L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 „Крейвън Хил” 87

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: „Крейвън Хил” 87   Пон Дек 27, 2010 12:59 am

И тя ли...хм това си беше един вид предизвикателство, сякаш ми казваше "хайде сега е твой ред да ме измъчваш...", ала се чувствах прекалено отпаднал за подобни екстри и май нямаше да успея да кажа нищичко по въпроса, вместо това затворих очи и се насладих на спокойствието, нещо рядко срещано при мен и чист повод за празненство.
Меката й коса сгъдеичка сетивата ми, а аромата й ме разсея, карайки очите ми да се отворят широко.
Как само се бе намърдала, не че имах нещо против, но просто ми се струваше странно.
Въпреки това вяла усмивка се появи на лицето ми, изглеждай харесваше да бъде до мен...е щом бе така нямаше да проявявам чак толкова голямо отдалечение, но все пак останах в това си положение.
Не исках да остава с впечатлението че между нас може да има нещо...Не защото не ми харесваше или бе сторила нещо не както трябва, просто не исках нова връзка, не и след случката с Луси,не и след преживяната загуба.
Мисълта че сега щях да бъда баща прободе сърцето ми, а синьо-зелените ми очи се затвориха, прикривайки чувствителността си.
По дяволите намерих и аз какво да мисля...скапана работа.
Гласа й отново разцепи тишината, а лека усмивка зае лицето ми.
- Обичам лъвската корона.- казах аз самодоволно
В интерес на истината самият аз не знаех името си, онова дадено ми от родителите ми...странно нали, но никога не пожелах да го узная, след това разбира се новите ми родители ме кръстиха с избрано от тях, но за мен името винаги е било без значение...особено сега когато имах няколко самоличности.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: „Крейвън Хил” 87   Пон Дек 27, 2010 1:22 am

- А скромността така да ти приляга - засмях се тихо и отпуснах тялото си съвсем.
Заслушах се в ритъма на сърцето му, което биеше бавно и умерено. От утре щях да се върна към нормалния си живот, към всичките онези убийства и скандали, корпоративни сделки и интриги. Сега обаче изчистих съзнанието си, опитвайки се да се насладя на мига.
- Искам да знаеш, че... - промълвих тихо като вдишах дълбока и опънах тялото си, а от устните ми се откъсна звук наподобяващ мъркане. - ...ти благодаря за невероятната вечер. Напомни ми какво означава да си човек, макар и само за една вечер. Не знам дали осъзнаваш това, което искам да ти кажа, но това значи много за мен.
Промълвих с последни сили и се сгуших в него, вдишвайки от аромата на кожата му. Леко ускореното му, но умерено сърцебиене изведнъж ме накара да осъзная колко отпаднала всъщност се чувствах и въпреки всичко, наистина бях щастлива. Жалко, че между нас не можеше да има нищо. Утре рано сутрин трябваше да отпътувам за Франция и едва ли щях някога отново да го видя.
Клепачите ми натежаха, а от устните ми се откъснаха още две въздишки като предишната преди да попадна в царството на Морфей, сгушила се в топлото и силно тяло на Лео.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Tueur
the madman
the madman
avatar

Брой мнения : 357
Join date : 24.12.2010
Age : 23
Местожителство : там,където дупето ми седне =)

ПисанеЗаглавие: Re: „Крейвън Хил” 87   Пон Дек 27, 2010 1:42 am

Засмях се тихо на думите й, а дъха ми наистина лъхащ на уиски се разля по косата й, гъделичкайки я нежно.
Не знам дали диханието може да има форма или наистина алкохола си възвръщаше действието след всичко през което минах,но пък на мен ми заприлича на...нямам идея на какво, но пък бе бяло, като мъгла и пухкаво като овца.
Май господин сънчо искаше да ме навести, след като брат му, господин умора вече бе тук, при това от доста време.
Поредните й думи отново предизвикаха лека изненада у мен, но този път реших че ще е прекалено глупаво ако не кажа нещо и макар да бях сънен, промърморих нещо, при това уж ясно.
- Моля, за мен също бе страхотно....merci beaucoup*.
Май наистина заспивах след като говорех на френски, но предполагам щеше да ме разбере, а и това си бе известна реплика.
Вече успокоения й ритъм, някак успя да допринесе за сънливостта ми и да придърпа натежалите ми клепачи надолу.
В крайна сметка несъзнателно лявата ми ръка се повдигна, намествайки се на талията й, докосвайки я нежно.
Предполагам нямаше да е зле да й бях казал нещо друго, да бяхме поговорили, ала каквото и да си говорехме просто бе невъзможно да има нещо между нас.
Утре се връщах или щях да намина през шефа да поговорим, развода бе свършил, така че нищо вече не ме свързваше с Британия...най-вече с Луси...
Поредния удар на сърцето й ме накара да забравя за бившата си жена и да се оставя "дъха" ми да ме отнесе някъде далеч от този свят, към страната на сънищата.
И накрая след по-малко от няколко секунди се озовах в церството на спокойствието което търсех...тази вечер дори не сънувах, изглежда умората ми бе прекалено голяма, но така и не попречи да се събудя няколко часа по-късно.
Леко протягане от моя страна размърда все още сгушеното в мен тяло да момичето.
Очите ми веднага се стрелнаха към часовника посочващ пет часа сутинта, по дяволите закъснявах.
Идеята че щях да изчезна ей така без да й кажа и едно чао, ми е стори много жестока дори за мен самия.
Затова докато си обличах обратно дрехите, оставих вратовръзката си на леглото до нея, нямах лист и химикал, нито време да търся такъв, затова този малък подарък ми се стори идеален.
Леко колебание дали да я целуна все пак за сбогом ме обзе, но в крайна сметка единственото което направих бе да докосна нежно голия й гръб миг преди да излетя през стаята, запътен към летището.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: „Крейвън Хил” 87   Пон Дек 27, 2010 2:47 am

Лека тръпка на удоволствие премина през тялото ми, когато почувствах как нещо нежно докосва гърба ми. Притиснах се по-плътно в меките завивки, а усмивката не слезе от лицето ми. Цялата вечер спах непробудно, без да сънувам, без да чувствам нищо друго освен леко окриляващо ме щастие.
Слънчев лъч докосна лицето ми, нарушавайки съня и спокойствието ми. Завъртях се сънена в леглото си, а меките завивки погалиха нежно кожата ми. Очите ми бавно се отвориха, а ръката ми се разпростря о другия край на леглото. Трябваха ми няколко секунди, за да разбера, че бях сама, а слънцето грееше толкова високо в небето, че отдавна бях изпуснала полета си. Нищо. Брат ми щеше да почака. Отлично знаеше, че винаги успявах да закъснея за всякакво събитие, така че и този път нямаше да прави изключение.
Протегнах се бавно опъвайки цялото си тяло, когато ръката ми докосна нещо до мен. Обърнах се с въпросително изражение, а малкото парче плат предизвика поредната въпросителна в съзнанието ми.
Притиснах одеалото към тялото си и се наддигнах, взирайки се в изчистената вратовръзка на леглото ми, която ми бе странно позната. Поех я внимателно в ръцете си, а парфюма, който усетих от нея извика едно-единствено лице в съзнанието ми.
- Лео...
Промълвих несъзнателно аз. Името, което му бях измислила, се вряза в съзнанието ми, предизвиквайки дълбока въздишка. Защо трябваше да ми оставя вратовръзката си? Не можа ли просто да напише някоя картичка като нормалните хора или просто да се изнесе, без да оставя следи след себе си? И все пак този малък жест накара стомаха ми да затрепти.
Оставих вратовръзката на леглото и влязох в банята да се изкъпя. След около час мотане и приготвяне, събрах набързо малкото си багаж, вързах косата си на опашка и сложих тъмните си очила, които скриваха очите ми. Погледнах отново към леглото, където снощи бях преживяла една от най-пламенните си и незабравими нощи, а вратовръзката му изпъкна на фона на бялото одеало.
Поколебах се за миг загледана в нея. Не можех да я взема със себе си. Ако го направех, щях да потвърдя съществуването на човек, врязъл се дълбоко в съзнанието ми, човек, който едва ли щях да срещна отново. Защо трябваше да се измъчвам напразно?
Обърнах се и поех бавно към вратата, а мисълта, че днес е Коледа, ме накара да спра и да се обърна назад.
Очите ми затрептяха за миг, след което въздъхнах и се върнах обратно като взех вратовръзката му и грижливо я прибрах в чантата си, проклинайки глупостта си. Щях да съжалявам за това - знам го и все пак я взех. Поклатих глава и напуснах апартамента, отправайки се към летището за полета си към дома.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: „Крейвън Хил” 87   

Върнете се в началото Go down
 
„Крейвън Хил” 87
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Останалия свят :: Великобритания :: Домовете-
Идете на: