Latest topics | » Герои на жителитеСря Окт 05, 2011 9:21 pm by Anile» Флууд без правила/ SevenСря Окт 05, 2011 9:15 pm by Anile» Станете наши приятелиНед Май 29, 2011 9:14 pm by Елизабет Даун» Къщата на Ема КартърВто Май 17, 2011 7:14 pm by Jason Cooper» Какво ще направиш ако се събудиш гол до предишния ;ddВто Май 17, 2011 2:12 pm by Anile» Опиши настроението си с емотиконка Сря Мар 16, 2011 11:51 am by Елизабет Ламбърт» Дисниленд ПарижСъб Мар 12, 2011 12:15 am by Анна Блейд» Принцеса с две лица...Пет Мар 11, 2011 11:27 am by Елизабет Ламбърт» Лувъра/LouvreСъб Мар 05, 2011 11:01 pm by Dark_Angel» Опиши настроението си с част от текст на песен...Съб Мар 05, 2011 10:30 pm by Dark_Angel |
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула Най-много потребители онлайн: 23, на Вто Юни 02, 2020 9:13 am |
| | „Крейвън Хил” 87 | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Tueur the madman
Брой мнения : 357 Join date : 24.12.2010 Age : 30 Местожителство : там,където дупето ми седне =)
| Заглавие: Re: „Крейвън Хил” 87 Пон Дек 27, 2010 12:59 am | |
| И тя ли...хм това си беше един вид предизвикателство, сякаш ми казваше "хайде сега е твой ред да ме измъчваш...", ала се чувствах прекалено отпаднал за подобни екстри и май нямаше да успея да кажа нищичко по въпроса, вместо това затворих очи и се насладих на спокойствието, нещо рядко срещано при мен и чист повод за празненство. Меката й коса сгъдеичка сетивата ми, а аромата й ме разсея, карайки очите ми да се отворят широко. Как само се бе намърдала, не че имах нещо против, но просто ми се струваше странно. Въпреки това вяла усмивка се появи на лицето ми, изглеждай харесваше да бъде до мен...е щом бе така нямаше да проявявам чак толкова голямо отдалечение, но все пак останах в това си положение. Не исках да остава с впечатлението че между нас може да има нещо...Не защото не ми харесваше или бе сторила нещо не както трябва, просто не исках нова връзка, не и след случката с Луси,не и след преживяната загуба. Мисълта че сега щях да бъда баща прободе сърцето ми, а синьо-зелените ми очи се затвориха, прикривайки чувствителността си. По дяволите намерих и аз какво да мисля...скапана работа. Гласа й отново разцепи тишината, а лека усмивка зае лицето ми. - Обичам лъвската корона.- казах аз самодоволно В интерес на истината самият аз не знаех името си, онова дадено ми от родителите ми...странно нали, но никога не пожелах да го узная, след това разбира се новите ми родители ме кръстиха с избрано от тях, но за мен името винаги е било без значение...особено сега когато имах няколко самоличности. | |
| | | Dark_Angel la beauté admin
Брой мнения : 354 Join date : 22.12.2010 Age : 31
| Заглавие: Re: „Крейвън Хил” 87 Пон Дек 27, 2010 1:22 am | |
| - А скромността така да ти приляга - засмях се тихо и отпуснах тялото си съвсем. Заслушах се в ритъма на сърцето му, което биеше бавно и умерено. От утре щях да се върна към нормалния си живот, към всичките онези убийства и скандали, корпоративни сделки и интриги. Сега обаче изчистих съзнанието си, опитвайки се да се насладя на мига. - Искам да знаеш, че... - промълвих тихо като вдишах дълбока и опънах тялото си, а от устните ми се откъсна звук наподобяващ мъркане. - ...ти благодаря за невероятната вечер. Напомни ми какво означава да си човек, макар и само за една вечер. Не знам дали осъзнаваш това, което искам да ти кажа, но това значи много за мен. Промълвих с последни сили и се сгуших в него, вдишвайки от аромата на кожата му. Леко ускореното му, но умерено сърцебиене изведнъж ме накара да осъзная колко отпаднала всъщност се чувствах и въпреки всичко, наистина бях щастлива. Жалко, че между нас не можеше да има нищо. Утре рано сутрин трябваше да отпътувам за Франция и едва ли щях някога отново да го видя. Клепачите ми натежаха, а от устните ми се откъснаха още две въздишки като предишната преди да попадна в царството на Морфей, сгушила се в топлото и силно тяло на Лео. | |
| | | Tueur the madman
Брой мнения : 357 Join date : 24.12.2010 Age : 30 Местожителство : там,където дупето ми седне =)
| Заглавие: Re: „Крейвън Хил” 87 Пон Дек 27, 2010 1:42 am | |
| Засмях се тихо на думите й, а дъха ми наистина лъхащ на уиски се разля по косата й, гъделичкайки я нежно. Не знам дали диханието може да има форма или наистина алкохола си възвръщаше действието след всичко през което минах,но пък на мен ми заприлича на...нямам идея на какво, но пък бе бяло, като мъгла и пухкаво като овца. Май господин сънчо искаше да ме навести, след като брат му, господин умора вече бе тук, при това от доста време. Поредните й думи отново предизвикаха лека изненада у мен, но този път реших че ще е прекалено глупаво ако не кажа нещо и макар да бях сънен, промърморих нещо, при това уж ясно. - Моля, за мен също бе страхотно....merci beaucoup*. Май наистина заспивах след като говорех на френски, но предполагам щеше да ме разбере, а и това си бе известна реплика. Вече успокоения й ритъм, някак успя да допринесе за сънливостта ми и да придърпа натежалите ми клепачи надолу. В крайна сметка несъзнателно лявата ми ръка се повдигна, намествайки се на талията й, докосвайки я нежно. Предполагам нямаше да е зле да й бях казал нещо друго, да бяхме поговорили, ала каквото и да си говорехме просто бе невъзможно да има нещо между нас. Утре се връщах или щях да намина през шефа да поговорим, развода бе свършил, така че нищо вече не ме свързваше с Британия...най-вече с Луси... Поредния удар на сърцето й ме накара да забравя за бившата си жена и да се оставя "дъха" ми да ме отнесе някъде далеч от този свят, към страната на сънищата. И накрая след по-малко от няколко секунди се озовах в церството на спокойствието което търсех...тази вечер дори не сънувах, изглежда умората ми бе прекалено голяма, но така и не попречи да се събудя няколко часа по-късно. Леко протягане от моя страна размърда все още сгушеното в мен тяло да момичето. Очите ми веднага се стрелнаха към часовника посочващ пет часа сутинта, по дяволите закъснявах. Идеята че щях да изчезна ей така без да й кажа и едно чао, ми е стори много жестока дори за мен самия. Затова докато си обличах обратно дрехите, оставих вратовръзката си на леглото до нея, нямах лист и химикал, нито време да търся такъв, затова този малък подарък ми се стори идеален. Леко колебание дали да я целуна все пак за сбогом ме обзе, но в крайна сметка единственото което направих бе да докосна нежно голия й гръб миг преди да излетя през стаята, запътен към летището. | |
| | | Dark_Angel la beauté admin
Брой мнения : 354 Join date : 22.12.2010 Age : 31
| Заглавие: Re: „Крейвън Хил” 87 Пон Дек 27, 2010 2:47 am | |
| Лека тръпка на удоволствие премина през тялото ми, когато почувствах как нещо нежно докосва гърба ми. Притиснах се по-плътно в меките завивки, а усмивката не слезе от лицето ми. Цялата вечер спах непробудно, без да сънувам, без да чувствам нищо друго освен леко окриляващо ме щастие. Слънчев лъч докосна лицето ми, нарушавайки съня и спокойствието ми. Завъртях се сънена в леглото си, а меките завивки погалиха нежно кожата ми. Очите ми бавно се отвориха, а ръката ми се разпростря о другия край на леглото. Трябваха ми няколко секунди, за да разбера, че бях сама, а слънцето грееше толкова високо в небето, че отдавна бях изпуснала полета си. Нищо. Брат ми щеше да почака. Отлично знаеше, че винаги успявах да закъснея за всякакво събитие, така че и този път нямаше да прави изключение. Протегнах се бавно опъвайки цялото си тяло, когато ръката ми докосна нещо до мен. Обърнах се с въпросително изражение, а малкото парче плат предизвика поредната въпросителна в съзнанието ми. Притиснах одеалото към тялото си и се наддигнах, взирайки се в изчистената вратовръзка на леглото ми, която ми бе странно позната. Поех я внимателно в ръцете си, а парфюма, който усетих от нея извика едно-единствено лице в съзнанието ми. - Лео... Промълвих несъзнателно аз. Името, което му бях измислила, се вряза в съзнанието ми, предизвиквайки дълбока въздишка. Защо трябваше да ми оставя вратовръзката си? Не можа ли просто да напише някоя картичка като нормалните хора или просто да се изнесе, без да оставя следи след себе си? И все пак този малък жест накара стомаха ми да затрепти. Оставих вратовръзката на леглото и влязох в банята да се изкъпя. След около час мотане и приготвяне, събрах набързо малкото си багаж, вързах косата си на опашка и сложих тъмните си очила, които скриваха очите ми. Погледнах отново към леглото, където снощи бях преживяла една от най-пламенните си и незабравими нощи, а вратовръзката му изпъкна на фона на бялото одеало. Поколебах се за миг загледана в нея. Не можех да я взема със себе си. Ако го направех, щях да потвърдя съществуването на човек, врязъл се дълбоко в съзнанието ми, човек, който едва ли щях да срещна отново. Защо трябваше да се измъчвам напразно? Обърнах се и поех бавно към вратата, а мисълта, че днес е Коледа, ме накара да спра и да се обърна назад. Очите ми затрептяха за миг, след което въздъхнах и се върнах обратно като взех вратовръзката му и грижливо я прибрах в чантата си, проклинайки глупостта си. Щях да съжалявам за това - знам го и все пак я взех. Поклатих глава и напуснах апартамента, отправайки се към летището за полета си към дома. | |
| | | | „Крейвън Хил” 87 | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |