравяваха и съобщаваха разни глупости, но без успех да вържат вниманието ми.
Ума ми бе не много далеч, всъщност съвсем близко в съседния на нашия, кабинет...ама никак не ми се искаше да ходя там.
Продължих да се качвам по стълбите, заедно с Ян, моя величествен уж най-добър приятел, когато случайно някой се блъсна в мен, а аз просто продължих напред, но гласа й ме спря.
Оърнах се с въпросително изражение и се усмихнах.
- Linnette?
Попитах аз доволен от факта че я виждам тук, но също и много изненадан.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 12:33 pm

Леле човек никога не би си помислил,че човека ,койтое видял преди оооне знам колко дни -симпатичният Казанова ще се появи и тук!
"Каква карма какво нещо"
Първоначално бях мнго изненадана че го виждам -всъщост не бих си помислика, че учи,но пук наистина привлече погледа и любопитството ми,а и другото момче си го биваше-определено
Погледнах го право в очите -имам предвид Нео
"Доста трябва да ми е направил впечатление, за да му запомня името"
и се усмихнах неволно,всъщност крсотата на Нео закриваше лицето......
"Леле Много бе ме разнежила тази Франция -Испания- е там бях гадната кучка "
Обърнах се
-а ти си?
Любопитствато ми надделя но и кучката се субуди
-ОООо Кззанава! Ти учиш
И каквоако не е тайна ?
Гледах го павов очите с онзи поглед стил няма да ти падна ръцете-това си бемай патент и немислех д си го променям
Зачаках какъвще е отговора за да вметна следващата ирония
Въпреки всичко тайничко се радвах да го видя -защо ли?
Заради красотата му и онази вечер или защоо обичах да бъда гадна с момчетата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 1:05 pm

Надявах се да не съм се объркал,не че бе възможно, но с моята памет...не определео нямаше как да сбъркам ярката й като слънце коса, знам че слънце не бе най-подходящото определеное, понеже косата по-скоро приличаше на някое екзотично растение, току що разсъфнало.
Засмях се, а Ян ме погледна въпростелно, но не му казах нищо, по-късно щях да му разкажа.
- Толкова глупав ли изглеждам, че се изненадваш да ме видиш в универистета?
Попитах аз гледайки я със засегнато изражение.
- А по въпросата ти, уча кинография.
Усмихнах се аз и продължих да вървя напред, понеже имаше хора зад нас.
- Ами ти?
Ян вече изглеждаше доста любитен, а черните му очи се стрелкаха ту към мен, ту към Linnette.
Засмях се и поклатих глава, нямам идея защо но ми беше маааалко неудобно, може би защото бях заплашен от внезапното появяване на Сузи или на някоя от нейните приятелки, но не се радвам особено много на факта че сме на тъй видно място.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 1:18 pm

След маят хаплив коментар-по-скоро вътрос видимо бях го засегнала всъщност не ме интересуваше всичкит момчета бяха едни и същи толкова лесносе засягаха-само единствен различен беше човека ,за когото определено ми бе забранено да говоря
"Леон мое слънце"
той отвори в мен непозна хоризонт не само с моята романтика която при вида му бликше от мен,не само с дивиясекс ,коио обичахме да правим ,-той бе събудил в мен боквално дявола
Бяхме заедно около 6 месеца
Заедно крадяхме -бонбони и целувки, друсахме се
е определено не бих се похвалила с товаособено прд непознати
но сега си говоря в мислите бяхм се научили да бъдем яки !
"ехх защо онази ку*ка която спа с теб -мръсница бих яубила"
умът ми бе много агмаглен ,но все пак успях да дочуя -кинография
"леле това и моят спциалност-означава ли това че ще се виждаме кажи речивсеки дден"
-Кинография добре звучи
спестих си да му давам обяснения кака е мойта
щеше да е съпраис
малко или много .но успях да забележа притесненото му лице
"какво ли го плашеше така"
може би бях заплаха за него или бяше отврътен от мен вече"
"доста бързо"
-Има ли праоблем?Гледаш много странно-спокойно аз е вярно издирвана съм но никой няма да те обвини в съучастие с убийство
Усмихнах се след което познато лице в коридора ме изплаши до смъпт
"не може да е истина".....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 1:29 pm

Стъпките които правехме така бавно, поне за моето притеснено аз, в крайна сметка ни изпроводиха до коридора, близко до стаята ни и точно пред тази на Сузи...
По дяволите...но защо толкова се притеснявах, може би защото приятелката ми бе адски ревнива и ми се сърдеше за почти всичко и въпреки това си я обичах...силна дума, но да речем че след онова което бе сторила за мен, бяхме повече от само приятели.
Въздъхнах а въпроса на момичето до мен и сбърчените вежди на Ян ме върнаха в кипящия от хора коридор.
- Ян трябва да влизаме в час.
Казах аз леко прехапвайки разсеяно устни.
Изражението на Linnette ме подсети че ми бе задала въпрос и миг преди да тръгна към стаята се обърнах и повдигнах рамене.
- Спокойно, просто вече трябваше да сме в час, професора е малко строг в това отношение...ще се видим предполагам след лекции.
Усмихнат казах аз, но в същото време стараещ се да ме чуят максимално малко хора, обърнах се, а лицето ми се заби в високо и мускулесто тяло.
- О, Хентриен...извинявай.
Казах аз и се засмях, а той ми смигна весело.
- Няма проблеми, Нео.
Каза той и повдигна неверо рамене.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 1:39 pm

Това момче ,леле небяхме севиждали от 3 години насам когато той замина с бащаси ако кажа че се е прместил ще бъде доста пресилено по-скоро той и сменяше квартирите всекисезон
както и да епомня ощеонзи така гаденмомент за мен партито при Лиза--Елизабет тогавашното му гадже амаразбира се не единственототолкова много плаках на раздяла с него
бяхме толкова свикнали един с дръг че вече не се трехме -определено
"не не може бившият ми най-добър приятел да е тук"
голям броикаджия си е той аз мож би съм една от малкото с които не е спал
_господи
той се оъналицето мъ грейна
"как можах да сипомисля че е ме помни"
-ти ли си това ервенокоске? Карма а ?
_не дявола отговорих бързоаз
лицето му грейна от щастие мойе би виждаше в мен нещо ново и различно винъче скъчния му кла
-Linnette! кокло време мина миличко замалко да те подмина какво правиш тък?
засили се към мен вдигна ме на ръче и ме стисна като мече
-радвам се да те видя?
казах на висок глас
в този моментзабелязах някак изненаданото лицена Казанова
"дали изревнува"
"май определеноне мъ беше приятно да ме видив ръцете на бройкаджия"
Гледаше говсеедно ще мъ налити
"лаул"и втози момент някакво момиче ........
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 2:17 pm

Понечих да тръгна към вратата, но в този миг веселия глас на Hennriette ме изненада, произнасящ името на червенокосото момиче...нима се познаваха.
Той си бе голям сладур, но и неповторим бройкаджия и не се учудвах особено много да го видя с поредното момиче, но пък от друга страна изненадата че това момиче е Linnette не беше никак приятна.
За миг ми стана малко конфузно, а Ян изцъка с език, неодобрително.
- Ох...Нео.- бяха следващите му, по-скоро натъжени думи, а ръцето му, обърнаха лицето ми към вратата пред която бяхме застанали.
С изненада и в същото време очаквано разбрах че Сузи ме гледа нетърпеливо в очакване да направя нещо.
Аз от своя странан останах като препариран и може би ако не бе Ян да ме побутне към нея, надали щях изобщо да реагирам.
- Слънчице!
Каза тя и разпери ръце, прегръщайки ме през кръста, а нежните и рзови като малинка, устни потърсиха моите, впивайки се в тях страстнно.
Не че го очаквах, още пове след като трябваше да ми бъде сърдита, но въпреки това отвърнах на целувката, преплитайки езика си с неяйния в екзотичен танц.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 2:26 pm

Да това не бе сън всичко се слъчаше наяве сега меже би живота ми щешеда се осмисли малко като се има напедвид чеимах и познат в класа
-лелетисисе разхъбвил бе карил
-шшшт тък никой не знае за това
засмях се леко
някакво сладко русокосо моми4е леко ме бътна за д влезе е не бяхгадната или поне не симислих че съм че да и кресна
с изненада установих че тя е гадже на Нео
"лалива сия "
ъсмихнах се
в този момент влезе профвсора иаз рябваше да седна но до
ено момче се провикна въпреки всичко аз се наместих до шшшшт няма да му казвам паролата
преди да седне хенри мина покрай казаноа
"явно не са много добри приятели" сипомислих с учудване
прошепна му нещео,но какво
когато седана го попитам а той
-не сиза изпускане но трябва да внимава с теб
-хенрии
сопнах гос поглед
какви ги говориш
-ама личи му
шшшшшт
бялотоми лице се освтиот слунцто и на мен мисе стори че сега ще стана център навнимание от страна на момчетата така станх посекси
определено
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 3:22 pm

Устните ми се отлепиха от тези на Сузи и без да ми дава особено голям шанс да се обърна, за да видя Linnette и Hennriette, пе прегърна още един път.
Усмихнах се вяло и поставих длан на малката й руса главица, стигаща до гърдите ми.
- Мъниче, мислех че си ми сърдита.
Казах аз и направих типичната си нацупена физионамия, която я накара да се засмее.
- Знаеш че те обичам прекалено много, за да ти се сърдя.
- И аз теб.
Думите излизаха машинално от устата ми без изобщо да се замислям, но всъщност какво имаше да му мисля.
Със Сузи излизаме от началото на учебната година, а преди това бяхме много добри приятели, нямаше никакъв начин една непозната да бе провокирала толкова лесно промяна на чувства ми към нея.
- Ох трябва да влизаме.
- Аха...-казах аз и вдигнах брадичката й, за да целуна за момент пухкавите й устни.
- До после...
Помахах й, а Ян ме задърпа бързо към стаята.
Седнах на обичайното си място, а от двете ми страни на подредените хоризонтално редици с една права пътека между тях, седнаха Ян и едно момче, което честно казано не знаех как бе успяло да се намърда до нас.
Познат, плътен глас зашепна думи в ухото ми, които не ми се харесаха особено много.
Въздъхнах й се обърнах назад, заглеждайки се за миг в широкия му гръб, седящ до....Какво!?
Linnette бе в моя клас!
Да бе, това бе повече от невъзможно.
Устата ми зейна, а професора влезе, възтворявайки мъртвешка тишина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 4:28 pm


Часовете се бяха превърнали в състезание кой може повече и кой има по-голяма дарба,но звучеше забавно
А и голямата уста на Карил-партизанско име определено -така всички имахме такива когато се празвехме на герои и раздавахме страведливост насам натам
Моето бе Адрин но така ме наричаше само момчето,което не трябваше да споменавам
Един дълъг ден се измина, а аз бях като с решетка ,защотп майка ми щеше да се пприбере съвсем скоро
Преди време бях я помолила да се пренеса да живея сама,но след нещата станали през последните месеци тори не съм започвала темата
Майка ми искаше да сме приятелки, а аз с приятелките си не говоря за възпитание, уважение и достоинство(засмях се наум)
Бях тук едва от 2 седмици,а вече имах предложение да заживея с Карил
в голямата къща е не сами разбира се ще наруша достойнството со както казва мама тък и щеше да е забавно е щях да навия някакси майка си ,но не точно сега
-Кар виж ще говоря с майка си и ще я измрънкам все някак си
усмихнах се аз
-нали ме познаваш -допълних -аз не се давам никак лесно , а и никой досега не е успявал да ме спре
-не се съмнявам Адрин знам спомням си как избяга в Мюнхен оо дааа
усмихна се и ме прегърна през рамо в знак на добро съжителство
Пред нас е оказаха Казанова с Русокоска -доста страстно се целуваха
"аххх някой трябва да обесни на това момиче как да се целува "
усмихнах се и телефонна ми звънна
Беше прикрит номер кои подяволите беше ?.....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 4:53 pm

Часа отмина, а заедно с него и много други.
Чувствах се скапан, прегазен и какво ли още не, но пък си струваше, понеже просто казано обожавах това което учех.
- Нео, така и не ми каза кое е онова червенокосо момиче...- понякога признавам че ми писваше от въпросите на Ян, но си бе прав, след като в часа сам му бях обещал да разкажа всичко.
- Запознахме се в дискотеката, нищо повече.
Казах аз и повдигнах рамене, в знак на пълно безразличие.
- Не ми изглежда да я гледащ просто така, но се надявам да си искрен.
- Мхм.
Това му бе гадното на приятелите, че знаеха за теб неща които и самият ти не виждаше.
Въздъхнах и продължих да вървя напред към изхода, а по пътя ми изскочи Сузи.
- Сънииии!
Тънкия й глас проби ушите ми, а лъчезарната й усмивка стопли за пореден път сърцето му.
Слабото й и миниатюрно телце скочи в ръцете ми, обвивайки своите около врата ми, впивайки отново устни в моите.
Хванах нежната й талия и я завъртях като малко дете.
- Днес ще излиза ме ли?- попита тя, забивайки ярко сините си очи в моите, а аз повдигнах рамене.
- Знам ли, май имам много за учене, но ако държиш може да се...
Гласа ми бе прекъснат от идеалната гледка която ми се разкри.
Linnet и Hennriette, които ни гледаха някак...странно.
- Да се какво?- попита Сузи и издърпа косата на тила ми, надолу към лицето й.
- Ъ...съберем, да учим заедно?
- Може.
Усмихнах се криво, а тя засия...нямаше как да устоя на това изражение, не и след всичко което й дължах.
Главата й отново се заби в гърдите ми, поемайки аромата ми на парфюм, а аз вдигнах поглед към Linnette...поне вече знаех че не само аз съм обвързан....по дяволите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 5:42 pm

През инъче някакси топлият ден обстановката пред входа на университета ставаше все по-нажежена. странна ситуация-аз гледах и то никак не втренчено младите влюбени Казанова и Русокоска, а самоя казанова не отлепяхе очи ое мен и прегърналият ме Henrriett. за момент си помислих , че Нео мисли ,че съм заедно -в интимен смисал на нещата с Хенри ,но от друга така честно би ми харесало малко или много.
-Леле майка ми пак ще се е нахранила с сурови кокосови ядки
с цел да пази талия, а аз милата на сандвичи.
-Така че ще трябва да побързам,но обещавам Хенри няма да те забравя още утре ще изляза с теб и "тайфата"
казах го толкова тихо че само той едва едва ме чу и ми се усмихна.
Хенри бе от хората,които раздават усмивки на всички -особено на мацките
, а й минаваха цяла глутница такива ,така че не знаех на кого се усмихва всущност
"но на кого му пука "
В далечината видях приближаваща кола
"оо не само дано майка ми пак да не я е хванала параноята ,че ще бягам и да идва да ме вземе"
-леле хенри феис контрола пак е на лице
този път го казах толкова силно,че всички наоколо ме чуха
зпуснах бързо хенри и се спуснах към колата преди Кроела де Вю да е излязла от нея
когато се обърнах да помахам на Хенри за чао чух с силен глас той да казва
-Чао бивша най-добра приятелко
явно го направи след като е видял физиономията на Нео,той си падаше и събирач на двойти така че не бих се учудила ако се задейства
вече бях сигурна че Нео знае че между нас няма нищо
"дали се е зарадвал"
"оо не започвай пак"- та тиси кучка не милото глезено момиче ,чиято роля играеше гаджето му
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 7:44 pm

Ян вече чувах как въздиша с неговите, типични, недоволни възгласи, даващи ми знак че е отново се е отегчил, следователно и аз.
Нямах кой знае какво желание да се занимавам с каквото и да е.
Искаше ми се да се прибера у дома, там където е най-топло и уютно и да започна да си уча, понеже и без това имах достатъчно работа с на сестра ми глупостите.
Думите които Hennriett каза на Linnette успяха да ме изненадат и да предизвикат леко самодоволна усмивка на лицето ми.
Господи, аз съм ужасен, имах най-страхотното и мило гадже на света, а се заглеждах по една непозната, е не съвсем, но дори не знаех че е студентка докато не се срещнахме в университета.
- Слънчо, ще тръгваме ли?
Гласа на Сузи ме повика и аз кимнах вяло.
- Ян идваш ли?
- Да брат ми.
Каза той и ме завлачи напред, преди да се бях слисал съвсем пред колата прибираща Linnette.
Сега като се замисля живеехме близо един до друг и можех...да бе, вече бях прекалил с глупавите предложения, затова нямаше да е зле да си държа езика зад зъбите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Чет Дек 30, 2010 8:53 pm

качих се в колата на Круела,така виках на галено на майка си жместо мамо настаних се удобно и веднага започнах да говоря сърдито на висок глас-
-Какво правих подяволите аз съм пълнолетна а ти идваш да ме прибираш от университета и то собствената ми майка
Продължавах да й викам , а на нея май изобщо не и пукаше
-полудя ли чакай ти поринцип си си луда
напук продължавах
всеоще тайно се надявах да ме изпрати при баща ми да живея ,но майка ми не беше никак проста и много добре знаеше какви са ми намеренията
-Седни има китайско
-ОО няма ли от твоята диетична кухня или нещо испанско
в този момент майка ми избесня толкова силно се разкрещя ,че изпусна волана и за малко щяхме да се озувем в една пропаст
-Млъквай неблагодарна крадло, нищо не заслъжаваш, уличница не те интересува ни най-малко какво нанасяш над имиджа на майка си и на баща си (отдавна не бе го споменавала)
тук с папа бяха на едно мнение ,но аз винаги им удрях контра
-пача карай че ще ме убиеш
-ти си една утрепка долно същество трябваше да те пратя в манастир наркоманка проклета
-в манастира щяха да се грижат по-добре за мен отколкото ти скъпа ми майко
в този момент майка ми побесня почна да се тръшка и де крещи спря колата(малко приличаше на филмова звезда -или се опитваше да им подръжава) наложи се да извикам бърза помощ
ето това представляваше нашето така "сплотено" семейство
ПП- следва продължение в болницата дано да ви харесва ;д;д;д;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 2:59 pm

Тези дни бяха минали много добре,като по чудо. Имах чувството ,че част от мен бе се възвърнала и аз се бях прансформирала в момичето,което си бях преди 4 месеца -преди всички тези гадости,които ми се бяха случили.Пак имах чувството,че летя и то без никакви опияти,като цяло света малко по малко се вървръщаше и на мен това ми харесваше.
Майка ми се държеше всеедно нищо не се е случило,намерих бичшия си най-добър приятел ,а сега ми предстоеше участие,което бях чакала цяла годинаи то тук на сцената на един доста голям театър в Париж.
Дойде време и за лекциите и аз се запътих към входната врата на университета. Сега ми изглеждаше доста по-голям ,отколкото при първите няколко дни от престоя ми тук.
Влязох ,а до мен стоеше Хенриет,който бе леко болен. Е аз го "натиках" в това състояние,но определено не съжелявах-той си бе виновен ,че се бе гаврил с мен,в момент, когато ,ама никак не ми се пееше.
На поредното стъпало от милионите вече ми се струваше,че издъхвам когато познато лице ми вдъхна кураж да се изкача по-бързо. Бе така известната с името Русокоска или просто приятелката на Нео. Някак не ми изглеждаше добре,дори леко унила и ... абе всеедно валяк е минал през нея."На какво ли се дължи това лице"
Хенри се опита да я заговори, с мисулта да разбере какво е станало,но безуспешно. Тя ни подмина като пътен знак и дори не ни поздрави.
-Хенри не бъди нахален,голяма клюкарка си.
Леко се усмихнах ,а на него му стана по-забавно. Някак бе отминало сивото ежедневие.
Продължихме ,а след около 2 минути пред мен на около 10 метра разтояние стоеше Нео и си говореше с приятеля си. "Леле колко бе хубав днес,ама и той не изглеждаше добре"
В този момент,докато бях загледана в него телефона ми изписука-СМС
"Знаеш кой съм вече съм в Франция,ама не знам къде по -точно. Ще гледам след лекциите да съм пред уноверситета. Нямам търпение да се видим Лин. Имаш поздрави от мама,преди малко говорех с нея"
Усмихнах се и си вдигнах главата,а Нео ме гледаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 4:14 pm

Нямаше да издържа повече.
Поредния скандал бе настъпил, макар да бе мой, изразен вътрешно в душата ми.
Нямаше съмнение с какво е свързан, Луси както винаги, но въпроса бе защо....защо по дявоите трябваше да се случва, при това точно сега, когато отношенията ни и без това бяха леко обтегнати.
Въздъхнах и продъжих да вървя нагоре по стъпалата, оставяйки приятелката си, която бях мернал преди секунди и избягвайки вече адски досадния Ян, който само ми натякваше че аз я насилвам.
Чувствах очите се като големи кълба от умора и нужда за сън.
Бях преживял поредната будна вечер, обисляйки това в което се забъркваше Луси, все още не разбирах как можеше да си го причини, след като направи онова нещо за мен, поради което сега едва ли не й дължах живота си.
Исках да повярвам че се заблуждавам, но някак не мжех.
- Нео.
Обърнах се и гледката отново сви сърцето ми, липсата на светлината която я съпровождаше обикновено, сега бе като голяма черна дупка около изморените й сини очи.
И защо "Нео", нямаше ли "слънчице", не искаше ли отново да скочи на врата ми сияеща и да ме разцелува.
- Да.
Казах аз опитвайки се да се усмихна, но получих само и единствено леко изкривяване на устните.
- Извинявай, исках да ти кажа че наистина не е това което си мислиш...не бих....познаваш ме.......слушаш ли...
Части от думите й ми се губеха, бях спрял да я слушам внимателно от мига в който разбрах че отново ще се обяснява за това че е "невинна".
Ръката и хвана моята, а слабата й хватка едва повика вдигнатия ми към Linnette поглед.
- Изобщо чу ли какво се опитвах да ти кажа!?
Гласа й бе добил малко живец, ала така и не достигна моята Луси.
- Да, мила.
Казах аз, а ръцете ми се обвиха около крехкото й тяло, а тя се отдръпна рязко от мен.
- Какво ти става, вече се побъркваш!
Крясъците й слисаха дори минаващите покрай нас, а реакцията ми на тях бе изпълнен с болка поглед.
Не намерих сили да кажа каквото и да е, а просто останах загледан в нея с невиждащи очи, докато малкото й телце я отвеждаше към входа.
Нямам идея колко време съм стоял така, докато накрая влагата не навлезе в очите ми и познатия мъжки аромат придружен от голяма, силна ръка, не ме задърпа някъде далеч от събралата се група свидетели.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 4:50 pm

Ситуацията,която се разигра пред нас ни се стори много странна от гледна точка на това ,че те определено бяха известни в целия университет като перфектната двойка,а сега се караха пред всички. Много познати любопитни лица стояха около тях и гледаха "театъра"-типичните клюлкари ,които така ненавиждах,защото разнасяха люки за всички,повечето от които глупости. Един добър ден за едни ,а за други направо кошмар. Лицата на главните герой бяха стряскащо откровени.Издаваха едни тъжни искри и много негативна енергия.
Видимо на Хенри му бе много интересно да гледа кавгата,но доколкото се отнасяше за мен аз не исках да ги гледам. От една страна това много ме депресираше и перфектно знаех ,че ще смрачи инъче перфектния ден ,а и от друга ми бе леко мъчно ,че се карат. Те бяха сладка двойка и наистина не им пожелавах злото.
Така че дръпнах Хенриет за ръкава и му казах някак строго.
-Хенри,хората се карат не правят цирк. Тръгвай,че ще изпуснем нещо по-интересно.
По-интересното нещо всъщност бе само за мен,но някакси не трябваше да съм егойстка , за да привлека вниманието му.
Хенри леко се намръщи ,но тръгна нагоре по стъпалата с типичното весело лице,което казваше-нека им. "Откъде толкова злоба у Хенри,боже опази"
След няколко минути трябваше да започне лекцията, в която да дойде и Нео и така да се каже да се съобщи иключителната новина.-тоест концерта спектакъл ,който щеше да изнесе испанската трупа ,в която и аз участвах ,разбира се , все пак майка ми откриваше тези таланти и им даваше кар бланш да творят,но действителният спонсор на концерта бе един милионер от Лос Ангелис,който никой никога не бе виждал-всичко бе като мит,всеедно слушаш истории за Робин Фуд. Лектора влезе ,а след него и много унилият Неолис и приятелят му. Сега бе момента да раздразня Хенриет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 5:17 pm

Усетих че сме тръгнали към стаята, а точно там не исках сега да бъда, нямах сили лектора да ми се обяснява дали съм научил репликите и дали най-накрая приятелката ми, която въпреки че бе с друг профил, бях уредил да играе с мен, главна роля, също го е сторила.
Едва движех краката си един след друг, а множеството гласове които чувах покрай себе си, задаваха типичите глупави въпроси или просто коментираха гласно.
Пълни идиоти, сякаш си нямаха тежен живот, а трябваше да обсъждат този на останалите.
Това само ме натъжи още повече и съм убеден че дори тези които не знаеха какво е станало, лесно щяха да разберат.
- Хайде идиот такъв, лекциите започват.
Чух мърморещия Ян и поклатих глава отрицателно.
Въздишката му в отговор само доказа че дори той не е способен да ме разсее.
- Добър ден, започваме, но преди това...Нео, скъпи мой, влак ли те е газил.- тъпите му смешки, които принципно одобрявах сега определено ме дразниха при това много.
- ..не.
Измърморих аз под носа си, без да го поглеждам, а тялото му хвърли сянка върху лицето ми.
- Не ми изглеждаш така, надявам се не е заради текста.
Мълчанието от мия страна за него вероятно означаваше че не съм успял да го науча, което до някъде бе вярно, но не това исках да изразя, исках да ме остави на мира.
- Нео се с кара с Луси, господине.
- Лия някой да те е питал по дяволите!
- Ян, нека запазим ниските тоналности на разговора.
Господина укори леко разкрещялия се мой най-добър приятел, а аз му отправих лека крива "усмивка".
Обичах професора и се надявах както винаги да ме разбере и да не засегне точно сега въпроса с ролите, все пак това че сме се скарали не означаваше нищо повече, най-вече да се раззделим, мисъл при която сърцето ми пропусна два удара.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 5:56 pm

Лектора с всички сили се опитваше да разведри така натегналата обстановка и така подтискащото чъвство ,което леко успя дори мен да покори,въпреки че бях в отлично настроение този ден. Поредната клюкарка никак не се съобрази със ситуацията и побърза да разправи какво е станало.макар че на всички ни бе пределно ясно,нали видях с очите си ,че се скараха. Изказаха се няколко хапливи коментара и няколко стряскащи физиономии от всичми срани на стаята ,докато преподавателя не се справи с тълпата дъвчещи се вече кучета,като разпочне да вика молейки за тишина. След което спокойно започна да обеснява и както си му е реда да преспи половината клас със странни случки или тъпи доказателства за театъра в средновековието.
След около 2 часа унищожително разказване за историта на театъра и психиката на хората по инива врене,нещо което според мен бе абсолютно излишно. За какво трябва да знаеш за някаква си отдавна отминала психика. Дойде време за най-интересата част. ,а именно новината .
-И така преди да завърша искам да кажа две неща.Едното е специално към Неолис и приятелката му ,с които определено трябва да поговоря след лекциите утре,ако е възможно,а другата е една найстина добра и стимулираща ,както обичаше да казва лектора, новина ,а именно че след 5 дни на сцената на един от най-известните театри ще гостува една трупа,която доста набра скорост през последниите години. Тя е от Испания,специално Мадрид,но в нея има много националности. Те са млади хора с голям талант в пеенето и изнасянето на спектакли, Искренно де надявам всички да отидете да гледата тяхното представление, защото то ще бъде полезно за всички ви и най-вече ще разберете как тренират и какво правят другите народи в обогатяването на културата си. Доколкото знам тук имаме госпожица,която играе от колко години играете Г-це Линет в трупата и дали ще имаме честа да ви гледаме?
Усмихнах се леко,защото всички погледи се събраха в мен с изумление.
-Играя от 2 години и половина в нея и да и сега ще участвам в спектакъла.
-Надявам се всички да отидете.
Това бяха последните думи на професора ,след което той затвори големите книги и излезе ,а след него и всички останали.
С Хенри се запътихме към изхода нищо не подозирайки кой стои отвън и ни чака.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 6:26 pm

Ушите ми останаха глухи.
Глухи за хапливите думи и досадните кометари, макар да се срещаха и няколко възгласа на съжаление и тъга.
Сведох глава към дъската, поставяйки лицето си в длани.
Исках да се възспра, да не си позволя да покажа слабост, при това не само проливайки сълзи, а и по онзи, стар и познат начин.
За тази цел трябваше да се успокоя, да говоря с Луси.
Прекалената суматоха около иначе не кой знае колко големия скандал, може би просто бе подсилила ефекта, но това не значеше че е дошъл края, нямаше да я пусна, особено там където бе решила да отиде.
Гласа на господина звучеше дълго време като ехо от някоя друга стая, обясненията му които предполагам изричаша така и не стигаха до ума ми, поне до началото на края на часа.
Вече настаналото шумотене съобщи на заспалия ми ум че лекциите са към привършване, а аз вдигнах поглед към господина, заслушвайки се в последите му думи.
Стига бе, не можеше ли да мине и без да говори с мен и Луси, сякаш си нямах достатъчно проблеми.
Поне някои хора щяха да се забавляват, а мисълта че Линет ще играе също ме накара за миг да се изкуша и аз да отида, но главоболието прикри "гениалната" ми идея.
С Ян се запътихме към изхода, с надеждана професор Нолън да не ме види преди да го сторя,което надали бе възможно, след като с гръм и трясък с блъснах в...високо колкото мен,което означава много, момче.
Сините му очи, за миг срещнаха моите, усмихвайки се, а аз побързах да извъна поглед, вдигайки падналата папка от земята.
- Съжалявам.
- Няма проблеми.
Мекия му акцент бе едва доловим и приятен, но в момента нямах време и търпение да се занимавам с това кой е и от къде идва.
Просто се обърнах, изчаквайки Ян да ме настигне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 6:55 pm

Лекциите минаха ,а стех и някакси умората,която бе възседнала ума на повечето от нас. С всяка изминала минута атмосферата около университета ми се стръваше все по-тягосна и тягостна.През ума ми минаваха толкова много мисли и думи,но лицето на Неолис заглуши всички. Явно през лекцията той се бе влошил и сега боквално приличаше на мъртвец ,но на лицето му беше изразено и едно доста по смущаващо чувство -една ярост комбинирана с болка. "Явно скандала мъ с приятелката му доста го бе наранул,горкичкият"
Хората около него го гледаха като извънземно,с всяка минута ставаха по и по-любопитни,като някои папараци готови да уловят момента на истината. От личен опит знаех ,че да те гледат всички втренчено е най-гадното нещо ,което може да ти се случи след публичен скандал с когото и да било. Пронизващите им погледи и злобните им лица придаваха дявоски лик на обстановката, а другите -тези които стоят от далече и с едно така отвратително съчуствие те пронизват като със сабя бе най-депресиращото нещо. В момент като този човек се чувства най-нисшото същество на земята. Това издаваше и лицето на Нео.
С Хенриет продължихме, а вече и на моето лице се бе очертала нотка на тъга,когато пред мен излезе до болка познат образ. Образ,който с радост бих сънувала. едно момче ,с което имахме толкова добри спомени,та ние бяхме приятели от малки деца,а аз дори бях влюбена в големите му сини очи ,не че сега не съм. Той бе един от най-добрите печци иактиори в трупата-изумителен талант комбиниран и красота-жалко че си имаше приятелка,въпреки че нали не бе женен. Руса коса като слънце,сини очи всеедно се оглеждаш в море ,той не бе много висок ,но много снажен и определено завладя сърцата на момичета в коридора само с вида си. Това бе изключителното излъчване на Йоан Терзийски-човека ,с когото аз трябваше да танцувам страстното танго от спектакъла ,а той днес бе тук ,за да потренираме преди великоя ден. Нямаше да отседне в хотел ,поне така каза мама ,ами у нас-щяхме да си вдигнем страшен купон.
При вида му лицето ми засия. Мрачниет поглед се изпари ,а на негово място се настани една голяма усмивка.Затичах се към него с думоте:
-Йон
После се хвърлих на врата му ,а неговите силни ръце ме уливиха и стиснаха както само той си можеше. Толкова се радвах да се видим и на него му личеше ,че бе взаймно.
-Лин.Ето те най-сетне. Човек не може да те намери. Леле разхубавила си се. Недей така ,как ще те опазим момиче
Каза го с неговия шеговит тон, а моята усмивка растеше и растеше. Ханери също не го бе виждал от години затова дравата го стисна за добре дошъл. В моменти като този при истинските си приятели се чувствах като в Рая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Neolise de l'Armentiere
Идеална двойка /Linnette/
Идеална двойка /Linnette/
avatar

Брой мнения : 195
Join date : 25.12.2010
Age : 22
Местожителство : Париж

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 7:57 pm

Изправих се, подпирайки ръка на стената, а русата коса на момчето, останала малко по-ниско отколкото очаквах, се оказа наистина стряскащо ярка.
Без да се замислях какъв е предположих че вероятно е руснак.
Руса коса, сини очи, макар самия аз да ги имах, определено не бяха толкова....бледо изразени.
Погледа на поредния минаващ се отмести от мен и зазяпа новодошлия.
Страхотно, поне щях да се отмина със славата, която определено не бе приятно да те си носи, особено когато не е само "блестяща".
- Хайде човече, трябва да тръгваме.
Каза Ян и ме хвана за лакътя, а аз кимнах едва доловимо, а миг след това гласа на Линет ме предизвика да се обърна.
Факта че се бе озовала в прегръдките на онзи красавец леко ме издразни, да не говорим как я прегръщаше.
Не знам дали беше от това че и иначе нервите ми бяха опънати, но ми идваше да се върна и да я издърпам от обятията му, но единственото което успях да сторя, по-точно да се подчиня, бе да бъда издъпан от Ян, за пореде път този ден.
- За къде по дяволите бързаме!?
Попитах аз сопвайки се леко, ала той се възползва от отслабналото ми тяло и стисна ръката ми, причинявайки ми лека болка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Linnette
V.I.P.
V.I.P.
avatar

Брой мнения : 241
Join date : 29.12.2010
Местожителство : там ,където избягам от майка си

ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   Пон Яну 10, 2011 8:29 pm

Истинско удоволствие бе да видя Йоан,сега само следваше да ми запее-същински руснак.Йоан имаше доста набито око,знаеше къде да се цели и тично за това имаше прекрасно гадже,но и на мен често ми казваше ,че би си ме взел. С него можех да се шегувам наволя. Прегръдклата ни събра погледите на момчетата и особено погледите на зависливите кучки,които още малко щяха ду налетят. Йоан определено не го интересуваше ,че ни гледат ,даже напротив нарочно ,за да дразни тълпата ме прегръщаше силно и демонстративно,а и на мен много ми харесваше да съм в убятията му. Хенриет даже се раздразни леко,което му пролича по физиономията и се обърна закачливо.
- а после казват ,че аз съм бил женкар.хаха
И двамата се усмихнахме и то много весело.На фона на задушаващата картина усмивките бяха като ярка светлина.
После изверднъж Хенри се завъртя ,огледа се и каза тихо
-Прегръщай я силно,а аз ще се огледам за Нео,искам да видя как ще реагира .
Това определено не ми хареса и следващите реплики също
-аа И кой е Нео-някой нов ухажор -тогава и да те целуна
-давай ,а аз ще ти кажа кой е
ООО вече не можех да ги търпя
-Момчета ще ядете бой,ниакъв Нео ,той си има приятелка.Как ще ви изтрая и двамата.
Лицето ми бе хем сериозно ,хем закачливо.
Но като се замисля и на мен бе ми станало интересно как ще реагира Казанова,въпреки че не трябваше да мисля за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Екол нормал   

Върнете се в началото Go down
 
Екол нормал
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Франция :: Париж :: Образование-
Идете на: