L.S.M

Добре дошли в Париж, света на любовта, магията и на още нещо.
Надяваме се престоят ви да бъде приятен и да се забавлявате с нас, и не забравяйте в този град всичко е позволено!


Love.... Sex....Magic.... that, what we all are searching in our lives. Очите на човека са пътя към душата му, ако се вгледаш в тях може да откриеш неща, за които никога не си предполагал, че могат да съществуват.
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Приятели
Latest topics
Час

clock-desktop.com
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 13, на Сря Яну 12, 2011 9:17 pm
Top posters
Anile
 
Tueur
 
Dark_Angel
 
Linnette
 
Линда Харисън
 
Neolise de l'Armentiere
 
Katherine Pierce
 
Ема Картър
 
Felix Kornt
 
Liliense Stefane
 

Share | 
 

 Площад " Комеди"

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Площад " Комеди"   Чет Дек 23, 2010 4:09 pm

Тук се намира площад "Комеди" с известния фонтан на "Трите грации"/XVIIIвек/ и комедийната опера, построена през XIX век.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Нед Яну 02, 2011 6:40 pm

С бързи и резки движения на колата, излязохме за секунди от голямата и доста дълга алея на имението.
Нямах никаква идея къде искам да съм, но определено щеше да е някое спокойно и познато място...а нямаше да сгреша ако отидох максимално далеч, предполагам сестра ми нямаше да е особено съгласна, но на кой му пука. Вече спирам да се съобразявам с всички и да мисля само за тях, започвам нова страница от живота си...само се надявах да не заблуждавам самия себе си.
Въздъхнах, а появилата се картина на големия спокоен фонтан, украсен невероятно красиво по това време на годината изпъкна в съзнанието ми.
Погледнах към електронния часовник,установявайки че все още няма два часа на обяд, страхотно ако карах достатъчно бързо до вечерта щяхме да сме там, точно когато града бе най-красив и спокоен.
Пресметнах наум дали парите които имах в себе си ще ми бъдат достатъчни и реших че определено ще ми стигнат.
Направих поредния рязък завой и тръгнах по пътя за Лион.
Гласа на сестра ми ми подейства леко раздразнително, но запазих моя за тогава когато намеря сили да кажа каквото и да е без да съскам като злобно куче.
Изсумтях недоволно на последните й думи, но не казах нищо, а просто увеличих скоростта.
Не мислех че ми бе развалила деня, поне не само тя, но определено бях адски раздразнен след всичкия този цирк който разигравахме години наред.
Крайно време бе "големите" да се вразумят.
Сега като се замисля кой знае колко смешно изглеждах отстрани, но какво да направя, по дяволите не бях аз виновен че ми се бе събрало прекалено много за да го задържам.
- Не се ядосвай, че навредиш на детето.
Казах аз съвсем сериозен без дори да я поглеждам, загледан съсредоточено в пътя.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Нед Яну 02, 2011 11:21 pm

Думите му ми подействаха като камшик. Не можех да му кажа истината, всъщност трябваше да му я кажа, но не сега, не и в това състояние, в което бе изпаднал.
"Ох.. Подяволите, Зи!"
Искаше ми се да му извикам в лицето, но отлично знаех, че не той беше виновника за целия този скандал. Ако не бях аз и тъпата измислена бременност... Кой луд бръмбар ми влезе в главата и ме накара да му изръся "Зи.. Бременна съм." Кой?!
Всъщност вече нямаше значение. Кашата беше пълна, а истината в този момент определено би била по-добре да се прикрие. Този път нямаше да му сервирам така от нищото шокиращи новини, които допълнително да го изкарат извън релси, не че в момента не беше, но поне бе започнал малко да се нормализира.
Слънцето леко започваше да преваля, а колата на брат ми продължаваше да се движи бързо по магистралата и съвсем скоро излезе извън града, поемайки по страничен първокласен път.
- Къде отиваме?
Обърнах се към него, но той не каза нищо. Какво? Да не би да предпочиташе деа си мълчим?
- Зиельон Lumineuse! Какви шибани дяволи те карат да излизаш от града? Знаеш ли какво може да ти се случи, ако не внимаваш?
Внезапното осъзнаване на ситуацията и на това, че отиваме един бог знае къде, ме накара да повиша тон и да изпусна част от притесненията си с последния въпрос. Мътните го взели и брат ми, и тъпата му луда глава! Изглежда колкото повече се опитвах да направя нещо по въпроса за сигурността му, толкова повече нещата се усложняваха и вървяха наопаки.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Нед Яну 02, 2011 11:35 pm

Очакваното възражения от страна на сестра ми в стил "Добре съм и без да ми казваш какво да правя!", го нямаше...странно, да не би да бе решила да ме послуша, да бе да!
Подобен феномен бе възможен само и единствено в мечтите ми.
Поклатих глава разочаровано и продължих да карам, стигайки до голямата сигнатура че вече сме извън Париж и ни пожелават приятен път.
Сега очакваната от мен реакция на сестра ми никак не липсваше и ме накара да се усмихна криво, преди отново да започне с нейните глупости и пак да ме ядоса.
Какво по дяволите я прихващаше, сякаш очакваше извънземно нашествие.
Вече се ядосах напълно, ръката ми отново форсира двигателя и вдигнах максималната позволена скорост, а бях на път скоро да я превиша.
Известно време не казах нищо, ала забелязвах че сестра ми е на път да експлодира, а нямах желание да ми цапа скъпата тапицерия затова я погледнах за миг, връщайки след това моментално погледа си върху платното, все пак не бях Шумахер.
- Какво ще кажеш за това "Не ми пука!".
Казах аз опитвайки се да запазя равен тон, ала нервността се усещаше в гласа ми.
Беше ми омръзнало от всичко и вече съжалявах че й позволих да се качи, не заради друго, а защото в момента бях способен да кажа неща, за които по-късно най-вероятно щях да съжалявам.
ПП; чак не мога да го гледам такова кратко, мамка му покрай теб и аз започнах да харесвам дългите постове ;ддд

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 12:06 am

Не му пука.. Не му пука ли? Край, това беше! Явно днес щях да се скарам с всички. И на мен вече не ми пукаше!
- А искаш ли да ти запука? Рискувам...
Точно щях да си излея отново всичко, когато внезапната мелодия на телефона ми ме прекъсна. По дяволите сега ли намери да звънне! Да го бах хвърлила през прозореца!
Затворих очи вдишвайки бавно като си наложих да се успокоя. И да си хвърлех телефона нямаше да има никаква полза освен отново да се ядосам и този път да няма да има какво да ми попречи да кажа на брат ми неща, за които после може и да съжалявам.
Извадих проклетия телефон, а името на Джо светна на малкия екран. Поех си дълбоко въздух и зареях поглед през прозореца. Сигурно старчето пак звънеше за някоя поръчка. Не му ли писна вече?
Затоврих слушалката и хвърлих телефона на стъклото отпред. Действие, за което брат ми определено щеше да ми мрънка след малко. Скръстих ядно ръцете си и забих погледа си през прозореца игнорирайки досадни глас на Зи. Само още малко ми трябваше, за да избухна отново, а това - не трябваше да се случва иначе щях да издам причината за посещението си.
Вибрацията, която се разнесе отново предизвика поредната доза леко раздразнение у мен, но аз тъпо и упорито продължих да гледам през прозореца навън, оставяйки телефона да си звъни. Нямах никакво ама никакво желание да слушам развеселеният му старчески глас умоляващ ме да приема поредната тъпа поръчка.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 12:31 am

Завъртях очи и се подготвих да игнорирам гласа й, така както правех редовно с разгневените си родители.
Вече бях свикнал и то добре с това да ми викат, до такава степен че понякога ако чуех спокоен глас се стрясках.
Въздъхнах и понечих да я спра, ала мелодия от телефон ме спря да го сторя и ми свърши услуга.
Очите ми за миг погледнаха отегчената й физиономия, а в този момент в съзнанието ми пробяга налудничавото предположение че този който я търси може би е бащата на детето, ала въпреки това реших да запазя въпросите си, които определено щяха да я ядосат.
Тупота от падане на предмет ме накара да настръхна.
- Какво правиш, по дяволите!
Казах аз и забавих колата, за да я погледна укорително.
Не стига че се бях съгласил да дойде с мен, а сега бе решила да ми потроши колата.
Поклатих глава и продължих да карам, ръсейки глупости на ум.
Отново вече позната мелодийка наруши тишината, като с това си начинание успя да ме подразни.
- Няма ли да вдигнеш най-сетне!?
Казах аз поглеждайки я въпросително, ала нейния поглед бе забит някъде в пейзажа през стъклото.
Нямах намерение да търпя изнервящата ме допълнително песничка, затова се протегнах, пускайки скоростния лост и хванах телефона в ръка.
Завъртях го към мен, надписа "Джо" ми направи ярко впечатление...името не бе френско, по дяволите толкова ли не можа да намери някой местен мъж с който да се "люби".
Натиснах зелената слушалка и допрях телефона до ухото си.
- Да..
Гласа ми бе равен и сдържан, очаквайки да чуя мъжа отсреща.
Вероятно бе глупаво и детинско, но някакво чувство подобно на ревност се появи в мен, до сега сестра ми не бе имала сериозна връзка от която да се опасявам че ще я "загубя", но сега бременна и факта ме караше да желая убийството на бащата...първоначално, но все пак това бе нормална реакция...предполагам.
- Сюзън добре ли е!?
Чух аз притеснения и някак застарен глас и сбръчках вежди.
Очаквах сестра ми да си хване някой пич, а не дядка, изпадащ в панически страх когато тя не си вдигне телефона.
- Защо я търсите?
Попитах аз на свой ред, а скоростта на колата намаля.
Обърнах се към сестра си, която май не изглеждаше много...щастлива.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 12:55 am

Не разбрах какво прави до мига, в който този кретен вдигна телефона. Обърнах се светкавично към него, а спокойно зададения му въпрос ме накара да настръхна.
Посегнах към телефона си изтръгвайки го от ръката на брат си. Мисля че даже успях да го одера, но той си го бе заслужил.
Погледа, който ми хвърли, ми бе напълно достатъчен за сега.Сложих телефона си на ухото от към страната на прозореца да не би брат ми да реши случайно да приложи същия номер като моя. Притесненият глас на Джо поуспокои малко изопнатите ми нерви.
- Спокойно, Джо. Добре съм. - хвърлих един бърз поглед към брат си.
- Сигурна ли си? Кой беше този, който вдигна?
- Никой. Една нахална мижитурка, която по стечение на обстоятелствата ми е брат.
Погледа, който ми хвърли от тези ми думи успя да развесели съвсем леко настроението ми, а отсреща усетих и облекчението на Джо.
- Добре. И не ме карай да се тревожа така следващия път. Птлично знаеш, че на моята възраст не се препоръчват много силни вълнения.
Думите му предизвикаха усмивка на устните ми и извъртях очи.
- Да, да. Разправяй ги на някой друг. Отлично знам, че си по-гъвкав и жилав от стоаналите ти връсници, които и без това са малко на брой.
- Шегувай се ти. Шегувай се! Да видим кой ще ти намира поръчки след като се гътна.
- Стига, Джо! Не се шегувай с това.
Смяхът му от другата страна ме накара да поклатя глава. Мразех когато се шегуваше с това. Постоянно живеех със смъртта, но мисълта тя да навести приятелите и близките ми, ме побъркваше.
- Както и да е. Защо звъниш?
- А, да. Щях да забравя. Пристигна една доста интересна поръчка за теб, която със сигурност ще те заинтересува.
- Джо... Казах ти...
- Не, изслушай ме. Ако информаторите ми са верни можеш да откриеш кой те преследва.
Замълчах, присвила очи и обмисляйки ситуацията, в която попадах. Наистина ми се искаше да знам кой бе виновен за вчерашната ми нощ, която не че не бе хубава, но бе достатъчна, за да си направя изводите и сама.
- Слушам те.
- Ще ти изпратя цялата информация по емайла, но накратко става въпрос за някакъв политик, който се занимава незаконно с контрабанда на алкохол и проституция. Човекът, който иска да го очистиш си остава анонимен, но според някои от информаторите ми, синът му, който е в сянката му и също работи заедно с него, иска да го отстрани.
- И как това е свързано с нашия човек?
- Политикът е замесен в много нечисти сделики и е наемал много пъти един и същи човек за поръчките си, човек, за когото се говори, че ненавижда жените, които се бъркат в работата му. Мисля, че ще ти бъде от полза ако поговориш с него.
- Добре, ще изчакам да ми изпратиш по-късно всичко необходимо. От утре ще се заема с това.
Затворих и въздъхнах, прокарвайки пръсти по челото си, което май бе започнало да ме боли. Всъщност не знам дали Джо бе прав и дали наистина можех да получа някаква информация от този човек, но може би си струваше да опитам.
-Повече никога, ама никога не вдигай теефона ми. Разбра ли ме?
Обърнах се леко раздразнено към брат си.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 10:04 pm

Боже!?
Искрено се моля сестра ми да не е спала с тоя дядка, още повече да си имат дете.
Не че ми звучеше адски стар, но определено не бе младия и жизнен глас който очаквах да чуя.
Скапана работа...какво изобщо се ядосвах, живота си бе неин и точно в този момент не ми се занимаваше особено много.
Въздъхнах и загледах широкото плантно наставяйки си да се успокоя.
Белите линийки който се движеха неописуемо бързо някак успяха да ме разсеят.
Ума ми излетя от красивата ми спортна кола, връщайки се отново в онази голяма трапезария в която преди по-малко от час се развиках като луд...
Не, не трябваше да си мисля за това!
Опитах се да се съсредоточа, това не бях аз и определено не трябваше да постъпвам така, но вече бе минало и колкото повече го мислех толкова по-зле.
Притаих дъх и в главата ми изникна образа на офиса ми, затрупан с документи и хиляди глупости за дописване, ох по дяволите защо се сещах само за такива неща, нямаше ли един приятен спомен който да ме успокои.
Можех единствено да прехвърлям лицата на момичетата които бях прелъстил, но вече и те не ме интересуваха, не че бях сменил половата си ориентация, просто ми бе писнало от надувки които си мислят че след като са спали с мен са вече кралици на Париж...скапана работа.
Имах нужда от бонбонената принцеса...
Замрелия вече глас на сестра ми ми направи впечатление, изглежда бе минало доста време след края на разговора й, а слънцето вече се скриваше зад хоризонта, вероятно скоро щяхме да стигнем Лион...един от любимите ми градове.
Въздъхнах тихо, а след известно време огромна табела съобщаваща ни че наближаваме града ме накара да ускоря съвсем.
Искаше ми се да спра да карам вече, макар да обичах колата, вече наистина се изнервях, както обикновено при такъв дълъг път.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 10:35 pm

Лион?
Името на града привлече вниманието ми. Какво търсехме в Лион? Да не би да... Въздъхнах прокарвайки пръсти през косата си. Площада в Лион бе наистина красиво място, на което брат ми винаги бе обичал да ходи, но точно в момента предпочитах някое по-закрито и спокойно място, на което не могат да те застрелят от където и както си поискат.
Трябваше да му кажа... Вече ми изглеждаше достатъчно спокоен, за да му призная поне малка част от истината. Въпреки че често се затрупвах в лъжи, не обичах да лъжа особено онези на които държах, но странно защо винаги се получаваше обратното. Може би бе някаква защитна реакция. Не знам, но каквото и да бе бе ми отървало кожата много пъти, както и ми бе навличало беди и главоболия, както сега.
Вече бяхме влезли в града, а колата на брат ми залъкатуши из улиците на града, спирайки накрая на един паркинг, съвсем близо до площада.
- Зи... - хванах ръката му, когато той свали колана си, за да може да слезе. - Трябва да ти призная нещо.
Очите ми се впиха в неговите, а думите ми на признание замръзнаха на устните ми. Как ли щеше да реагира? Щеше ли да започне да мисли малко повече за себе си, след като му кажех, че животът му най-вероятно бе в опасност? Не, ако му признаех всичко, щях да разруша така създадената илюзия за лесен и почти безгрижен живот. Действията и реакциите му от преди няколко часа обаче ми показаха, че малкия ми брат не бе чак толкова малък, за колкото го смятах.
- Зи... Аз... Знаеш, че те обичам повече от живота си и бих дала всичко за теб, нали?

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Пон Яну 03, 2011 11:09 pm

Небето бе пъстро обагрено в оранжево, синьо и червено, розово което често намирах и обожавах сега липсваше, което караше залеза да изглежда малко скучен.
Колата вече се движеше със спокойна скорост в града, а аз обикалях из улиците опитвайки се да се сетя къде имаше платен паркинг, но в крайна сметка избрах този на един хотел в който по-късно вероятно щяхме да се регистрираме.
Музиката която и без това не бях забелязал каква е спря, а двигателя на колата изключи, възпирайки онова приятно мъркане което издаваше.
Сестра ми понечи да ме спре, а аз се обърнах с въпросително изражение към нея и преди да успея да кажа каквото и да е успя да ме шокира.
Нямам голяма идея какво точно я бе прихванало, но предполагам за бременните жени бе нормално, а сега като се замисля май дори не я бях питал в кой месец е, определено щях да го направя, но по-късно.
- Да...-казах аз гледайки леко учудено
- Аз също.
Усмихнах се и повдигнах рамене гледайки извинително за онова което й бях намлял на главата, а й не само на нея.
- Какво те притеснява?
Попитах я аз директно и повдигнах вежди, личеше си макар леко че иска да каже нещо повече от това.
ПП: сори че е кратко, но гледах да го напиша преди да станеш ;д пък до преди малко бях при нашите, сори ^^

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Вто Яну 04, 2011 10:17 pm

Въпросът му за момент успя да предизвика изненадата ми, която бързо се появи на лицето ми, заменена бързо от усмивка. Усмивка, предизвикана от факта, че малкото ми братче наистина бе пораснало и бе започнало да вижда неща, които преди си мислех, че доста успешно скривам от него.
- Какво те кара да си мислиш, че има още нещо?
Повдигнах въпросително вежда, а усмивката на лицето ми се разшири. Очите ми гледаха съсредоточено неговите светлосини, без да откъсват поглед от тях. Лицето му за момент придоби замислен вид, но преди да ми е отговорил аз се засмях и поклатих глава.
- Хайде да се прибираме, Зи. Тук не е без... - усетих се аз и спрях, а зоркият му поглед веднага ме прикова. Ох, мътните го взели! Започвах да се размеквам и отпускам край него.
Поклатих глава, поемайки си леко въздух, премисляйки набързо следващите си думи.
- Исках да кажа, че мястото е много пренаселено и претъпкано, а и площадът е открит, в смисъл има много възможности за... за злополуки. Има сняг, малки поледици, заледено е. Всеки може да се подхлъзне и да падне. А и вече е късно. Не знаеш кой от къде ще ти изскочи и какво може да ти направи. - завърших набързо, надявайки се да се бях измъкнала.
Злополука може би бе доста точна и по-мека дума от опит за убийство и обстрел. Надявах се единствено да греша за всичко това и този, който желаеше да ми навреди, а от там да навреди и на близките ми, нещо, което би ме заболяло по-силно от това само аз да бях пострадала, да не прибързва чак толкова със следващия си опит.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Вто Яну 04, 2011 10:27 pm

Доста неща можех да й изредя като отговор на въпроса й, ала тя ме спря още преди да съм го сторил.
Погледнах я подозрително и се заслушах в думите й.
Нямаха кой знае каква логика и признавам че леко ме съмняваха.
Мразех да се вниквам дълбоко в това което ми казват, мразех да търся смисъла на нещата, обичах простите и обикновени глупости с които бях свикнал да живея.
Ала понякога има неща за които не можеш да си премълчиш и затвориш очите, понякога те са прекалено видни дори за слепец какъвто искаш да бъдеш.
Въздъхнах и се облегнах назад, затваряйки очи.
- Значи очакваш да ти повярвам че се притесняваш че може да...паднем на леда!?
Гласа ми бе леко обиден и невярващ, наистина не очаквах да се опитва все още да ме заблуди, макар да бях сигурна че винаги го правела, за мое добро, точно като родителите ми.
- Кой, дявол да го вземе, се опитва да те убие сега?
Изправих се поглеждайки към нея, а очите ми проследиха блясъка в нейните.
Понякога ми се искаше сестра ми да бе обикновена "кифла", за да е се тревожим дали ще я видим скоро, дали е оживяла, но от друга странна живота й бе сто пъти по-пълноценен от този на онези бонбонени момичета.
Макар лично аз, Зи който познават всички, да им бе голям почитател.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Вто Яну 04, 2011 11:09 pm

Поредния му въпрос, който бе успял да улучи право в целта, предизвика поглед от тип "Моля ти се, че кога са се опитвали да ме убият? Говориш глупости!" Твърдият му и непреклонен в момента поглед обаче ме накара да въздъхна и да се облегна назад затваряйки за миг очи.
- Не знам.
Простичкият ми отговор ме накара да се замисля, че всъщност този път бе много по-сложно от преди. Често ми се случваше някой да ме гони и заплашва, но винаги знаех срещу кого се изправях и по един или друг начин печелех, понякога по дипломатичен път, понякога по по-варварски и твърд начин, но винаги знаех врага си, знаех и проучвах всичко за него, но сега...
Отворих очи, а погледа ми се заби някъде напред в полутъмния паркинг.
- Сложно е, Зи - започнах бавно аз, а гласът ми бе придобил сериозна нотка. - Снощи три мутри се опитаха да ме отвлекат като ме дрогират. Не успяха по простата причина, че имаше човек, който ми помогна. Нещата, които си мислех, че знаех за тях, се оказаха неверни. Като фантоми са... Нямам никаква информация за тях, нищо, а проблемът е, че това не им бе първия опит. До сега все успявах да се измъкна, но не знам, до кога ще бъде така. Разбираш ли, Зи, ходовете му са изключително лукави и добре пресметнати, а колкото и да се опитвам не мога ад открия нищо за него или за нея. Все едно е призрак! Удрям на камък при всеки един опит за информация, а подобен враг е изключително опасен. Аз...
Замълчах за момент понеже усетих как бавният ми и уж уравновесен глас леко се изтъни.
- Страх ме е, че ще посегне и на вас и най-вече на теб.
Обърнах се към брат си като срещнах светлите му очи. Никога нямаше да си простя, ако нещо му се случеше...

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Вто Яну 04, 2011 11:25 pm

Бе тъй лесно и просто човек просто да живее живота си само за себе си...усещах че сестра ми ще започне с лекциите си че трябва да внимавам и макар да очаквах обичайната ми реакция в стил " няма ли да спреш вече!?", този път нея я нямаше.
Не, нищо не се бе променило, нито съм помъдрял, нито съм пораснал за по-малко от ден, просто се опитах да се поставя на нейно място...
Хиляди пъти исках да я питам защо...защо избра да върши точно това, нещо което аз лично никога, ама никога не бих пожелал да върша доброволно, не бе за детинско съзнание като моето, а и не исках да бъде. Радвах се на това което вършех, обичах хилядите документи които ме караха да преглеждам и одобрявам, но нещото което най-обичах бяха красивите момичета позиращи за списанието ни.
Гласа на сестра ми ме върна отново в спортната кола последен модел, а очите ми я загледаха докато изказваше гласно онова което я мъчеше. Изглеждаше ми някак странно тя да бъде притеснена до такава степен от нещо, което само по себе си значеше че работата е сериозна, ала аз кога съм се славил със сериозност....никога.
Понечих да изръся някоя глупост, за да я разсея, но погледа с който ме погледна ме спря....и все пак нямах намерение да я оставя съвсем да се депресира.
- Сю ако има нещо за което трябва да се притесняваш то това си ти и дете то, сега то е твоя отговорност, а аз...аз все някога ще умра и не ми се мръщи защото това не е казано че ще стане само и единствено по твоя вина.
Не обичах да се обяснявам много много, но понякога се налагаше, затова си поех дъх, подготвяйки се да продължа с речта си.
- Защо най-сетне не си дадеш почивка, поживей нормално, ако не за себе си то за него. Не вярвам ако останем тук да се случи нещо по-различно от това което би могло в Париж, а и не знам за теб, но на мен ми липсва спокойствието тук.
Вдигнах рамене, а очите ми проследиха движеща се фигура, загледана в тъмните стъкла на колата.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 9:46 pm

Извъртях виновно поглед от думите му. Точно в момента в Париж ме задържаше единствено брат ми, който исках да предпазя, макар че май щеше да е по-добре изобщо да не съм край него, но пък какво да се прави. Така и така си мислех, че скоро може да се мре, тогава защо да не прекарам поне последните си дни щастливо. Постоянно бягах от град в град, от държава в държава, приемайки поръчки и рядко се заседявах на едно място. Именно заради това се бяхме разделили и с Тот. Между нас просто не вървеше. Чудя се как така Зи все още не ме засипал с въпроси относно предполагаемия баща. Бас ловя, че няма как да не го човъркаше от вътре.
Е, тогава просто щях да го оставя да се чуди. Малко наказание за това, че не ме бе послушал предния път и го заварих като беззащитно агне на заколение в Коледна сутрин.
- Може би си пра - усмихнах се леко аз, зареяла поглед някъде напред. - Знаеш ли братле, иска ми се отново да почувствам онази семейна топлина. Всяка сутрин и вечер да закусваме ние двамата по семейно. Съгласен ли си? Понякога може и да се отбиваме при наште, но без да се застояваме много. Но имам едно условие...
Замълчах за миг като погледнах към него, а смълчаният му и леко подозрителен поглед се впи в моя.
- Ще остана в Париж, ако ми обещаеш, че навсякъде с теб ще има поне по един бодигард. Поне един, за да мога да съм по-спокойна за теб. Съгласен?
Повдигнах въпросително вежди очаквайки реакцията му, а усмивката, която вече не можех да сдържа, се появи на устните ми.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 9:56 pm

Ама как няма да съм прав, все пак това съм аз.
Засмях се наум и поклатих глава, понякога наистина ме избиваше на лиготия, но не сега му бе момента.
Усмихнах се криво и загледах отново таблото на колата, докато сестра ми говореше.
Да съм бил какво!?
Ушите ми бодигард ли чуха!
Господи, вече сто процента съм убеден че извънземни са нападнали земята и изпили мозъка на сестра ми.
- В такъв случай си свободна да си ходиш.
Казах аз напълно сериозен и я погледнах повдигайки рамене.
Изражението й определено не бе за пропускане и колкото и да се стараех не успях да задържа моето.
Смеха избликна от мен и аз поставих длан на устните си, за да го спра.
- Само да се беше видяла....и все пак, определено нямам намерение да се движа с бодигард, като е казано да умирам, ще умирам и с батман да се движа под ръка.
Казах аз вече напълно сериозен, но все още усмихвайки се.
- Въпреки това ти ще останеш и както е по мое правило ще си "похапваме" заедно, а другото се знае.
Оценявах жертвата или там каквото и да беше, на сестра ми, относно това че е съгласна да остане тук за по-дълго, но първо: все някога щеше да го стори, второ: бе бременна, трето: нямаше да ми мине с тоя номер, жалък опит да ме манипулира.
Засмях се весело и й се изплезих, показвайки отново моето детинско аз.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 10:17 pm

Този.. Този... Идиот! Ще ме караше да предприемам други мерки, за да го предпазя. Щом не иска доброволно - добре! Тогава просто щях да наема някой да го следи и пази вместо мен.
Ударих го по рамото, при което ме погледна леко учуден след което се засмя. Не се сдържах и се хвърлих към него като започнах да разровшвам косата му, а той се опитваше да се предпази както винаги. Знам, че в момента в колата не бе много удобно да се боричкаме, но пък като те избие на детски емоции, няма спиране.
- Така ли, бе умник? Така ли?
Смеех се шеговито аз като се опитвах да се докопам отново до косата му.
- Ще ти дам аз на теб едни правила! Аз не се подчинявам на ничии правила освен на моите собствени!
Засмях се отдръпвайки се от него леко задъхана и загледана към него с широка усмивка на уста.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 10:33 pm

Засмях се, а "леката" борба която последва освен че ме остави разрошен като някой първокласник, ами и за малко да повреди колата ми, затова когато Сю се отдръпна от мен, събрах ръце в юмруци и я погледнах предизвикателно.
- Ще видиш ти, само се опитай отново да ме докоснеш и си до там.
Казах аз и вирнах брадичка самодоволен.
Ръцете ми се плъзнаха по тавана на колата и свалих огледалцето, опитвайки се някак да поправя кашата която сестра ми бе забъркала с главата ми.
- Ще се подчиняваш, къде ще отидеш, все пак си ми в къщата, не го забравяй.
Цитирах аз не много точно баща ми и повдигнах вежда, поставяйки ръце на таза си.
Изражението на сестра ми ме накара да се замисля дали крои пак нещо.
Определено нямах намерение да се занимавам с твърдоглавието й, не че моето бе по-различно, все пак от едно тесто сме замесвани.
- Какво ти се върти в брилянтния ум, сестрице, да да не замисляш отвличането на сина на кмета.
Казах аз хилейки се, съзнавайки каква глупост съм изръсил, сега сто процента щеше да ми сложи бодигард, след като се панираше че може и да ме отвлекат...
Ох, по дяволите!

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 11:02 pm

Думите, които май несъзнателно произнесе, ме накараха да поклатя глава. Ето защо исках да има някой край него да го пази. Той бе млад, леко глупав от сорта на малко дете, но пък и същевременно брилянтният му ум можеше да измисли доста неща, стига малко да се по напънеше. Обичайното му състояние изобщо не бе с изострен ум, така че искаше или не щеше да получи охрана.
- Ето защо ти казвам, че ти трябва някой да те пази. Въпреки че се мислиш за много голям, все пак си още хлапе, а и ако не аз, то някой друг определено може да се опита да те отвлече, макар че кой ли ще иска подобно детско кретенче за заложник. Ще бъдеш наистина ужасен заложник - гарантирам ти го. Онзи или няма да те изтрае и ще те пусне, или ще те гръмне в минутата, в което му кипне.
Лека самодоволна усмивка пробяга по устните ми, заради изражението, което ми направи. Макар че в момента се шегувахме подобна вероятност винаги съществуваше.
- Знаеш ли, ти си бил обречен в мига, в който си ми се родил като брат.
Отпуснах тялото си назад, при което усетих лекото схващане в тялото си.
- Между другото, колко още смяташ да останем в тази кола? Ще се прибираме в къщи или ще поискаш да пренощуваме тук тази вечер?

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Сря Яну 05, 2011 11:58 pm

Ох нямаше ли отърване.
Как трябваше да й обясня че не искам да имам охрана и без това медиите често споменаваха "синчето" на кмета, макар да ме представяха като зряло и отговорно за годините си момче, добре знаех че вътрешно ми се присмиват, а да не говорим за жълтите списания, където добре обичаха понякога да си позволяват волности с моя сексуален живот.
Ако не за друго то поне за едно нещо бе права Сю, че ще бъда ужасен заложник, въпреки което не искам и да се убеждавам в това, нито сега, нито никога. Каквото и да си говорехме и колкото и отговорности да поемах аз все пак бях млад и не желаех скоро да се драматизирам, далеч не бях толкова сложна личност като сестра си, заградена постоянно от проблеми. Предполагам това може да се каже че прави живота й по-интересен, но ако това бе цената по-интересния живот....не благодаря, харесвах си и моя - разхайтен и в същото време прекалено строг.
- Обречен съм да, да търпя подобно чудовище като теб.
Казах аз и й се изплезих, поставяйки ръце зад ушите си.
- Знам ли, надали ще стигнем обратно в Париж преди един часа през нощта, колкото и бързо да карам, а аз лично обичам да спя нормално, това поне го знаеш.
Казах аз и повдигнах рамене.
Лично аз не бих отказал да останем, все пак защо иначе бяхме били толкова време път до Лион, а и трябваше да се възползваме от невероятната украса която правеха по Коледа, още повече на площада, за където всъщност се бяхме запътили.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Чет Яну 06, 2011 12:15 pm

Защо ли се надявах той да се съгласи и да се върнем обратно, но това разбира се бе изключително минимален шанс. Въпреки всичко той държеше да се наспи, да се нахрани и да направи всички онези неща, които бяха задължителни като "ритуали" в семейството ни.
- Добре тогава.
Обърнах се и извадих телефона си от джоба ми, а пръстите ми бързо набраха някакъв номер. Сигналът свободно се чу точно един път, преди отсреща да чуя сдържания мъжки глас на на Майк.
- Телекомуникационн обслужвания с какво мога да ви бъда полезен?
- Майк, аз съм. Ей Джей. Слушай без да говориш. Направи ми регистрации в три хотела в Лион под различни имена и ми прати после списъка на този номер.
- Добре. Приятен ден - завърши както винаги официално и прекъсна линията, а аз се обърнах към брат си.
- Сега. Хайде първо да отидем малко на пазар, а после ще се разходим до площада ти, след което ще се натаним в един от хотелите, който Майк ще ми изпрати.
Погледът, който ми хвърли. предизвика усмивката ми.
- Щом не искаш бодигард, тогава аз ще трябва да се заема с безопасността ти, което повярвай ми хич няма да е лека задача.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Чет Яну 06, 2011 2:13 pm

Господи, май бях забравил каква напаст е сестра ми.
Не можех да кажа че не се радвам че е тук, но никак не бях и щастлив.
Специално от факта че се правеше на ангел хранител.
- Сестра ми престани вече, една майка ми е достатъчна.
Казах аз мърморейки и сбърчих вежди.
Нямах никакво намерие да се занимавам с глупостите й, но пък от друга страна колкото повече я дразнех, толкова по-"строга" щеше да става, което рано или късно щеше да даде резултат от рода на " Сюзън с куфар и яке под ръка, стояща навън пред входната врата".
- Нека си запазим добрите отношения, не ме принуждавай и аз да ставам лош.
Заплаших и се ухили, размахвайки пръст предупредително.
Лявата ми ръка отвори вратата, а хлада навлязъл вътре, накара косъмчетата по гърба ми да настръхнат.
- Е да тръгваме, че вече е късно.
Казах аз, с мисълта че нямаше да й се оставя да ме командва, аз мъж ли съм или какво....
Е това бе малко спорно, но много или малко бях представител на силния пол, следователно не можех да се оставя една жена, била тя дори сестра ми, да казва какво да правя или не.
По-късно щяхме да проведен разговор на тази тема, но сега се нуждаех от малко почивка и наблюдаване на красивите, блещукащи лампички, окачени на хиляди места по улиците.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Съб Яну 08, 2011 7:50 pm

Въздъхнах, поклащайки глава, и просто слязох от колата след него. Колокото и да се опитвах да му налея малко разум в главата не се получаваше, а да се погрижа за безопасността му изглежда също нямаше да стане, следователно наистина трябваше да действам зад гърба му и просто да не му казвам, че съм му наела охрана, което щеше да е малко трудно понеже едва ли щеше да пропусне как един или двама по-силни мъже го следят от разстояние, но пък щом се отнасяше за Зи, може и да не забележеше чак толкова. Брат ми си беше умен, в това няма спор, просто обичайното му състояние не бе от най-наблюдателните и съобразителни хора.
- Добре, Зи. Така да бъде.
Затворих вратата на спортната му кола и пъхнах ръце в джобовете на якето си с леко безразлично лице, а той заключи колата с бибиткащ звук.
Прибижих се към него като го хванах под ръка, за което той май не се възпротиви много, и двамата се отправихме надолу по улицата, а светлината на лампичките по улиците към площада сякаш замаяха главата ми.
- Винаги съм харесвала зимата. Всичко е толкова бяло, толкова чисто и невинно, а и да не забравяме коледния дух, който обзема хората, и някак си незнайно как ги кара да вършат добрини.
Извърнах лицето си към брат ми, който въпреки че бе по-малък, бе с около пет-десет сантиметра по-висок от мен.
- Ей, кога успя да пораснеш толкова?
Скастрих го с престорено строг то, в който се долавяше шеговита нотка.
- Сега как ще те подигравам за ръста ти... Не е честно.
Нацупих се аз, но бързо след това се засмях заедно с него.
Всъщност брат ми бе пораснал и се бе разкрасил доста. Нищо чудно, че имаше такъв успех сред жените и че всички му се лепяха като мухи на мед. Като добавим репутацията му на плейбойче и това, че бе син на кмета, ставаше идеална партия за всяка мадама. Е, малко можеше да се поспори за характера му и типичната му палава черта, но като цяло се радвах, че бе мой брат.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Anile
Mr. '"Спам" & "Изписалия се"
Mr. '
avatar

Брой мнения : 620
Join date : 22.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Съб Яну 08, 2011 9:32 pm

Сестра ми може и да бъде много "зла" понякога, но пък освен това имаше и онова чудно от къде взето у нея и у мен, чувство за хумор, по-скоро...някак не можех да го опиша, но действията й го доказваха прекалено ясно.
- Хайде сега, все кусури ми намираш.
Отвърнах аз шеговито и й се изплезих.
Малкия спор, който може би не бе от най-малките, но това не бе от значение, вече бе минало и заминало.
Определено не бях злопаметен, а и сега като се замисля сестра ми бе правя, сякаш аз на нейно място нямаше да се притеснявам дори повече...ще видим, може и да си взема бодигард, но това значително би снижило самочувствието ми...ох майната му!
Времето минаваше, а със сестра ми обиколихме голяма част от магазините край операта, като най-накрая се решихме да отидем там, предполагам има много по-красиви места от това, но за мен то бе изпълнено с история и величествено, повече дори от Лувъра, където всъщност ходех по-рядко.
Вятъра развя шала ми, а торбите в които бяхме накупили разни неща изшумоляха, поставени на пейката до нас.
- Изморена ли си?
Попитах я аз, облегнат назад, загледан в красивата скулптора на трите грации, издаващи повече прелестна сила,отколкото повечето "кифли" с които съм бил.

_________________


I'm not gonna be the same without you
I don't wanna be a chapter out of your life
I don't wanna make the wrong decision
Can I come back home
Is the love that we have still for real
I'm feelin', heartbroken
My life is torn and broken in two
I'm cryin', these tears for you, girl what can I do
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://love-sex-magic.bulgarianforum.net
Dark_Angel
la beauté admin
la beauté admin
avatar

Брой мнения : 354
Join date : 22.12.2010
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   Съб Яну 08, 2011 10:03 pm

Да обикаляш по магазините наистина бе доста изтощително, а и като се има на предвид, че не съм го правила от... от... и аз вече не помня колко време, наистина успя да ми се отрази.
Облегнах се на пейката като "прострях" ръце по облегалката и вдигнах вдигнах поглед към небето, от което едва падаха меки снежинки, топящи се още във въздуха.
Въпросът на брат ми ме накара да се усмихна.
- Бях забравила какво означава да се разкарваш така по магазините. Честно казано винаги съм предпочитала да бягам и да ме обстрелват с куршуми пред това да пазарувам часове наред. Просто не мога..
Поклатих глава, а брат ми се засмя. Мислех, че бе свикнал с тази моя черта, но явно сравненията ми го забавляваха, макар че наистина понякога предпочитах да ме обстрелват, отколкото да прекарам часове наред в един бутик, чудейки се какво да си купя. Всъщност аз влизах, оглеждах набързо, за да видя дали нещо ще ми грабне окото, купувах и излизах.
- Смей се ти. Знаеш, много добре, че не съм като твоите "кифлички", които могат с часове да се контят пред огледалото.

_________________

From the bottom of my heart,
I will give you all my life.
There is no point to cry
If the tears couldn't touch you.
I will melt you icy heart
I will love you until the end of my life.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Площад " Комеди"   

Върнете се в началото Go down
 
Площад " Комеди"
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
L.S.M :: Role world :: Други големи градове :: Montpellier-
Идете на: